Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 19.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети февруари, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 42 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството
по делото e образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник,
ул.“Средец”№11, представлявано от управителя СРЕЩУ Е. Н. З., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** С искане
да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул.
“Средец” №11, представлявано от управителя, сумата в общ размер от сумата от 568,36
лв. /петстотин шестдесет и осем лева и тридест и шест стотинки/, представляваща
задължение за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 17.02.2016 г. до 02.08.2019 г.;
сумата 98,94 лв. /деветдесет и осем лева
и деветдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава на месечните
плащания, за периода от 10.06.2016 г. до 14.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата 568,36 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.10.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането. Претендира се ответникът да заплати направените от
„Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.Перник разноски
в заповедното и настоящото производство, по банкова сметка *** „Общинска банка”
АД, клон Перник, IBAN ***, с титуляр „ ВИК” ООД- гр. Перник.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул."Средец”№11,
представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и
ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на
питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по
начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на
КЕВР публикувани във в-к „Съперник” м.V1-2006г. бр. 119; 120; 121; 122 и бр.44
на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били
задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.3 одобрените от КЕВР Общи условия за
предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с
решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към
настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с
публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за
уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован
извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки
месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично
задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата
претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператори и са посочени
в издадените от ищеца "ВиК"
данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за
доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаване
на съобщението е подал отговор, чрез назначения му особен представител- адв. Ж.В.,с
който оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Счита,
че процесната сума е начислена без законово основание за това и в нарушение на
Общите условия на ищеца. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на
сумите, описани в отговора. Моли за отхвърляне на исковете.
Моли
съдът да задължи ищеца за представи в едноседмичен срок преди датата на с.з.
заверено копие от карнетите за процесния имот, като по делото е било издадено
СУ за снабдяване на ищеца с посоченото писмено доказателство, но в последното
по делото с.з. представител на ищеца не се е явил и не е било ангажирано
процесното писмено доказателство.
По делото
е било изслушано по искане на ищеца заключение по СИЕ, като същото е било
прието от съда.
В последното
по делото съдебно заседание за ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД-град Перник – редовно
уведомени, представител не се е явил. Съдът е докладвал постъпила по делото
молба, с рег. № 268520/14.12.2020 г., депозирана от юрисконсулт Йорданова преди
датата за която е било насрочено последното съдебно заседание - 16.12.2020 г.,
пренасрочено за 10.02.2021 г.. В молбата си ищецът заявява становище за даване
ход на делото в отсъствие на процесуален представител. Моли съда, в случай на
приключване на съдебното дирене, за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на дружеството исковата сума за
процесния имот така както е написана в петитума на исковата молба, както и
лихва за забава от датата на подаване на заявлението. Сочи съображения за това,
а именно, че от събраните по делото доказателство се установява по безспорен
начин, че ответникът е в договорни отношения с дружеството по силата на Общи
условия, тъй като имотът е присъединен към водопроводната мрежа преди влизане в
сила на Наредба №9 и Наредба №4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и е налице договорно правоотношение. Задълженията на
ответника са установени с представените надлежни писмени доказателства, които
макар и частни по своя характер удостоверяват вида и размера на задължението.
Претендираните суми сочи, че са заведени по съответните книги и са издадени
своевременно фактури, които не са заплатени. От приложеното към исковата молба
извлечение по сметки от счетоводните регистри на дружеството се установява, че
количествата и сумите са начислени правилно и съвпадат с тези, посочени в
петитума на исковата молба. Счита, че искът е доказан по основание и размер.
Моли се за присъждане на направените
разноски. Към молбата е приложено пълномощно на юрисконсулт Десислава
Йорданова.
За ответницата Е.Н.З. - се явява назначеният й особен представител адв. Ж.В. -
редовно уведомен.
Моли съда по същество да отхвърли така предявения иск от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник като неоснователен и недоказан. Както и самият ищец е посочил в молбата си, това са частни писмени
документи - извадки от фактури и т.н., и като такива счита, че не следва да
бъдат ценени като доказателства.
Спорът по делото се е акцентирал, върху пасивната процесуалната легитимация на ответника-
да отговаря за това задължение доколкото възразява, че ответницата, не е собственик или ползвател на имота.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 06641 по описа на съда за 2019г.
на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Предявен е иск по чл.422 ГПК, ВР. ЧЛ. 415 ГПК. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който вземането му
произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника, съдържанието
на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал, както и
точното изпълнение на тези задължения през процесния период.
Както съдът посочи по –горе ищцовата
страна не е ангажирала писмени доказателства, от които да следва при условията
на пълно и главно доказване да се направи извод, че между страните по делото е
налице облигационна връзка за продажба и
доставна на питейна вода и същата да касае процесния имот. В тежест на ищеца е
още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на
питейна вода, както и нейната стойност, за което обстоятелство ищецът е поискал
назначаването на СИЕ по делото, дала положителен отговор на този въпрос.
Същевременно обаче, ищецът не е ангажирал нито едно надлежно писмено доказателство,
от което да се направи извод за наличие на сочената облигационна връзка, като
не е доказал, че ответникът е собственик, респ. ползвател на имота.
По делото не са представени никакви
доказателства относно собствеността или друго вещно право, от които да е видно,
че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. Не са представени
доказателства за наличието на писмен договор за
продажба на питейна вода. В тази
връзка не е доказано наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество
и ответника за процесния обект и за процесния период. Поради това предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което и наведеното
възражение за давност не следва да се обсъжда.
В процесния случай, съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с
доклада по чл.146 ГПК, като на процесуалния представител на Дружеството е било
издадено съдебно удостоверение, за да се снабди с посочените доказателства. В
доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно:че доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно
правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение,
задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения
през процесния период.В доказателствена тежест на ответника е доказването на
настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Указал е на ищеца че не сочи доказателства
относно редовността на водене на счетоводните книги, както и че ответника е
собственик или ползвател на водоснабдения имот, но макара и по делото
да е била изслушана Сие, която да сочи
че общо дължимата сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в
имот с адрес гр. Перник кв. Тева бл.80 ап.13 абонатен №1150436 за периода от 17.02.2016г
до 02.08.2019 е в размер на 667,30 лева, от които главница в размер
на 56836 лева и лихва в размер на 98,94 лева от настъпване на изискуемостта
10.06.2016г. до 14.10.2019г. До момента на проверката от вещото лице по това
задължение не са платени суми от ответника за погасяване на задължението си, то
при положение, че ищецът не доказва наличието на облигационна връзка между
ищеца и ответницата за процесния период, както и че същата е пасивно
процесуално легитимирана да отговаря за претенцията на ищеца, като титуляр на
учредено вещно право на ползване на имота. Доказателства в посочения смисъл по
делото липсват. По делото няма доказателства, от които да е видно, че
ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както главната, така и акцесорната
претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
претенции за претендирните лихви. Поради което и не следва да се навлиза по
същество в обсъждане на възражението досежно погасяването на вземането по
давност.
По
разноските:
Ответната страна по делото е била
представлявана от особен представител на разноски на ищеца, поради което и не
следва да й се присъждат разноски.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул.“Средец”№11, представлявано от
управителя Борислав Иванов срещу Е. Н. З., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 568,36 лв. /петстотин
шестдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща задължение за
ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 17.02.2016 г. до 02.08.2019 г.; сумата 98,94 лв.
/деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща лихва
за забава на месечните плащания, за периода от 10.06.2016 г. до 14.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 568,36 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 06641 по описа на съда за 2019г., по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила, ч. г. д. 06641 по описа на съда за 2019г., на ПРС да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: