№ 6074
гр. С., 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. В.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110118455 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на С. В. Ц., действаща лично и като законен представител на
М. А. Р. срещу А. О. Р.. Посочва, че страните са живели във фактическо съжителство, като
от връзката имат едно дете М. Р.. На 02.04.2022г. детето се прибрало у дома разплакано, след
среща с баща си. Майката се обадила на ответника да го попита какво се е случило, като в
резултат на това позвъняване той отишъл в дома й, започнал да крещи и обижда. Твърди, че
е извадил нож и казал, че ще убие молителката. Извадил бухалка и ударил С. Ц. в областта
на главата и ръцете в присъствието на децата. Ето защо моли съда да издаде заповед за
защита в полза на молителите.
Ответникът оспорва молбата молбата. Възразява, че молителката е провокирала ответника
със своето поведение, тъй като го е обиждала. Иска от съда да отхвърли молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото е безспорно, че страните са живели във фактическо съжителство и са родители на
М. А. Р.. Ответникът е лице срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.2,3 и т. 4 ЗЗДН.
Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, изразяващо се във физическо и вербално домашно насилие. По делото са
1
представени писмени доказателства –декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН; Съдебномедицинско
удостоверение; пр.пр. №12255/2022г. Други релевантни към спора писмени доказателства не
са представени по делото.
От представеното съдебномедицинско удостоверение се установява, че при извършен
преглед на молителката на 04.04.2022г. са установени травматични увреждания, които се
могат да бъдат получени по начин, за който е съобщила, а именно чрез нанесен побой.
Видно от събраните по прокурорската преписка документи, пред органите на МВР е
разпитан съсед на молителите, който съобщава, че е видял кръв по задната част на главата
на С. Ц..
По делото са допуснати гласни доказателствени средства.
От разпита на свидетеля А.М. се установява, че молителката се е обадила на ответника./
Свидетелят е чул страните да се обиждат взаимно. Ответникът се е афектирал и е отишъл да
се разберат с молителката.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно декларацията по чл. 9
ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение, свидетелските показания и прокурорската
преписка се установява че ответникът е извършил описаните в молбата актове на домашно
насилие.
Извършеното деяние, а именно нанесени удари по главата на молителката, заплахата с нож
в присъствието на М., представлява деяние с висока обществена опасност. Ударът с бухалка
в главата би могъл да доведе до нанасяне на тежка телесна повреда и дори до смърт.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 3ЗДН , мерки за защита по отношение на двамата пострадали.
Предвид изложеното в социалния доклад, а именно, че М. често е поддържал връзка с баща
си и има близки отношения с него, то мярката по чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН спрямо него е
достатъчна, за да изпълни целта на закона и да не се прекъсне връзката на бащата с детето.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
2
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН спрямо пострадалата С. В. Ц. ще създадат и допълнително
гаранция за нея, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мерки,
следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,
предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като на
ответника следва да му бъде забранено да приближава молителката, на разстояние не по-
малко от 100 метра.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие са
настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на А. О. Р., следва да бъде наложена глоба в
размер от 400,00 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу А. О. Р., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, А. О. Р., ЕГН:********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. В. Ц., ЕГН:********** и М. А. Р.,
ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, А. О. Р., ЕГН:********** да не доближава С.
В. Ц., ЕГН:**********на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, А. О. Р., ЕГН:********** да не доближава
жилището, което обитава С. В. Ц., ЕГН:**********, находящо се в .... на разстояние не по-
малко от 100 метра за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН А. О. Р., ЕГН:**********, да
приближава местоработата, както и местата за социални контакти и отдих на С. В. Ц.,
ЕГН:**********за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, А. О. Р., ЕГН:**********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
3
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, А. О. Р., ЕГН:**********, глоба в размер на
400,00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН А. О. Р., ЕГН:**********да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4