РЕШЕНИЕ
№ 6781
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Н. У.
при участието на секретаря З. Л.. П.
като разгледа докладваното от Д. Н. У. Гражданско дело № 20231110112038
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „(фирма)” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.***, чрез адв. К., срещу „ПИБ“ AД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № ***, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 2230,94 лева (две хиляди двеста и тридесет лева и
94 стотинки), представляваща неизплатено задължение за извършени строително-монтажни
работи, за което са издадени фактура № ***/*** г на стойност 1740,80 лв., фактура №
***/*** г на стойност 68,04 лв., фактура № ***/*** г на стойност 64,73 лв., фактура №
***/*** г на стойност 204,02 лв., фактура № ***/*** г на стойност 153,35 лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 16.03.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 908,56 лева
(деветстотин и осем лева и 56 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
от 03.03.2018 г. до 07.03.2022 г.
При условията на евентуалност се иска осъждане на отвтетника да заплати на ищеца
горепосочените суми.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 02.03.2018 г., като изпълнител извършил възложените му от
ответника СМР на обекти- клонове на банката на територията на гр. ***. За всички СМР е
извършено приемане на работите с протоколи обр. 19, като от страна на ищеца са издадени
и фактура № ***/*** . на стойност 1740,80 лв., фактура № ***/*** г на стойност 68,04 лв.,
фактура № ***/*** г на стойност 64,73 лв., фактура № ***/*** г на стойност 204,02 лв.,
фактура № ***/*** г на стойност 153,35 лв., но ответника не заплатил дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор, в който излага
съображения за неоснователност поради настъпила погасителна давност на задължението.
Твърди, че между страните не е налице сключен договор, по който ответника да дължи
1
плащане.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. К., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи исковете. По делото е постъпила писмена защита.
Ответникът се представлява от юрк. Г., която поддържа писмения отговор и моли
съда да отхвърли исковете. По делото е постъпила писмена защита.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 13684/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от сумата от 2230,94 лева (две хиляди двеста и тридесет лева и 94
стотинки), представляваща неизплатено задължение за доставени строително-монтажни
работи, за което са издадени фактура № ***/*** г на стойност 1740,80 лв., фактура №
***/*** г на стойност 68,04 лв., фактура № ***/*** г на стойност 64,73 лв., фактура №
***/*** г на стойност 204,02 лв., фактура № ***/*** г на стойност 153,35 лв., ведно със
законна лихва от 16.03.2022 г. до изплащане на вземането , сумата от 908,56 лева
(деветстотин и осем лева и 56 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
от 03.03.2018 г. до 07.03.2022 г. С възражение от 10.05.2022 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
По делото са представени 5 бр. Протоколи за установяване завършването и
заплащането на натурални видове СМР, с възложител „ПИБ“ АД и изпълнител „(фирма)”
ЕООД от 02.03.2018г., въз основа на които са издадени 5 бр. фактури, както следва: фактура
№ ***/*** г. на стойност 1740,80 лв., фактура № ***/*** г на стойност 68,04 лв., фактура №
***/*** г на стойност 64,73 лв., фактура № ***/*** г на стойност 204,02 лв. и фактура №
***/*** г на стойност 153,35 лв.
Ищеца е представил молба за потвърждение от 04.03.2020г., 1 бр. лист разпечатка от
ел. поща за изпратено напомнително писмо от 05.11.20г., както и 2 бр. справки за дължими
суми.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява дали процесните фактури са осчетоводени от страните, ползван ли е данъчен
кредит по тях от ответника, както относно това какъв размера на дължимите лихви по всяка
фактура.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 258 33Д.
За да бъде уважен предявения иск следва да се установи наличието на облигационно
правоотношение между страните, по което ищецът да е изработил качествено и в срок
стоките, така както ответникът ги е поръчал. В съдебната практика е утвърдено
становището, че приемането на извършената работа обхваща, както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства
на възложеното с договора, което е израз на одобряването му. Следователно релевантно за
приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен
с договора или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
2
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение (в този см. Решение № 231/13.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
1056/2009 г., II т. о., ТК).
От представените 5 бр. Протоколи за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР, с възложител „ПИБ“ АД и изпълнител „(фирма)” ЕООД от
02.03.2018г., се установява, че стоките са изработени и реално доставени на ответника на
02.03.2018 г. Самият ответник не оспорва точното изпълнение на задълженията на ищеца,
нито пък има такива данни по делото. Предявените 5 бр. протокола не са оспорени в срока
по чл. 131 ГПК от ответника, поради което съдът кредитира същите, като приемане на
възложената работа по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД, като следва да бъде направен извод, че между
страните е налице сключен договор за поръчка. Съдът не следва да обсъжда направеното със
становище по проекта за доклад, представено в първото по делото съдебно заседание,
оспорване на количествата, видовете и цените на описаните в протоколите дейности,
доколкото така направеното възражение е извън срока по чл. 131 ГПК.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване по давност на
задълженията. По силата на чл. 266, ал.1 ЗЗД, поръчващия трябва да заплати
възнаграждение за извършената и приета работа. В случая работата е приета на 02.03.2018г.,
съгласно представените протоколи, като това е и падежа на задължението на ответника,
доколкото по делото няма данни за уговорен срок. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 16.03.2022 г., като с предявяване на иска по чл.
422 ГПК., ищецът е прекъснал течащата погасителна давност, която съгласно чл. 110 ЗЗД е
пет години.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора за поръчка, от което възниква пък насрещното задължение на ответника да заплати
изработените и доставените му стоки. Предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен в пълен размер.
С оглед изхода по главния иск, основателен се явява и предявеният акцесорен иск за
заплащане обезщетение за забава за посочения в исковата молба период - от деня, следващ
доставката – 03.03.2018 г. до 07.03.2022 г., която сума, съобразно служебните изчсисления
на съда, възлиза на сумата от 908,51 лв. За разликата до пълния предявен размер от по
908,56 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед основателността на главния иск, основателно се явява и искането за
установяване дължимостта на лихвата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, до окончателното плащане на дължимото.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото.
Предвид това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1502,17 лв., от които 139,24 лв. за ДТ,
399 лв. за ССЕ и 963,93 лв. за адвокатско възнаграждение по двете дела. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е
изчислено съобразно предвидения минимум по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
0.10 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПИБ“ AД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № ***, че дължи на „(фирма)” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.***,
сумата от 2230,94 лева (две хиляди двеста и тридесет лева и 94 стотинки), представляваща
неизплатено задължение за извършени строително-монтажни работи, за което са издадени
фактура № ***/*** г на стойност 1740,80 лв., фактура № ***/*** г на стойност 68,04 лв.,
3
фактура № ***/*** г на стойност 64,73 лв., фактура № ***/*** г на стойност 204,02 лв.,
фактура № ***/*** г на стойност 153,35 лв., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.03.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 908,51 лева (деветстотин и осем лева и
51 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 03.03.2018 г. до
07.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед №9041/31.03.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 13684/2022 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 908,56 лв.
ОСЪЖДА „ПИБ“ AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „(фирма)” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.***, сумата от 1502,17 лева (хиляда
петстотин и два лева и 17 стотинки) с ДДС, представляваща направени от ищеца разноски
по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 13684/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по
делата.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ул. „***“ №***, ет.***, ап.***, да заплати на „ПИБ“ AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***“ № ***, сумата от 0,10 лева (десет стотинки),
представляваща направени от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 13684/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4