ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. С., 10.01.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во
Гражданско отделение, 7 състав в закрито заседание на десети януари през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря…………..
и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10
032 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от М.Д.Б. ***, съдебен адрес гр.С., ул.”А.”, **, ет.*, чрез адв. В. Ц.и адв. Р.Р.
срещу П.И.Б. АД, гр.С..
В исковата молба са изложени
фактически твърдения, че с договор, обективиран в нот.акт №**, том ІІІ, н.д. №433 от 2005г., съпругата на ищеца – С.Г.Б.
учредила в полза на ответната банка ипотека върху недвижим имот, представляващ
апартамент в гр.С.. Твърди се, че имота бил придобит от съпрузите по време на
брака им и бил в режим на СИО, въпреки, че в договора за ипотека било отразено,
че е собствен имот само на съпругата. Твърди се също, че ищеца не е давал
съгласие за учредяване на ипотека върху жилището, не е подписвал договора,
обективиран в съставения нотариален акт и не е упълномощавал никого да го
представлява при учредяване на ипотеката. Навежда доводи, че е узнал за
извършеното от съпругата му действие по отношение на имота едва на 07.05.2013г.,
когато били предприети изпълнителни действия за опис и оценка на процесния имот
по изп.дело №20127830400172 на ЧСИ И. Ч. с рег.№783 на КЧСИ. Отправя се искане за
постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на процесния
договор за учредяване на договорна ипотека върху описания имот.
С уточняваща молба от 26.06.2013г.
иска е насочен срещу съпругата на ищеца - С.Г.Б., като страна по атакувания
договор и задължителен другар в производството.
С молба от 20.12.2013г. ищецът поддържа,
че твърдения порок на процесния договор се изразява в това, че имота
представлява съпружеска имуществена общност, а извършеното от съпругата му
разпоредително действие е било извършено без негово съгласие. Това обуславяло
нищожността на договора, като сключен при липса на съгласие на единия съпруг,
както и при липса на предмет.
При така изложените фактически
твърдения и формулиран петитум, съдът счита, че е сезиран с иск с правно
основание чл.24, ал.4 от СК, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4
от СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от
единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред
разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от
извършването му. Под действия на разпореждане
се разбират правни действия, насочени към прехвърляне , видоизменяне,
ограничаване или прекратяване на правото на собственост, към учредяване или
прехвърляне на ограничени вещни права, обременяване на имота с вещни тежести (
учредяване на ипотека, залог) и изобщо действия по внасяне на правна промяна в
обема, характера и съдържанието на
вещното право или в субстанцията на вещта.
С разпоредбата на чл.24, ал.4 от СК,
в сила от 01.10.2009г. е въведен три годишен срок, в който неучаствалия в сделката
съпруг може да я оспори. Този срок е преклузивен и не подлежи на спиране и
прекъсване и след изтичането му разпоредителната сделка поражда действие и за
неоспорилия я съпруг, без значение кога е узнал за разпореждането. Режима на имуществените отношения между
съпрузите, регламентиран в Семейния кодекс, в сила от 01.10.2009 г., има
обратно действие по силата на § 4, ал. 1 ДР СК, т.е. преурежда в съответствие с
въведената в него уредба заварените правоотношения, а такива са
правооотношенията по съществуващите към момента на влизането му в сила бракове.
Следователно независимо кога е осъществена сделката, с която единия съпруг се е
разпоредил с общ недвижим имот, щом бракът не е бил прекратен към 01.10.2009
г., то неучаствалия в разпореждането съпруг може да оспори сделката само в
сроковете по чл. 24, ал. 4 СК, като тригодишния срок тече от момента на
сделката, дори и тя да предхожда влизането в сила на Семейния кодекс ( в
изложения смисъл е Определение № 285 от 04.07.2012 г. по ч. гр. д. № 296/2012 г.,
г. к., ІІ г. о. на ВКС).
В настоящия случай ищецът е
предприел оспорване на договор, сключен през 2005г., след изтичане на
преклузивния срок по чл.24, ал.4 от СК. Поради това предявеният от него иск е
процесуално недопустим и не би могло да бъде разглеждан по същество, с оглед на
което образуваното производство следва да бъде прекратено.
Предвид формирания извод за
недопустимост на иска следва да се остави без разглеждане и искането за
допускането на обезпечение на същия.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№10032/2013г.
по описа на СГС, І ГО, 7 състав, поради недопустимост на предявеният от М.Д.Б.
с ЕГН **********,*** против „П.И.Б.” АД-гр.С. и С.Г.Б. с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.24, ал.4 от СК.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: