Определение по дело №1279/2018 на Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 412

гр. София, 15.10.2018 г.

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, III СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА

като разгледа докладваното от съдия Терзиева- Владимирова гр. д. № 1279/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130  ГПК

Образувано е по искова молба на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си К.К.А., срещу В.И.Ч. ЕГН:**********; с адрес ***, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, за  сумата от 817.18лв. /осемстотин и седемнадесет лева и осемдесет ст./ представляващи неизплатено задължение по ДПК № **********, ведно със законната лихва от 15.05.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 199 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 657/2018 г. на ПРС.

Установителният иск по чл. 422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1. издадена заповед за изпълнение; 2. подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед; 3. спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Съдът, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, че е подадено в срок възражение от длъжника срещу вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, алтернативно, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 или т. 3- та ГПК и дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл е и т. 10а на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело 4/2013 г..

След като се запозна с материалите по ч. гр. д № 657/2018 г. по описа на ПРС, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на специалния установителен иск по чл. 415 ГПК  не са налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за допустимостта му.

В случая съдът намира, че те не са налице. В заповедното производство са известни два различни адреса на длъжника – постоянен адрес:***, който е посочен и от заявителя и настоящ адрес:***, според справка НДБН – л.8 от ч.гр.д.№ 657/2018 г. на ПРС.

Съобщение за издадената издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 199 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 657/2018 г. на ПРС е изпратено единствено на постоянния адрес на длъжника, а именно в гр. Пещера, ул. Стара река, № 23, а не според последователността посочена в чл. 38 ГПК, като изобщо не е направен опит за връчване на настоящия адрес на длъжника, а още по малко процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК е била изпълнявана по отношение на него. Отделно от това е видно, че процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК не е надлежно изпълнена и при изпращане на съобщение до длъжника на постоянния му адрес, като в отрязъка макар да са посочени три дати, на които адресът е посетен, то не се установява адресатът да е бил търсен в продължение на месец, а от друга страна в отрязъка от съобщението не е посочен и източникът на данните, че лицето е в чужбина.

За да бъде прието за редовно връчването по чл. 47, ал.5 ГПК, длъжникът следва да е търсен на всички посочени от заявителя и установени при извършената служебна справка адреси, както и да е направена служебно проверка за месторабота, местослужене или място на извършване на стопанска дейност на длъжника. От данните, съдържащи се в кориците на  ч.гр.д.№ 657/2018 г. на ПРС безспорно се установява, че длъжникът не е търсен на настоящия му адрес, там не е залепвано уведомление по смисъла на чл. 47 ГПК, а връчването на уведомление по чл. 47 ГПК на постоянния му адрес е извършено без да са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК, предвид непълните данни, отразени в отрязъка от съобщението, изпратено на 15.05.2018 г..

След измененията в ГПК, в сила от 31.10.2017 г., за да се залепи уведомление на адреса, ответникът/длъжникът следва да е търсен най – малко три пъти на адреса, с интервал помежду им поне една седмица, като най – малко едно посещение е в неприсъствен ден. Правилото не се прилага, само ако са събрани конкретни сведения от ясно посочен източник на предоставени данни, че лицето не живее на адреса. В случая от една страна не са събрани данни по надлежен ред за това, че длъжникът не пребивава на постоянния си адрес, а до настоящия му адрес съобщение изобщо не е изпращано.

Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявеният установителен иск е преждевременно заведен и като такъв е недопустим. Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено. Тъй като искът е предявен в изпълнение на неправилно дадените от по ч. гр. д № 10031/2018 г. по описа на ВРС, указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, то заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 302 от 03.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 913/2018 г. на ПРС не подлежи на обезсилване.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. 1279/2018 г. по описа на Пещерския районен съд.

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                              

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА