Присъда по дело №665/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 93 |
| Дата: | 24 октомври 2022 г. (в сила от 9 ноември 2022 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20225220200665 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 18 май 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против подс. Е.М.Я. от гр. П., е за престъпление по чл.195
ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 арл.1 и чл.28 ал.1 от НК, а
именно за това, че за времето от 22.12.2020 г. до 28.12.2020 г. в гр. П., при
условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 825, 61 лв., собственост на Община П., „Б.“ ООД - П. и СТ.
ИВ. СТ., от владението на СТ. ИВ. СТ., АТ. Г. АРМ., Н. АНГ. ЕНЧ. и АЛ. БЛ.
М., всички от гр. П., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - взломяване на катинар на врата, като деянието
е извършено повторно и случаят е немаловажен, по деяния както следва:
1. На 22 срещу 23.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ - 1 брой
полиуретанов контейнер за смет тип „120 литра“ на стойност 92,80 лв. от
владението на СТ. ИВ. СТ. от гр. П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят
не е маловажен;
2. За времето от 25.12.2020 г. до 26.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужда
движима вещ - 1 брой полиуретанов контейнер за смет тип „120 литра“ на
стойност 92,80 лв„ собственост на „Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д., от
владението на АТ. Г. АРМ. от гр. П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят
не е маловажен;
3. На 25.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужда движима вещ - 1 брой
полиуретанов контейнер за смет тип „120 литра“ на стойност 92,80 лв.,
собственост на „Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д., от владението на Н. АНГ.
ЕНЧ. от гр. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои,
като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен;
4. На 27.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи - 5 броя
полиуретанови контейнери за смет тип „120 литра“ на обща стойност 464 лв.,
собственост на Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д., от владението на АЛ. БЛ. М.
от гр. П., в качеството й на Директор на ДГ „В.“ - гр. П., без нейното съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - взломяване на
катинар на врата като деянието е извършено повторно и случаят не е
маловажен;
5. На 28.12.2020 г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи на обща стойност
83,21 лв., а именно - 1 брой врата от телена мрежа на стойност 47,25 лв. и
четири листа ламарина с размери 180 х 100 см. на стойност 35,96 лв.,
собственост на Община П., от владението на АЛ. БЛ. М. в качеството й на
Директор на ДГ „В.“ - гр. П., без нейното съгласие с намерение
1
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и
случаят не е маловажен.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХ- общ ред,
разгледано в отсъствие на подсъдимия в хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 бук.“а“
от НПК, тъй като Е.Я. се намира в чужбина и местоживеенето му там не е
известно.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. П.
поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като пледира да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение, като предлага с оглед наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства му бъде определено наказание лишаване от свобода в
минимален размер с приложение на института на условното осъждане.
Подс. Я. се представлява от служебно назначен защитник, който не
оспорва изложените от прокурора факти в ОА и пледира на подзащитния му
да бъде наложено наказание ЛС в минимален размер, което да бъде отложено
за минимално предвидения в закона изпитателен срок.
Против подсъдимия от Община П. представлявана от Кмета Т.П. чрез
процесуалния представител юрк. П.В. е предявен граждански иск за сумата от
83,21 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието-
28.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение на съда гражданският иск се прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес, а ощетеното юридическо лице
Община П. беше конституирано като граждански ищец в процеса.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Постр. С.С. притежавал лична собственост полиуретанов контейнер за
смет тип „120 литра“, който стоял пред къщата му на ул. „В. в гр. П..
Контейнери от същия вид, собственост на „Б.“ ООД - П. с управител В. Г. Д.,
се ползвали както следва, ползвали св. А.А.- един брой пред дома му на ул.
„В. в гр. П. и св. Н.Е.- един брой пред входната врата на дома й на ул. „К. в гр.
П..
Освен това ДГ „В.“ с директор св. А.М. също ползвала 5 броя
контейнери, собственост на „Б.“ ООД, които се намирали в двора на сградата
на ул. „П. № 69 в гр. П., в място оградено с телена мрежа, заключвано с
метална врата с катинар.
Подс. Е.Я. бил безработен и се нуждаел от пари, за да се прехранва. За
тази цел той решил да извърши кражба на гореописаните 7 контейнера и да ги
продаде. Така на 22-ри срещу 23-ти декември 2020 г., подсъдимият взел
контейнера, намиращ се пред дома на постр. С., като по-късно го продал на
св. М.М.. След няколко дни между 25-ти и 26-ти декември 2020 г. подс. Я.
2
откраднал контейнера, ползван от св. А.А. и го продал на св. С.А.. След това
на 25.12.2020 г. Я. откраднал контейнера, ползван от св. Н.Е. и след това го
продал на св. А.. На 27.12.2020 г. подс. Я. отишъл до двора на ДГ „В.“, разбил
катинара на металната врата на ограждението и отнел намиращите се там 5
броя контейнери за смет. Впоследствие продал единия от тях на св. С.Д.. В
хода на разследването на ДП, а впоследствие и на в хода на съдебното
следствие не се установи, какво е направил с останалите четири контейнера
подсъдимия.
На 28.12.2020 г. подс. Я. отново отишъл в двора на детската градина,
влязъл в теленото ограждение, и изнесъл от там една врата, изработена от
телена мрежа и четири листа ламарина с размери 180 х 100 см., които били
собственост на Община П., представлявана от кмета.
След като констатирали извършените кражби, постр. С., свидетелите А.,
Е. и М. сигнализирали полицията. В резултат на проведените ОИМ и след
преглед на записите от охранителните камери в ДГ „В.“ било установено, че
автор на извършените кражби е подс. Е.Я.. Пред полицейските служители
Д.П. и К.У., работили по случая, подсъдимият признал, че той е отнел
процесните 7 броя контейнери за смет, както и вратата и ламарините от двора
на детската градина, като посочил и лицата, на които е продал контейнери.
С протоколи за доброволно предаване от 30.12.2020 г. свидетелите М.,
А., Д. и Д. предали закупените от тях контейнери за смет, които след това
били върнати с разписки, съответно на постр. С. и свидетелите А., Е. и М..
В хода на разследването не било установено подс. Я. как се е
разпоредил след отнемането им от владението на детската градина, с вратата
от телена мрежа и четирите листа ламарина, всичките собственост на Община
П..
С протокол за доброволно предаване от 30.12.2020 г. св. М. предала на
полицейските органи 1 бр. СД, съдържащ видеозаписи от охранителните
камери в ЗГ „В.“ от 27.12.2020 г. и 28.12.2020 г.
Събраните в хода на извършената полицейска проверка данни са дали
повод за отпочване на настоящето наказателно производство.
От заключението изготвената в досъдебната фаза на процеса оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно че
стойността на отнетите от подсъдимия вещи възлиза общо на 825, 61 лева,
като вещото лице и посочило стойността на 1 бр. контейнер за смет по
пазарни цени с приспаднато овехтяване на 92,80 лв., а стойността на вратата
от телена мрежа е била определена на 47,25 лв. и на 4 листа ламарина- 35,96
лв.
От заключението на видеотехническа и лицево-идентификационна
експертиза, ценено от съда като обосновано и компетентно изготвено, става
ясно, че изображенията, извлечени от видеозаписите от 27.12.2020 г. са с
недостатъчно качество и негодни за целите на идентификацията, а от дата
3
28.12.2020 г.- потенциално годни за разпознаване на лице. Експертът е
установил обаче, че лицето на камерите е видимо едно и също и че на
27.12.2020 г. изнася предмети с формата на инкриминираните контейнери за
смет, изсипва съдържанието им, след което тръгва с тях, а на 28.12.2020 г.
изнася предмет наподобяващ метална рамка от винкел с телена мрежа, както
и лист поцинкована гофрирана ламарина.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на
свидетелите С., А., М., Е., А. и Д., дадени на съдебното следствие, както и от
приобщените по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания
дадени от свидетелите М., П., Д. и У. на ДП, както и от заключенията на
оценъчната и видеотехническа и лицева и идентификационна експертизи, от
приетите писмени доказателства по делото, а също и тези инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, както и от
вещественото доказателство- 1 бр. компакдиск съдържащ, записи от
охранителните камери на ДГ „В.“.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени, гласни и веществени
доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви, еднопосочни и взаимно
се допълват, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. Категорично се установи от показанията на св. П. и У., че след
установяването му подс Я. е направил доброволно самопризнания за
извършените от него деяния, като е разказал за своите действия. Освен това
св. У. е категоричен, че при прегледа на записите от охранителните камери е
разпознал подс. Я. като извършител на кражбите в ДГ „В.“, тъй като му бил
известен от преди по повод на други противообществени прояви.
Свидетелите М., А., Д. и Д. са категорични, че именно подс. Я. им е
продал контейнерите за смет. От показанията на св. М. и тези на свидетелите
П. и У. се установи също така, че подсъдимият е разбил катинара на
металната врата, за ограждението в детската градина, преди да извърши
отнемането на петте контейнера за смет. Това обстоятелство се потвърждава
и от записите на охранителната камера.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото Справка за
съдимост, подс. Я. е осъждан един път с влязла в сила на 29.05.2013 г.
присъда по НОХД № 124/2013 г. на ПзРС за извършено престъпление по
чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 10 месеца ЛС, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. По това
осъждане Я. е бил реабилитиран по право на осн. чл.86 ал.1 т.1 от НК към
30.05.2016 г. Освен това е бил освободен от отговорност по реда на чл.78а от
НК с влязло в сила на 28.12.2019 г. решение по АНД № 2307/2019 г. на ПзРС
за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК, като му било наложено адм.
наказание глоба в размер на 1 000 лева.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод,
че с поведението си от обективна и субективна страна подс. Е.Я. е
осъществил престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3 и т.7 във вр. с чл.194 ал.1,
4
във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.28 ал.1 от НК, като през инкриминирания период и
на инкриминираните места, при условията на продължавано престъпление,
като чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, е
отнел чужди движими вещи на различни собственици на обща стойност
825,61 лева, без съгласието на собствениците, с намерение да ги присвои и
кражбата е извършена повторно и случаят е немаловажен.
В случая подс. Я. е извършил кражбата като при едно от деянията от
състава на продължаваното престъпление е използвал сила и е разрушил
преграда здраво направена за защита на имот. Освен това той е осъществил
кражбата при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК, т.к. е
извършил настоящето деяние след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, а именно с посочената по-горе присъда.
Последната е влязла в сила на 29.05.2013 г. С нея му е било наложено
наказание ЛС, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години.
Този срок започва да тече от влизане в сила на присъдата, т.е. от 29.05.2013 г.
и изтича на 29.05.2016 г. От последната дата започва да тече 5-годишния срок
по чл.30 ал.1 от НК и изтича на 29.05.2001 г. Настоящето деяние е било
довършено от подс. Я. на 28.12.2020 г., преди да изтече този срок. Вярно е, че
по отношение на това осъждане е настъпила реабилитация към 30.05.2016 г.
по смисъла на чл.86 ал.1 т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок
подсъдимият не е извършил друго престъпление, поради което следва да
изтърпи отложеното наказание. В случая обаче както се посочи по-горе от
изтърпяване на наказанието не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30 ал.1 от
НК, като съгласно изр.2 от същата разпоредба, реабилитацията в този срок не
изключва прилагането на чл.28 от НК.
Разпоредбата на чл.195 ал.1 т.7 от НК изисква и случаят да не е
маловажен. Съдът намира, че извършеното от подс. Я. деяние не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, независимо от ниската
стойност на вещите предмет на посегателство, която е малко над една МРЗ
към онзи момент (610 лв.)- 825,61 лева. Факт е също, че една част от отнетите
вещи са върнати, но следва да се има предвид че това е станало след
разкриване на престъплението и със съдействието на полицията, а по-
голямата част от вещите не са върнати и тяхната равностойност не е
възстановена от подсъдимия. Също така съдът отчете и високата степен на
обществена опасност на самото деяние и на дееца. То е извършено
демонстративно и с чувство за безнаказаност, в условията на продължавана
престъпна дейност, като за кратък период от време са били извършени 5
отделни деяния. Обществената опасност се завишава и от това, че
извършената кражба консумира и още един квалифициращ признак. Подс. Я.
е негативно охарактеризиран като извършител на противоправни деяния, като
за едно от тях е бил освободен от наказателна отговорност и му е било
наложено адм. наказание глоба по чл.78а от НК. Той е криминално проявен и
по местоживеене не се ползва с добро име. Предходното осъждане на Я.,
посочено по-горе, също не е било за него достатъчен контрамотив, че да се
5
откаже от извършване на престъпления. Независимо, че стойността е ниска и
една част от вредите са възстановени, следва да се каже и това, че по-
голямата част от вредите, които са и на по-висока стойност са останали
невъзстановени. Освен ниската стойност и това, че една част от откраднатите
вещи са били върнати, не са налице никакви други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да правят деянието с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК,
тъй като са извършени пет отделни деяния, които осъществяват поотделно
различни състави на едно и също престъпление - кражба и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. Едно от деянията, както
се посочи по-горе е извършено при квалифициращото обстоятелство-
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- разбиване на
катинара на входната врата към теленото ограждение в двора на ДГ „В.“. Но с
оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че като цяло продължаваното
престъпление следва да се квалифицирано по-тежкия състав съгласно
разпоредбата на чл. 26 ал. 3 от НК, а именно, че продължаваното
престъпление е извършено и чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на
престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че извършва
кражбата на процесните вещи, като прекъсва владението върху тях от страна
на постр. С., дружество „Б.“ и Община П., без тяхно съгласие и върши това с
намерение противозаконно да свои вещите. Съзнавал е също и че вече е
осъждан за кражба на лишаване от свобода, условно и че не са изтекли 5
години от това осъждане.
Подс. Я. е извършил престъпното посегателство виновно, т.к. е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал това.
Действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на
чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия Я., съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- кражба, което е тежко умишлено престъпление по
6
смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК-
„Престъпления против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните
престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в
страната. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена
опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване- през
деня, в почивни дни, на улицата, действайки дръзко и с чувство за
безнаказаност. Това посегателство драстично засяга правото на собственост
върху вещи, по-голямата част от които се използват в ежедневието хората.
Всички тези обстоятелства правят престъпното посегателство на подсъдимия
и с по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подс. Я. е личност със завишена степен на обществена опасност. Освен
посоченото по-горе осъждане преди извършване на настоящето деяние той е
регистриран и за други престъпления против собствеността, а и му е налагано
адм. наказание глоба по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление
против реда и управлението и не е трудово ангажиран.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в
желанието на подсъдимия да си набави средства по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност съдът прецени ниската
стойност на предмета на посегателство и връщането на една част от отнетите
вещи, оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи,
направените самопризнания и изказано съжаление пред полицейските органи,
както и тежкото материално положение и имотно състояние. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчете негативните характеристични данни и
обремененото му съдебно минало.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подс.
Я., съобразно относителната им тежест съдът определи наказанието за
извършеното престъпление при условията на чл.54 от НК, при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, придавайки тежест на посочените
такива, като наложи на подс. Е.Я. наказание лишаване от свобода в размер на
една година. Така определеното по вид и размер наказание съдът намери за
справедливо и съответно на тежестта на извършеното от него, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да
окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и
превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, предвид
настъпилата реабилитация по право по отношение на предходното осъждане,
не се налага ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването
на наказанието за изпитателен срок от три години.
7
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения на
Наблюдателната комисия при Община П..
Съдът постанови вещественото доказателство един брой СД, находящо
се по ДП, да отнеме в полза на държавата, а след влизане на присъдата в сила
да се унищожи поради липса на съществена икономическа стойност и като
вещ съдържаща лични данни.
От деянието на подс. Я. ощетеното юридическо лице Община П. е
претърпяло имуществени вреди, за които той дължи обезщетение, съгласно
чл.45 от ЗЗД. Съдът като съобрази заключението на оценъчната експертиза,
както и че от деянието реално не са настъпили имуществени вреди, намери,
че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. С оглед на
това съдът уважи същия и осъди подс. Я. да заплати на гражданския ищец
Община П. представлявана от кмета Т.П. парична сума в размер на 83,21
лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
28.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Е.Я. да заплати ДТ върху размера на уважения граждански
иск в размер на 50 лева, както и съдебно деловодно разноски в размер на 40
лева, изплатени в полза на вещите лица, платими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС- П., както и разноски в размер на 336,76 лева
в полза на ОД на МВР- П., сторени за изготвените експертизи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8