Решение по дело №100/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 338
Дата: 24 март 2020 г. (в сила от 23 септември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20204520200100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 24.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД 100 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Р.Р.Й. депозирана против наказателно постановление № 38-0000005/03.01.2020г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като макар и от формална гледна точка да е налице неправилно изписване на идентифициращата категория на моторното превозно средство като АВ1, каквато не съществува, това не е в резултат на умишлено действие. Релевират се доводи, за приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника поддържа депозираната жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 273065/11.12.2019г., против жалбоподателя, за това, че на 28.09.2019г., около 09,34 часа, в град Русе, бул. „Потсдам“ № 14, като председател на комисия от технически специалисти към фирма „Данид 11“ ЕООД, притежаваща разрешение № 1028, валидно до 13.10.2024г. за извършване на периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, участвал в извършването на преглед за проверка на техническа изправност на ППС от категория М1, марка Мерцедес Е 270 ЦДИ, с рег. № Р 01 58 КК и като председател на комисията от технически специалисти в протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС с № 20418115 от 28.09.2019г. не е въвел действителните технически данни, идентифициращи превозното средство, като е въвел категория на ППС АВ1, а е трябвало да въведе категория на ППС М1.

Въз основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични на посочените в АУАН, като на жалбоподателя, за така установеното нарушение, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, досежно приетите за осъществили се факти от обективната действителност, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от страна на жалбоподателя, като единственият спорен момент е причината за неправилното отразяване на посочените в АУАН и НП данни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, както от обективна, така и от субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС При извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията: т. 4 „въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед …….“.

Законът е вменил в задължение именно на председателя на комисията да въведе данните и е вменено на същия задължението да извърши проверката на въведените данни, като е ирелевантно дали същите се въвеждат, сканират или се избират от меню в използвания програмен продукт.

Видно от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител, преди въвеждането на грешната категория на моторното превозно средства, прегледа не е могъл да бъде осъществен именно заради наличието на данъчни задължения за представеното за преглед моторно превозно средство, което е наложило прекратяване на предходните прегледи и това според настоящия съдебен състав обосновава и извод, че се касае за умишлено въвеждане на категория ППС, а именно АВ1, която както се сочи в жалбата се използва за МПСта, които имат атракционен характер и тези обстоятелства, са били известни на жалбоподателя, в качеството му на председател на комисията за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и избирането от него на различна категория ППС е извършено именно с цел да бъде проведен техническия преглед.

Отделно от това служебно известно е на съда, а и този факт се призвава и в съдебно заседание от жалбоподателя и неговия процесуален представител, че срещу същото лице освен настоящото наказателно постановление има издадено и наказателно постановление с номер № 0000006 от 2020г. отново за извършване на периодичен технически преглед на ППС, при който грешно е въведена информация за категорията на представеното за преглед ППС. Всичко това обосновава извод, че не се касае за изолиран и инцидентен случай, за да се приеме, че се касае случайно деяние и поради това, че при правилно въвеждане на данните за категорията на ППС, не е било възможно да се бъде извършен технически преглед на същото, и именно с цел отстраняване на тази пречка жалбоподателят умишлено е въвел различна от действителната категория на ППС.

С оглед изложеното следва да бъде обоснован извод, че в съзнанието на нарушителя са намерили отражение представи, че при правилно въвеждане на категорията ППС, не може да продължи и завърши прегледа, именно поради установени от системата данъчни задължения и във волево отношение, именно с цел да продължи и приключи успешно прегледа за техническа изправност на моторното превозно средство нарушителят е въвел категория ППС, която не съществува в ППЗДвП и не отговаря на действителната за конкретното ППС.

Правилно е издирана и приложена, съответстващата на това нарушение санкционна норма като на жалбоподателя е наложено административното наказание „Глоба“, предвидено в приложимата за това нарушението санкционна разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП, в която размерът на административното наказание „Глоба“ е в абсолютен размер.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.

Извършеното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид и не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо наказателната отговорност на жалбоподателя обстоятелство, което да може да обоснове подобен извод, напротив както от приложената по делото справка от наказващия орган за други нарушения на същото лице, а така също и от обстоятелството, че не се касае за изолиран случай при извършването на такъв тип деяния, не може да бъде приложен чл. 28 ЗАНН.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, касаещи липса на осъществен състав на административно нарушение.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0000005/03.01.2020г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Р.Р.Й., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: