РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Б.град, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20231200900217 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Ищец в настоящия съдебен процес е Сдружение „М“, ЕИК, седалище и адрес
на управление гр. С, р-н „О“, ул. „Б“ №, ет., представлявано от И Н Д.
Претенциите са насочени срещу „Л“ ЕООД, ЕИК 2, седалище и адрес на
управление гр. Б.град, ул. „Д“ № , ет., представлявано от С И В.
Ищецът сочи, че е организация за колективно управление на авторски права
по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП и е вписан в специалния регистър на такива
организации, воден в Министерство на културата. С оглед чл. 95в, ал. 2 от
ЗАПСП, сдружението притежавало качеството „особен ищец“ и можело да
предявява искове по повод на права, които са му поверени за управление, и не
било необходимо да установява индивидуални права на управление на
сродните чуждестранни организации за колективно управление на права,
вписани в другия специален регистър. Ответникът бил търговско дружество,
което стопанисвало обект, в който публично се използвали музикални
произведения и свързани с тях литературни произведения /текстове/ от
репертоара на ищеца, без надлежно отстъпени за този вид използване
авторски права. В конкретния случай, на 04.04.2023 г., в стопанисваната и
управлявана от ответното дружество П „R“, намираща се в
********* Посочените автори и композитори били членове на споменатите
организации за колективно управление на авторски права, които сдружение
"М", на основание чл. 94с от ЗАПСП, представлявало на територията на
1
Република България и отстъпвало правата за използване на техните
произведения. Музиката и текстът на описаните песни били закриляни обекти
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП. За използването им било необходимо
разрешение от техните автори. При неправомерното им използване се
дължало парично обезщетение. С цел използването на музикални
произведения с уредени авторски права, сдружението сключвало договори с
различни категории ползватели, въз основа на които давало разрешение, от
името на своите членове и на членовете на сродните дружества, за
използването на техните произведения. Сред ползвателите по смисъла на § 2,
т. 6 от ПЗР на ЗАПСП, били и питейни заведения, заведения за хранене,
търговски обекти и всякакви публични места, където се използвали
произведения за озвучаването им, без значение дали това озвучаване се
извършвало посредством изпълнения на живо, или чрез техен звукозапис. За
тази цел ползвателите следвало да имат сключени писмени договори по чл. 58
от ЗАПСП, за предварително отстъпени авторски права, или директно със
съответните правоносители, или чрез организацията за колективно
управление, която управлявала съответната категория права в държавата, в
която се осъществявало използването. Разпоредбите на чл. 35 и 58 вр. чл. 18,
ал. 1 от ЗАПСП изисквали използването на произведения да се осъществява
въз основа на отстъпени права. Отстъпването на авторски права следвало да
се извършва въз основа на договори, с които да се уговорят условията за
съответния вид използване и размерът на дължимото възнаграждение.
Съобразно чл. 19 от ЗАПСП, възнаграждение за права се дължало както за
всеки вид използване, така и за всяко поредно използване на съответното
произведение от същия вид. Ответното дружество нямало отстъпени права да
използва гореописаните произведения, но въпреки това го направило за
озвучаване на своя обект, с което нарушило нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3,
предл. 2 от ЗАПСП и причинило вреди на правоносителите, тъй като в
резултат на неговите действия те били лишени от възнагражденията за техния
творчески труд. Разгласяването на констатираните нарушения било форма на
превенция, особено в случаите, когато те били системни, поради което и при
евентуалното им установяване и на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП,
същите следвало да бъдат публично анонсирани с цел да се осигури
допълнителна защита на интелектуалната собственост. Моли се за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 /осем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди /под формата на
пропуснати ползи/ поради нарушаване на правата на авторите - членове на
сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на
територията на Република България от сдружение "М", върху всеки от
обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500
/петстотин/ лева за музиката и 500 /петстотин/ лева за текста /литературното
произведение/, свързан с музиката в тези песни, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Иска се и присъждане на всички съдебни разноски, включително
2
адвокатско възнаграждение, по настоящото производство, както и в
производството по чл. 390 от ГПК, по което било образувано частно
гражданско дело № 11526 от 2023 г. на СГС, II брачен състав. На основание
чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, се претендира и осъждане на ответника да
разгласи за негова сметка диспозитива на предстоящото съдебно решение в
два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие. Посочва се банкова сметка на
сдружението, по която да се преведе сумата на обезщетението. Уточнява се,
че по отношение на определяне на размера на дължимото обезщетение следва
да се приложи чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, тъй като няма достатъчно данни
за размера на иска, предвид липсата на установени критерии и нормативни
изисквания за определянето на възнаграждения за еднократното публично
изпълнение, чрез запис в публично заведение, търговски обект или други
публични места, на всяко от горните произведения /музика или текст/. Не
били регламентирани и такива минимални възнаграждения, а освен това не
можело да се установи как този вид използване на едно произведение се е
отразило на приходите на ответника.
Ответникът поддържа, че исковете са недопустими и неоснователни. Оспорва
твърденията на ищеца, че: му се дължи обезщетение в размер на 8000 лева; са
нарушени права на авторите-членове на сродни дружества за колективно
управление на права; авторите на музика и текст са членове на сродни
дружества за колективно управление на права, представлявани на
територията на Република България от сдружение "М", върху всеки от
обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП, включен във всяка песен; сочените
текстописци и композитори са членове на сочените сродни дружества за
колективно управление на права в съответните сочени държави; сочените
сродни дружества за колективно управление на права са надлежно и
легитимно представлявани на територията на страната от "М"; между
дружеството-ищец и сочените сродни дружества са сключвани и налични
договори, по силата на които ищецът има право да ги представлява и да
предявява искове за защита на техни права и интереси. Ищецът не бил
активно легитимиран да е носител на защитими авторски права върху
музиката и текста на процесните осем музикални произведения, нито да
представлява носителите на тези авторски права. Нито едно от сочените
сродни сдружения нямало актуален договор за взаимно представителство с
ищеца, по силата на който на българското дружество да е предоставено
изключителното право да разрешава използването на правата от репертоара
на същите на територията на България. С исковата молба не били представени
доказателства за сключени договори със сочените в нейната обстоятелствена
част сродни организации, предвид което се оспорва правото на "М" да
предявява иск за обезщетение по реда на чл. 95 от ЗАПСП. Не се оспорва
обстоятелството, че ищецът е регистриран като организация за колективно
управление на права по смисъла на ЗАПСП, но се оспорват твърденията, че
същият има сключени договори със сродните чуждестранни организации,
3
посочени в исковата молба, с които са му поверени за управление и защита
права по отношение на процесните музикални произведения, предвид което
той не можел да представлява носителите на авторските им права. Не се
установявало от приложените към исковата молба доказателства, че на
04.04.2023 г., в стопанисван от ответника обект, са били изпълнени публично,
посредством озвучаване на запис, посочените песни. Не ставало ясно кога, в
кой период от време, в какъв период от време се твърди произведенията да са
озвучавали стопанисвания от ответника обект, как е извършено това
озвучаване и т. н., тъй като обектът имал работно време, безспорно било също
така, че тези осем произведения не можело да бъдат чути в рамките на
минута, а приложеният към исковата молба касов бон не установявал и не
доказвал по никакъв начин, че твърденията на ищеца са верни. Оспорват се
твърденията на ищеца, че на 04.04.2023 г. стопанисваната от ответника
пицария в гр. Б.град е била озвучена с процесните 8 песни. Оспорва се и
твърдението на ищеца, че авторите на въпросните произведения /композитори
и автори на текста/ са именно посочените в исковата молба лица, както и че
към 04.04.2023 г. и към датата на предявяване на исковата молба, авторите
членуват в сочените организации, с които ищцовото сдружение има сключени
договори за защита на авторските права в Република България. Оспорва се и
твърдението, че на сочените лица са причинени вреди, които следва да бъдат
обезщетявани по реда и начина, претендирани с исковата молба.
Необосновано и голословно било твърдението на ищеца, че ответникът няма
отстъпени права да използва музикални произведения. То се опровергавало от
сключения между ответника и „Музикални права“ ЕООД на 01.04.2023 г.
договор, по силата на който последното му предоставило, срещу заплащане,
каталог от музикални звукозаписи с уредени авторски, изпълнителски и
продуцентски права за публично изпълнение на произведенията,
изпълненията и записите, под формата на неинтерактивни програми
/музикални канали/, достъпни под формата на стрийм /непрекъснат поток от
данни/. Още в деня на подписване на договора, на ответния търговец бил
разкрит профил при „Музикални права“ ЕООД, предоставени му били код и
парола и същият получил достъп до каталога с музикални произведения с
уредени права, съгласно предмета на договора, и към сочената дата от страна
на ответното дружество не било налице извършено нарушение на каквито и
да било норми от ЗАПСП. Ако се установяло и докажело от ищеца, че осемте
песни все пак са били публично изпълнени на сочената дата, то се твърди, че
те са били и са включени в каталога, предоставен за ползване на ответното
дружество съгласно обсъдения договор. С разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от
същия, лицензодателят гарантирал и декларирал, че има правото да
предоставя правата по всички музикални произведения, включени в каталога,
предоставен в профила на ответното дружество, както и че същите са в
съответствие с изискванията на ЗАПСП и останалото приложимо българско
право и чуждестранно законодателство. Отново се оспорва твърдението на
ищеца, че авторите на тези музикални произведения, като текст и музика, са
4
членове на сдружение, което той представлява на територията на страната.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 95а, ал.
1, т. 1 вр. чл. 95 и чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП.
Обяви се за ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сдружение по смисъла
на ЗЮЛНЦ и организация за колективно управление на авторски права по чл.
94а, ал. 2 от ЗАПСП, както и че ответното дружество стопанисва пицария
„Rocca“ в гр. Б.град.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Приеха се
експертни заключения.
Претенциите са редовни и допустими, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
Интелектуалната собственост е собственост върху интелектуалния труд на
човека, свързан с културната сфера на обществото, която се захранва от
такива интелектуални продукти като литературни, музикални, филмови и
други произведения на изкуството /„Договор за преизлъчване по безжичен
път и препредаване по електронна съобщителна мрежа на телевизионна
програма“ от Р.К., "С", София, 2016 г./. Обект на авторско право е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
форма. Авторското право е сложно право, в съдържанието на което се
включват множество отделни неимуществени и имуществени правомощия
/„Закрила на правата на интелектуална собственост - правоприлагане и
експертиза“ от В.М., "С", София, 2017 г./. Основно място сред последните
заема изключителното право на автора да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица. Всяко
използване на произведението от лице, което е различно от автора, без за това
да са му отстъпени съответните права, води до нарушаване на авторското
право.
Видно от приетото по настоящото дело удостоверение изх. № У-62 от
05.09.2014 г. на Министерство на културата, "М" е регистрирано като
организация за колективно управление на авторски права за възпроизвеждане
на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с
музика, за разпространение на записи, съдържащи такива произведения, за
публично изпълнение на такива произведения, за излъчване на такива
произведения по безжичен път, за предаване и препредаване на такива
произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа, за
предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой
лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, за
преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други
произведения и за разпределяне на компенсационни възнаграждения,
дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от
5
физически лица за лично ползване.
Във фискален бон, издаден на 04.04.2023 г., в 15: 41:17 ч., от „Л“ ЕООД,
пицария „R“, гр. Б.град, бул. „Св. св. К и М“ №, е отразено заплащането на 2
лева за закупено кафе.
В откритото съдебно заседание, проведено на 07.06.2024 г., се прие
заключение на техническа експертиза, изготвено от вещо лице Б. Д.,
държавен инспектор в Дирекция „Авторско право и сродните му права“ в
Министерство на културата. В него е отразено, че експертът е получил достъп
до международните бази данни IPI /за идентификация на правоносители/ и
WID /за идентификация на произведения/, и потвърждава, че композиторите и
авторите на текстовете на процесните 8 песни са именно лицата, посочени в
исковата молба, които към 04.04.2023 г., към датата на предявяване на
исковете и към днешна дата са били и продължават да бъдат членове на
фигуриращите в исковата молба организации за колективно управление на
авторски права.
В същото открито съдебно заседание се приобщи и заключение на техническа
експертиза, изготвено от вещо лице Н. Б.. След проверка на имейл ***,
експертът е установил, че във входящата поща са получени няколко писма от
имейл ***, които са автоматично генерирани през мобилното приложение на
програмата Shazam /Шазам/ между 14:00 и 16:00 ч. на 04.04.2023 г.
Възможността да се изпращат имейли през мобилното приложение Shazam
включва необходимостта потребителят да притежава и собствен имейл, който
да е инсталиран на същото устройство, на което е инсталирана програмата
Shazam. В списъка на получените имейли са заглавията, посочени в исковата
молба. Имейл със заглавие****., имейл със заглавие „****
Във второто открито съдебно заседание се разпитаха свидетелите Чавдар
Велинов П. и Здравка Димитрова Валеова.
П. разказа пред съда и процесуалните представители на страните, че е
сътрудник към "М" и работата му се състои в посещения на търговски обекти
на територията на Република България, с цел установяване на това дали в
даден търговски обект звучи музика, дали е озвучен този обект, и да провежда
разговори с управителите на тези търговски обекти за сключване на договори
относно уреждането на авторските музикални права. От 15 години работел
като сътрудник. Посетил служебно пицария "R", която се намирала в гр.
Б.град, бул. „Св.св. К. и М. №. Обектът се стопанисвал от фирма "Л". Посетил
този обект на 04.04.2023 г. Часът бил около 14:45-14:50. Това било ресторант-
пицария, добре известна в целия град. Свидетелят престоял там около 40-45
минути, през което време консумирал кафе. През целия му престой звучала
музика в обекта. Той бил вътре в този обект. Последният бил озвучен с
няколко големи тонколони, разположени в различни ъгли на заведението.
През цялото време на престоя на свидетеля, музиката, която звучала от тези
тонколони, била от Радио 1. Водещият по радиото непрекъснато обявявал кои
са музикалните произведения, които са звучали или ще звучат в този период.
6
П идентифицирал тези музикални произведения чрез музикалното
приложение Shazam, което било инсталирано в телефона му. То
идентифицирало абсолютно същите музикални произведения, които казвал
през това време и водещият на програмата по Радио 1. След това, от неговия
личен имейл, който се намирал в телефона му - *** изпратил съответните
имейли до "М". Тези произведения, които идентифицирал в пицария "R", ги
изпратил до служебния имейл -***. Музикалните произведения били
посочените в исковата молба - ****. Имало клиенти в обекта тогава. П.
потвърждава, че копието на фискален бон, прието като доказателство по
делото, е на точно този фискален бон, който тогава е получил от заведението.
Не поискал контакт с управителя на дружеството, в обекта на което се
намирал, защото практиката на "М" не била такава. Нямал обучение със
служители на Община Б.град в деня, в който бил в гр. Б.град, в пицария "R", и
не е обучавал лично служители. На 04.04.2023 г. свидетелят не бил в сградата
на Община Б.град. Доколкото знаел, в този период представители на "М" са
били да обучават в общината. По време на престоя си в пицарията, свидетелят
бил в средата на заведението и музиката се чувала в цялото помещение. Там
имало сервитьорка и барман. Не видял в заведението да присъства
възрастната дама, която е другият свидетел по делото.
Здравка Валеова сподели пред съда и адвокатите, че работи в процесната
пицария, която се стопанисва от фирмата на нейния син, като бавачка в
детския кът. Заведението имало две зали - вътрешна и външна. Когато
Валеова била в детския кът, имала видимост към едната зала, а към другата -
не. Категорична е, че не е виждала в обекта другия свидетел, но не може да си
спомни дали на 04.04.2023 г. въобще е била на работа. Не знаела кой отговаря
за пускането на музика в заведението.
Анализът на гореизложената фактическа обстановка води до заключение за
основателност на предявените искове. Последната е обусловена от наличието
на следните предпоставки: 1/ да съществува обект на авторско право,
подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП, 2/ ищецът да е субект на
колективно управление на права по смисъла на чл. 94а от ЗАПСП, 3/ да е
налице неправомерно използване от ответника на произведението-обект на
авторско право, в резултат на което на ищеца да са причинени вреди, и 4/
нарушението да е извършено в срока на закрила на авторското право.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца и следва да бъде
проведено при условията на пълно, главно и пряко доказване.
В конкретния случай предмет на исковите претенции са сочените от ищеца
нарушения на литературни произведения /текст/ и музикални произведения
/мелодия/, които, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАПСП, са закриляни обекти
на авторското право.
Активната легитимация на ищеца произтича от установения от
доказателствата факт, че сдружението е регистрирано в Министерство на
7
културата като организация за колективно управление на авторски и сродни
на тях права. В това свое качество същото е „особен ищец“ по смисъла на чл.
95в от ЗАПСП и е освободено от задължението да установява индивидуални
права за управление и защита на оповестените в списъка по чл. 94у, ал. 1, т.
10 от ЗАПСП членове и на сродните чуждестранни организации за
колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 от
ЗАПСП.
Според заключението на експерта Д., авторите на текста и мелодията на
изследваните музикални произведения са членове на организации за
колективно управление на авторски права, с които ищецът има сключени
договори за взаимно представителство, по силата на които ги представлява на
територията на Република България както към 04.04.2023 г., така и към датата
на предявяване на исковете. Съдът кредитира констатациите и изводите,
направени от това вещо лице, защото същите не бяха оборени от останалия
доказателствен материал.
Ответникът поддържа теза за недоказаност на твърдението за извършено
нарушение на авторските права на създателите на текста и музиката на
песните. В своята съвкупност обаче събраните по делото доказателства сочат
убедително, че в нарушение на чл. 35 от ЗАПСП, въпросните подлежащи на
закрила обекти на авторското право са били използвани от ответника, в
качеството му на лице, което стопанисва търговски обект, без
предварителното съгласие на техните автори. Значението на представения от
ищеца фискален бон за процеса е, че същият служи като потвърждение на
показанията на свидетеля Ч.П. относно присъствието му в търговския обект
на посочената дата и в конкретната част от деня, а оттам - и на личното и
непосредствено възприятие на обстановката в заведението и озвучаването му
с музикалния фон, в който са прозвучали записи на посочените в исковата
молба произведения.
Свидетелски показания за установяването на такива факти и обстоятелства са
допустими, тъй като същите не са сред изчерпателно изброените изключения
в разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ГПК. Да се отрече възможността със
свидетелски показания да се установяват нарушения на ЗАПСП от лица,
които нямат изрични контролни функции по закон, означава да се създаде
забрана за установяване на определен факт или обстоятелство с определен
вид доказателства - гласни такива. Същото важи и за използване на
програмата Shazam. Извършеното от свидетеля П. разпознаване на
процесните песни чрез това приложение не е опорочено, тъй като в ЗАПСП не
е предвиден изрично фиксиран начин за установяване на извършено
нарушение на авторските права и, следователно, могат да бъдат използвани
всякакви методи, стига информацията, получена чрез използването им, да е в
достатъчна степен точна и да идентифицира конкретни произведения и
автори. Същевременно, следва да се има предвид и това, че разпознаването е
извършено не само на база данните, получени от използваното приложение,
но и на база на собствените познания в областта на музиката от страна на
8
свидетеля /така и Решение № 84 от 06.02.2024 г. на САС по в. т. д. №
747/2023 г., ТО, 15 състав, докладвано от съдията Красимир Маринов/.
Достоверността на фактите, изложени в показанията на свидетеля П., не
следва да бъде поставяна под съмнение.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко
Цеков, "С", София, 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на Ч.П. не са противоречиви, а и не са оборени.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
роднини, близки и служители, а предвижда преценката им да става в
съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая
показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от
02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само заради
9
това, че изхождат от близък, роднина и служител /Решение № 428 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, връзката на
свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание
показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува
забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от
20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното от свидетеля П., който работи по
граждански договор за ищеца, следва да се приеме за характеризиращо се с
висока степен на достоверност, защото не противоречи на писмените
доказателства, експертните заключения и показанията на свидетелката
Валеова. Разказаното от този свидетел е и вътрешно хармонично,
последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските
показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от
Цеко Цеков, "С", София, 1997 г., стр. 55/.
В конкретния случай свидетелят П е възприел всички факти и обстоятелства,
които пресъздава при разпита в качеството на сътрудник на сдружението във
връзка с изпълнението на задължението да следи за нелицензирано
използване на музикални произведения в търговски обекти. Данните,
установени с другите събрани по делото доказателства, изключват
възможността предполагаемата заинтересованост на свидетеля да е повлияла
на достоверността на показанията му. Този извод се налага, преди всичко, от
съобразяването на обстоятелствата, свързани с възприемането на
установяваните факти - свидетелят е посетил пицарията в работно време и в
делничен ден, когато в заведението е имало поне една заета от клиенти маса.
Идентификацията на отделните музикални произведения е била извършвана с
помощта на специален софтуер - мобилното приложение Shazam, с което той
е разполагал. След като е идентифицирал конкретно музикално произведение,
П. е изпращал до сдружението електронно съобщение с тази идентификация,
за да бъде извършена проверка и се установят по категоричен начин авторите
на текста и музиката му, както и дали техните права са закриляни от
организация, с която ищецът има сключен договор. Информацията,
съдържаща се в показанията на свидетеля, се потвърждава и от констатациите
в неоспореното от страните заключение на експерта Б., според които във
входящата електронна поща на ищеца, между 14:55 и 15:40 ч. на 04.04.2023 г.,
са били получени няколко писма от електронния адрес на П., които са били
автоматично генерирани през мобилното приложение на програмата Shazam,
като в списъка на получените имейли са всички заглавия на музикални
произведения, посочени в исковата молба. Затова трябва да се даде вяра на
свидетелството на П., че тези песни са прозвучали в стопанисвания от
10
ответника търговски обект по времето, в което той е бил там. Показанията на
З В не опровергават това, защото тя не си спомня дали на въпросната дата
въобще е била на работа в обекта, управляван от фирмата на сина й. В
подкрепа на казаното от свидетеля П е и отразеното в изготвения от същия
отчет за извършеното посещение в пицарията. Не се установи по делото
изпратените от него имейли до ищеца да са подправени и тяхната
доказателствена стойност не беше оборена по надлежния ред.
Министерство на културата използва мобилното приложение *** във връзка с
проверки за опознаване на произведения. Въпросното приложение има точно
определено предназначение - да идентифицира музикално произведение, ако
за него е наличен еталон в базата данни на сървъра. И според двамата
експерти по делото, Shazam със сигурност ще идентифицира оригинала, освен
когато излъчването е в много шумна среда, а за настоящия случай не е
установено, че в следобеда на 04.04.2023 г. в заведението е имало странични
шумове, както и не се спори, че са прозвучали оригиналите на музикалните
произведения, поради което и не са били налице обективни пречки за
извършването на тяхното разпознаване от въпросното приложение.
Съществено е и това, че достоверността на така разпознатите музикални
произведения е била преценена в последваща професионална проверка,
извършена от специалисти, служители на ищеца, разполагащи с
необходимите технически средства, посредством които по категоричен начин
са били установени авторите на текста и музиката и изпълнителя на
съответното музикално произведение. Крайният резултат от тази проверка
изключва всякакво съмнение относно осъществяването на релевантния факт -
използването на тези произведения по описания начин от ответника /така и
Решение № 284 от 07.05.2024 г. на САС по в. т. д. № 724/2023 г., ТО, 6 състав,
докладвано от председателя Иван Иванов/.
Не следва да бъде споделено възражението на ответника за неоснователност
на исковете, произтичаща от неспазването на процедурата за установяване на
нарушение на авторски права. Предвидената в Глава 13 от ЗАПСП процедура
е свързана с реализирането на административнонаказателната отговорност на
лицата, които в нарушение на разпоредбите на закона са извършили
изброените в чл. 97, ал. 1 деяния, за което са предвидени съответните
административни наказания. Предмет на настоящото дело са искови
претенции по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, чиято цел е реализирането на
гражданската отговорност на нарушителя на авторското право, поради което
наличието на акт, съставен от длъжностно лице, определено със заповед на
министъра на културата, не е задължителна предпоставка за ангажирането на
тази отговорност и е ирелевантно за спора.
Действително, чрез представянето на договор № 2023-0420-01-RDB от
01.04.2023 г., се доказва наличието на договорни отношения между ответника
и „Музикални права“ ЕООД, във връзка с публичното използване в
процесното заведение на музикални звукозаписи от каталога на споменатото
дружество. Прави впечатление фактът, че въпросният договор е с дата само 3
11
дни преди датата на посещението на свидетеля Ч П в заведението, което
провокира сериозни съмнения, че той е сключен рost factum, т. е. само за
целите на настоящия съдебен процес. Отделно от това, наличието на подобни
договорни отношения само по себе си не доказва, че на 04.04.2023 г.
процесното заведение е било озвучавано единствено и само с музикални
произведения от каталога на „Музикални права“ ЕООД. Не са ангажирани
никакви доказателства в такава насока /сходен казус е разгледан в Решение №
349 от 06.06.2023 г. на САС по в. т. д. № 925/2022 г., ТО, 9 състав, докладвано
от съдията Рени Ковачка/. Освен това, каталогът на музикалните звукозаписи
на „Музикални права“ ЕООД е публично достъпен на сайта на фирмата в
интернет - ****, и не включва процесните 8 песни.
Крайният извод от изложеното дотук е, че в конкретния случай ответникът, в
качеството си на търговец, стопанисващ заведение за обществено хранене, е
използвал музикалните произведения без разрешението на авторите на
литературния текст и на музиката на същите, което обуславя наличието на
последния елемент от фактическия състав на чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП и
предпоставя основателност на исковите претенции, заявени на посоченото
основание. "Л" ЕООД дължи обезщетение, което е претендирано в
определените в чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП рамки, заедно със законната
лихва, считано от датата на предявяването на исковете. Приложение следва да
намери и нормата на чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП.
С оглед на изхода на спора, право на разноски има ищецът, който
своевременно е направил искане за тяхното присъждане и от когото са
извършени разноски в общ размер на 3180 лева, от които 850 лева за
държавна такса, 1320 лева за адвокатско възнаграждение и 1010 лева за
експертизи, които ще се възложат в тежест на ответника. Последният дължи и
разноските, направени от ищеца по обезпечителното производство - 880 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 95 вр. чл. 95а вр. чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП, „Л“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Б.град, ул. „Д“ №, ет. ,
представлявано от С И В, да заплати на Сдружение "М", ЕИК *** седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „О“, ул. „Б“ № , ет. , представлявано от И
Н Д сума в общ размер на 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, поради
нарушаване на правата на авторите-членове на сродни дружества за
колективно управление на права, представлявани на територията на
Република България от Сдружение "М", върху всеки от обектите по чл. 3, ал.
1 от ЗАПСП в съответните песни, изпълнени на 04.04.2023 г., между 14:50 и
15:40 ч., в Пицария „R“, намираща се в гр. Б.град, бул. „Св. св. К“ № и
стопанисвана от „Л“ ЕООД, чрез публично изпълнение посредством
12
озвучаване на запис, без съгласието на авторите или упълномощена от тях
организация за колективно управление на авторските права, на следните
песни, със следните автори на текста и музиката им: *** композитор и автор
на текста:*****: G******, заедно със законната лихва върху тази главница от
8000 лева, считано от подаването на исковата молба - 15.11.2023 г., до
изплащането на главницата, като парите се преведат по сметка на
сдружението в „У“ с № *****.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, настоящото
съдебно решение да бъде огласено за сметка на „Л“ ЕООД, ЕИК седалище и
адрес на управление гр. Б.град, ул. „Д“ № , ет., представлявано от С И В, във
вестник „С“ и вестник „Труд“, както и по Българската национална телевизия,
в часовия пояс между 18:00 и 20:00 ч.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Л“ ЕООД, ЕИК, седалище и
адрес на управление гр. Б.град, ул. „Д“ № , ет. , представлявано от С И В, да
заплати на Сдружение „М“, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. София,
р-н „О“, ул. „Б“ № , ет. , представлявано от И Н Д, сума в размер на 3180 /три
хиляди сто и осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски,
както и сума в размер на 880 /осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща
направени разноски по обезпечителното производство /частно гражданско
дело № 11526 от 2023 г. на СГС/, като парите се преведат по сметка на
сдружението в „УниКредит Булбанк“ с № ****
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт,
който може да бъде обжалван от ответника в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Б.град.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
13