№ 100
гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20235000500177 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Жалбоподател „Е....“ ЕООД, редовно призован не изпраща
представител.
Ответник А. А. В., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат К. П. Р..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба с вх. №34242/22.12.2022 г. от „Е....“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление- гр. С., район „В.“, ЖК „М.д.“,
бул.“Р.П.К.“ №4-6 против Решение №1478 от 24,11.2022г. по гр. дело №
594/2022г.- по описа на Окръжен съд Пловдив, с което се ПРИЗНАВА за
установено в отношенията между страните по делото, че А. А. В., ЕГН ....., с
адрес- гр. П., ул.“З.“ №8, не дължи на „Е....“ ЕООД, ЕИК ...., следните суми:
10 000 лв.- главница по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
1
револвиращ кредит на „Б.Д“ от 04.12.2007 г.; 1 308,85 лв.- лихва за периода
20.03.2012 г. - 02.08.2012 г.; 183,48 лв.- наказателна/санкционираща лихва за
периода 20.03.2012 г. - 02.08.2012 г.; законна лихва от 02.08.2012г. до
изплащане на вземането; 231,05 лв.- разноски за държавна такса, 60 лв. -
заемни такси и 512 лв.- юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден на 07.08.2012г. в полза на „Б.Д“ ЕАД изпълнителен лист въз основа
на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 12102/2012г. на РС-
Пловдив, както и сумите: 32 609,45 лв.- главница по договор за кредит за
текущо потребление от 01.10.2008 г.; 3 624,03 лв.- лихва за периода
29.10.2011 г.- 02.08.2012 г.; 1 371,16 лв.- наказателна/санкционираща лихва за
периода 29.10.2011 г.- 02.08.2012г.; ведно със законната лихва от 02.08.2012г.
до изплащане на вземането; сумата 753,29 лв.- разноски за държавна такса; 60
лв.- заемни такси и 826 лв.- възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 07.08.2012г. в полза на „Б.Д“ ЕАД въз основа
на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №12103/2012 г. по описа на РС-
Пловдив, вземанията по които изпълнителни листове са прехвърлени на
ответника „Е....“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 28.09.2018г., поради
изтекла погасителна давност за посочените вземания и е осъден ответника да
заплати разноските по делото. В жалбата се поддържа, че
първоинстанционното решение е решението е 1 незаконосъобразно и
необосновано, като се излагат конкретни съображенията в тази насока:
Твърди се, че изпълнително дело №605/2012г., образувано срещу В. въз
основа на издадените изпълнителни листи по ч.гр.д. 12102/12 и ч.гр.д.
12103/12, е прекратено с нарочно постановление от 10.09.2019г., като след
това не са предприемани никакви действия от страна на Е.... ЕООД. Посочва
се, че в Определение № 724/21.03.2022г., ОС-Пловдив се позовава на
практика на ВКС относно правния интерес от предявяване на установителен
иск. Според изложеното в Решение №83/23.05.2018 г., постановено по гр.д.
№3448/2017 г. на ВКС, III г.о., трайната практика на ВКС, съдържаща се в
решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на I т.о. на ТК,
определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на I г.о.
на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на I г.о.,
определение № 356 от 19.06.2014 г. поч. гр.д. № 1587/2014 г. на I г.о., решение
№ 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на I г.о. на ВКС, решение № 133 от
22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на I т.о., определение № 359 от 18.06.2014 г.
2
на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на II т.о., сочи, че правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като
положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко
положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено
вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например
започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се
издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Когато ответникът
с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска липсва
правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване
на правото на иск. Нещо повече - в определение №549/29.11.2018 г. по ч.гр.д.
№4317/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение №474/07.11.2019 г. по ч.гр.д.
№3063/2019 г. на ВКС, IV г. о., определение №95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. №
510/2018 г. на ВКС, IV г.о., определение №318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. №
2828/2018 г. на ВКС, III г.о. е посочено, че страната, която претендира
извънсъдебно дори несъществуващо вземане, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане.
В жалбата се поддържа се, че исковата молба е недопустима и на още
едно основание. С определение 1567/24.06.2022г, съдът изготвил доклад,
приет за окончателен на 20.10.2022, като е счел, че е сезиран с искове с правна
квалификация чл.439 ГПК. В обжалваното решение, Съдът приел, че така
определената правна квалификация е неправилна, тъй като издадената
заповед за изпълнение не била връчена на длъжника, като с оглед на
въведените фактически твърдения и формулиран петитум, следвало да се
приеме, че са предявени установителни искове с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК. Затова, жалбоподателят счита, че предявеният иск е недопустим
поради липса на правен интерес и изрично предвиден в закона различен ред за
защита против вземанията по заповедта, а именно: подаване на възражение по
чл.414 ГПК. С оглед изложеното, в жалбата се иска да бъде отменено
обжалваното решение на ОС – Пловдив, да се прекрати производството като
недопустимо, тъй като е образувано по искова молба, която е недопустима и
да се присъдят на “Е....”ЕООД разноските по първоинстанционното и
3
настоящото производство. В условията на евентуалност, в случай че съдът не
уважи въззивната жалба, въззивникът прави възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адв. възнаграждение, с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. Моли, на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК,
съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение
т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г.
по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. С нея не са
направени доказателствени искания.
В законния срок, от въззиваемия А. А. В. е подаден отговор, с който се
оспорва същата като неоснователна. Оспорват се доводите за недопустимост
на предявените искове и на постановеното решение, за което са изложени
конкретни съображения. Взема становище и по основателността на исковете.
Моли се да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски. С отговора не са направени доказателствени
искания.
Адв. Р.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
Правя едно уточнение. С оглед на новото тълкувателно решение от
март месец т.г., което казва, че в изпълнителния процес давност не е текла до
26.06.2015 г., както правилно първоинстанционният съд е приел, в настоящия
случай има период от 16.02.2017 г., след което 5 години не са извършвани
никакви действия. В този смисъл първоинстанционното решение е правилно.
Представям списък на разноски, ведно с договор за правна защита и
регистрация по ЗДДС.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, с оглед изложените в отговора
аргументи, както и направеното уточнение в настоящото заседание, моля да
потвърдите решението на първоинстанционния съд. Претендирам разноски.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 12.06.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 9,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5