Решение по дело №920/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на С. Б. К., с [ЕГН], чрез адв. С. К., срещу Решение № 227 от 20.02.2025г. по АНД № 3673/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-003483 от 20.05.2024г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на С. Б. К. е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 8 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на решението, от което да последва и отмяна на НП изцяло.

В съдебното заседаниe - С. Б. К. не се явява, не се представлява.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд и НП следва да бъдат потвърдени.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив е приел, че по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на С. Б. К. на вмененото му нарушение на ЗДвП.

Съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентния за това орган, а въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и процесното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на С. Б. К. е наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 8 контролни точки.

Съдът е приел, че при издаването на НП правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП, като е наложено административно-наказание – глоба в размер на 50 лева.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

С касационната жалба се представят възражения, но не се ангажират доказателства, водещи до извод за пороци в административно-наказателното производство. Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на актосъставителя. На 18.04.2024г., около 16:01 часа, в град Пловдив, в локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ касаторът К. бил спрян за проверка на управляваното от него МПС – товарен автомобил марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № [рег. номер] от полицейските служители. До него пътувал свидетел К. М.. При проверката било установено, че касаторът разговарял по мобилния си телефон без устройство „свободни ръце“. Деянието е калифицирано като нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата.

Съставен е АУАН, в присъствието на касатора, който го подписал и получил екземпляр. Така описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена по безспорен и категоричен начин, като е направил точна преценка на доказателствената съвкупност по делото, кредитирал е показанията на свидетелите Л. и А., дал е вяра на показанията на свидетел М. в частта, че същият се возил с касатора в товарния автомобил, и се е запознал с приложените по делото АУАН и НП. Касационният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно извършването на нарушението, неговия извършител и наложеното административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Така липсата на устройство „свободни ръце“ означава, че касаторът е провеждал телефонен разговор в колата, държейки телефона в разрез с разпоредбата.

По делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като преди процесния период срещу касатора има издадени множество НП. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Законодателната уредба изключва използането на мобилен телефон, освен с устройство „свободни ръце“, по време на управление на МПС, в който случай се изисква внимание, концентрация и бдителност за да не се допусне нарушение на правилата за движение и евентуалното причиняване на пътно проишествие, което би могло да причини не само материални щети.

В своята касационна жалба касаторът К. поддържа, че е вменено нарушение, което не е извършено и че не е доказано извършването му. Съдът намира това твърдение за неоснователно.

В жалбата пред първоинстанционния съд К. също отрича да е говорил по телефона, като поддържа че „Дори и да се приеме, че водачът на моторното превозно средство е разговарял по телефона, то не е било на мястото, визирано в обжалваното наказателно постановление…“. Подобно допускане, разглеждано в светлината на извода направен от първоинстанционният съд, противоречи на житейската логика полицаите да спрат и безпричинно да санкционират жалбоподателя. Ведно с това от показанията на свидетел К. А. М.….“Не помня докато пътувахме в локалното дали през целия път е говорил по телефона“, се установява, че касаторът е използвал телефон. При точен анализ на събраните доказателства съдът е направил обоснован извод, който се подкрепя от настоящия състав на съда, че К. е използвал телефон неправомерно.

Касаторът също поддържа, че първоинстанционния съд неправилно заключава, че „описанието на местоустановяването на нарушението не създава опасност от объркване или неяснота за местоположението“. Съдът счита това твърдение за неоснователно. В НП е посочено, че местоположението е бул. „Цариградско шосе“ до номер 108/локално платно/. Настоящият състав намира, че при съставянето на процесния АУАН не е било накърнено право на защита като е дадена възможност да се предоставят обяснения и възражения при съставянето на същия.

Ето защо съдът счита, че изложените от касационния жалбоподател доводи за незаконосъобразност и нарушение на административно-производствените и материалноправните разпоредби на закона са неоснователни.

По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния и процесуалноправния закон и при липса на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административният съд Пловдив, двадесети състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227 от 20.02.2025г. по АНД № 3673 от 2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.