Решение по дело №915/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1355
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040700915
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1355                      18.11.2022  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито  заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                               

                                                        Съдия: Димитър Гальов

 

Секретар: Десислава Фотева

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 915 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.8 ал.3 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/.

Образувано е по жалба от "АГРОТЕХНИКИ И КО" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, ул.“Господин Нанев“ № 43 представлявано от управителя Г. М. чрез адвокат Р.С.,*** срещу Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-11/27.04.2022г., издадено от заместник-председателя на ДА "Държавен резерв и военновременни запаси", с което, на основание чл.7, ал.1, т.8,  чл.8, ал.2, т.3 и ал.5чл.12 и чл.23 от ЗЗНН на оспорващото дружество са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода от 01.07.2022г. до 30.06.2023г. по видове, съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗНН, както следва: котелни горива в размер на 10,900 тона /десет тона и деветстотин килограма/; разпоредено е на юридическото лице  да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2022г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл.30, ал.1 от ЗЗНН; да съхранява определените запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2023г.; да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка определените запаси за извънредни ситуации по т.1 от разпореждането.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспореното разпореждане е неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила, доколкото липсват мотиви на ответния орган, респективно липсват фактически основания за издаване на разпореждането.  Сочи се, че е постановено и в противоречие с нормите на материалния закон, тъй като текста на цитираната законова разпоредба- чл.23, ал.2 и ал.3 от ЗЗНН определя като задължени лица такива, които са осъществили вътреобщностно пристигане на енергийни продукти по приложението, така и на тежки горива. Според жалбоподателя употребеният съюз „и“ изисква кумулативно наличие и на двете условия, за да бъде прието, че едно дружество е задължено лице. Оспорващата страна заявява, че не се занимава с търговия на горива, поради което вмененото задължение би създало значителни трудности. Иска се отмяна на оспореното разпореждане.

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от упълномощен адвокат, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените в производството разноски. В писмени бележки по съществото на спора релевира и доводи за нищожност на оспореното разпореждане, защото не е предвидена законова възможност за делегиране правомощията на председателя на агенцията на неин заместник-председател.

В становището си по жалбата ответният административният орган – Заместник- председател на ДА“ДРВВЗ“ излага съображения за недопустимост на жалбата, като просрочена. В писмени бележки по съществото на спора развива подробни съображения за нейната неоснователност и пледира за потвърждаване на оспореното разпореждане. В съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител- юрисконсулт М.Ч.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Административен съд-гр.Бургас, след като обсъди и прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-10-150 от 29.05.2017 г. /на л.12-13 от делото/ издадена от Председателя на ДА ДРВВЗ на основание чл.8, ал.5 от ЗЗНН, са делегирани на заместник-председателя на ДА ДРВВЗ да изпълнява правомощията по определяне индивидуалните нива на запасите на агенцията и на задължените лица за всеки период на съхраняване /раздел I., т.1.1./.

Със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020 г. /л.27/ на Председателя на ДА ДРВВЗ, на основание чл.8, ал.2, т. 1-3 във връзка с чл.7, ал.1, т. 7 и 8 и чл.12-15 от ЗЗНН, са утвърдени Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН, въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт /л.29 и сл./ и Методика за определяне на нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 2 от ЗЗНН, въз основа на потреблението на територията на страната, в равностойност на нефт. Методиките са публикувани на интернет страницата на ДА ДРВВЗ.

С писмо с изх. № 07-04-221 от 01.03.2022г. с приложения /л.20 и сл./ Националният Статистически Институт /НСИ/ уведомява  ДА“ДРВВЗ“ относно статистическите данни за 2021г. във връзка с прилагането на ЗЗНН и в изпълнение на чл.4, ал.5, т.2 от ЗЗНН.

От  страна на дружеството- жалбоподател е подадена Справка-декларация по чл.4, ал.2 от ЗЗНН, за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. / л.14-18 от делото/. Видно от представеният към преписката документ, изхождащ от самото дружество през упоменатия период на календарната 2021г. са доставени на територията на страната /ВОП/, 39,500 тона смазочни масла, в това число базови масла.

Изготвена е Докладна записка от Главния директор на ГД ДРВВЗ до Председателя на ДА ДРВВЗ – Рег. № 2532 от 21.04.2022г./л.42-56/ относно нива на запаси за извънредни ситуации /ЗИС/ по ЗЗНН, които задължените лица и ДА ДРВВЗ следва да поддържат за периода 01.07.2022г. - 30.06.2023г. В докладната записка е отразено, че: ДА ДРВВЗ е изпълнила разпоредбите на чл.12, ал.1 от ЗЗНН, като са изчислени и определени нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти, които страната трябва да поддържа за периода 01.07.2022г. – 30.06.2023г.; разгледана и анализирана е информацията по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗНН, констативните протоколи, информацията от Националния статистически институт /НСИ/; изчисленият нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт е 4 271 355 тона, респ. среднодневен нетен внос и ВОП; изчисленото потребление по видове нефто-продукти в равностойност на нефт, като сума от агрегирания показател "брутни вътрешни доставки", определен в глава 3.2.2.11. от приложение В към Регламент (ЕО) № 1099/2008, респ. среднодневно потребление. Общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП е 1 142 837,730 тона; общите количества ЗИС, изчислени въз основа на 61 дни среднодневно потребление е 617 464,692 тона. В изпълнение на чл.12, ал.2 от ЗЗНН във връзка с § 19а от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, се предлага утвърждаване на общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022г. - 30.06.2023г.; съгласно т. 4 от Методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН, въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт, за изчисляване на количествата крайни нефтопродукти, които ще обезпечават определеното ниво на ЗИС, се използва процентното съотношение между представеното по реда на чл.4, ал.5, т.2, буква "в" от ЗЗНН годишно потребление по видове нефтопродукти спрямо общото годишно потребление на всички нефтопродукти; сумата от получените количества нефтопродукти трябва да е равна на съответното количество ЗИС, което те обезпечават. В табличен вид са посочени нивата на ЗИС за коментирания период, като е предложено издаването на общо разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода според приложение, като е приложен и проект на заповед за вписване в Регистъра на задължените лица за този период на физически и юридически лица, които през 2021 година са внасяли и реализирани ВОП на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежки горива.

Със Заповед № РЗЛ-11 от 21.04.2022г. на Председателя на ДА ДРВВЗ /л.69 и сл./ издадена на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, б, "а" и чл. 23 от ЗЗНН, е наредено да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица за периода от 01.07.2022г. до 30.06.2023г. изчерпателно изброени дружества, които през 2021г. са внасяли и осъществявали ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, като под № 11 фигурира оспорващото дружество.

Съответно, издадено е ОБЩО РАЗПОРЕЖДАНЕ за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022– 30.06.2023г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 от ЗЗНН /л.57 и сл./ като под № 11 в разпореждането е вписан оспорващото юридическо лице и определените му нива на ЗИС от 10, 900 тона котелни горива.

На 27.04.2022г. от Заместник-председателя на ДА ДРВВЗ е издадено оспореното в настоящото производство Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-11 от 27.04.2022 г./л.8-9/, с което, на основание чл. 7, ал. 1, т. 8,  чл. 8, ал. 2, т. 3 и ал. 5чл. 12 и чл. 23 от ЗЗНН, на жалбоподателя са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода от 01.07.2022г. до 30.06.2023г. по видове, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, както следва: котелни горива в размер на 10,900 тона; разпоредено е дружеството да приведе определеното ниво на запаси за извънредни ситуации, като създаде и вложи до 1 юли 2022г. количествата нефтопродукти при спазване условията на чл.30, ал.1 от ЗЗНН; да съхранява определените запаси за извънредни ситуации за срок до 30 юни 2023 г.; да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка определените запаси за извънредни ситуации. В мотивите на разпореждането е посочено, че са взети предвид представената информация по реда на чл.4, ал.2 и ал.3, ал.5, т.2, б."а" - 4 271 355 тона, подбуква „бб“ – 0.07, б."в" - 3 694 665,600 тона, обстоятелствата по чл.12, ал.4 и чл.14 от ЗЗНН, Докладна записка № 2532 от 21.04.2022г., изчисленията по "Методика за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт", утвърдена със Заповед № РД-10-214 от 04.08.2020 г. и Общо разпореждане за създаване на нивата на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022г.–30.06.2023г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 от ЗЗНН, утвърдено от председателя на ДА ДРВВЗ.

Оспореното разпореждане е съобщено на оспорващото дружество на 09.05.2022г. /справка от „Еконт“- л.90а от делото/ Жалбата срещу разпореждането е изпратена чрез куриера „Спиди“ на 23.05.2022г. /л.7 от делото/, като е входирана в деловодството на административния орган на 25.05.2022г. В този смисъл, жалбата е подадена в законния срок /14 дни от връчване на разпореждането/, а доводите на ответника в обратната насока са неоснователни.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е ДОПУСТИМА. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Следва да се отбележи, че инкорпорираното в административния акт разпореждане, с правно основание чл.60, ал.1 от АПК относно предварителното изпълнение на процесния акт е било оспорено отделно и е разгледано по частно адм. дело № 830 от 2022г. на АС-гр.Бургас, приключило с влязло в сила определение, респективно не е предмет на настоящото съдебно производство.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът съобрази следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което е валиден административен акт. Съгласно разпоредбата на  чл. 8, ал. 2, т. 3 от ЗЗНН, Председателят на агенцията определя индивидуалните нива на запасите на Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и на задължените лица за всеки период на съхраняване, като съгласно чл.8, ал.5 от ЗЗНН, Председателят на агенцията може да делегира правомощията си по ал.2, т.3, 5, 8-10 и 15 на заместник-председателя на агенцията. Предвид обективираната воля на издателя на акта в разпоредителна част на административния акт, последното е израз на упражняването на правомощието по  чл.8, ал.2, т.3 от ЗЗНН. В случаят, това правомощие е делегирано на заместник– председателя на агенцията с цитираната по-горе Заповед № РД-10-150 от 29.05.2017г., което делегиране е в съответствие с нормата на чл.8, ал.5 от ЗЗНН, респективно е законосъобразно. В този смисъл, доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт са несъстоятелни.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, противно на изложеното в жалбата на дружеството. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Събрани са всички необходими доказателства, при съблюдаване на служебното начало по чл. 9 от АПК.  Оспореният акт съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените с акта правни последици. Относно фактическите обстоятелства, разпореждането препраща и към цитираната по-горе докладна записка, както и към общото разпореждане за създаване на нива на ЗИС за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2022г. - 30.06.2023г., в които са описани детайлизирано констатираните и релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени съответните фактически изводи. Следва да се отбележи, че съобразно задължителната съдебна практика, а именно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, мотивите на акта могат да се съдържат и в други източници от административната преписка, обсъдени в настоящия съдебен акт, поради което доводите на жалбоподателя за липса на мотиви в разпореждането са неоснователни.

Административният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Ответният орган е приложил правилно относимите материално-правни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Оспорващият има качеството на задължено лице по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗЗНН. Съгласно посочената разпоредба, "Задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България.

Според дефиницията на § 1, т.10 от ДР на ЗЗНН, "Икономически оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/ 2008 на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава – членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО.

Определянето на оспорващия като лице, за което са приложими посочените дефиниции, е обусловено от прилагането на разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗЗНН. Тази разпоредба наред с горецитираните допълнителни разпоредби, както и чл.23, ал.2 и ал.3 от ЗЗНН, са в резултат от транспонирането в националното право на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 година за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти и Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите – аргумент от § 31, т.3 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗНН, ДВ, бр. 51 от 05.06.2020 г.

Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗНН, всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; количествата внесени, изнесени, доставени от ВОП, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и ВОП, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавното предприятие "Държавна петролна компания" и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива.

От доказателствата по делото е установено, че оспорващото дружество е осъществило ВОП през 2021г., а именно смазочни масла, в това число базови масла, в размер на 39,5 тона. Този продукт е включен в Приложение А глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор, поради което за дружеството е съществувало задължение да подаде справка-декларация по реда и при условията на чл.4 ал.2 от ЗЗНН, задължение, което очевидно е изпълнено от жалбоподателя с подадената на 15.02.2022г. справка-декларация. /л.14 и сл. от делото/. При тези констатации, дружеството се явява и икономически оператор по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗЗНН, тъй като е задължено да изпълнява функции по ЗЗНН. Посоченото задължение произтича от разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗЗНН, според която всяко лице, което е внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия нетен внос и ВОП на територията на страната през предходната календарна година.

Противно на поддържаната от жалбоподателя теза, че законът изисква в условието на кумулативност и внос на тежки горива, видно от текста на коментираната разпоредба и буквалното тълкуване на нормата се обосновава извода, че законът не поставя подобно изискване. Това е така, защото в първата част са групирани енергийните продукти по цитираното приложение, а с поставянето на съюза „и“ преди термина „тежки горива“ се посочва и кои други продукти са обхванати от вмененото законово задължение, но не се изисква кумулативно внос и на двете категории продукти, за да е налице възникване на задължението, както неправилно тълкува разпоредбата оспорващата страна. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика по аналогични казуси, например Решение № 5959 от 16.06.2022г. по административно дело № 1493 от 2022г. на Върховния административен съд на Република България и други.

 Цитираната норма вменява задължение на оспорващия да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации, с оглед на осъществения от него внос на описаните продукти  в предходната 2021г. Механизмът на определяне на количеството от запаси е напълно и точно изяснен в горецитираната докладна записка, като е съобразена и методиката за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2, ал.1 от ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3. 4. от Регламент (ЕО) № 1099/2008, изготвена и утвърдена на основание чл. 8, ал. 2, т. 1-3, във връзка чл.12 и чл.14, и § 34 от ПЗР на ЗЗНН.

Съгласно чл.12, ал.11 от ЗЗНН, на всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла (в т. ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. След като оспорващото дружество е осъществило ВОП на „смазочни масла, в т.ч. базови масла“, законосъобразно с оспореното разпореждане е определено създаването и съхраняването на нива на ЗИС от „котелни горива“.

Оспореното разпореждане е съобразено и с целта на закона, която се извлича от съображение 3съображение 12 и съображение 19 от Директива на Съвета 2009/119/ЕО, чиито разпоредби се транспонират чрез националното законодателство и целите на която се преследват и от националните правни норми. Разпореждането цели създаването на запаси от нефтопродукти, безусловно необходими в ситуации, които се характеризират като кризисни и извънредни, като вменяването на задължението за създаването на процесния запас с котелни горива цели постигането и на националната законова цел по аргумент от чл.1, ал.2 от ЗЗНН.

Създаването и съхраняването на определените нива на ЗИС е възможно да затрудни дейността на оспорващия, както във финансово, така и в организационно отношение, но посоченото не нарушава принципа за съразмерност, нормативен израз на който са разпоредбите на чл.6 от АПК. Оспореното разпореждане, както и неговото изпълнение, не засягат права и законни интереси на оспорващия в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която разпореждането е издадено, тъй като определените с разпореждането нива на ЗИС са в точно установените от закона размери, като липсва предвидена от закона възможност така определените размери да бъдат намалени. Съответно, липсват нормативно установени други мерки или други законосъобразни възможности /по смисъла на чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от АПК/, които да са по-благоприятни за оспорващия и чрез които други мерки или законосъобразни възможности да е възможно постигането на целта на закона.

„Методика за определяне на нивата за запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН въз основа на нетения внос и вътрешнообщностните доставки на територията на страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт“, е утвърдена  със заповед № РД-10-214/04.08.2020г. на Председателя на ДА“ДРВВЗ“ и е публикувана на интернет страницата на агенцията, респективно всички изчисления и тяхната методология са описани надлежно в публично оповестеният акт.

Оспореното разпореждане е правилно и издадено е в съответствие с целта на закона и няма нарушение на ЗЗНН. Не е налице несъразмерност и прекомерност за поддържане на запаси, тъй е спазен изцяло ЗЗНН и Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009г., която директива страната е задължена да спазва, като страна член на ЕС. Количеството и видът запас за извънредни ситуации е определено правилно. Няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при определяне на количествата запаси и няма неправилно прилагане на материално-правните разпоредби от страна на ДА „ДРВВЗ“. Изпълнението на задълженията произтичащи от ЗЗНН е ангажимент на страната  по Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 04.09.2009г. налагаща задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти.

По изложените съображения, оспореното по делото разпореждане е законосъобразен административен акт, а подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, съответно следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на учреждението, в чиято структура е ответният административен орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, съответно възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от НЗПП.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от "АГРОТЕХНИКИ И КО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Карнобат, ул.“Господин Нанев“ № 43 представлявано от управителя Г. М., чрез адвокат Р.С.,***, против Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-11/27.04.2022г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСЪЖДА "АГРОТЕХНИКИ И КО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Карнобат, ул.“Господин Нанев“ № 43 представлявано от управителя Г. М. да заплати на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба  пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                              СЪДИЯ: