№ 54
гр. Търговище , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Николай Пейчев Казаков (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213500600136 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат Й.С., АК Варна -
защитник на подсъдимия по НОХД № 747/2020 г. на РС - Търговище, С. СВ.
СТ., против присъда № 10 от 31.03.2021 г., постановена по същото дело, с
която последният е бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.343б,ал.3 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и два месеца, изпълнението на което е било
отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 700лв,.
като на основание чл.343г от НК е бил лишен и от право да управлява МПС
за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът се произнесъл и по направените разноски по делото, като е
осъдил подсъдимия да ги заплати.
Недоволен от така постановената присъда и считайки я за неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, чрез упълномощения си защитник – адв.
С., подсъдимият я обжалва изцяло с искане за нейната отмяна и
постановяване на нова присъда, с която въззивният съд да го признае за
невиновен. Алтернативно е направено искане и за намаляване на така
1
наложеното наказание. В срока по чл.320,ал.4 от НПК са представени от
защитата подробни съображения в подкрепа на наведените в жалбата
оплаквания. Твърди се, че РС не е изследвал пълно и всестранно фактите и е
формирал незаконосъобразни крайни изводи, като оплакването е
аргументирано с доводи за пропуски в доказателствена и аналитична дейност
на първостепенния съд и по-конкретно: игнориране негодността на пробите,
обусловена от неспазения процесуален ред за тяхното изследване,
включително и поради пороци в оформяне на съпътстващата документация,
компрометиращи изискването за проследимост на пробите; безпочвено
доверяване на извършената експертиза, която с оглед противоречивите
изводи е следвало да бъде дискредитирана, а не възприета, както е сторила
първата инстанция. При изискуемото изключване на резултатите от взетите
проби кръв, както се предлага от защитата, годна основа за фактически и
правни изводи, съгласно и съдебната практика следвало да остане
изследването с техническо средство и при установената по делото липса на
тестовата касета (непредставена, поради техническа неизправност на Drugtest
5000 с ф. № ARJM -0046, видно от отговор, л.80,Д.П.) се обобщава
констатираното пълно отсъствие на надлежна доказателствена основа за
осъждане на подсъдимия/въззивник С.С. и изведеното на тази основа искане
за неговото оправдаване.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява и в упражнено
право на лично участие изразява позиция за цялостно споделяне и съгласие с
аргументите и съображенията, развити от защитата в подкрепа на искането за
оправдаване
Упълномощените му защитници адв. Й.С. и адвокат С.Н., редовно
уведомени се явяват и излагат ясно и синтезирано обобщената основна
защитна позиция - за негодност на доказателствената основа за осъждане на
подсъдимия/въззивник. Алтернативното искане, словесно посочено във
въззивната жалба за намаляване на наказанието, не се аргументира с
конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл.
314 ал. 1 от НПК, намира следното:
2
Основното оплакване е насочено срещу формирането на годна
доказателствена основа за направените от първата инстанция фактически
изводи и от тук срещу обосноваността на присъдата и съответно
законосъобразността на осъждането на подсъдимия за престъплението, за
което е предаден на съд - по чл.343б,ал.3 от НК
Това налага на първо място обсъждане обосноваността на фактическите
положения, приети от РС, преценена преди всичко през призмата на
процесуалната изрядност на извършената от първата инстанция
доказателствена дейност.
Като счита, че фактологията, отразена в мотивите към проверяната присъда е
резултат на законосъобразна доказателствена и аналитична дейност,
въззивният състав я споделя и от своя страна обсъждайки доказателствата я
намира за вярна по следните съображения, с които ще получат отговор и
наведените в жалбата оплаквания за негодност на доказателствената основа
и съответно за незаконосъобразност на осъждането на подсъдимия .
От фактическа става, въззивният съд намира за установено по несъмнен
начин следното:
На 04.02.2018г, в гр.Търговище, подс.С. – правоспособен водач на МПС,
въпреки,че бил употребил наркотични вещества- амфетамин и
метаамфетамин, предприел управление на МПС - л.а. марка БМВ 320И с рег.
№ ********, като заедно с него се возел негов познат М.М. и около 22 часа,
бил спрян за проверка в близост до кръстовището на улиците „Троян“ и
„Петра“ от младшите автоконтрольори към Сектор“ПП“ при ОД на МВР
Търговище свидетелите Г.Г. и И.И. Подсъдимият не носел свидетелството си
за правоуправление и се легитимирал с паспорта си. По визуална преценка
за външния вид и поведение на подсъдимия: „зачервени конюнктивити и
видимо разсеян“ (св.И. л.50,Д.П, прочетени в с.з. и потвърдени -л.509,НОХД),
съгласно регламента по чл.5,ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, двамата автоконтрольори
пристъпили към извършване на проверка за употреба от подсъдимия на
наркотични вещества като бил съставен и протокол по образец –приложение
2 към чл.5,ал.2 от Наредбата (л. 42, Д.П.). За целта, след оказано им
съдействие от св. Н.И. от дежурния автопатрул, който останал при
подсъдимия, и след като взели от ОД на МВР съответното необходимо
3
техническо средство за проверката - „Дрегер Drug Test 5000 STK“, с
фабричен номер ARJM 0046 и касета с №ARJM 0713, тествали подсъдимия
като тестът установил наличие на наркотични вещества - амфетамин и
метаамфетамин (св.Г.,л.437-л.438, НОХД и св.И.л.46, Д.П прочетени и
приобщени надлежно в с.з.).На подсъдимия бил съставен и АУАН(л.
43,Д.П.),в който същият вписал възражението си отбелязвайки,че не е
употребявал наркотични вещества и не е под тяхното влияние. При
изразеното от подсъдимия несъгласие с резултатите от теста, съгласно
чл.3,ал.2, т.2 от цитираната Наредба му бил издаден талон за химико
токсикологично лабораторно изследване(приложен в оригинал на л. 71 от
Д.П.) , а с оглед чл.7,ал.2 от посочената Наредба, съгласно която „ Когато с
тест е установено наличие на наркотични вещества полицейския орган
отвежда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване“, подсъдимият бил отведен в МБАЛ Търговище. Хронологичното
проследяване на извършените действия и нормативната им съответност, с
изричното отбелязване, че към момента на извършване на деянието
04.02.2018г. относимите правила от процесната Наредба са в редакцията на
същата от 29.09.2017г. до изменението, с Д.в бр 81/ 2.10.2018г, съдът намира
за необходимо в контекста на основното оплакване за ненадлежна
доказателствена основа, аргументирано именно с отклонение от
„предвидения процесуален ред“, включващ съгласно конкретните
оплаквания вземането, предаването, транспортирането и изследването на
пробите кръв,взети от водача –подс.С.. След като, съобразно задължението си
по чл.7,ал.2 от посочената Наредба полицейските служител отвели
подсъдимия до „мястото за … вземане на биологични проби за химико-
токсикологичното лабораторно изследване“- МБАЛ Търговище,
подсъдимият предоставил кръв и урина за изследване, като биологичните му
проби били взети от дежурния лекар –д-р Р.И. с протокол (приложен в
оригинал л.68- л.70 от Д.П.), като взетото количество кръв, в съответствие с
изискването на чл.15,ал.3 от посочената Наредба и предвид целта на
изследването, в случая за наркотични вещества, било не по-малко от 14мл, а
именно била взета 16 мл кръв, разпределено в четири вакуумни епруветки,
отново съгласно предвиденото в чл. 15,ал.3 от посочената Наредба ( вж.
показанията на св.И., л.151 от Д.П, надлежно приобщени чрез прочитането
4
им в с.з.,л.436,НОХД). Със същия протокол св.И. взела и проба урина от
подсъдимия – предоставена от последния и поставена в контейнер. Четирите
епруветки всяка съдържаща 4 мл кръв и контейнера с урина били запечатани-
парафинирани и облепени с лейкопласт, надписани с имената на подсъдимия
( вж. отново показанията на св.И., както и отговор на задача 7 от повторна
Комплексна съдебно химико- токсикологична /токсикохимична/ експертиза-
л.176 от Д.П.)
С протокол от същата дата - 04.02.2018г. (л. 50, Д.П.) св. д-р. Р. И. предала
описаните проби на полицията, като с хладилна чанта същите били отнесени
в ОД МВР и поставени в нарочен хладилник. Изследването им било
възложено на експерт от МБАЛ Варна, чрез назначена за целта съдебно-
химическа експертиза и съответно за извършване на възложената експертиза
обектите на изследване – биологичните проби на подсъдимия били
транспортирани до лечебното заведение, но на два пъти - като първо, с
протокол от 08.02.2018г били предадени 1бр контейнер с урина и 2 бр
вакуумни епруветки с кръв от подс.С. и седмица по-късно- с протокол от
16.02.2018г, били предадени и останалите 2бр вакуумни епруветки с кръв от
подс.С.. Така приетите във ВМА - МБАЛ Варна общо пет обекта ( 1
контейнер с урина и 4 вакуумни епруветки с кръв) били поставени в
хладилник и съхранявани до последващото им предаване за извършване на
изследването на лаборатория в София- във ВМА –МБАЛ, което станало две
години по-късно- на 06.02.2020г. Причината е обективирана в приложеното
по делото писмо относно невъзможността изследването да се извърши във
Варна, поради което и пробите на подсъдимия С., както и всички описани в
писмото други проби, след двугодишно съхранение във Варна били
предадени за извършване на изследването в лабораторията – ВМА МБАЛ
София.
След извършване на възложеното химико-токсикологична експертно
изследване, вещите лица изготвили заключение № И -2704/17.03.2020 г, в
което подробно отговорили на поставените въпроси, включително и че
1/подложените на изследване, осъществено в периода 17-18.02.2020 г. проби
са годни за изследване, тъй като отговарят на изискванията за
токсикологично изследване в ХТЛ – ВМА и 2/ по същество, извършените
изследвания установили наличие в пробата кръв на наркотични вещества –
амфетамини и метаамфетамини; 3/ не установили употреба на лекарствен
5
препарат модафинил(аспендос) , който сам по себе си не бил в състояние да
доведе до положителен резултат за амфетамин и метаамфетамин. Пояснили
накрая и срокът, в който пробите ще се съхраняват в ХЛ – ВМА София, а
именно – една година.
В хода на разследването и в рамките на посочения едногодишен срок, във
връзка с поискано от защитата и уважено от органите на досъдебното
производство, повторно изследване, била възложена повторна комплексна
СХТЕ. От заключението на същата - № И 5900/0807.2020г на ВМА –София,
след извършено на 12.06.2020г изследване на пробите, е установено: наличие
в предоставените и изследвани две биологични проби(и в кръв, и в урина) на
наркотични вещества: амфетамин и метаамфетамин. Повторната експертиза
взела отношение и по останалите съществени въпроси, предпоставили
искането за назначаването и, а именно: годността на пробите, позволяваща
възможността за надлежно изследване и взаимозависимостта на установеното
наличие на наркотични вещества и употребата на медикамента аспендос.
Повторната експертиза категорично потвърдила заключението на
предходната, а именно, че: пробите отговаряли изцяло на изискванията за
токсикологично изследване: поставени в подходящи за съхранение
контейнери, със запазена цялост, добре затворени и в подходящ обем за
изследване, както и заключението по съществените обстоятелства от
предмета на доказване: наличието на наркотични вещества –амфетамин и
метаамфетамин в биологичните проби на подсъдимия- и в кръвта, и в
урината( л.172, Д.П.), както и че ако подсъдимият е приел лекарствения
препарат „аспендос“, „експертизата категорично отхвърля възможността
това да повлияе на резултатите от лабораторното, т.е. приемът на
модафинил категорично не може да бъде отчетен като употреба на
амфетамин и метаамфетамин..“ (л. 174, Д.П.) .
Така изложените фактически положения, приети в основни линии от РС
въззивната инстанция намира за безспорно и категорично установени от
посочените по-горе доказателства: писмени, гласни и чрез заключенията и
на двете експертизи (доколкото втората е повторна с позоваване на
чл.153,ал.2 от НПК, направено при предявяване на разследването, но по
същество е оспорване на резултата и искане за повторно изследване на
същите обстоятелства), а пълното съвпадение в резултата от проведеното
изследване и убедителната им защита при проведеното изслушване на
6
вещите лица очертават и основателността при възприемане и на двете
експертни заключения. Ето защо и възприетите в атакуваната присъда
фактически положения въззивната инстанция намира за обосновани, като
същите са изведени от годни доказателствени източници и при
законосъобразно извършена доказателствено аналитична дейност: според
действителното им съдържание, без да са превратно ценени и при спазване
на изискването за внимателното им обсъждане и чрез съпоставка едно с
друго.
Всъщност, видно от съдържанието на развитите оплаквания няма спор по
съдържанието на доказателствените източници във връзка с обстоятелствата
по вземането на пробите и причините, наложили по-късното носене на двете
шишенца с кръв начинът, доколкото не се оспорва възложеното от съда
доверие на разпитаните в тази посока свидетели И. и Д.. Основното
възражение, както се посочи по-горе, върху което е изградена защитната
позиция в хода на цялото производство е била срещу процесуалната
изрядност по приобщаването на изследваните биологични проби и конкретно
върху предадените по-късно две шишенца с кръв и годността им въобще – те
и останалите биологични проби да послужат като достоверен източник на
фактически данни с правно значение.
По всички тях РС е взел отношение в мотивите и въззивната инстанция не
намира основание да не се съгласи с изложените от първата инстанция
съображения, защото са законосъобразно направени и правилни.
Възраженията за негодност от качествена гледна точка на пробата кръв (с
отбелязването, че касаят само вторите две шишенца, по-късно занесени и
това следва от съдържателния прочит на обективираната по делото позиция
на защитата, включително и в допълнителните съображения във въззивната
жалба), основателно не са били възприети от РС, като вярно е преценено, че
пробата кръв, включително и разпределената в оспорените две шишенца,
качествено е позволявала надлежното и изследване, като в тази посока е от
значение и оценката на вещите лица, защото въпросът по същество е в
обсега на необходимите им специални знания. Експертите (при това
непротиворечиво) са изследвали и дали категоричен отговор на първия –
предварителен за провеждане на изследването въпрос – за годността на
предоставения за изследване биологичен материал. Доколкото изследването
на употребата на наркотично вещество в случая е осъществено чрез анализ
7
на биологични проби, то и съображенията на съда, изложени в мотивите (стр
7), за отсъствие върху теста на отбелязване за „невалидна проба“ по см на §1,
т.3 от ДР на Наредба № 1/2017г., са неотносими , тъй като не става въпрос за
„тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества“,
легалната дефиниция, за който е в следващата т.4 от §1. Същественото е , че
без каквото и да е съмнение годността на пробите за изследване от гледна
точка качеството им и възможността да бъдат подложени на анализ е изцяло
в компетенциите на вещите лица и същите (и от двете експертизи) са дали
категоричен положителен отговор:“Пробите отговарят на изискванията за
токсикологично изследване“ СХТЕ (л.66, Д.П.) и „ При изследването на
пробите не са установени признаци на протичащ разложителен процес,
нехарактерен външен вид и състояние на пробите или други признаци, които
да поставят под съмнение годността им и достоверността на получените
резултати“ -повторна КСХТЕ( л.176, Д.П.). Следва да се отбележи, че в
случая изобщо не става въпрос за припокриване процесуалните функции
(експерти- свидетели), защото отговорът им не касае свидетелстване по
законосъобразността на транспортирането на пробите, а даденият отговор е
изцяло базиран на специфичните им знания и умения и е основан на
конкретни методи и изследвания, чрез които същите, преди да пристъпят
към изследване са предприели проверка дали предоставените обекти са
годни за изследване. Което от своя страна лишава от основание защитната
теза, доколкото дори и да е имало технически пропуски при носенето на
вторите две шишенца в МБАЛ Варна - ВМА, то същите са несъществени и не
обслужват търсената от защитата цел – процесуална неизрядност при
формиране на доказателствената основа за установяване на основния факт
от предмета на доказване- употребата на наркотични вещества от подс.С..
В тази връзка и по - конкретните възражения, наведени пред въззивния съд
следва да се посочи следното:
Първото от тях – касателно заявено нарушение в предаването на пробите,
обективирано в протокол( л.50, Д.П,) от лекаря св. Д-р И. на дежурния в РУ
Полиция и изразено в липсата на отбелязване по т.5 от протокола „че
пробите са опаковани в плик и запечатани“, въззивният съд намира за
неоснователно. Липсата на отбелязване, че предадените проби са поставени в
плик и запечатани, не компрометира възможността за проследимостта им,
както счита защитата, защото този процес - проследимостта е реализиран чрез
8
всички останали, предвидени в НПК доказателствени средства, събрани по
конкретното дело и посочени по-горе- гласни (св.И., св.Д.), писмени (писмо
отговор от Н-к ЛХТИ при ВМИ МБАл Варна, с приложения, протоколи за
предаване,за приемане,л.122-л.130; кореспонденцията във връзка с искането
от Н- к ЛХТИ Варна и ускоряване изследванията и прехвърляне на пробите
по списък към ВМА София ( л. 58-л.61), както и заключенията на двете
експертизи, включващи обследване годността на пробите за подлагане на
изследване. Следва да се посочи в тази връзка, че некоректно се интерпретира
от защитата участието по делото на св.Г.Д. като опорочаващо
доказателствения процес „трето“ , явно в смисъл на „външно“ към
разследването лице и в този смисъл лишен от правно значение е зададения в
съображенията риторичен въпрос( стр. втора от същите). В случая се касае за
изпратени по идентичен начин с първите две епруветки (вж.св.Д.,л.443-
л.444,НОХД), макар и няколко дни по-късно, две епруветки с кръв, от лице,
което работи в структурата, в която „работи контролния орган назначил
изследването“(вж чл.19,ал.2 от Наредбата), а именно – експерт в сектор
„Научно техническа лаборатория“ към МВР, на която към 2018г „ съм бил
началник на лабораторията“ (вж л. 443 от НОХД) Не се касае за произволен
достъп и действия на външни лица с доказателства по делото, както се
твърди във въззивната жалба, поради което и възражението в този смисъл е
лишено от опора – не почива нито на доказателствата по делото, нито на
правилата в посочената Наредба и е неоснователно.
Без основание са и възраженията за негодност на пробите, аргументирани с
времевата разлика за тяхното доставяне в МБАЛ Варна ВМА. Същите са
били наведени и пред първата инстанция и както причината за
едноседмичната разлика, така и главно значението на това обстоятелство, от
гледна точка опорочаване на доказателствената основа и от гледна точка
качеството на пробите и от тук годността на експертното изследване и
достоверността на експертните резултати, са били подложени на обстойно
изследване. Доводите на РС, с които е приел възраженията за неоснователни
се споделят от настоящата инстанция изцяло, защото намират пълна
подкрепа в събрания и анализиран доказателствен материал. Може да се
добави в подкрепа на изводите на първата инстанция следното: Четирите
епруветки, макар и неедновременно предадени, с разлика от една седмица, без
съмнение, съдържат една проба, взета от подсъдимия - „ Пробата винаги е
9
една..Тя е взета на една и съща дата и в един и същи час „св.Д.(л.444,
НОХД), вж. и показанията на св.И. за поставената „ една проба кръв“ в
четирите епруветки(не две) съобразно по-малкия обем, с който са
разполагали тогава. Иначе казано, неедновременното предаване на четирите
епруветки, по изяснените по делото обективни причини, изобщо не
накърнява идентичността на пробата, разположена във всяка една от
четирите епруветки, като проба взета от подсъдимия. Забавеното предаване
би имало значение ако само по себе си се бе отразило на качеството и
възможността за достоверно изследване, което както се посочи, не е така.
Тоест неедновременното предаване на третата и четвъртата епруветка с
първите две (с посочената разлика от няколко дни) разкрива проблем с
технически характер по транспортирането, но не и такъв, който да рефлектира
върху доказателствената основа, върху годността на формиращите я
доказателства и като краен резултат върху доказаността на обвинението.
Изброените в допълнителните съображения несъответствия - технически по
своя характер, доколкото са свързани с непрецизност при документалното
оформяне транспортирането на пробите, формулирано междувпрочем именно
по този начин от защитата - „ нарушение досежно пътуването и
номерирането на пробите“(л.23,ВНОХД), с отбелязването, че нарушение
при номерирането на пробите, в аспекта на задълженията за тяхното
опаковане и надписване, и като цяло действия абсолютно необходими за
точното идентифициране на пробите, по гореизложените съображения съдът
не установи, при непротиворечиво установеното от всички останали гласни и
писмени доказателства, че изследваните проби са именно на подсъдимия,
сами по себе си, дори и да е непрецизно документално оформяне, не е от
естество да внесе каквото и да е съмнение в крайните фактически изводи по
този въпрос, изведени от съвкупната оценка на останалите доказателства.
Иначе казано, дали вярно е вписан часа, в който двете проби са занесени във
ВМА- 11.30 или 12.30 не рефлектира нито върху доказаността на тяхната
принадлежност, още по-малко върху резултатът от тяхното изследване. В
случая обаче коректно е да се обсъди документацията, изискана и
предоставена от ВМА МБАЛ Варна в нейната цялост, доколкото става въпрос
за кореспонденция - съпроводителни писма и копия от протоколи.
Изготвеното съпроводително писмо- л.113(копие) и л.122(оригинал), в което
като час е отразено 12.30ч не е удостоверителен документ, противопоставим
10
на данните от изготвените приемо - предавателни протоколи : В лабораторния
журнал вписан час за предадената проба от 16.02. не е отразен (вж л.128 от
Д.П), в описен формуляр ( вж л. 125) е вписана ръкописно бележка
„донесени от Д., МВР Търговище в 11.30ч.). Несподелимо е в този смисъл
предложеното от защитата интрепретиране на различието в часа и не може да
може да бъде прието, че „навсякъде се твърди ..че часът е 12.30“. Както се
отбеляза единственото различие, което позволява оценката му като
техническа грешка е само и единствено в отговора на ВМА Варна.
Без търсеното значение е и заявеното в допълнителните съображение
възражение за броя на обектите, посочени в постановлението за назначаване
на експертиза - л.48, Д.П. и конкретно, че в предоставените материали са
посочени 2бр. запечатани шишенца с кръвни проби и 1 бр. запечатано
шишенце с урина, подробно описани. Защитната позиция няма как да бъде
възприета, защото нормата на чл.152,ал.3 от НПК вменява задължение на
вещо лице, което „ при извършване на експертизата се открият нови
материали, които имат значение по делото, но по които не му е била
поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си“.В
случая, вторите шишенца, предадени допълнително при строго проследяване
на процеса и ненакърняване целостта им, съставляват именно нови
материали, които вещите лица не е имало пречка, а напротив е следвало да
подложат на изследване и в този смисъл неоснователно се явява и
твърдяното нарушение, аргументирано от защитата със съдържанието на
изготвеното постановление за назначаване на експертизата(л.48 от
Д.П.).Нещо повече, с коментираното постановление е назначена експертиза,
която по причините, посочени в горепосоченото писмо - отговор от Н-к
МБАЛ Варна, към ВМА София (л. 58,Д.П),обективно е била забавена.
Биологичните проби на подсъдимия С., заедно с множество други, въз основа
на предложено и съответно изпълнено от разследващите пренасочване(вж л.
62, Д.П.) на изследването към ВМА София, са били служебно изпратени във
ВМА София, като по отношение на подсъдимия е изготвено ново
постановление за назначаване на експертиза от 25.11.2019г., с възложени
обекти – „кръвна проба и проба урина от лицето С. СВ. СТ. “.(вж л. 63, Д.П.).
Впоследствие е възложено с постановление и повторно изследване на
биологичните проби, чрез назначена КСТХЕ. При тази процесуална
хронология по отношение възлагането на експертизи, няма как да не се отчете
11
действително формалния характер на заявеното нарушение, аргументирано
със съдържанието на постановлението за назначаване на първата експертиза.
Както е известно експертното заключение не е задължително за съда, то е
само подпомагащо при изясняване на факти от предмета на доказване и
допринася за изясняване не обстоятелства, за които съдът няма специални
знания. В този контекст, при липсата на каквито и да е възражения от
защитата срещу приемането на двете заключения – на първоначално
назначената и повторната комплексна експертиза(вж протокол, с.з.
31.03.2021г), без всякакво правно значение е съдържанието на
постановлението за назначаване на първоначалната експертиза, още по-малко
с приписваното му значение като особено съществено нарушение. Отделен е
въпросът, че при посочената процесуална хронология по изготвяне на
документацията във връзка с възлагането на експертизите, обусловена от
възникналите обективни затруднения между двете МБАЛ към ВМА –Варна и
София, заявената непълнота в броя на възложените обекти в първото
постановление е била отстранена при второто възлагане – след писмото
отговор от ВМА Варна, посочено по-горе с постановлението от 25.11.2019г
(л. 63,Д.П.). Въззивният съд намира за необходимо в тази връзка да отбележи
и това, че видно от поставените въпроси на повторната експертиза и от
основанията, с които е поискана – обективирани в протокола за
предявяване(л. 143- 144,Д.П.), назначаването на същата е обусловено не от
хипотезата на чл.153 от НПК, доколкото липсва каквото и да съображение за
съмнение в компетентността на в.л.или обосноваността на заключението
(каквото не съставлява възражението, че липсвала изведена химическа
формула на веществата от химическото изследване).Тоест, липсват
елементите от фактически състав за назначаване на повторна експертиза, а на
практика е разширен кръгът от въпроси поставени за изследване, в която
хипотеза законът предвижда възможност за допълнителна експертиза. Поради
което, макар в мотивите съдът да не е посочил на коя от двете експертизи
дава вяра, като е възприел и двете (вж мотиви,стр .4,л. 526 и 529 от НОХД) , в
контекста на казаното не се касае за повторно и различно като резултат
заключение, поради което и възприемането и на двете, в конкретния случай,
не опорочава аналитичната доказателствена дейност на първата инстанция.
Без основание е и довода, развит в допълнителните съображения за
негодност на експертизите, аргументиран с вътрешно противоречие между
12
анализ и изводи. В случая некоректно е представено разяснението и
отговорите на вещите лица в изготвеното заключение по поставения в тази
посока въпрос( вж л.175- л.176, Д.П.) като вътрешно противоречие
компрометиращо експертната им подготвеност. След като вещите лица(от
повторната експертиза) ясно и професионално за разяснили в заключението, с
отбелязването, че въпроси в тази посока не са били поставени от защитата
при тяхното изслушване, причината за различието в двете изследвания,
основано на спецификата на приложения метод, то и искането за
изключване на експертизите като „негодно доказателство“ не почива на
установеното по делото и е неоснователно. Вещите лица изрично са
посочили,че „ наркотичните вещества могат единствено да намаляват
като концентрация, в резултат на протичащ разложителен е процес в
пробата, какъвто не е установен и за какъвто няма предпоставки“, като
именно разликата в ползваните методи е обусловила и разликата – за
амфетамин 44ng/ml в повторната при 47ng/ ml при първоначалната и
съответно за метаамфетамин 11ng/ml в повторната към 12 ng/ ml в
първоначалната ( вж л.172 и л. 175 от Д.П.) Следва да се допълни и това, че
дори и експертните заключения да са противоречиви, последното не ги прави
априори негодни, както счита защитата. Както се посочи по-горе, характерът
на експертизата като особен способ за установяване/проверка на значими по
делото обстоятелства, когато са нужни специални знания, с които съдът не
разполага, не е задължителна за съда и когато по делото са налице дори и
противоречиви заключения, съдът разполага с дискрецията да приеме едно
или друго заключение, като задължително се мотивира (чл.154 от НПК).
Казаното е за пълнота, тъй като в конкретния случай не е налице
противоречие между експертизите, а за различен резултат с оглед различния
ползван метод, което не поставя съмнение нито върху компетентността на
вещите лица, нито върху обосноваността на получените резултати. Отделен е
въпросът , както правилно е отбелязал РС, че концентрацията на наркотично
вещество е правно ирелевантна за съставомерността по чл.343б,ал.3 от НК
(мотиви стр.7 ) и за разлика от процента на алкохолното съдържание, по
чл.343б ал.1 и 2 от НК, съставът на престъплението, предмет на делото не
включва изискуем размер на концентрация на наркотичното вещество.
И накрая, в аспекта на коментираното възражение следва да се обобщи, че
съставомерността на деянието по чл.343б,ал.3 от НК изобщо не поставя
13
приоритет на вида проба, от която чрез химическо изследване се установява
наличието на наркотични вещества.В посочената Наредба № 1/2017 г е
предвиден ред за вземане и на двата вида проби – кръв и урина, респективно
изследването им не е в кумулативност, а при равнопоставеност на
изследването и самостоятелно значение на резултатите, от който и да е от
двата вида проби. В този смисъл, възраженията, с които се оспорва годността
на доказателствената основа за осъждането на подсъдимия, основани върху
оспорване процедурата по най-общо казано кръвното изследване, освен по
същество неоснователни, са и правно неотносими към основното искане за
оправдаване на подсъдимия, защото съществения съставомерен елемент е
категорично установен и чрез изследването на пробата урина, което по
естеството си сочи на лишено от основание искане за оправдаване на
подсъдимия С..
След като при проведеното химикотоксикологичното изследване не са
допуснати претендираните от защитата нарушения, респективно изготвените
експертни заключения не са „негодно доказателство“ както се твърди в
допълнителните съображения към въззивната жалба, липсва основание за
обсъждане като единствен годен източник за установяване на този
съставомерен елемент- употребата на наркотични вещества, на тестовата
касета от ползваното техн.средство. В този смисъл без търсеното значение е
претендираната и липса към веществените доказателства по делото. Освен
друго и по съображения, че както се отбеляза по-горе, при констатиране на
предпоставките по чл.5,ал.1 от цитираната Наредба, служителите от
полицията, които стриктно са изпълнили вмененото им от разпоредбата на чл.
3,ал.2 т 2 и чл.7,ал.2 от същата Наредба задължение да отведат водача –
подс.С. за вземане на проби за провеждане на химикотоксикологичното
лабораторно изследването, то и значението на теста, респективно касетата
от техническото средства са ирелевантни към доказателствената основа, т.к
са послужили единствено и само за активиране на дължимото по Наредбата
при тази хипотеза(отказ на водача) изследване. Формалността и
декларативността на коментираното възражение се разкрива дори от
основанията, с които е направено: т.к при непредставянето на тестовата
касета по делото „лицето не е могло да оспори по какъвто и да е начин
неговите показатели“(стр 3-4 от допълнителните съображения). Лицето -
подсъдимият не само е оспорило и то незабавно резултатите, тоест е
14
реализира своевременно и в пълен обем това си право, но и именно
оспорването на резултатите е активирало посочената хипотеза на чл.3,ал.2,т.2
от Наредба № 1/2017г. Във връзка с това възражение, макар да не се
поддържа пред въззивния съд нарушение свързано с основателността спрямо
подсъдимия въобще да се предприема проверка ( на което възражение,
направено пред РС, в мотивите е даден отговор – стр 5,л. 527 от НОХД),
доколкото обаче в допълнителните съображения(стр. последна), в аспекта на
претендираната пълна липса на надлежна основа за осъждане на подсъдимия
този въпрос се разисква отново, то и и следва да се посочи следното:
доказателствения анализ не извежда основателност на защитните твърдения,
защото липсва каквото и да е противоречие между външните признаци в
поведението на подсъдимия и отразеното в протокола от една страна, както и
между отразеното в протокола и гласните доказателства, събрани в тази
посока, от друга. Външните признаци, обусловили предприетото тестване,
гласно установени от св.И.„зачервени конюнктивити и видимо разсеян “ (
л.50,Д.П, прочетени в с.з. и потвърдени -л.509,НОХД)съвпадат с отразеното в
изготвения протокол (л. 42,Д.П), а именно в т.6 е маркирано„ треперене
безпокойство, а в т.9 очи- воднисто/блестащи. Следва да се отбележи и
това, че за предприемане на проверката по чл.5,ал.1 от цитираната Наредба е
достатъчно констатирането на „външни признаци, поведение или реакция на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества..“, преценката за
които е предоставена изцяло в субективните възприятия на проверяващите,
със съответното задължение да ги отразят в изготвения по образец
полицейски протокол, което в случая е изпълнено. Значението на протокола,
с който е взета биологичната проба и в който снетите данни са главно по
заявление на самото изследвано лице е различно от значението на
полицейския протокол, а от друга страна - относно признаците, включващи
служебна констатация „запазена координация, ясен словесен контакт и
адекватно поведение“ (л..68-л.69,Д.П.) липсва противоречие с отразените в
полицейския протокол данни - „нормално слизане от МПС и ясен говор и
произношение (л.42,Д.П.)
В обобщение: въззивният съд намира,че по делото е налице годна
доказателствена основа, от която са изведени и обосновани фактически
заключения, а именно, че на посочената дата 04.02.2018г в гр.Търговище
подсъдимият С. е управлява МПС след употреба на наркотични вещества,
15
каквито несъмнено съставляват - амфетамин и метаамфетамин. За
принадлежността на последните към наркотичните вещества РС е изложил
верни съображения ( стр. 3 и стр.7 от мотивите), които не е нужно да бъдат
преповтаряни. Те не се и оспорват, за да изискват допълнително обсъждане.
Предвид изложеното въззивната жалба, по оплакването за неправилно
осъждане на подсъдимия и искането същият да бъде оправдан, въззивният
състав намира за неоснователна.
В рамките на извършената цялостна въззивна проверка и доколкото в
допълнителните съображения към въззивната жалба се твърди, че РС е
игнорирал „ съществени моменти“, указващо на заявена липса на мотиви,
въззивната инстанция намира и това оплакване за неоснователно. Видно от
делото, по наведените от защитата възражения, РС в мотивите към
проверяваната присъда е изложил достатъчно ясни съображения,
позволяващи да бъдат разбрани доводите, с които не ги е възприел за
основателни (вж. мотиви, стр.6 - стр.7, л.528 - л.529, НОХД). Прочитът на
мотивите не дава основание на въззивният съд да се съгласи с тезата на
защитата, защото в случая не се касае за порок в доказателствената и
аналитична дейност на първоинстанционния съд, нито за порок, свързан с
неотговарящи на стандарта по чл.305,ал.3 от НПК мотиви, а се касае за
несъгласие с доводите, с които първостепенният съд ги е приел за
неоснователни, което обаче не съставлява нарушение по смисъла на чл.348
от НПК.
Неоснователно е и третото възражение в жалбата, алтернативно посочено, а
именно за несправедливост на наложеното наказание. Както се отбеляза,
посоченото оплакване е заявено във въззивната жалба, но доводи за
твърдяната несправедливост не са развити в допълнителните съображения,
нито са словесно са аргументирани в съдебното заседание пред въззивния
съд. При липса на конкретни доводи и в рамките на извършената по чл.313
от НПК цялостна проверка, включително за съответност на наказанието с
извършеното престъпление (чл. 35,ал.3 от НК) и законосъобразност на
отмерената санкция съгласно изискванията по глава пета от НК, въззивният
съд не установи пороци в дейността на РС. В посока вида и размера на
наказанието първостепенният съд е изложил съображения (стр последна от
мотивите), които настоящата инстанция споделя. Законосъобразно са
оценени проявите на подсъдимия като водач на МПС обективирани в
16
приложената по делото справка за нарушител (л.81 – л.82 от Д.П). В
контекста на обекта на защита с вмененото му престъпление – гарантиращо
безопасността на движението, то и неговата недисциплинираност именно
като водач на МПС позволява оценката му като обстоятелство завишаващо
обществената му опасност „При решаване на въпроса за наказанието по
делата за престъпления по транспорта от съществено значение са онези
обстоятелства, които индивидуализират личността на извършителя като
водач на МПС“- Р № 498/14.12.2009 г.по н. д. № 510/2009 г., на ВКС, II н.о. В
същият смисъл – вж и Р № 558/10.06.2005 г. по н. д. № 1075/2004 г. на ВКС, I
н. о., Р № 123/ 22.05.2015 г. по н.д. № 203/2015 г., на ВКС, II н. о., НК.Ето
защо и определения размер от една година и шест месеца лишаване от право
да управлява МПС - въззивната инстанция намира за законосъобразен и
съответен на целите по чл.36 от НК. Отчетено е при индивидуализацията на
наказанията- основно и кумулативно, в благоприятна за подсъдимия посока,
изтеклото време от престъплението до реализиране отговрността му. Не е
пропуснато в оценката някое смекчаващо обстоятелство, нито отегчаващите,
които също вярно са отчетени по тяхното значение, от своя страна са били
надценени, което е видно и от самия размер на наказанието,
индивидуализиран почти на минимума – 1г. и 2 м лишаване от свобода при
долен праг в санкционната част на престъпния състав от една година.
Размерът на глобата също е към минималната долна граница и също е
определен при спазване на допълнителното изискване за съобразяване с
имотното състояние на подсъдимия. Съдът е посочил и констатираното
отсъствие на основания за определяне на наказанието в облекчените условия
по чл.55 от НК- извод, който е обоснован с данните по делото и се споделя от
въззивната инстанция. Безспорно е, че при изложеното по-горе няма как да
се приеме, че и най-лекото наказание спрямо подсъдимия се явява
несъразмерно тежко, което е второто кумулативно условие по чл.55 от НК.
При верния извод на РС, че никое от обстоятелствата не е с елемент на
изключителност, както и че не е налице многобройност на смекчаващите
обстоятелства, то и законосъобразно е прието, че наказанието следва да бъде
определено именно в условията на чл.54 от НК
При липса на конкретни доводи, които да налагат допълнително
обсъждане, цялостната въззивна оценка на дейността на първата инстанция
по отмерване на наказанието – основно и кумулативно, не дава основание за
17
извод, че при индивидуализацията на наказанието е допуснато нарушение,
налагащи служебна въззивна намеса. Респективно, проверяваната присъда,
освен със законосъобразно формирани изводи от фактическа и правна
страна, е и със справедливо определено наказание.
При служебната проверка, въззивният състав не установи основания,
извън посочените в жалбата, които да водят до отмяна или изменение на
обжалваната присъда, поради което и същата следва да се потвърди изцяло.
След връщане на делото, първоинстанционният съд следва да се
произнесе по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК относно допълнително направени
съдебни разходи във връзка с изплатени суми за транспорт на св.И.Н.,
направени в последното с.з.,с резолюция от 1.04.2021г., доколкото последните
не са включени в иначе вярно изчислените и присъдени с постановената на
31.03.2021г присъда съдебни разходи от 346 лв.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10/31.03.2021 г. постановена от РС –
Търговище по НОХД № 747/ 2020 г.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете по чл.346 от НПК, подлежащи
на касационна проверка и не подлежи на касационно обжалване.
СЛЕД връщане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе
по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК с допълнително определение по въпроса за
разноските, направени във връзка с транспортни разходи на свидетел по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18