Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 14.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни , през две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Д.
Буюклиева ……и в присъствието на прокурора…………… като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 4172 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
В исковата си молба против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ , със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Александър
Дондуков „ № 52 представлявана от изълнителния директор Г. Д. и М.В.Р. ЕГН **********
с адрес *** , ищецът П.Л.С. ЕГН ********** с адрес *** , чрез своят процесуален
представител адв. П.М. от ПАК със съдебен адрес *** твърди, че с постановление
от 07.08.2019 г. по досъдебно производство № 749/2017 г. на Специализирана
прокуратура е била отменена мярката за
неотклонение на ответника М.Р. – гаранция в пари в размер на 130000,00 лв.,
като било посочено , че сумата следва да се приведе по сметка на ТД НАП Пловдив
, офис Пзарджик. Твърди се още, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки с №
С180013-022-0023877/12.04.2018 г.
издадено от публичен изпълнител в
ТД на НАП Пловдив- офис Пазарджик бил наложен запор върху вземане на ответника М.В.Р. от трето задължено лице – СП , представляваща
парична гаранция в размер на 130 000,00 лв. за обезпечаване на публичните
му задължения по изълнително дело № 13110001970/2011 г. , като издаденото запорно
съобщение с изх. №
180013-119-0005386/12.04.2018 г. било
връчено на Специализирана прокуратура на
19.04.2018 г. Твърди се , че в момента изпълнението на запора спрямо длъжника Р.
вече е факт , тъй като прокуратурата с освобождаването на гаранцията е придобила качеството на участник в
производството по ДОПК. Допълва се още,
че сумата вече е преминала от сметка на
СП по сметка на НАП като вземане от трето лице на длъжника , в резултат от
което се усвоява от НАП като взискател. Ищцата поддържа , че част от
запорираната парична сума в размер на 6000,00 лв. е нейна собственост и следователно няма как да е вземане на Р. спрямо трето лице.Тази част от сумата
била преведена с нейни лични средства , като тази сума не била предоставена от
ищцата на ответника Р. ,а била преведена по сметка на СпП. Твърди се , че обстоятелството , че представлява мярка за
изпълнение на процесуална принуда спрямо друго лице – не променя собствеността
върху тази парична сума. Затова се поддържа , че тази част от гаранцията не
представлява вземане на длъжника , като освен това тя не попадала в нито една
от изброените хипотези на глава 45 ГПК / приложима по аргумент на параграф 2 от
ДОПК/. Още по –малко можело да се твърди , че това вземане било ликвидно и
изскуемо, а освен това по подобен начин били уредени отношенията и с паричните гаранции
по граждански дела / ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по т.д. №6/2014 г. ОСГТК.
Твърди се още, че с жалба срещу постановленето за налагане на обезпечителни
мерки , е поискано връщане на сумата и
са били изложени доводи в тази насока, но ТД на ТД на НАП - Пловдив е оставил жалбата без уважение.
Ищцата поддържа, че в случая тя била
предоставила безвъзмездно на длъжника процесната сума като част от негова гаранция , а внесеното
подлежи на възстановяване, с оглед освобождаването на запора . Твърди се, че видът
на обезпечителните мерки е посочен
изчерпателно в чл. 198 ДОПК и сред тях
липсав авъзможност да се приеме за
обезпечиние имущество на трето лице , като в тази връзка се посочва съдебна
практика. Позовава се и на практика на СЕС, като се поддържа , че настоящото
национално правоприлагане пряко нарушава
законните права и интереси на ищеца. Поддържа , че нейният правен интерес е
обусловен от факта, че тя е лице със самостоятелни права върху процесната сума
и това нейно право било засегнато от изпълнението.
Затова се моли са да постанови съдебно
решение , с което да приеме за установено по отношение на двамата ответници, че
сумата от 6000,00 лв. по изпълнително дело № 13110001970/2011 г. против
длъжника М.Р. е собственост на ищцата ,
а не на длъжника по изпълнението. Моли се съда също така да постанови съдебно
решение, с което да бъде осъден първия ответник – НАП гр.София да възстанови на ищцата сумата от 6000,00 лв.
, които неправомерно са били засегнати
от изпълнението по изп. Д. № 13110001970/2011
г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане. Сочат се доказателства и се претендират съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника НАП , който чрез своят процесуален представител поддържа
доводи за недопустимост на исковата производство поради нередовност на исковата
молба. Освн това се поддържат доводи , че ищецът не разполага с активна
процесуална легитимация за предявяване на иск чл. 269 ДОПК , тъй като паричните
вземания са родово определени и поради
това не могат да се ползват с петиторна и владелческа защита. По същество се
поддържа, че по делото не са налице доказателства, че внесената сума подлежи на
връщане. Нямало доказано вземане на ищеца към ответника Р. , още по-малко било
доказано засегнато право на вземане, поради което лисва основание за ангажиране
на отговорността на ответниците. Твърди се освен това , че пред ПАдм.С е висящо
административно дело, образувано по жалба на ответника Р., в която жалба
последният не оспорва , че процесната сума претенирана в настоящото
производство принадлежи на ищцата, поради което било безпредметно
установяването на този факт по отношение на втория ответник. Поддържа се още,
че цялата сума от 130000,00 лв. била осптъпила в НАП и била разпределена за погасяване на публични
задължения , установени с ревизионни актове
и данъчни делкарации. Поради което и същите суми били получени на годно
правно основание и това изключва неоснователното обогатяване. Поддържа се още,
че цитираната в исковата молба съдебна практика ,насочвала към института на
суброгиране в правата на удоволетворения кредитор, поради което ищцата следвало
да търси платената от нея сума, съответно от длъжника М.Р..Сочат се
доказателства.Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответника М.Р. , в която
същият признава изцяло твърдението от ищцовата страна обстотелства , като освен
това прави признание на исковите претенции и моли да не бъде осъждан да заплаща
съдебно- деловодни разноски, тъй като не е станал причина за завеждането на
делото. Не се сочат доказателства.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, намира следното :
За да обоснове своите претенеции ищцата е представила писмени доказателства- заверено копие от преводно нареждане от 19.02.2018 г. ,
видно от което на тази дата ищцата е превела по сметка на Специализирана
прокуратура сумата в размер на 6000,00 лв., като посоченото в платежния
документ основание е : гаранция за М.В.Р.
по ДП 67/2017 г. СО СпП.Пр.Пр.749/2018.
Страните не спорят ,а по делото са представени писмени
доказателства от ответника НАП , видно от които първоначално с постановление на
прокурор от Специализирана прокуратура , против ответника М.Р. е образувано
досъдебно производство за престъпления по чл. 282 ал.1 и
чл.254а НК, като в хода на това производство
са били повдигнати две обвинения и по
отношение на Р. / за престъпление по чл. 219
ал.3 във вр.с ал.2 във връзка с
чл. 26 ал.1 НК и чл.220 ал.2, във връзка с ал.1 НК. Не е спорно и се
установява, че с влязъл в сила съдебен акт по н.ч.д № 368/ 2018 г. на
СпНС, е бил изменен размера на взетата
марка за неотклонение по отношение наобвиняемия М.Р. по ДП № 67 /2017 г. по
описа на СО-СП съответно на 130000,00
лв.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки с №
С180013-022-0023877/12.04.2018 г.
издадено от публичен изпълнител в
ТД на НАП Пловдив- офис Пазарджик бил наложен запор върху вземане на ответника М.В.Р. от трето задължено лице – СП , представляваща
парична гаранция в размер на 130 000,00 лв. за обезпечаване на публичните
му задължения по изълнително дело № 13110001970/2011 г.
Не е спорно и се установява, че постановлението за налагане на обезпечителната мярка е
обжалвано от длъжника М.Р. , като
неговите две жалби са оставени без уважение с решение № 211/04.06.2018 г. ,
респективно – без разглеждане съгласно решение № 322/21.08.2019 г. – двете на
директора на ТД на НАП – Пловдив. Основният поддържан от жалбоподателя довод е
бил , че внесените суми от гаранцията са собственост на трети лица, а не са негова
собственост като длъжник по изпълнението. Служебно известен на съда факт /
проверим и по сайта на ПАдм.С/, е че към момента на постановяването на
настоящия съдебен акт , е налице влязло в сила опреледение от 21.01.2020
г. по адм.д. № 1085/2019 г. по описа на
ПАдмС, видно от което е отхъвърлена жалбата на длъжника М.Р. против решение №
322/2019 г. на директора на ТД на НАП –Пловдив, с което същият е оставил без
разглеждане жалбата против постановлението за налагане на обезпечителната
мярка.
Също така се установява, че по жалба на ищцата П.С. е постановено решение № 349/03.09.2019г. на
директора на ТД на НАП Пловдив , с което
е оставена без разглеждане жалбата против постановление за налагане на
обезпечение от 2018 г. с длъжник М.Р..Решението е врчено на жалбоподателя –ищец
в настоящото производсво на на 09.10.2019 г. и от гледна точна на разпоредбата
на чл. 267 ал.2 ДОПК, исковата молба е
подедана в едномесечния преклузивен срок. Освен това се установява, че към
настоящия момент жалбата на ищцата П.С. е подадена по административен ред
против посоченото по-горе решение – е оставена без разглеждане по адм. д. № 1057/2019
г. по описа на ПАдмС.
По делото е представено разпореждане изх. № С190013-125-0239284/16.08.2019 г., на
главен публичен изпълнител към ТД на НАП , видно от което на основание чл. 219
във връзка с чл.240 ДОПК е било извършено разпределение на запорираната сума в
размер от 130000,00 лв. за погасяване на публични задължения на длъжника М.Р..
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с
правно основание чл.124
ГПК във връзка с чл. 269 ДОПК и чл. 55 ал.1 ЗЗД , както и чл. 86 ЗЗД .
По първия обективно и субективно съединен иск съдът е сезиран с претенция за признаване за установено по оношение на двамата ответници : НАП –
София и М.Р. , че процесната сума от 60000,00 лв. принаджели на ищцата , а не на ответника Р. , доколкото е била внесена от последния като част от определената от СпП гаранция
платима от ответника Р.. В случая съдът
приема , че ищцата не е активно процесуално правно легитимирана като надлежна страна по правен спор на основание
предявен иск по чл. 269 ал.1 ДОПК. Твърденията изложени в исковата молба обосновават вземане на ищцата за парична сума от
ответника Р., а не касаят изложение на обстоятелства за накърнено с изпълнението право на трето за изпълнителните действия лице. Освен това в случая се касае до установителен иск за
факт, който е допустим само в хипотезата
на чл. 124 ал.4 ГПК , но при изрична законова разпоредба. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на установителен иск, за който съдът следи служебно. Правният
интерес във всеки случай, се преценява конкретно, като се държи сметка за
степента и начина на застрашаването на твърдяното от ищеца право, респ.
правоотношение. В случая ищцата претендира
установяване на положителен правопораждащ факт, но съгласно чл.124,ал.4,изр.2 от ГПК, иск за
установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в
случаите, предвидени в закон. Липсата
на правен интерес от този иск е обусловена и от съединяването за разглеждане в
едно производство с осъдителна претенция
с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , включваща същият правопораждащ факт , като
елемент от съответния фактически състав на втория иск. Пориди това в тази част
производството по делото следва да бъде прекратено, след като така заявената
искова претенция бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. /
в този смисъл Определение № 715/04.12.2019 г. на ВКС по ч.д. № 2577/2019 г. , ІІ т.о. ТК , Определение № 135 / 28.02.2020 г.
на ВКС по гр.д. № 2740/2019 г. ІV г.о.
/.
По
исковите претенции с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД ичл. 86 ЗЗД предявени против ответника НАП –
София, съдът намира тези претенции за процесуално допустими , но за
неоснователни. Съгласно разпоредбата
на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Според
тълкуването дадено в Постановление №1 от
28.05.1979г. на Пленума на ВС, посоченият фактически състав изисква предаване,
съответно – получаване на нещо при начална липса на основание и е изпълнима,
когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго.
В настоящия
случай процесната сума е платена от
ищцата , но по банкова сметка *** Р.. Същъта сума безспорно е била
освободена от гаранционните си функции
и впоследствие е била разпределена за
погасяване на публични задължения на ответника Р. по влязъл в сила ревизионен
акт. При иска с правно основание чл. 55 ЗЗД в тежест на
ищеца при условията на пълно главно доказване , е да докаже своето обедняване и
обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях /доколко
обедняването и обогатяването произтичат от един общ факт/, а в тежест на
ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова. Подлежащите на установяване по делото факти с оглед
доказателствената тежест на ищеца, не са доказани от събраните по делото
доказателства. Установеният по делото факт, че процесната сума е била внесена
от ищцата по сметка на СП , сам по себе си не е достатъчен за да се приеме , че
тази сума неоснователно е постъпила по сметка на ТД на НАП за погасяване на
публични задължения на ответника Р.. На първо място по делото не са събрани
каквито и да било доказателства , от които да се направи обоснован извод за безспорно установено по основание и
размер вземане на ищеца против ответника Р.. Ищецът не се е снабдил и с
изпълнителен титул, което би му дало правото да встъпи в изпълнителния процес
като присъединен всизкател. Наред с това обаче, следва да се посочи, че
твърдяната от ищцовата страна облигационна
връзка между платилата чуждо задължение ищец и длъжника по изпълнението, би
порадила суброгационни права на ищцата , като встъпи в правата на
удоволетворения кредитор, но не и
правото му да претендира връщане на тази сума от този кредитор.
Не на
последно място , съдът намира за недоказан и другия елемент , а именно –
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата. Това е така , тъй
като постъпилата по сметката на НАП сума
, безспорно е разпределена на законово основание – за погасяване на публични
задължения на ответника Р., които са установени с влезли в сила ревизионни
актове и данъчни декларации. Това излкючва неоснователно разместване на блата
чрез обогатяване на ответника,
поради
което предявеният по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД иск за връщане на процесната сума
като получена, при начална липса на основание е изцяло неоснователен. Като акцесорен, неоснователен се
явява и иска за присъждане на законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед на
изхода от спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответика НАП –
София , сторените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт , които
на основание чл.15.3 от наредба за заплащане на правна помощ във връзка с чл.
78 ал.8 ГПК съдът определя в размер на 200,00 лв.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от П.Л.С. ЕГН ********** с адрес *** ,чрез процесуален представител адв. П.М. от ПАК със
съдебен адрес *** против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ , със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Александър
Дондуков „ № 52 представлявана от изълнителния директор Г. Д. и М.В.Р. ЕГН **********
с адрес *** установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 269 ДОПК за приемане за установено по отношение на
ответниците ,
че сумата от 6000,00
лв. постъпилата с банков превод от 19.02.2018 г. по сметката на Специализирана
прокуратура гр. София принадлежи на ищцата, като процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявенте от П.Л.С.
ЕГН ********** с адрес *** , чрез процесуален
представител адв. П.М. от ПАК със съдебен адрес *** против
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков „ № 52 представлявана от изълнителния
директор Г. Д.
искове с правно
основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника НАП – София да
върне на ищцата сумата от 6000,00 лв., като получена при начална
липса на основание ,ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане , като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Л.С.
ЕГН ********** с адрес *** ,чрез процесуален представител адв. П.М. от ПАК със
съдебен адрес *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ , със седалище
и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков „ № 52
представлявана от изълнителния директор Г. Д. сторените по делото разноски в размер на 200,00 лв. за възнаграждение на
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта , в която съдебният акт има характер на
определение за прекратяване на производството по делото – подлежи на обжалване
с частна жалба пред ПОС в едсоседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: