Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на седемнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 15 346/2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата Ц.И.Н. със заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК е осъдена да заплати на ответника сумата от 165 519,
47 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата за периода 19.05.2012
г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 39 854, 54 лв.
за периода 21.09.2010 г. – 18.05.2012 г., такса в размер на 1 908, 91 лв.
и сумата от 7 173, 06 лв. – съдебни
разноски. Твърди се, че по повод издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело 7354/12 г. по описа на ЧСИ рег. № 838 – М.Б.с район на
действие – СГС. Твърди, че по същото последното предприето изпълнително действие
е от 23.10.2012 г., когато е постановено постановление за възлагане на недвижим
имот след успешно проведена публична продан. С оглед на което поддържа
твърдения, че сумата 127 500 лв. – остатъчна главница след извършеното от
ЧСИ разпределение е недължима като погасена по давност. Предвид което е
мотивиран правен интерес от иска и моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че сумата от 127 500 лева е недължима
като погасена по давност. Претендират се разноски.
Ответникът “Ю.Б.“ АД оспорва иска в писмен отговор, в който са наведени
възражения относно основателността на заявената от ищеца претенция.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
М.П..
Ответникът не е реализирал процесуално представителство в открито съдебно
заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по ч.гр.д. 25 922/2012 г. по описа на СРС,
48 състав, от който се установява, че на основание чл. 418 ал.2 от ГПК вр. с чл. 417 от ГПК длъжниците ЕТ
„Л.– Ц.Н.“, представляван от Ц.И.Н. и И.Л.П.са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /сег. наим.
„Ю.Б.“ АД/ сумата от 165 519, 47 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху сумата за периода 19.05.2012 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 39 854, 54 лв. за периода 21.09.2010 г. – 18.05.2012 г.,
такса в размер на 1 908, 91 лв. и
сумата от 7 173, 06 лв. – съдебни разноски.
По делото е приложено като
доказателство копие от изпълнително дело 20128380407354 на ЧСИ – М.Б.с район на
действие – СГС. От същото се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 14.06.2012 г. взискателят е
инициирал на 01.08.2012 г. изпълнително дело при ЧСИ – М.Б..
На 14.08.2012 г. до длъжника
/настоящ ищец/ е изпратена покана за доброволно изпълнение /стр.67 в изп. дело/, връчена лично на същата на 17.08.2012 г. В
поканата е посочено, че ще се пристъпи към опис на апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „********.
На същата дата /14.08.2012 г./
са изпратени от ЧСИ и множество запорни съобщения за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците
по изпълнителното дело до търговски банки, които развиват дейност на
територията на страната, както и искане за вписване на възбрана върху ап. 31, находящ се в гр. София, ж.к. „********.
На същата дата /14.08.2012 г./
от ЧСИ е изпратено и уведомление до настоящия ищец за опис на недвижимо
имущество, а именно описания по-горе в решението ап. 31. Уведомлението е
получено лично на 17.08.2012 г.
На 21.08.2012 г. е изготвен
протокол за опис на недвижими имущества.
На 23.08.2012 г. по
изпълнителното дело е постъпило удостоверение от МВР, отдел „Пътна полиция“
/стр. 97 в изп. дело/, от което е видно, че по
отношение на ЕТ „Л.– Ц.Н.“ и Ц.И.Н. няма данни за регистрирани превозни
средства.
След изготвена оценка на
описания по-горе ап. 31, ЧСИ е съставил обявление за насрочена първа публична
продан на същия, която да се проведе от 18.09.2012 г. – 18.10.2012 г.
С протокол от 19.10.2012 г. за
купувач по тази публична продан е обявена М.С.А.за сумата от 103 579, 94
лв.
На 23.10.2012 г. е изготвено
постановление за възлагане на недвижимия имот /стр. 203 в изп.
дело/, а на 05.11.2012 г. е изготвено постановление за разпределение на
постъпили суми /стр. 201 в изп. дело/, от което е
видно, че за „Ю.Б.“ АД е разпределена сумата от 97 941, 31 лв. Сумата е
преведена от ЧСИ в полза на взискателя /настоящ
ответник/с преводно нареждане от 06.11.2012 г. / стр. 207 в изп.
дело/.
По изпълнителното дело е
депозирана молба от взискателя от 03.11.2016 г., с която същият е поискал от
ЧСИ да предприеме нужните действия за насрочване на продан върху запорираните в негова полза МПС-та, притежавани от длъжниците по делото.
При тези ангажирани от страните
доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Процесното вземане е
съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По отношение на същото е приложима общата пет годишна давност, установена
в нормата на чл. 110 от ЗЗД. С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността
се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването
на изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват
погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г.
на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по
право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без
да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е
установено, както в Тълкувателно решение 47/1965 г. на ОСГК на ВС, така и в
т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне
визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ като не следва да се държи
сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин
на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015
година са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано
изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия,
непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. С оглед данните по делото и съобразяване
разрешенията на ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че последното
предприето валидно изпълнително действие е инициирано на 22.10.2012 г.,
когато е преведен остатъкът от продажната цена на извършената публична продан
от лицето, обявено за купувач /стр. 180 в изп. дело/.
Следващото искане за предприемане на изпълнително действие е едва от 03.11.2016
г., заявено от взискателя и без данни по делото да са
предприети действия от ЧСИ по него т.е. дори да се приеме, че такива са били
предприети то същите са след изтичане на двугодишния срок и са без правно
значение за крайния изход на спора, доколкото изпълнителното производство
следва да се счита прекратено по право на 22.10.2014 г.
Съгласно съдебната практика, установена с решение
31/09.09.2010 г. по търг. Дело 400/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., впоследствие
потвърдена и с ТР 2/2015 г. погасителната давност за установяване на недължимост на вземане на взискателя започва да тече от
последното валидно предприето от взискателя изпълнително действие. По
съображенията, изложени по-горе съдът приема, че последното валидно действие е
извършено на 22.10.2012 г., от която дата е започнал да тече нов давностен
срок. Съгласно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД при съдебно установени вземания
новата давност е винаги 5 години т.е. същата е изтекла с оглед правилата за
броене на срокове, установени в чл. 72 от ЗЗД на 22.10.2017 г. Няма данни по
делото в този срок да са били налице основания за спиране респ. прекъсване на
този давностен срок.
В извършеното от ЧСИ разпределение не е посочено с
получената от взискателя сума при извършената
публична продан на недвижимо имущество на настоящия ищец кои респ. каква част
от задълженията на длъжника са погасени респ. остатъка по дълга. Страните по
делото обаче не са формирали спор, че процесната по
делото сума 127 500 лв. представлява остатъчната част от главницата по
изпълнителното дело, което разрешение намира и законодателна подкрепа в нормата
на чл. 76 ал.2 от ЗЗД.
Не могат да бъдат споделени от настоящия съдебен състав
възраженията на ответника в писмения отговор, касаещи факта на неизпълнение от
страна на ЧСИ в пълнота на изпълнителния способ – опис и продажба на запорираните автомобили. Видно от приложените по изпълнителното
дело писмени доказателства настоящия ищец не притежава регистрирани МПС.
При липсата на други ангажирани от страните доказателства
съдът намира, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Процесуалният представител на ищеца е заявил искане да му
бъде определено възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 3
612 лв. В представения по делото договор за правна помощ на ищеца е посочено,
че същата е осъществена на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, искането е заявено
в преклузивния по ГПК срок, поради което е
процесуално допустимо респ. основателно.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ в размер на 5 100 лв.
Водим от горното Софийски градски
съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Ц.И.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 1 – адв. М.П. с правно основание чл.
439 ал.1 от ГПК срещу “Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес:*** – адв. И.С., че Ц.И.Н. не дължи на Ю.Б.“ АД сумата от 127 500
лева – главница, предмет на изпълнителен лист от 14.06.2012 г. по ч.гр.д. 25
922/12 г. на СРС, 48 състав като погасена по давност.
ОСЪЖДА Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес:*** – адв. И.С.
да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв.
М.П., с адрес: ***, офис 1 сумата от 3
612 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес:*** – адв.
И.С. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС ДТ в размер на
5 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: