Решение по дело №1442/2018 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Лом, 29.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломският районен  съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1442 по описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Иско с правно основание – чл. 439 ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

           Предявен е отрицателен установителен иск от С.Й.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. Р. Б., МАК, срещу А.Б.Б.ЕООД, ЕИК *********, гр. София, за признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на сумите по изп.л. от 02.02.2007 год., издаден по ч.гр.д. № 83/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 4773/2013 год. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ, е погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 83/2007 год. на ЛРС, като тя е била осъдена да заплати на кредитора Т.Б.А.К.ЕАД – гр. София, сумата от 1104,43 лв. главница, законната лихва върху главницата, начиная от 02.02.2007 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 22,09 лв.

По молба на Т.Б.А.К.ЕАД от м. април, 2013 год., е образувано изп.д. № 4773/2013 год. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ.

С договор за цесия от 23.02.2015 год., първоначалният кредитор Т.Б.А.К.ЕАД – гр. София е прехвърлил вземането си към ищцата на ответника А.Б.Б.ЕООД, ЕИК *********, гр. София, за което ищцата е била уведомена.

Твърди се, че ответникът и частният му праводател са бездействали в продължение на повече от пет години и по никакъв начин не са прекъснали двността. 

Същевременно, по искане на ответника в изпълнителното производство са предприети действия по събиране на вземането.

Според ищцата, вземането на ответника срещу нея е погасено по давност.

           Иска се:  да  се постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищеца   С.Й.М., не дължи сумите по изп.л. от 02.02.2007 год., издаден по ч.гр.д. № 83/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 4773/2013 год. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ.

 Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 3 ЗА.

           Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

           Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

           Ищцата не се явява. Постъпила е молба от пълномощникът й, адв. Р. Б., МАК, с която моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Прави искане, ако са налице предпоставките за това, съдът да постанови неприсъствено решение. Моли да бъде уважен предявеният иск, като основателен и доказан.

           Ответникът не се представлява. С писмена молба, чрез пълномощника си, адв. Д. Г., САК не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани. При евентуално уважаване на исковете прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата – под условие – ако е над минималното.

           Не са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 83/2007 год. на ЛРС е издаден изпълнителен лист от 02.02.2007 год., като ищцата С.Й.М. *** е осъдена да заплати на Т.Б.А.К.ЕАД – гр. София сумата от 1104,43 лв. главница, законната лихва върху главницата, начиная от 02.02.2007 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 22,09 лв.

Изпълнителното дело № 20138410404773 на. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ е образувано въз основа на този изпълнителен лист на 15.04.2013 год.

Със запорно съобщение от 25.04.2013 год. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника /ищцата/ в сосиете Женерал Експресбанк АД.

На 25.04.2013 год. е наложен запор върху банкови сметки на ищцата в ТБ Инвесбанк АД, както и във всички банки в страната.

На 17.03.2014 год. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Такъв не е проведен. Следващ опис на движими вещи е насрочен за 29.05.2015 год. такъв отново не е проведен.

На 23.02.2015 год. е сключено споразумение за цесия и задължението е закупено от настоящия ответник А.Б.Б.ЕООД, ЕИК *********, гр. София, за което ЧСИ е уведомен през 2017 год. и с Постановление от 29.03.2017 год. е конституирал ответника като взискател по изпълнителното дело.

Отново е насрочен опис – на вещи – за 29.05.2017 год.

Следващ опис е насрочен за 30.07.2018 год.

По делото липсват данни да е проведен реално някой от насрочените описи.

Липсват и данни за спиране или прекъсване на давността за периода от издаването на изпълнителния лист до образуванетона изпълнителното дело.

От правна страна:

Иска се:  да  се постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищеца   С.Й.М., не дължи сумите по изп.л. от 02.02.2007 год., издаден по ч.гр.д. № 83/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 4773/2013 год. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ.

Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност).  

В настоящия случай ищцата претендира установяването именно на такъв юридически факт, позовавайки се на изтекла погасителна давност за принудително изпълнение на вземането на ответника.

По принцип, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 83/2007 год. на ЛРС е издаден на 02.02.2007 год.

Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Изп.д. № 20138410404773 на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ е образувано на 15.04.2013 год. – повече от шест години след издаването на изпълнителния лист.

Давността, съгл. чл. 110 ЗЗД е пет години.

Горното води на извода, че в случая не са налице предпоставките на  чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била изтекла още към момента на предприемане действията по принудително изпълнение.

Твърдяното от ищеца бездействие на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени доказателства.

За това предявеният иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

Ищецът претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Предвид изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото – 50,00 лв. платена държавна такса.

Процесуалният представител на ищците, адв. Р. Б.  претендира да му бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита в размер на 308,85 лв.

В случая, ищецът е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.

На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Р. Б..

Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.

Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б. сумата от 308,85 лв.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 235 ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 2 ГПК, по отношение на А.Б.Б.ЕООД, ЕИК *********, гр. София, че С.Й.М., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изп.л. от 02.02.2007 год., издаден по ч.гр.д. № 83/2007 год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изп.д. № 4773/2013 год. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 в КЧСИ – поради погасяването им по давност.

 

ОСЪЖДА А.Б.Б.ЕООД, ЕИК *********, гр. София да заплати на С.Й.М., ЕГН **********,*** деловодни разноски за настоящото производство в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, А.Б.Б.ЕООД, ЕИК *********, гр. София, да заплати на адв. Р.В.Б.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 308,85 лв. /триста и осем лева, 85 ст./.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните за обявяването му.

 

 

 

Районен съдия: