№ 45251
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110130940 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. С.
срещу Е. Д. С. и М. Д. С..
Съдът, след като констатира, че исковата молба следва в частта относно
иска за признаване за недължимост на законната лихва върху главницата по
изп. д. 2675/2017 г. по описа на ЧСИ Н. М. не е посочен размер на оспореното
вземане, на ищеца следва да се дадат указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК да
посочи размер на вземането. Доколкото обаче предявените искове са
процесуално допустими, съдът намира, че с оглед принципите за бързина и
процесуална икономия следва да насрочи делото за открито съдебно
заседание. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от
страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140,
ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТНОСНО РЕДОВНОСТТА НА ИСКОВАТА МОЛБА:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба по делото, с препис за ответниците, да посочи
размер и период на законната лихва върху главницата за която претендира
погасяване.
При неизпълнение на указанията в посочения срок, съдът ще
прекрати делото в частта относно иска за оспорената законна лихва, на
осн. чл. 129, ал. 3 ГПК.
1
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че след прекратяване на брака му с Е. Б. С. родителските права
на родените от брака деца са предоставени на майката, с Решение № III-92-101
от 18.10.2011 г., по гр.д. № 9652/2011 г. по описа на СРС, 92-ри състав, по
силата на който е осъден да заплати на децата си Е. Д. С. и на М. Д. С. сумата
от по 200 лв. – издръжка за всяко едно от децата, като за посочените суми
срещу него бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на ИЛ, издаден въз
основа на допуснато предварително изпълнение, било образувано
изпълнително дело № 211/2010 г. по описа на ЧСИ А. Б.. След приключване на
съдебното дело било образувано ново изпълнително дело № 1032/2012 г. по
описа на ЧСИ А. Б., а след това е образувано ново изпълнително дело №
2675/2017 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Твърди, че считано от 21.03.2015 г.
взискателите по изпълнителните дела не са извършвали никакви
изпълнителни действия, а ищецът е заплащал сумите по изпълнителното дело
доброволно. Посочва, че по изпълнително дело № 211/2010 г. по описа на ЧСИ
А. Б. са плащани доброволно по 50 лева на месец, които обаче не са покрили
дължимото задължение. По изпълнително дело 2675/2017 г. по описа на ЧСИ
Н. М. са направени 6 броя плащания по 20 лева всяко, като последното
плащане е извършено на 29.01.2018 г., от която дата поддържа, че тече
погасителна давност за вземанията по издадения изпълнителен лист по гр.д.
9652/2011 г. по описа на СРС, 92-ри с-в. Поддържа, че дължимата издръжка за
двете деца за периода от м. март 2015 г. до настоящия момент е заплащал
редовно извънсъдебно по банкова сметка на майката на децата Е. С.. Посочва,
че с изтичане на 5-годишен давностен срок се погасяват всички установени по
съдебен ред вземания, а доколкото давността не е спирана и прекъсвана след
29.01.2018 г. с предявяване на искова молба или с действия по принудително
изпълнение, ищецът счита, че вземането е погасено по давност. При тези
твърдения моли, съдът да постанови решение с което да признае за
установено, че не дължи на ответника сумите от 11 200 лева – дължима
издръжка за децата си Е. Д. С. и на М. Д. С. за периода от м. ноември 2011 г. до
м. февруари 2015 г. по изпълнителен лист, по решение № III-92-101 от
2
18.10.2011 г. по гр.д. 9652/2011 г. по описа на СРС, 92 състав, както и
натрупаната върху тези вземания законна лихва за забава по изпълнително
дело 2675/2017 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който сочи, че искът е изцяло неоснователен. Оспорва
твърденията на ищца, че последното плащане на процесните суми по
изпълнително дело е извършено на 29.01.2018 г. Посочва, че на 03.05.2017 г. с
молба пред ЧСИ Н. М. ищецът е заявил, че ще заплаща дължимите суми по
лична сметка на майката и законен представител на децата. Посочва, че
последното плащане на издръжка за стар период е от месец февруари 2024 г., а
също така ищецът е представил по изп. д. 2675/2017 г. пред ЧСИ Н. М.
признание за дължимостта на задълженията за издръжка за периода от м.юли
2011 г. до м. юли 2015 г., с което прекъсва давността по отношение на
посочените вземания. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски за водене на
делото, в това число и адвокатско възнаграждение за осъществявана
безплатно защита.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за установяване погасяване по давност на сумата от 11 200 лева –
общо дължима издръжка за децата Е. Д. С. и на М. Д. С. (месечно задължение
за изплащане на издръжка в размер на 400 лева на месец за двете деца) за
периода от м. ноември 2011 г. до м. февруари 2015 г., както и законна лихва за
забава върху тези вземания, за които е издаден изпълнителен лист, съгласно
Решение № III-92-101 от 18.10.2011 г. по гр.д. 9652/2011 г. по описа на СРС, 92
състав и е образувано изпълнително дело 2675/2017 г. по описа на ЧСИ Н. М..
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен
срок), които водят до погасяване на вземането на ответника. Предвид
заявената позиция по същество – за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция ответникът следва да установи настъпването на
3
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА копие на изп.д. № 2675/2017 г. по описа на ЧСИ Н. М..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски, остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад
по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.12.2024 г., от 10,00 ч., за която дата и час да се пр.ат страните с посочените
по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4