О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № /
2022г.
Административен съд-Варна-XXXIV
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа адм.д.2639/2022г. по описа на Административен съд-Варна , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27а
ал.1 ЗЗакрД вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.
Образувано е по искане
на П.Ж.А. ЕГН ********** ***, инкорпорирано в жалба, подадена срещу Заповед №
ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ на
АСП-Балчик, за спиране на допуснатото
й предварително изпълнение, с която е настанен спешно,
временно с цел защита живота и здравето до произнасяне на съда с решение по
чл.28 от ЗЗДт, непълнолетния В.Р.Т. ЕГН **********, в семейството на роднини – Р.Н.Т.
– баба по б.л. с ЕГН **********.
Към придружителното писмо, с което е изпратена
от административния орган преписката към Заповед № ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г., същия
не е изложил доводи, досежно искането за спиране на изпълнение на заповедта.
По допустимостта на производството и
основателността на искането, съдът приема следното:
Съгласно чл.
27а ал.1 ЗЗДт, заповедта на директора на дирекция "Социално
подпомагане" по чл.
27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството,
подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва
от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Тази регламентация
дерогира правомощието на административния орган да се произнася с изрично разпореждане.
Независимо, че в конкретния случай е постановено такова, предварителното
изпълнение не е допуснато като последица от това разпореждане, а само в
изпълнение на закона.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение
на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал.1, ако
то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението
може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Приложимостта на нормата на чл. 166 от АПК предполага наличието на
подадена жалба срещу административния акт и образувано основно производство,
каквото в конкретния случай е настоящото.
По арг. от чл. 27а ал. 1 от ЗЗДт е налице допуснато по
силата на самия закон предварително изпълнение на акта, включително в случаите
на спешно настаняване извън семейството, което означава, че законодателят
презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес, в случая
интереса на детето. Допуснатото в тази хипотеза предварително изпълнение е
обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим
обществен интерес, каквито безспорно са интересите на децата, съобразно
преследваната от закона цел – охраняване психическото и физическото здраве и
живота им. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита,
оспорващият трябва да докаже (и то въз основа на нови обстоятелства), че
предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно
поправима вреда – чл.
166, ал. 2, във връзка с ал.
4 от АПК. Изискването на чл.
166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите,
когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата
на закона, както е в настоящия случай, с оглед препращането, направено в ал. 4
на чл. 166. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено
важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително
изпълнение на актовете, издавани от органите по чл.
27, ал. 1 ЗЗДт.
В хипотезата на чл.
166, ал. 2 от АПК преценката на съда е върху променените последици от
законосъобразното предварително изпълнение, тъй като е по силата на закона. Както
се посочи, законовото правило на чл.
166, ал. 4 във вр. с ал.
2 АПК изрично определя, че съдът извършва преценка на искането за спиране
на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение само на базата на
нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения
акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и
въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя.
В случая, жалбоподателката не сочи
нито едно обстоятелство, което да е възникнало след издаването на оспорения акт
и което да е в състояние да породи значителни или трудно поправими вреди от
предварителното изпълнение. Напротив, в жалбата си изрично излага доводи, че й
е ограничен достъпа до детето още преди да е постановена процесната заповед,
тоест направено е изрично волеизявление, което съдът приема като признание, че
вредите са настъпили не въз основа на допуснатото предварително изпълнение.
В хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК,
законодателят очаква и изисква жалбоподателят да докаже, че предварителното
изпълнение ще причини значителни или трудно поправими вреди, които не са
последица от самия акт. Претендираните в случая вреди от жалбоподателката са
породени именно от изпълнението на акта, т.е. настъпването им не е резултат от
нови обстоятелства, настъпили след издаването му.
С оглед изложеното, съдът намира, че
наведените за спиране доводи, не обосновават извод за оборване на законовата
презумпция, респективно за наличие на предвидените от закона обстоятелства,
даващи основание за спиране изпълнението на административния акт. С оглед на
тези обстоятелства съдът намира, че не е налице реална опасност за майката и
детето да им бъдат причинени значителни морални вреди от предварителното
изпълнение на заповедта. Напротив, в доказателствата, приложени по преписката
се съдържат изявления на детето, че
върху него се оказва натиск от родителите му, да продаде наследен от баба си
апартамент в гр.Варна, както и че в тяхно присъствие е изпаднал в нервна криза,
а пред баща си е направил опит за самонараняване с газов револвер. Съдът
приема, че ако бъде спряно изпълнението на административния акт ще се затрудни
или осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в
случай, че жалбата бъде отхвърлена.
На гореизложените доводи в тяхната съвкупност,
искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед №
ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ на
АСП-Балчик е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По тези съображения Административен
съд-Варна, XXXIV-ти състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Ж.А.
ЕГН ********** ***, инкорпорирано в жалба, подадена срещу Заповед №
ЗД/Д-ТХ-В-023/21.10.2022г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ на
АСП-Балчик, за спиране на допуснатото й предварително изпълнение, с която е настанен
спешно, временно с цел защита живота и здравето до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от ЗЗДт, непълнолетния В.Р.Т. ЕГН **********, в семейството на
роднини – Р.Н.Т. – баба по б.л. с ЕГН **********.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: