Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 14.06.2024 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева т.дело №508 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74д, във
вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за патентите
и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ).
С исковата си молба ищецът „А.П.И." ООД твърди, че е регистрирано през
2010 г. с основен предмет на дейност научно-изследователска и развойна дейност.
През 2012 г. придобило лиценз върху полезен модел „Компютризирано устройство за
продажба на стоки и/или услуги с № 1167 U1 и приоритет от 19.02.2008 г. Предмет на полезния модел било устройство,
способно да приема банкноти и монети в брой и да извършва последваща обработка
на въведената сума и отразяването й в банкова или небанкова сметка, ***рации
като плащане на текущи задължения към трети лица - доставчици на услуги или
други кредитори. Устройството разполагало с възможност, сумата, която е
въведена в тази сметка, да се съхранява неопределено време до използването й,
съгласно посоченото по-горе или да бъде изтеглена обратно от потребителя на
това устройството. Идентификацията на сметката на потребителя се извършвала
чрез вградения в това устройство ПОС терминал, който можел да чете всички
възможни видове карти, притежаващи магнитна лента или смарт - чип, което се
установявало от защитените претенции на процесния полезен модел. Устройството,
чрез вграден в него принтер можело да издаде документ, удостоверяващ
извършените транзакции. Сочи се, че ответникът „О.б.б.” АД използвал без
неговото знание и съгласие такива устройства в своята дейност, в офисите си в
Пловдив и в други свои офиси в страната. Ответникът използвал в дейността си
т.н. мултифункционално устройство под техническото обозначение „АТМ"
/„банкомат"/, което устройство на практика припокривало изцяло всички
функции на устройството, защитено с процесния полезен модел. Видно и от
публикуваната на интернет страницата на ответника информация, това устройство
има следните функции: 1. възможност всички клиенти на ответника да внасят
безплатно пари в брой по своята дебитна или кредитна карта при: погасяване на
задължения по кредитни карти; погасяване на потребителски и ипотечни кредити по
сметки с дебитни карти към тях; захранване на разплащателни сметки с издадени
дебитни карти към тях; 2. приемало български банкноти с номинали от 5, 10, 20, 50 и 100 лева; 3. отразявало постъпилите
средства; 4. средствата, внесени по дебитни карти, постъпват по разплащателната
сметка към картата; 5. за всяка вноска се разпечатва разписка с данни за общо
внесената сума и салдо след транзакцията, теглене на суми в брой. Използваното
от ответника устройство изцяло дублирало функциите на Устройството, предмет на
полезния модел досежно и двете защитени претенции. Описаните функции сочели, че
в устройството, използвано от ответника, били налични: компютър с процесор,
управляващ действията на банкноторазпознаващо устройство, устройство за установяване
на мрежова връзка, диспенсър за банкноти, дисплей, клавиатура, четец на карти и
принтер. Всичко това изцяло се включвало в защитените претенции на процесния
полезен модел. С оглед на изложенот, ответникът нарушавал правата на ищеца по
лицензионния договор съгласно чл. 74д във връзка с чл. 27 от ЗПРПМ.
ИСКАНЕТО Е, на основание чл. 74д във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ, съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено спрямо ответника, че
същият е нарушил правата му по лицензионния договор върху полезен модел с №
1167 U1. Претендира разноските по делото.
Ответникът „О.б.б.” АД е депозирала отговор, в който оспорва иска като
недопустим и твърди, че липсва активната легитимация на „А.П.И.” ООД, поради
липсата на доказателства за вписване на лицензионния договор в регистъра на
Патентното ведомство, което вписване имало конститутивно действие (чл. 31, ал.4
от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ). Изтъква, че
лицензионният договор имал действие по отношение на трети лица от датата на
вписването му в регистъра на Патентното ведомство /ПВ/. Представянето на
заявление за вписване /с входящ номер на деловодството на ПВ/ не удостоверявало
вписване в съответния регистър. Също така, че съгласно условията на
лицензионния договор от 3.12.2012 г. имало уговорка, че при нарушение на
правата на лицензополучателя, лицензодателите са длъжни да предприемат действия
за защитата им. В чл. 4 от договора било уговорено, че „А.П.И.” ООД може да
предяви иск ако лицензодателите нямат възражения, а в противен случай
предявяват съвместен иск, но липсвали доказателства за уведомяване на
лицензодателите. „О.б.б.” АД твърди, че искът е неоснователен, тъй като ищецът
не би могъл да претендира за изключителни права, свързани с използването на
какви и да са устройства за предоставяне на банкови услуги, а само за такива
които са включени в претенциите, за които е регистриран полезният модел и то
тази част от претенциите, които са нови (характеризиращата част на
претенциите). Единственото, което следвало от представените с исковата молба
писмени доказателства било обстоятелството, че ответникът предоставя определени
услуги на своите клиенти чрез оперирани от него ATM-устройства (банкомати), от което
по никакъв начин не се установява, че се използва тъкмо устройството - предмет
на регистрирания полезен модел. Полезният модел не можело да има за предмет
метод, а още по-малко услуги. Описвайки т.нар. „функционадности" на
устройството, оперирано от банката, ищецът по същество изброявал определени
услуги /вноска по дебитна или кредитна карта, погасяване на задължения по
кредитни карти иди кредити, захранване на разплащателни сметки и т.н./, която
се предоставяла от банката чрез оперирани от нея ATM устройства. Оперирането на
устройства или изделия с определена функционалност не означава използване на
устройство, закриляно като полезен модел.
Обхватът на правна закрила на полезния модел (и на патентованото
изобретение) се определял от претенциите, като описанието и чертежите служели
само за тълкуване на претенциите (чл. 17, ал. 1 вр. чл. 78 ЗПРПМ). В
претенциите, посочени в Свидетелство за регистрация на полезен модел №
1167/14.05.2009г. като обект на закрила било включено устройство с определени
технически характеристики, състоящо се от отделни елементи включени в
определена схема на устройството, като не били налице претенции за „функционалности"
или за изпълнявани от устройството функции. Подзаконовата нормативна уредба
също изисквала претенцията да включва техническите признаци на прототипа
(най-близкото техническо решение) и на заявения обект, чиято закрила се търси
(чл. 11, ал. 3 от Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за
патенти/НОПЕЗП/). Признаците на едно техническо решение се определяли чрез
елементите, от които се състои и техните връзки, а не чрез функциите на
отделните елементи или на изобретението (полезния модел) като цяло. Определяне
на признаци в претенциите чрез тяхната функция се допускало само по изключение,
при условие че специалистът в областта, без да влага изобретателско умение,
може да осигури средствата, необходими за осъществяване на тази функция (чл.
11, ал.Ю НОПЕЗП). Определянето на техническите признаци на
изобретението/полезния модел чрез техните функции трябвало да може еднозначно
да идентифицира техническото решение и средствата за неговото осъществяване,
което да бъде очевидно за специалиста в областта (сръчния техник), без влагане
на изобретателско творчество. Посредством изброяването на определени „функционалности"
в обстоятелствената част на исковата молба не би могло да се идентифидира
еднозначно техническото решение, нито средствата за осъществяването му. Това
било така, доколкото една и съща функция или функции можело да бъдат
осъществявани от различни устройства/технически решения. От твърденията на
ищеца и представените писмени доказателства, не се установявало дейност на
ответника, която да представлява нарушение на изключителното право за
използване на полезен модел, за който е издадено Свидетелство № 1167/14.05.2009г.
Ответникът оспорва изключителното право, произтичащо от
полезния модел, тъй като устройството в претенциите към Свидетелство №
1167/14.05.2009 г. не отговаряло на критериите за новост по см. на чл.73а от
ЗПРПМ и изобретателска стъпка по см. чл.73в от ЗПРПМ. Преди датата, посочена в
свидетелството 19.02.2008 г. устройства, имащи същите технически признаци са
били използвани в България и в други държави. От справка в Интернет се
установявали редица заявени/патентовани технически решения, които по същество
покривали претенциите на процесния полезен модел и имат по-ранни дати на
приоритет (прилагат копия от публикациите за част от установените обекти). След
изменението на Закона за патентите, обнародвано в „Държавен вестник", бр.
64 от 8.08.2006г., предоставянето на правна закрила на полезните модели се
предоставя чрез регистрация, а не чрез издаване на патент (чл. 73, ал. 1
ЗПРПМ), като отпаднала и задължителната експертиза за патентоспособност
(експертиза по същество). За извършване на регистрация на полезен модел при
действащата правна уредба се извършва единствено формална експертиза - проверка
на формалните изисквания към заявката съгласно чл. 75в и чл. 75г ЗПРПМ. В
случай, че в резултат на формалната проверка не се констатират несъответствия
или същите са отстранени и заявителят заплати нужните такси, се взема решение
за регистрация и на заявителя се издава свидетелство (чл. 75д, ал.5 и ал.6
ЗПРПМ). Законът предвижда факултативно проучване на състоянието на техниката и
експертиза по същество - ако заявителят изрично поиска това и заплати
съответните такси (чл. 75е ЗПРПМ). В патентната теория и практика се говорело
за „силни" и „слаби" патенти (документи за закрила) от гледна точка
на възприетата система за предоставяне на закрила. Като „силни" се
определяли патентите, издадени след проучване състоянието на техниката и
предварителна експертиза по същество, извършвана от патентни експерти, а
„слаби" - патентите, които се издавали след формална проверка на
подадената заявка. Свидетелство № 11б7/14.05.2009г., е издадено след проверка
единствено на формалните изисквания към заявката. Ответникът счита, че в тежест
на ищеца е да докаже наличието на критериите за правна закрила на полезния
модел.
Използваните от „ОББ" АД терминални устройства (ATM) били произведени и
доставени от трети лица. Съгласно чл. 27, ал.2 вр. чл. 78 ЗПРПМ лице, което
използва, търгува или съхранява с цел използване изделия, закриляни с патент
(полезен модел), отговаря за нарушение само ако е действало умишлено. В случая
„ОББ" АД действало добросъвестно, въз основа на сключен договор за
доставка с реномиран доставчик на ATM устройства, в който доставчикът е гарантирал, че за
всички софтуерни продукти, включени в доставените устройства е носител на
авторското право или отстъпено прехвърляемо право на ползване (чл. 9.1 от
договора за доставка). Освен това, доставчикът носи и отговорност за
недостатъци съгласно чл. 193 и сл. ЗЗД. Според възприетото в правната теория
разбиране „недостатък" било всяко неблагоприятно отклонение от нормативно
установени, общоприети или уговорени качествени показатели на вещта, вследствие
на което съществено се намалява цената или годността за нейното обикновено или
уговорено употребление. Недостатъците могли да бъдат физически и правни.
Евентуално нарушение на права на трети лица би представлявало правен недостатък
на продадените движими вещи, предмет на договора за доставка.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните прие от фактическа и правна страна
следното:
От представените по делото договор за лицензия и искане
за вписване на лицензията в Патентно ведомство; Заверено копие от
свидетелството за регистрация на ПМ № 1167; Констативен протокол Акт № 137, том I, peг. № 2941/12.12.2012г. на помощник
нотариуса при нотариуса с peг. № 461 на
Нотариалната камара; Рамков договор за доставка,
инсталация, гаранционна и извънгаранционна поддръжка на ATM устройства, сключен на 17.01.2008г.; разпечатки от
електронната система Patenscope, поддържана
от Световната организация за интелектуална собственост за патентни публикации
на технически решения се установи сключването на лицензионен договор, по силата
на който на
ищеца е предоставено изключителното право на
ползване на процесния полезен модел „Компютризирано
устройство за продажба на стоки и/или услуги“ с № 1167 U1 и приоритет от
19.02.2008 г. за срок от една година на територията на Република България от носителите
на правата върху него- Е.М.Д. и Н.Г.Г.. Същите са и управители и представляващи
по закон търговското дружество „ А.П. И.“ ООД. По делото е представено
и удостоверение на Патентно ведомство от
05.02.2013 г., от което е видно, че на 04.02.2013 г. в държавния регистър е
вписан лицензионен договор за изключителна лицензия, произтичащ от свидетелство
за регистрация на полезен модел № 1167 от тези физически лица.
Правото върху
патент е изключително по своя характер и се придобива чрез регистрация, считано
от датата на подаването на заявката (чл.16, вр. с чл.13 и чл.14 от ЗПРПМ). Съгласно
чл.78 от с.закон режимът за изобретенията е приложим и спрямо полезните модели.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗПРПМ, заявеното или патентованото изобретение може да бъде
предмет на лицензионен договор, чрез
който може да се предостави
изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия. Като
лицензополучател по договора от 03.12.2012 г. на изключителна лицензия, съгласно
чл.27, ал.3 ЗПРПМ ищецът е легитимиран да предяви иск за защита на патентното
право. Ответникът е възразил, че в
клаузата на чл.4 от лицензионния договор е уговорено друго – следователно
ищецът следвало да представи доказателства, че е уведомил притежателите на
полезния модел за извършени нарушения и същите нямат възражения за
предявяването на иска за нарушение на правата върху полезния модел от негова
страна. В конкретния случай, обаче лицата, които са подали заявката за
регистрирането му, освен че са притежатели на полезния модел, са и управители
на ищцовото дружество, и като негови законни представители са предявили иска,
поради което съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 4, ал.2 от
лицензионния договор и ищецът, като лицензополучател, е легитимиран да предяви
иск за нарушение на правата върху полезния модел. В този см. е и приетото от
съда в Решение № 397 от 11.03.2014 г. на
СГС по т. д. № 509/2013 г.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПРПМ приложим и за полезните модели, на основание чл.78 от този закон, изключителното право върху изобретението включва правото на използване на изобретението, забраната трети лица да го използват без съгласие на патентопритежателя и правото на разпореждане с патента. Правото на използване на изобретението, съгласно ал.3 на същата норма, включва производството, предлагането за продажба, търговията с предмета на изобретението, включително внос, използването на предмета на изобретението, както и прилагането на патентования метод. Съгласно чл.27, ал.1 от ЗПРПМ, приложим и по отношение на нарушенията на правото върху полезен модел, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила, и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. Видовете искове за нарушение на патентни права са изброени в чл.28, ал.1 от закона, а що е нарушение патентни права може да се изведе от разпоредбата на чл.27, ал.1 и ал.2 вр. с чл.19, ал.4 от ЗПРПМ. Формите на нарушение могат да бъдат различни и да засегнат както целия патент, така и част от него, като най-общо могат да бъдат определени като използване на изобретението, влизащо в обхвата на патентната закрила без съгласието на патентопритежателя. Последният може да предяви искове по съдебен ред за установяване на факта на нарушението, за обезщетение за претърпени вреди, както и за преустановяване на нарушение, ако то продължава към момента на подаване на исковата молба.
При предявен иск
за защита на патентни права на първо място съдът е длъжен да прецени налице ли
е годен обект за правна закрила, както и дали е налице активна материалноправна легитимация на ищеца - както към момента
на подаване на исковата молба, така и към момента на постановяване на съдебното
решение, и дали твърдяното нарушение, както и предявяването на иска са направени
в срока на действие на патента, предвиден в закона. Винаги се изследва дали
издаденият патент е действащ и следва да се конкретизира в исковата молба и
установи в хода на съдебното дирене кога са осъществени действията, за които се
твърди, че го нарушават. Това следва от нормата на чл.26, ал.1 от ЗПРПМ. Така
съдът извършва преценка дали действието на патента не е прекратено: поради
изтичане на срока, за който е издаден; поради неплащане на такси за поддържане
на патента в сила съгл.чл.33, ал.1 от ЗПРПМ; патентът е обявен за
недействителен съгласно чл.26, ал.3 от ЗПРПМ във връзка с установените в тази
норма основания; налице е отказ от неговия притежател, или както е в случая –
същият е заличен. Съгласно разпоредбата на чл.74б, ал.3 от ЗПРПМ заличаването
на регистрацията на полезния модел има действие от датата на подаване на
заявката. В тази връзка ищецът по
настоящето дело носи доказателствена тежест относно това, че полезният модел е
регистриран и не е изтекъл срока на регистрацията му; че е има изключителна
лицензия за ползване на полезния модел; че ответникът е извършил твърдяните
нарушения на правото на ищеца като лицензопритежател на полезен модел - че
ползва устройства, които имат регистрираните от лицензодателя на ищеца с
процесния полезен модел технически характеристики. По настоящето дело се установи обаче, че с решение №235
от 14.09.2015 г. състав на Отдел „Спорове“ при Патентното ведомство,
постановено в производство по чл.58, ал.5, т.4 от ЗПРПМ по молба на „ОББ“АД
процесния полезен модел е бил заличен изцяло. Валидността и законосъобразността на административния акт
- решение № 235/2015 г. на Патентното
ведомство, са проверени по установения в АПК ред от компетентните административни съдилища, като ищецът е
участвал в административното производство
по издаване на административния акт и по неговото обжалване пред административните съдилища по АПК и е обвързан
от постановеното с последните съдебни актове,
вкл. че решението на Патентното ведомство е валиден административен акт, и няма
правната възможност да оспорва валидността му пред гражданския съд, сезиран с
иск по чл.28, ал.1, т.2 от ЗПРПМ– в който смисъл е изричната разпоредба на
чл.17 ГПК, намерила отражение и в чл.302 ГПК. Съдебното решение № 4280 от
24.06.2019 г. по адм.дело № 773/2016 г. по описа на АССГ, Трето отделение 62 състав
обвързва и настоящия съд да приеме валидността и законосъобразността на
административния акт, с който полезния модел е изцяло заличен и следователно не
може да бъде обект на закрила.
С оглед на гореизложеното, ищецът не е носител на патентни права върху регистриран полезен модел и при липсата само на тази законова предпоставка предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен само на това основание. Преценката относно активната легитимация по исковете е въпрос по съществото на спора, а не условие за допустимостта на производството, поради което съдът следва да се произнесе с решение по него.
Като последица и на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се осъди ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, за които са представени доказателства за плащане.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.П.И." ООД с ЕИК ******против „О.б.б.“АД с ЕИК ****** иск с правно основание чл. 74д, във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели за установяване на факта на нарушение на правото на полезен модел „Компютризирано устройство за продажба на стоки и/или услуги“ с № 1167 U1, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А.П.И." ООД с ЕИК ******да заплати на „О.б.б.“АД
с ЕИК ****** 200 лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: