Решение по дело №5249/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2066
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330205249
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2066
гр. Пловдив, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330205249 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 472/25.08.2022г. на З.Д.Д. на
длъжност Кмет на Община Пловдив с което на основание чл.472, ал.5, вр.
чл.428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ на М. Т. К. от
гр.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД.
С жалба от М. Т. К. се изразява не съгласие с издаденото НП, както и че
твърденията в НП не отговарят на истината. Прави се искане за отмяната на
НП.
Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание се явява и лично
участва в производството по делото. Не ангажира събирането на
доказателства. В пледоарията представи доводи за неизвършителство на
нарушението посочено в НП и направи искане за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от юрк.В.П. която представя становище за неоснователност на жалбата.
1
Прави искане за разпит на актосъставителката. В пледоарията си представи
доводи в подкрепа искане към съда да се потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Направи искане и за присъждане на юристконсултско
възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и като обсъди събраните доказателства, намира жалбата
за допустима, като подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в
законноопределения преклузивен срок, а по основателността й след преценка
на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и
доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна
следното:

В Пловдивски общински инспекторат при Община Пловдив постъпило писмо
с вх.№ 22ПОИ-360/28.04.2022. от Община Пловдив - Район „Северен“ с което
се моли присъствието на служители от ПОИ във връзка с провеждане на
поредна акция от администрацията на Район „Северен“ свързана с
приложението на Закона за ветеринарномедицинската дейност на датите
09.05.2022г. и 16.05.2022г. На датата 16.05.2022г. екип в състав свидетелите
Д. Г. М. – служител на ПОИ, Е. Ц. А. – служител от Община Пловдив – Район
„Северен“ и И. Н. П. – служител на Общинска полиция извършили няколко
проверки на различни обекти в района на Район „Северен“, като последно
такава извършили в района на междублоково пространство на ул.“Райна
Княгиня“ № 9-11 на находяща се там детска площадка с катерушка и
пързалка, и две – три пейчици покрай площадката. При отиване на място
свидетелите установили че на пейка край детската площадка, има седнали две
лица от женски пол, с три кучета до тях – две с неопредЕ. порода, и един
териер. В случая жалбоподателката К. била с кучето порода териер (порода
Джак Ръсел). След направена забележка от свидетелката М. и няколко
реплики от двете лица, свидетелката М. пристъпила към съставяне на АУАН
против жалбоподателката К. за извършено нарушение по чл.177, ал.1, т.4 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност изразяващо се в разхождане на
домашен любимец – куче, порода „Джак Ръсел“ в детска площадка на
ул.“Райна Княгиня“, срещу №9-11, която е място обозначено от общината със
забранителни знаци за кучета. Актът е бил съставен в присъствието на
2
жалбоподателката М. К., която след неговото съставяне отказала да го
подпише, както и да получи препис от него. Отказите да подпише акта и да
получи препис са удостоверени с подпис на И. Н. П. – служител на Общинска
полиция. На основание констатациите в акта е издадено НП №
472/25.08.2022г. с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателката за извършено нарушение по чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД и
наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
Издаденото НП е било връчено на жалбоподателката на 30.08.2022г. Поради
не съгласие с посоченото в НП нарушение и наложеното административно
наказание, издаденото НП е било обжалвано пред РС Пловдив в
законоустановения срок. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви
и допълващи се.
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на
жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
3
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:

По приложението на процесуалния закон: При съставяне на акта за
нарушение и издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И АУАН, и
НП са издадени от упълномощени за това органи, видно от приложените по
преписката оправомощителни заповеди. При съставяне на АУАН и издаване
на НП са спазени всички необходими изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
4
Даденото от актосъставителя описание на нарушението е възприето от
наказващият орган, който по идентичен начин е отразил поведението на
санкционираното лице и е изложил всички обстоятелства по извършване на
деянието. Цитираната в наказателното постановление приложима санкционна
норма, не представлява нито разминаване между акта и постановлението при
описание на нарушението, нито въвеждане на нови обстоятелства за пръв път
от наказващия орган. Спазени са и сроковете по чл.34 ЗАНН. но въпреки
изложеното съдът счита че следва да бъде отменено обжалваното НП поради
не правилно приложение на материалния закон.

По приложение на материалния закон: Производството по настоящето дело е
от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган (АНО). Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Следва да се отбележи, че обществените отношения, свързани с
осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската
дейност, както и обществените отношения, свързани с отглеждането на
домашни любимци кучета и контрола по спазване изискванията към тези
дейности, са регламентирани от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД въвежда по отношение на
физическите лица притежаващи а и такива които не притежават домашни
любимци, забрана за разхождането на кучета на детски площадки и на
места, обозначени от общините със забранителни знаци“.
Съдът намира, че в настоящия случай от материалите по делото се установява
по безспорен начин, че жалбоподателката на посочената в НП дата е била
ceднала на пейка, разположена до детска площадка находяща се в гр.Пловдив,
на междублоково пространство срещу № 9-11 на ул.Райна Княгиня“, заедно с
домашен любимец – куче, порода Джак Ръсел териер. От друга страна, съдът
5
намира, че авторството на деянието, както и дали е осъществено твърдяното
нарушение, не е безспорно доказано. Запознавайки се с приложените по
делото доказателства, включително и от показанията на свидетелката М.
дадени в съдебно заседание, настоящият състав намира, че това не е
изпълнено. Нито в административната преписка, нито в съдебното следствие
се събраха доказателства че жалбоподателката е осъществила разхождане на
домашен любимец по детска площадка и с което да е осъществила
нарушението. В съдебно заседание, съдът установи, че свидетелката М., както
самата посочи е подходила емоционално към случая, поради което съдът не
може да кредитира показанията и, още повече че същите не се подкрепят от
показанията на свидетелката А. и свидетел П., които също са били част от
екипа на Община Пловдив, както е била и свидетелката М.. В
административно наказателното производство както се посочи и по горе,
тежестта на доказване е на АНО, което предполага действия от страна на
АНО по безспорното установяване на нарушителя и на извършеното
нарушение. Имайки предвид обстоятелството, че установеното нарушение се
базира единствено на твърдението на свидетелката М. съдът намира, че това
не е изпълнено. Не изпълнението на задължението на АНО не може да се да
се санират в рамките на съдебния процес, тъй като би се променил елемент от
обективния състав на нарушението, за което наказващия орган е наложил
наказание.
Предвид всичко горепосочено, съдът намира, че жалбата срещу
наказателното постановление е основателна и следва да се уважи, а
наказателното постановление следва да се отмени.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателката, но която не прави такова, поради което и съдът не дължи
произнасяне с решението си.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 472/25.08.2022г. на З.Д.Д. на
длъжност Кмет на Община Пловдив с което на основание чл.472, ал.5, вр.
6
чл.428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ на М. Т. К. от
гр.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.177, ал.1, т.4 от ЗВД.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване по касационен ред пред
Административен съд-Пловдив в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7