№ 267
гр. Враца, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Н.ова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500431 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.17 от Закона за защита от домашно
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. Е. Й.,
**********, от ***, чрез адв. Г. З., против решение № 547/26.08.2025г. по гр.
д. № 2432/2025г. на РС-Враца в неговата цялост, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата й за налагане на мерки за защита от домашно насилие
срещу Д. Т. Д., ЕГН: ********** и е осъдена, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Враца сумата 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение
на съдопроизводствени норми. Поддържа, че всички изводи на съда относно
съображенията му да отхвърли молбата и да обезсили заповедта са
неправилни и необосновани. Счита, че от писмените и гласни доказателства
по безспорен начин са установени актовете, които са осъществени спрямо нея
на посочените дати, както и действията, с които лицето, с което е живеела на
съпружески начала е извършил спрямо нея. Посочва, че от гласните
доказателства е доказано, че Д. е осъществявал многократни актове на
1
емоционално насилие спрямо нея като й налагал психически тормоз, което се
е отразило силно негативно на емоционалното й състояние; унижавал я е,
както и е причинявал физическо насилие; заплашвал я е; както и че същия е
упражнил и физическо насилие спрямо нея на предходни дати. Моли съда да
отмени обжалваното решение като приеме, че претърпените от нея негативни
преживявания, в следствие от конфликтите й с ответника, са класифицирани
като последица от акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, уважи
молбата й за защита от домашно насилие като основателна и доказана и
издаде заповед за защита, като наложи съответните мерки, така както са
поискани, и й присъди разноски и за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Д. Т. Д., ЕГН:**********,
постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. Н. Р., АК-Враца, е постъпил
писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита
обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано,
постановено при стриктно съблюдаване както на материалния закон, така и на
съдопроизводствените правила. Твърди, че във въззивната жалба е
направената грешна интерпретация и невярно тълкуване на приетите по
делото доказателства, респ. доказаните безспорни факти. Поддържа, че съдът
правилно е кредитирал приложените и приети писмени доказателства по
делото, неоспорени от страните, както и гласните доказателства, разпита на
свидетелите по делото, с които по категоричен и безспорен начин е
установено, че между страните е налице спор от друго естество, който не
следва да се реши по реда на ЗЗДН посредством злоупотреба с предоставените
от закона мерки за защита. Съдебният състав правилно е приел, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
осъществено насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН спрямо ищцата, като
същият правилно и изчерпателно е мотивирал решението си и е обсъдил в
цялост събрания по делото доказателствен материал, както и твърденията на
страните. Счита, че в конкретната ситуация е налице поредна злоупотреба със
ЗЗДН от страна на Д. Й. и превратно поднасяне на твърдения, които не
отговарят на реалната обстановка. Моли съда, да остави без уважение
въззивната жалба и потвърди обжалваното решение на PC-Враца, като
правилно, законосъобразно и обосновано, както и да му присъди направените
по делото разноски.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
2
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран от Д. Е. Й., **********, с молба за
издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Д. Т. Д.,
ЕГН:**********, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В молбата за защита се твърди, че страните са живели на съпружески
начала в продължение на около единадесет години. Поддържа се, че
психическото и физическото насилие от страна на ответника спрямо
молителката започнало три-четири години след като двамата заживели заедно,
като оттогава неправомерните действия на ответника били системни и
продължавали и до днешна дата. Описват се извършени предходни актове на
домашно насилие от ответника спрямо молителката. Посочва се, че страните
се разделили, но ответникът убедил молителката, че се е променил, като
започнал отново да преспива в дома й и впоследствие отново заживял там.
Излагат се съображения, че на 26.07.2025 г. към 02:00 часа молителката
била заспала и изведнъж Д. връхлетял в стаята и започнал да крещи, да я тегли
да става, да я обвинява, че за пореден път му изневерява, че има връзка с
други мъже. Въпреки че го умолявала да престане и му казвала, че това не е
вярно, той не спирал, ставал все по-агресивен и започнал да я заплашва, че ще
я зачисти. Молителката се опитала да вземе телефона, за да позвъни на тел.
112, но ответникът го дръпнал от ръката й и тя не успяла. Посочва се, че
ответникът започнал да чупи всичко, което видел около себе си. Молителката
се опитала да го спре, но той бил освирепял, хванал я за косата и започнал да я
скубе. След това я хванал за гушата и започнал да я души, като твърдял, че
краят на живота й настъпва. След това я бутнал и тя паднала на шкафа.
Отскубнала се и избягала по пижама навън. Стояла в колата до 10:00
сутринта. Тогава видяла Д., че излиза от входа и явно я търсел, защото се
оглеждал навсякъде. След като минал отзад на блока, тя изляла от колата и се
качила в жилището им. Взела си телефона и позвънила на телефон 112. Когато
дошъл патрул на полицията, им разказала какво се е случило. Полицаите
търсили ответника, но не успели да го открият. Изтъква се, че след описания
3
инцидент ответникът три дни не идвал в дома им и не я тормозел по телефона.
Твърди се също, че на 30.07.2025 към 14:00 часа молителката била на
бензиностанция „Делукс Петрол“ на изхода за гр. Монтана, тъй като имала
служебни ангажименти. Изведнъж зад нея се появил Д. и започнал да я вика
да дойде, за да говорят. Тя отказала и той си тръгнал. След това обаче
започнал да й звъни и да й пише в социалните мрежи. Обиждал я и я
заплашвал. После започнал да твърди, че я обича и иска да се съберат.
Молителката му казала, че това е краят и тогава той отново започнал да й
отправя закани, че ще я зачисти.
Поддържа се, че молителката се страхува за живота и здравето си, като
се страхува и да излиза навън. Иска се от съда да издаде заповед за незабавна
защита и да постанови съдебно решение, с което да задължи ответника да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката, както и
да отстрани ответника от съвместно обитаваното жилище. Иска се още да
бъде забранено на ответника да приближава молителката на по-малко от 100
метра, също и жилището й, жилището на родителите й, местоработата й и
местата за отдих на молителката. Иска се и да бъде забранено на ответника да
осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация. Иска се съдът да наложи
посочените мерки за защита за максимално предвидения срок от 18 месеца.
Претендират се и разноски.
Ответникът Д. Т. Д. в отговора на исковата молба е оспорил изцяло
твърденията на молителката за извършени от него актове на домашно насилие
спрямо нея. Заявява твърденията си относно случилото се на 26.07.2025 г.
Иска от съда да отхвърли молбата за налагане на мерки за защита и да
обезсили издадената заповед.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното.
Не се спори между страните по делото, че същите са били във
фактическо съпружеско съжителство по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН.
Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с
която Д. Е. Й. декларира, че спрямо нея е упражнено насилие - физическо и
психическо такова, изразяващо се в това, че на 26.07.2025 г. Д. Т. Д.
предизвикал скандал помежду им, в който я заплашил с убийство, хванал я за
4
косата и започнал да я скубе, хванал я за гушата и започнал да я души, след
което я бутнал и тя паднала, а на 30.07.2025 г. я обиждал и заплашвал по
телефона и в социалните мрежи.
По делото са представени електронни документи, възпроизведени на
хартиен носител, отразяващи електронна кореспонденция в мобилно
приложение.
Приети като доказателства са справки за съдимост на страните, видно от
които Д. Т. Д. е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и реабилитиран
за други две престъпления, а Д. Е. Й. е освободена от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.
248а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК и е реабилитирана за други две
престъпления.
Видно от представената по делото справка от ЦПЗ - Враца, лицата Д. Е.
Й. и Д. Т. Д. не се водят на учет и не са лекувани стационарно в ЦПЗ - Враца
през последните пет години и настоящата.
От писмо per. № 179500-7931/04.08.2025 г. от РУ - Враца се установява,
че в информационната система на РУ - Враца ЦАИС ДО няма образувани
досъдебни производства и заявителски материали срещу лицето Д. Т. Д..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
От разпита на свидетеля Л. А. Л. се установява, че познава ответника от
5 години, а молителката от няколко месеца, тъй като тя работи в неговите
фирми. Твърди, че виждал в последните два месеца, че отношенията на
страните са лоши. Посочва, че ответникът ходел на работното място на
молителката в офиса, където присъствали свидетелят и служителите му, и се
държал грубо и арогантно с нея. Свидетелят твърди, че видял как ответникът
дърпа молителката за косата в офиса и му направил забележка. Сочи, че Д.
била стресирана и плачела по цял ден. Поискала му ключа от офиса, за да спи
там, защото я било страх да си спи вкъщи, като казала, че Д. я следи
непрекъснато. Споделяла на свидетеля, че Д. я малтретирал. Преди около
седмица тя му се обадила и му казала, че Д. е в нейното жилище и стои на
терасата. Попитал я как е влязъл там, след като тя е сменила ключалките, като
тя му отговорила, че той й казал, че е взел ключ от детето. Свидетелят твърди,
че страните не живеят заедно, откакто има ограничителна заповед, но не знае
дали преди това са живели заедно. Свидетелят не е присъствал на разговори
между тях по телефона, но е присъствал на разговорите им очи в очи в офиса.
5
Не се е заслушвал в техните разговори, но напоследък били загрубели.
От разпита на свидетеля Д. И. Д. се установява, че познава страните по
делото, като с Д. са колеги, работят заедно от четири-пет месеца и прекарват
заедно повечето време. Сочи, че от известно време тя е уплашена, неадекватна
и блокирала. Свидетелят я питал какво става и тя казала, че има проблеми с
Д.. Казала, че имало основно тормоз по телефона, той постоянно й звънял,
като показвала на свидетеля и чатове. Тя му казала, че от известно време са
разделени, като свидетелят знае, че са живеели заедно. Свидетелят сочи, че на
26 юли преди обяд минал да вземе Д. от тях за работа, тя била уплашена,
притеснена и му разказала, че Д. я е тормозил и я е заплашвал. Тя му
посочила, че от лявата страна на устната има подутина, като казала, че е от Д..
Казала, че подутината е от насилие, но свидетелят не знае конкретно какво.
Устната й била леко подута отстрани. На 30 юли пак отишъл да я вземе, тя
била уплашена и пребледняла, като казала, че са имали пак спорове.
Свидетелят прочел чат, в който имало обидна дума и след това заплаха:
думата била „мършо“, а заплахата била „ще те застрелям“, но не може да
каже, че това, което е видял, е написано от конкретен човек. Чувал е разговори
по телефона, като в началото били с лек тон, а след това Д. излизала,
започвала да се разхожда, да нервничи. Свидетелят сочи, че в офиса не се е
случвало да вижда агресия или скубане от ответника спрямо молителката.
Твърди, че работи на едно и също работно място с Д. и със свидетеля Л., като
през повечето време са в офиса, но пътуват и ходят извън обекта също.
От разпита на свидетеля Г. Б. Ч. се установява, че познава страните.
Посочва, че Д. няма книжка в момента и свидетелят го вози, като го взима от
тях и го връща. За делото свидетелят разбрал на 12 август от свидетеля Л., с
който били приятели. Една вечер свидетелят се прибирал с колата, видял Л. и
той започнал да му говори, че Д. е наркоман и пияница, че пребива жена си, че
настройва детето си и да му държи сметка защо застава на негова страна.
Свидетелят сочи, че са излизали заедно със страните и не знае да е имало
случаи на насилие от Д. към Д.. Твърди, че от началото на месец август взима
и връща Д. в общото им жилище с Д. на ул. „Вестител“. Когато го взимал и го
връщал, не виждал Д. в жилището. Свидетелят сочи, че на 08.08.2025 г. или
09.08.2025 г. Д. написала съобщение на Д., че е в кафе „Кадифе“ с друг техен
приятел и свидетелят и Д. отишли при тях, като по нищо не личало, че нещо се
случва между страните.
6
Други относими доказателства по делото не са събрани.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
анализирайки приложението на нормите на ЗЗДН, първоинстанционният съд е
приел молбата за защита от домашно насилие за неоснователна, тъй като от
събраните доказателства не се установява на 26.07.2025 г. и 30.07.2025 г.
спрямо молителката е било осъществено домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН от страна на ответника.
За да достигне до този правен извод съдът е приел, на първо място, че
твърденията на молителката за извършено домашно насилие се подкрепят
единствено от представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но не
са събрани доказателства в подкрепа на заявеното от молителката с
декларацията, като същевременно са ангажирани доказателства, които
опровергават изложеното в нея. След обстоен анализ на показанията на
разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че ангажираните от
молителката доказателства не са в състояние да установят при условията на
пълно и главно доказване твърденията й, че ответникът е извършил спрямо
нея твърдените актове на физическо и психическо насилие на 26.07.2025 г. и
на 30.07.2025 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, приложима в настоящото
производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната
му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Разгледано по същество решението на районен съд гр. Враца е и
правилно. Същото е постановено след събиране на относимите доказателства
7
и възприемане на фактически обстоятелства по спора, които кореспондират
със събраните доказателства и след излагане на задълбочени и пространни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция.
Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви, довели до
извода за неоснователност на молбата за защита от домашно насилие, като
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът
намира за необходимо да изложи допълнително фактически и правни
съображения в подкрепа на извода за неоснователността на молбата.
Подадената молба е с правно основание чл.4, ал. 1 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима като подадена до районния съд в
срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, а с оглед безспорното обстоятелство, че страните по
делото са били във фактическо съпружеско съжителство, ответникът попада в
кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 2 ЗЗДН, спрямо които молителката може
да търси защита.
Предмет на изследване в настоящия случай е дали спрямо молителката
са осъществени актове на физическо и психическо насилие от страна на
ответника, както следва: на 26.07.2025 г., изразяващи се в заплаха с убийство,
дърпане и скубане на косата, душене и бутане на земята; на 30.07.2025 г.,
изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи по телефона и в социалните
мрежи, и в случай на положителен отговор – да бъдат предприети адекватни
мерки за закрила.
В тежест на молителката в настоящото производство бе да докаже
изложените в молбата твърдения за осъществено спрямо нея домашно насилие
от страна на ответника на посочените дати. Установяването на тези
обстоятелства може да бъде извършено с всички допустими доказателствени
средства по ГПК - документи, свидетелски показания, експертизи, признания
и т. н., както и изрично посочените в чл.13, ал.2 ЗЗДН доказателствени
средства. При направеното от ответника оспорване, в негова тежест бе да
проведе доказване на твърдените от него факти и обстоятелства.
Доказателствената съвкупност по настоящото дело разкрива влошени
лични отношения между лица, които са били във фактическо съпружеско
съжителство, респ. са имали интимна връзка, и имат общо дете. От
ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН обаче не се доказаха по безспорен и категоричен начин
8
фактическите твърдения, заявени в молбата за защита, респ. конкретните
актове на физическо и психическо насилие, което да обоснове нуждата от
исканата защитна мярка.
Следва да се има предвид, че съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства (чл. 13, ал.3 ЗЗДН).
Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие
посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова
насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно
доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в
ГПК. При наличието на други доказателства обаче, съдът е длъжен да ги
обсъди във взаимната им връзка като посочи на кои от тях дава вяра и на кои
не.
В настоящия случай, данните в представената от молителката
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, не се подкрепят от другите доказателства
по делото и конкретно от събраните гласни доказателства, което срива
доказателствената тежест на декларацията.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Л. Л. и Д. Д.
установяват еднопосочно с показанията си, че е имало напрежение в
отношенията между страните в последните месеци, че са чували спорове
между тях, но никой от тях не е бил очевидец на случилото се на процесните
дати. Свидетелят Л. Л. твърди, че видял как ответникът дърпа молителката за
косата в офиса, който акт, дори да се приеме за действително извършен, не е
сред твърдените от молителката в сезиращата съда молба. Отделно от това
следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази им
част, тъй като противоречат на тези на свидетеля Д. Д., който посочва, че
работи ежедневно с молителката и в офиса не се е случвало да вижда агресия
или скубане от страна ответника спрямо нея. Свидетелят Д. посочва, че на 26
юли е видял молителката, която имала подутина от лявата страна на устната,
като му казала, че подутината е от „насилие“ от ответника. Показанията на
свидетеля сами по себе си не могат да установят с категоричност причината за
появилата се подутина върху лицето на молителката. Следва да се отбележи и
че твърдените от молителката актове на физическо насилие, извършено на
26.07.2025 г. - скубане и душене, не са от естество да причинят подутина на
устната й. И двамата свидетели Л. и Д. говорят общо за осъществяван тормоз
9
от ответника спрямо нея, но показанията им не се отличават с конкретика, не
се отнасят до твърдените в молбата актове на насилие, не почиват на
непосредствените им възприятия от събитията и възпроизвеждат преразказани
от молителката случки. Представената от молителката електронна
кореспонденция от мобилно приложение не може да установи с
категоричност лицата, между които е водена. Твърденията на молителката, че
се страхува за живота си и от общуването си с ответника, се разколебават от
показанията на свидетеля Г. Ч., който посочва, че след подаването на молбата
за защита и издаването на заповедта за незабавна защита тя е инициирала
среща с ответника.
Изложеното налага извода за недоказаност на твърдяното от
молителката физическо и психическо насилие, извършено спрямо нея от
страна на ответника на посочените дати (26.07.2025 г. и 30.07.2025 г.), което да
обусловя вземане на мерки за защита. Мерките посочени в закона имат
административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез
съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени
от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат
използвани самоцелно за лишаване на ответника от права. Такова
ограничаване би било оправдано, само при наличие на категорични и
безспорни данни за сериозна опасност за живота и здравето на молителя,
какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното въззивният съд споделя извода на районния съд, че
по делото не е установено по несъмнен начин извършването на твърдените от
молителката актове на домашно насилие.
В заключение настоящият състав на съда приема, че искането на
молителката Д. Е. Й. за налагане на мерки за защита от домашно насилие
спрямо ответника Д. Т. Д. е неоснователно и молбата за защита следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за въззивното производство, на
10
основание чл. 78, ал. 3 от ЗПК. Същите са в размер 600,00 лв. за уговорено и
заплатено в полза на процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от
молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили
18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние
вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под
запрещение. Доколкото молителката не отговаря на нито едно от условията на
чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, същата дължи заплащане и на сумата от 12, 50 лева,
представляваща държавна такса за въззивната жалба, съгласно чл. 18, ал.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН,
Окръжен съд - Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 547/26.08.2025г. по гр. д. № 2432/2025г. на
Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Д. Е. Й., ЕГН: ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Д.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, сумата 600,00 лв. адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Е. Й., ЕГН: ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Окръжен съд – Враца държавна такса за въззивната жалба в размер на 12,
50 лева, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.17,
ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12