№ 2203
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110214422 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Т. Г. против Наказателно постановление № 23-4332-014625 от
24.07.2023г., издадено от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание, както следва:
1.по чл.183,ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 50/петдесет/ лева;
2.на основание Наредба І-2539 на МВР на жалбоподателя се отнемат 10 контролни точки.
Жалбата е бланкетна, като от съдържанието и следва да се приеме, че жалбоподателя не е
съгласен с установената в НП фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно уведомен. Явява се процесуален
представител адв. Б. / с пълномощно по делото /. Намира, че не са достоверни показания на
разпитан свидетел, като в тях има и налични противоречия. Моли да се отмени обжалваното
НП, като се присъдят направени разноски по делото.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Не
взема становище по жалбата, като представя справка разпечатка за допуснати нарушения по
ЗДвП и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на
длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към
момента на издаване на наказателното постановление. Депозирали писмени бележки, в
които молят да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
1
Претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното:
На 04.07.2023г. около 13,40 часа в гр.София по бул.Царица Йоана, с посока на движение от
ул.Вардар към бул.Петър Дертлиев жалбоподателят е управлявал т.а. “*******“ ”с рег.№
*******. Жалбоподателя е спрян за проверка от служители на ПП-СДВР при която е
установено,че не ползвал обезопасителен колан с какъвто автомобилът е комплектован.
На жалбоподателят бил съставил АУАН № 951054 за нарушение на чл.137а ,ал.1 от ЗДП.
Въз основа на издадения АУАН зам.началника отдел ПП СДВР е издал обжалваното № 23-
4332-014625 от 24.07.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа
обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По същество жалбата е неоснователна. Същата се явява процесуално допустима, тъй като е
депозиран в сроковете указани в ЗАНН.
Съдът кредитира показанията на свидетел Х., дадени в хода на проведено съдебно
заседание, който заявява, че има правомощия по ЗДвП. Описва конкретна обстановка
свързана с извършената проверка. Свидетеля заявява, че е имал пряка видимост към водача,
като има ясен спомен за установеното нарушение. Свидетеля заявява, че водача е бил сам в
автомобила, като в автомобила имало монтирани обезопасителни колани.
На първо място следва да се обсъди законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление от процесуално правна страна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от
ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи,
министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица, съобразно тяхната компетентност. В случая наказателното постановление е издадено
от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, който видно от представените Заповеди на
министъра на вътрешните работи е упълномощен да издава наказателни постановления във
връзка с установени административни нарушения по ЗДвП, т.е. наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Съдът намира, че в случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение по
чл.137а,ал.1 ЗДВП. От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство
(по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) не е използвал обезопасителрен колан с който е бил
оборудван автомобила. Не следва да се кредитират доводите изложени от страна на адв.Б.
относно липсата на достоверност в показанията на разпитан свидетел, тъй като св.Х. в
2
своите показания въобще не е обсъждал наличие на удари по проверявания от него
автомобил, още по-малко да е сочил в коя част на автомобила са били установени такива.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателя като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с
изискванията на закона и да използва обезопасителен колан. Налице са предпоставките за
носене на административно наказателна отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Налице е
и съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.
При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение
, а именно глоба в предвидения в закона размер от 50 лв.С така наложеното наказание по
административен ред, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното
наказване посочени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е изразено становище
от процесуален представител на въззиваемата страна в писмени бележки, като съдът счете,
че следва да осъди жалбоподателя Х. Т. Г. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира ,че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, поради което,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Наказателно постановление № 23-4332-014625 от
24.07.2023г., издадено от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание, както следва:
1.по чл.183,ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 50/петдесет/ лева;
2.на основание Наредба І-2539 на МВР на жалбоподателя се отнемат 10 контролни точки.
ОСЪЖДА жалбоподателя Х. Т. Г. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, подлежи на обжалване пред Административен съд- София град в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3