№ 1197
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100506054 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Вл. Ф./ трето лице/, подадена чрез
пълномощника адв.В. Ч. срещу действия на ЧСИ М.Ц., рег.№ 840 при КЧСИ по
изпълнително дело № 20208400401101, изразяващи се в извършен въвод във владение
на основание чл.522, ал.1 от ГПК от помощник ЧСИ З.П. при ЧСИ М.Ц., обективиран в
протокол за извършване на въвод във владение от 25.02.2021 год. на адреса по
местонахождението на недвижимия имот- с.Г., ул.******* въз основа на молба на
взискателите Ф. Г. Ф. и И.Г. Ф., на основание изпълнителен лист от 26.05.2004 г. по
гр.дело № 4765/2003 г. по описа на СГС, ІІ-Б въззивно отделение, по силата на който
длъжниците ВЛ. Г. Ф. и ЕВГ. Н. Ф. са осъдени да предадат на взискателите Ф.Ф. и
И.Ф., владението върху следния недвижим имот: втори жилищен етаж с площ от 78
кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.Г., ул.“ *******, състоящ се от
стая, хол, дневна, кухня- столова и сервизно помещение, построена в УПИ ІV-532,
кв.10 по плана на с.Г., представляващ по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
37/04.07.2011 г. на Изп.Директор на АГКК, СОСс идентификатор 14831.6501.532.1.3, в
жилищната сграда, находащя се в ПИ с идентификатор 14831.6501.532, с адрес: с.Г., р-
1
н Панчарево, ул.******* ет.2.
В частната жалба се излагат доводи, че на основание чл.523, ал.2 от ГПК на
място при извършения въвод във владение, процесуалния представител на Д. Вл. Ф. е
заявил върху имота, предмет на въвода права, които изключвали правата на
взискателите, но в грубо нарушение на ГПК и незаконосъобразно помощник ЧСИ е
извършил въвода в разрез с разпоредбите на чл.523, ал.2 от ГПК. В тази връзка
частната жалбоподателка Д. Вл. Ф., чрез пълномощника си адв.В. Ч. моли съда да
постанови определение, с което да уважи частната жалба и да предостави процесуална
възможност да упражни правата си по чл.523, ал.2 от ГПК.
Ответниците по частната жалба и взискатели по изпълнението- И.Г. Ф., Г. Ф.
Г., Ф. Ф. Ф. и Т. Ф. Ф./ последните трима, конституирани на мястото на починалия
ответник по частната жалба и взискател по изпълнението Ф. Г. Ф., заедно с
взискателката И.Г. Ф./, чрез пълномощника си адвХ.Х. в депозирано по делото
възражение, излагат доводи за недопустимост на същата. Молят съда да остави
частната жалба без разглеждане, като процесуално недопустима. В случай, че съдът
приеме, че подадената частна жалба е допустима, молят съда същата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна. Претендират присъждане на разноски по делото.
Ответникът по частната жалба и длъжник по изпълнението- ВЛ. Г. Ф., не взема
становище по същата.
Ответницата по частната жалба и длъжник по изпълнението- ЕВГ. Н. Ф., чрез
пълномощника си адв.В. Ч. не оспорва подадената частна жалба.
ЧСИ М.Ц. е изложила мотиви по обжалваното действие на основание чл.436,
ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за недопустимост на подадената частна
жалба. Излага доводи, че при извършване на въвода, безспорно е било установено
обстоятелството, че жалбоподателката Д. Вл. Ф. не владее втори жилищен етаж с площ
от 78 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.Г., ул.******* нито е
представила доказателства, чрез процесуалния си представител за същото, за да бъде
изпълнена процедурата по чл.523, ал.2 от ГПК, като дори изрично е разписано от
процесуалния й представител в протокола за въвод от 25.02.2021 г., че се предявяват
само претенции за собственост.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Частната жалба се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От протокол за извършване на въвод във владение, съставен на 25.02.2021 г. от
2
помощник ЧСИ З.П. при ЧСИ М.Ц., се установява, че е бил извършен на основание
чл.522, ал.1 от ГПК въвод във владение, на адреса по местонахождението на
недвижимия имот- с.Г., ул.******* въз основа на молба на взискателите Ф. Г. Ф. и И.Г.
Ф., на основание изпълнителен лист от 26.05.2004 г. по гр.дело № 4765/2003 г. по
описа на СГС, ІІ-Б въззивно отделение, по силата на който длъжниците ВЛ. Г. Ф. и
ЕВГ. Н. Ф. са осъдени да предадат на взискателите Ф.Ф. и И.Ф., владението върху
следния недвижим имот: втори жилищен етаж с площ от 78 кв.м. от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в с.Г., ул.“ *******, състоящ се от стая, хол, дневна,
кухня- столова и сервизно помещение, построена в УПИ ІV-532, кв.10 по плана на с.Г.,
представляващ по КККР, одобрени със заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на
Изп.Директор на АГКК, СОСс идентификатор 14831.6501.532.1.3, в жилищната сграда,
находащя се в ПИ с идентификатор 14831.6501.532, с адрес: с.Г., р-н Панчарево, ул.“
*******, ет.2. От протокола за извършване на въвод във владение се установява, че на
посочената дата за извършване на въвода са се явили взискателите Ф. Г. Ф. и И.Г. Ф.,
като за тях се е явил и пълномощника им адвХ.Х., както и че длъжниците не са
присъствали за извършване на въвода. Видно от протокола, на място присъствал и
адв.В. Ч., който е предоставил пълномощно и нот.акт за собственост на дворното място
и първият етаж от жилищната сграда, находяща се в с.Г., ул.“ *******, на името на Д.
Вл. Ф.. Предмет на въвода бил втори етаж от жилищната сграда, който бил собственост
на Г. Ф. Г. и не се явявало лице, което да предявява права предхождащи правата на
взискателя по отношение на него. Установява се също така обстоятелството, че
въводът във владение е бил извършен. Процесният протокол за извършване на въвод
във владение от 25.02.2021 г. е подписан за взискателите от техния пълномощник
адвХ.Х., от Г.Г., както и от адв.В. Ч., като пълномощник на Д.Ф., като изрично е
вписано, че същата е със заявени претенции за собственост.
Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод
във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде
извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на
чл.435, ал.5 от ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на
извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл.75 или чл.76 от ЗС срещу
взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524
ГПК защита. В мотивите на ТР е прието, че разпоредбата на чл.522 от ГПК предвижда,
че въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се намира
във владение на длъжника. Законът обаче не изключва възможността при
извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на трето
лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния лист
права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Тази колизия се разрешава
3
с разпоредбата на чл.523 от ГПК. Същата е озаглавена "Въвод срещу трето лице",
което води до извода, че в нея се урежда случая, при който се извършва въвод срещу
трето лице, което е различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките,
при които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл.523 от ГПК. От тълкуването
на същата следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две
кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да
намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника.
Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е
издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо
едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е
придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното
решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил
съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от
длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на
държател или на владелец и ако е налице второто - откога датира владението, като
документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. Правното положение
на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на
делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно. Това лице не може
да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл.226, ал.3 от
ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно
изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез
производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл.523,
ал.1 от ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на
установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение
дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя.
Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на
взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК,
където такава обвързаност се предполага на основание чл.226, ал.3 от ГПК. Затова
третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не
може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и в чл.524 ГПК защита, а и няма
интерес от същата. В мотивите на ТР е прието също така, че правото да обжалва въвода
по реда на чл.435, ал.5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във
владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява. За
да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на
придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните
права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за обжалване на
извършения въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото лице може
да предяви владелчески иск по чл.75 или по чл.76 ЗС срещу взискателя. Това сочи, че в
случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило
4
владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното
решение, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако
направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по
силата на чл.435, ал.5 от ГПК. След като поради съществуващата законова забрана
въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл.523, ал.2
от ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да
бъдат извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524
ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота
преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение.
Съдът приема, че в процесния случай с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства не се установява обстоятелството, че частната жалбоподателка Д.
Вл. Ф. владее процесния недвижим имот, предмет на въвода във владение/ втори етаж
от двуетажна жилищна сграда находяща се в с.Г., ул.“ *******/, както и че същата е
установила владение по отношение на имота преди завеждането на делото, по което е
постановено обжалваното решение. Частната жалбоподателка нито твърди, нито
установява по делото обстоятелството, че владее процесния недвижим имот предмет
на въвода във владение, както и че същата е установила владение по отношение на
имота преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение. По
делото не са ангажирани доказателства от страна на частната жалбоподателка в тази
насока, а именно, че същата е била във владение на процесния недвижим имот предмет
на въвода във владение, преди предявяването на иска, решението, по който се
изпълнява. Установява се единствено по делото обстоятелството, че частната
жалбоподателка е собственик на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда
находяща се в с.Г., ул.“ *******, както и с оглед отразеното в протокола за въвод във
владение, че същата има претенции за собственост, очевидно по отношение на втория
етаж от двуетажна жилищна сграда находяща се в с.Г., ул.“ *******/ предмет на въвода
във владение/.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че след като в процесния случай не е
установен факта на владението на процесния недвижим имот, предмет на въвода във
владение от страна на третото лице Д. Вл. Ф. и че същото е установило владение по
отношение на имота преди завеждането на делото, по което е постановено
обжалваното решение, то само на това основание подадената частна жалба срещу
въвод във владение, извършен на основание чл.522, ал.1 от ГПК се явява неоснователна
и като такава следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора и с оглед изрично направеното искане, на основание
чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на ответниците по частната жалба и
взискатели по изпълнението, следва да се присъдят своевременно поисканите и
дължими разноски за настоящата въззивна инстанция на всеки един от тях, в размер на
5
сумата от по 300 лв./ заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договори за
правна защита и съдействие от 04.10.2021 год. и от 25.10.2021 г./, като направеното от
частната жалбоподателка, чрез пълномощника й адв.В. Ч., възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от вески един от взискателите адвокатско
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в настоящия случай
заплатеното от всеки един от взискателите адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. От друга
страна, съдът приема, че същото е определено в минимален размер, в съответствие с
разпоредбата на чл.10, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения..
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна частната жалба на Д. Вл.
Ф., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.В. Ч., срещу действия на ЧСИ
М.Ц., рег.№ 840 при КЧСИ по изпълнително дело № 20208400401101, изразяващи се в
извършен въвод във владение на основание чл.522, ал.1 от ГПК от помощник ЧСИ З.П.
при ЧСИ М.Ц., обективиран в протокол за извършване на въвод във владение от
25.02.2021 год. на адреса по местонахождението на недвижимия имот- с.Г., ул.*******
въз основа на молба на взискателите Ф. Г. Ф. и И.Г. Ф., на основание изпълнителен
лист от 26.05.2004 г. по гр.дело № 4765/2003 г. по описа на СГС, ІІ-Б въззивно
отделение, по силата на който длъжниците ВЛ. Г. Ф. и ЕВГ. Н. Ф. са осъдени да
предадат на взискателите Ф.Ф. и И.Ф., владението върху следния недвижим имот:
втори жилищен етаж с площ от 78 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в
с.Г., ул.“ *******, състоящ се от стая, хол, дневна, кухня- столова и сервизно
помещение, построена в УПИ ІV-532, кв.10 по плана на с.Г., представляващ по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-37/04.07.2011 г. на Изп.Директор на АГКК, СОСс
идентификатор 14831.6501.532.1.3, в жилищната сграда, находащя се в ПИ с
идентификатор 14831.6501.532, с адрес: с.Г., р-н Панчарево, ул.“ *******, ет.2.
ОСЪЖДА Д. Вл. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.******* да заплати на
И.Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.“ ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Д. Вл. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.******* да заплати на Г.
Ф. Г., ЕГН **********, с адрес: с.Панчарево, ул.“ *******, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените пред въззивната
6
инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Д. Вл. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.******* да заплати на
Ф. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.“ ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от 300 лв. / триста лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Д. Вл. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.******* да заплати на Т.
Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Г., ул.“ ******* на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
сумата от 300 лв. / триста лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7