РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №13863 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.05.2018 г. по гр.д. № 21394/17 г., СРС, ГО, 35 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С. Ф., ЕГН ***********, с адрес: ***, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1147.17 лв. за периода м. 09.2013г. до м. 04.2016г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 28.44 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода м. 09.2013г. до м. 04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.10.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 124.22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 31.10.2013г. до 07.10.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 59389/2016г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за потребена ТЕ над уважената сума от 1147.17 лв. до пълния претендирай размер от 1193.80 лв., иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ над уважената сума от 124.22 лв. до пълния предявен размер от 129.51 лв., както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 5.36 лв., като неоснователни и недоказани.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата. Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно .Съдът неправилно приел,че постъпилата сума по фактура била за плащане извън процесния период.Главницата била изчислена със суми извън процесния период .Вещите лица работили по прогнозните стойности,а не взели предвид изравнителни сметки.Възражението за давност неправилно не било уважено.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. С въззивната жалба се претендират
разноски.
От въззиваемата страна „Т.С." ЕАД не е
постъпил отговор
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е
заплатила дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответницата оспорва исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба на ответниците възражения, СГС излага следните мотиви:
Съгласно заключението на СТЕ, която настоящият състав
намира за изготвена компетентно от лице с необходимите специални знания, като
изравнителните сметки са изготвени
съгласно действащата нормативна уредба, въз основа на посочените в сметките реални
годишни отчети. Видно от заключението на вещото лице, сумите за топлинна
енергия са начислявани на база месечни отчети на общия топломер, като видно от
обстоятелствената част на заключението на експертизата, сумите са начислени
съобразно действащите нормативни правила, а по делото не са ангажирани
доказателства от ответника, че потребеното количество е различно от начисленото
по изравнителни сметки. Вещите лица са
взели предвид изравняванията на ФДР,поради което неоснователно е възражението
на въззивника,че вещите лица са работили само по прогнозните стойности .
Съгласно
заключението на счетоводната експертиза, на абонатния номер са начислени
исковите суми, като ответникът не е представил доказателства за плащането им.С извършеното плащане на 29.02.2017 г. е заплатена
стойност по фактурата от 31.01.2017 г., която ,според заключението на
допълнителната ССЕ включва период извън процесния.
От ССЕ се установява,че
във формираната главница не са включени суми за периоди извън
процесния.Възражението във въззвината жалба в този смисъл е неоснователно.
Възражението за давност правилно не е уважено.Съобразно
чл.111 б.“в ГПК периодичните задължения се погасяват с изтичане на тригодишна
давност.От датата на заявлението 24.10.2016 до 24.10.2013 г.задължениета не са
обхванати от пагасителната давност.Сумите за ТЕ за месец септември 2013 г.са
дължими на тридесето число след месеца за който се отнасят ,или на 30.10.2013
г.,поради което и това месечно задължение не е обхванато от периода на
погасителната давност.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение 15.05.2018 г. по гр.д. № 21394/17 г., СРС, ГО,
35 състав в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подежи: на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.