Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

22.06.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

180

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от жалба на Н.Р.Ю. от ***, с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник, против Решение № 2153-08-107/07.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-2137#5/15.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.

Излага съображения, че административният орган, в нарушение на 201 от АПК, не се е съобразил с влязло в сила Определение № 21/20.01.2023 г. по а.д. № 608/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Вместо да изпълни определението на съда органът отново спрял производството на основание чл. 98, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „б“ от КСО.

Счита, че в конкретния случай не са били налице нови обстоятелства по производството по Заявление с вх. № 2113-08-2137/20.12.2021 г., които да обусловят ново спиране. Описаното искане за служебно отменяне на Постановление от 06.10.2022 г. на РП – Кърджали, се отнасяло до друго административно производство, образувано по Заявление с вх. № 2113-08-413/03.04.2018 г. Длъжностното лице не постановявало спиране на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, а на основание чл. 98, ал. 1 и ал. 2, т. 1, б. „б“ от КСО.

Въвежда доводи, че във връзка със Заявление с вх. № 2113-08-413/03.04.2018 г.  жалбоподателката е била уведомена от ТП на НОИ – Кърджали, че следва да върне сумата в размер на *** лв. като неправомерно получена за период от 1 година, която сума Н.Р. възстановила на 25.02.2022 г. В този смисъл счита, че следвало да се приеме, че отпуснатата пенсия по Заявление с вх. № 2113-08-413/03.04.2018 г. е прекратена и административният орган е следвало да издаде разпореждане за прекратяване на отпуснатата й пенсия.

Твърди, че в настоящия случай по отношение на Н.Р.Ю. били налице всички предпоставки, за да и бъде отпусната пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.  

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-107/07.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-2137#5/15.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като върне преписката на административния орган със задължителни указания за прилаганото на закона и отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 ат КСО. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв.С.Д. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакувания акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали и присъди деловодни разноски. В подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на оспорания акт представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от юрисконсулт З. Б.. Оспорва изцяло депозираната жалба като излага подробни съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на разпореждането, с което е спряно производството по отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да отхвърли жалбата. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения относно твърденията за неоснователност на жалбата.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.04.2018 г. Н.Р.Ю. от *** е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл.68, ал. 1 и 2 от КСО, депозирайки  Заявление с вх. № 2113-08-413/03.04.2018 г. на ТП на НОИ – Кърджали. Заявлението е уважено като с Разпореждане № 25 по протокол № N01201 на лицето е отпусната пенсия в размер на 200 лв. При осъществен последващ контрол било изискано от осигурителя „***“ АД, *** потвърждаване достоверността на данните, вписани в УП-3, изх. № **/ *** г., издадено от посочения осигурител и използвано от Ю. при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО. С писмо изх. № 41/14.06.2021 г. „***“ АД, Кърджали уведомило ТП на НОИ – Кърджали, че цитираното УП-3 не е издавано от акционерното дружество. С писмо изх. № 1029-08-1164/05.07.2021 г. била уведомена РП – Кърджали. С Разпореждане № 2175-08-369#3/ 07.07.2021 г. на ръководител “ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от АПК отпуснатата пенсия на Н.Ю. е спряна, считано от от 14.06.2021 г.

В РП – Кърджали е било образувано досъдебно производство № **/*** г. по описа на ОДМВР – Кърджали за престъпление по чл.316, във връзка с чл.311, ал.1 от НК, прекратено с Постановление от 11.04.2022 г. на прокурор в РП – Кърджали, ***. След упражнен инстанционен контрол, иницииран от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с постановление от 10.08.2022 г. на прокурор в ОП – Кърджали постановлението за прекратяване на досъдебно производство, № **/ *** г. по описа на ОДМВР – Кърджали било отменено. В постановлението на горестоящия прокурор са дадени указания за извършване на проверка за наличие на данни за извършено престъпление по чл.212, ал.1 от НК. С Постановление за прекратяване на наказателното производство с дата 06.10.2022 г. (представено с жалбата срещу оспореното разпореждане) отново е прекратено ДП № **/*** г. по описа на ОДМВР – Кърджали за престъпление по чл. 316 от НК, във връзка с чл. 311, ал. 1 от НК.

На 20.12.2021 г. Н.Р.Ю. ***, с ЕГН **********, отново е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки/вх. № 2113-08-2137 – л. 98/, с което е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст

С Разпореждане № 2113-08-2137#4/27.01.2022 г. на ръководител “ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, е спряно производството по заявление с вх. № 2113-08-2137/20.12.2021 г. на Н.Р.Ю. за отпускане на ЛПОСВ. В акта е посочена фактическата обстановка по подаденото заявление през 2018 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО до образуване на ДП № **/*** г. на ОДМВР – Кърджали. Прието е, че съществува висящо производство за преценка право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, започнало по предходно заявление и неприключило до момента на подаване на заявление за отпускане на ЛПОСВ, възпрепятстващо произнасянето по това второ заявление. Поради тези констатации, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, е спряно производството по заявление, вх.№ 2113-08-2137/ 20.12.2021 г. на Н.Р.Ю..

С Разпореждане № 2113-08-2137#5/ 29.11.2022 г. на „За“ ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано възобновяване на спряното производство по заявление № 2113-08-2137/ 20.12.2021 г. на Н.Р.Ю. за отпускане на ЛПОСВ по чл.68а от КСО.

Жалбоподателката е оспорила акта пред Административен съд – Кърджали, който с Определение № 21/20.01.2023 г. по а.д. № 608/2022 г. е отменил оспореното разпореждане и е върнал преписката на органа за ново произнасяне.

С Разпореждане № 2113-08-2137#6/15.02.2023 г./л. 31/, издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е възобновено производството по заявление с вх. № 2113-08-2137/ 20.12.2021 г. и на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, буква „б“ от КСО отново е спряно производството по същото заявление. Органът е посочил, че на основание чл. 243, ал. 10 от НПК директорът на ТП на НОИ – Кърджали е обжалвал Постановление от 06.10.2022 г. на Районна прокуратура – Кърджали, поради което следвало, че не е отпаднало основанието за спиране изплащането на отпуснатата по заявление от 03.04.2018 г. пенсия, тъй като не  е било приключило наказателното производство. Изрично е посочено, че по подаденото от лицето заявление от 20.12.2021 г., длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО ще се произнесе относно правово на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, след приключване на текущото административно производство по заявление от 03.04.2018 г.

Жалбоподателката е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КЗ, при което с оспореното в настоящето производство  Решение № 2153-08-107/07.04.2023 г./л. 7 – л. 11/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н.Р.Ю. против Разпореждане № 2113-08-2137#6/15.02.2023 г. В акта са изложени доводи, че Н.Р.Ю. имала отпусната лична пенсия за ОСВ, считано 03.04.2018 г., която била спряна от изплащане на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 ат КСО и било налице висящо административно производство.

Следвало да се има предвид, че към момента нямало влязло в сила прокурорско постановление за установяване действителността на спорния осигурителен, стаж, поради което няма основание и за издаване на друго разпореждане от пенсионния орган. Нормата била императивна и не дава право на разпоредително тълкуване от страна на пенсионния орган да преценя дали лицата имат право на пенсия или не без спорния период. В Кодекса за социално осигуряване и нормативните актове по прилагането му липсвало правно основание за издаване на разпореждане по висящо производство започнало пред районната прокуратура по повод установени документи и данни, които могат да се отразят върху правото и размера на пенсията. За да бъдело възобновено това производство било необходимо да бъдат изпълнени императивните законови основания, а именно: да е приключило наказателното производство по подадените от ТП на НОИ - Кърджали сигнали до прокуратурата и материалите от него да са изпратени на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО.

Счетено е, че заявлението на Н.Р.Ю. от 20.12.2021 г. не можело да се приеме за ново, самостоятелно заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като то пряко реферирало, към първоначално подаденото от жалбоподателя заявление от 03.04.2018 г.

С оглед на посоченото се налагал извода, че е налице административно производство по заявлението от 03.04.2018 г., което обаче не било приключило с постановяване на акт по същество, по силата на който се възобновява изплащането на пенсията или се прекратява. Пенсията бил спряна, не била отказана или прекратена, което да е основание административния орган да извърши преценка по ново заявление. След произнасянето с влязъл в сила акт по същество по реда на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за възобновяване изплащането на пенсията или прекратяването й по заявлението от 03.04.2018 г. в зависимост от резултата в производството по преразглеждане на разпореждане № 25 / прот. № N01201 / 10.05.2018 г., с което била отпусната лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, длъжностното лице по чл. 98, ат. 1, т. 1 от КСО, следвало да се произнесе и по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ подадено от Н.Р.Ю. на 20.12.2021 г.    

Органът е приел, че дори и при хипотезата, че жалбоподателката има право на лична пенсия за ОСВ към дата на заявление 20.12.2021 г., нямало основание да се приложи по - неблагоприятния вариант за лицето, т.е. да се отпусне лична пенсия за ОСВ без зачитането на осигурителния стаж за периодите, за които е сезирана прокуратурата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 2113-08-2137#6/15.02.2023 г., е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:

На първо място в процесното разпореждане и оспореното решение е прието, че основанието за спиране на производството по заявлението за пенсия е чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „б“ от КСО – когато се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството; в този случай след спиране на производството материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по ал. 1 за продължаване на спряното производство.

В конкретния случай, липсват каквито и да са данни, че при разглеждане на Заявление за отпускане на пенсия/и и добавки с вх. № 2113-08-2137/20.12.2021 г. длъжностното лице е констатирало данни за извършено престъпление, явяващо се от значение за изхода на производството. Напълно формално, както ръководителят на „ПО“ , така и директорът на ТП на НОИ – Кърджали, приемат, че в случая посоченото основание е налице, тъй като по предходно заявление на лицето е била отпусната пенсия, считано от 03.04.2018 г., която била спряна с оглед образувано в РП - Кърджали наказателно производство. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че образуваното наказателно производство касае данни за използва документ с невярно съдържание - УП-3, изх. № **/ *** г. с осигурител „***“ АД ***, приложен към Заявление с вх. № 2113-08-413/03.04.2018 г. на ТП на НОИ – Кърджали, което видно от опис на приет от НОИ осигурителен стаж на лицето към 22.12.2021 г., т.е. при подаване на заявление от 20.12.2021 г., не е зачетен от пенсионния орган, поради което не се явява от значене за изхода на производството, още повече, че лицето претендира право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. С други думи категорично не е налице посоченото в  Решение № 2153-08-107/07.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № 2113-08-2137#6/15.02.2023 г., основание по чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „б„ от КСО.

На следващо място органите в ТП на НОИ – Кърджали очевидно приемат, че производството по Заявление за отпускане на пенсия/и и добавки с вх. № 2113-08-2137/20.12.2021 г. е обусловено от развитието на производството по спряната с Разпореждане № 2175-08-369#3/07.07.2021 г. на ръководител “ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от АПК, е спряна личната пенсия на Н.Р.. В този случай обаче, пенсионният орган е следвало да извърши преценка за наличието на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, респ. да спре образуваното производство на това основание, а не на основание чл. 98, ал. 2, т. 1, б. „б“ от КСО.

И най-накрая, видно от материалите по преписката, на 25.02.2022 г. Н.Р. Ю. е погасила на каса в ТП на НОИ - Кърджали сумата в размер на *** лв., представляваща общия размер на изплатената й пенсия от 03.04.2018 г. до 30.06.2021 г., което обстоятелство не е спорно по делото и се установява от депозираното до директора на ОДМВР – Кърджали писмо с изх. № 1030-08-67#1/18.03.2022 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид това и с оглед наличните при административния орган доказателства, е следвало да бъде издадено разпореждане на длъжностно лице по 98, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО да бъде прекратена отпусната пенсия на Н.Р. Ю. с разпореждане № 25 / прот. № N01201 / 10.05.2018 г.  

Предвид по-горе изложените съображения, съдът счита, че следва оспореното Решение № 2153-08-107/07.04.2023 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-2137#6/15.02.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 На основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Н.Р.Ю. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат. В тази връзка по делото са налични доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което възнаграждение видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 27.04.2023 г./л. 19, стр. 2/ е заплатено в брой от жалбоподателката, за което договорът служи като разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в действащата към датата на приключване на устните състезания по делото редакция на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ изм., ДВ, бр. 88 от 2022 г./ , съгласно която норма за дела по КСО минималния размер на възнаграждението е 500 лв. Предвид това съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-107/07.04.2023 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2113-08-2137#6/15.02.2023 г., с което е спряно производството по Заявление с вх. № 2313-08-2137/20.12.2021 г. на Н.Р.Ю. от ***, с ЕГН **********, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния орган при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с вх. № 2313-08-2137/20.12.2021 г. на Н.Р.Ю. от ***, с ЕГН **********, при спазване на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.  

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Н.Р.Ю. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 500 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                               Председател: