Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 16028 по описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 163383 от 11.07.2019
г., постановено по гр.дело № 24645/2017 г. по описа на СРС, Г.О., 153 състав, е
признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че М.Б.С., ЕГН **********
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумите както следва: на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1978,96 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот- апартамент № 80, находящ се в гр.София,
ж.к.“ *******, аб.№ 158135 за периода 01.05.2014 г.-30.04.2016 г. и сумата
29,01 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва,
считано от 02.12.2016 г. до плащането, като са отхвърлени исковете по чл.86,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: лихва за забавено
плащане на цената за топлоенергия в размер на 123,07 лв. за периода 08.08.2014
г.- 25.11.2016 г. и 4,98 лв.- лихва за забавеното плащане на таксите за дялово
разпределение за същия период, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.дело № 70502/2016 г. на СРС, 153 състав. С
решението на съда е осъден М.Б.С., ЕГН *********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумите 364,36 лв., разноски в исковото
производство и 87,16 лв. разноски в заповедното производство. С решението на
съда е осъдена „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на М.Б.С., ЕГН *********, сумата 41,96 лв.- разноски в исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от М.Б.С., подадена чрез пълномощника адв.Б.З., с която се обжалва постановеното
решение на СРС в частта, с която е уважен предявения
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателят, чрез своя пълномощник адв.Б.З. твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Предвид
изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да
отмени решението на СРС в частта, в която предявения иск е уважен, и да постанови друго, с което същия да бъде
отхвърлен.
Въззиваемата
страна- ищец „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"- ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.Шуплинкова в писмена молба
депозирана по делото, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената въззивна жалба. Претендира присъждане на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице-помагач „Т.С.”-ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо,
като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „Т.С.” ЕАД, *** срещу ответника М.Б.С. установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон. За
да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че вземането, предмет на предявения установителен
иск е дължимо поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия.
Въззивният състав споделя изцяло
мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземането, предявено
с исковата претенция, за което предявения иск е уважен, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В обжалваното съдебно решение са
изложени конкретни и ясни мотиви по
отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция.
В случая ответникът не е оспорил нито едно от тези доказателства в предвидените
за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален ред. Не е оспорил заключението/основно
и допълнително/ на вещото лице по приетата съдебно- техническа експертиза, не е
ангажирал доказателства, включително и такива оборващи представените и
ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните
факти и обстоятелства по делото.
В настоящия случай, основния довод изложен
в жалбата, досежно обстоятелството, че първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното
решение не е взел предвид допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза, съдът намира за изцяло
неоснователен. Съдът приема, че първоинстанционният съд е изчислил правилно
размера на дължимата от ответника
сума за доставена
топлинна енергия в собствения му недвижим имот, като е взел предвид основното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, както и събраните по делото доказателства. В случая от основното заключение на приетата и неоспорена от
страните СТЕ се установява, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота на ответника през процесния период е извършено правилно
и съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна
уредба, като задължението е определено според отчетеното количество на подадена
топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на
технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно
установено е по несъмнен и категоричен начин от основното заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно- техническа експертиза, а не от допълнителното заключение на вещото лице, реално доставената и потребена от ответника
топлоенергия в определено количество и стойност за исковия период.
В
настоящия случай въззивника- ответник не е
оспорил
основното заключение на СТЕ по
предвидения за това ред - чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито е ангажирал други допустими доказателствени средства,
които да го опровергават, поради което и предвид необходимостта от специални
знания за които е назначено вещото лице-топлотехник, настоящата инстанция
възприема изцяло основното заключение на СТЕ и установеното с
нея изчисляване на припадащия се дял на ответника от ТЕ. Съдът намира, че дължимата сума за
реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази, която е отразена
по основното заключение на съдебно- техническата
експертиза, получена след приспадане на сумите за възстановяване от
изравнителните сметки, тъй като именно изравнителните сметки установяват какъв
е действителният размер на задълженията на потребителя за реално доставената
през този период топлинна енергия. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
По изложените съображения и с оглед на
приетите по делото доказателства пред първата съдебна инстанция настоящият въззивен
състав намира, че при установеното облигационно правоотношение между страните и
при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че предявения иск за установяване на
дължимост на вземането на ищеца за главница за доставена топлинна енергия в
имота на ответника е основателен до размера и за периода, посочен в обжалваното решение.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за въззивното производство. С оглед изхода на спора в
настоящето производство и независимо от факта, че претенцията на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно същата се явява
неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени процесуални действия
от процесуален представител на въззиваемата страна-ищец – няма подаден писмен
отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се явява в съдебно
заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на
въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163383 от 11.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 24645/2017 г. по описа на СРС, Г.О., 153 състав, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Т.С.”-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на
ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.