Решение по дело №132/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Билдинггруп-СК“ЕООД-гр.Димово, против решение №86/25.03.2025г., постановено по АНД №155/2025г. по описа на Районен съд-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №05-2400206/22.01.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 и чл.413,ал.2 от КТ за нарушение на чл.61,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ .

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Сочи се в жалбата, че Видинският районен съд не е обсъдил в съвкупност мотивите, правните и фактически основания, довели до издаване на наказателното постановление, а е приел направо становището на АНО.

Сочи се, че ВРС не е обсъдил нито един от доводите им за нарушения и неправилен анализ на разликата между трудовото и облигационното отношение.

По същество се сочи, че дружеството е наело 5 лица, вкл. А. И., за почистване на обекта инцидентно, което не налага сключването на трудов договор. Изложени са съображения за разграничението между граждански и трудов договор.

Сочи се, че ВРС не е анализирал предмета на договора, както и не е анализирал, че дружеството има наети по трудов договор 15 лица, трайно полагащи труд, докато в случая се касае за кратковременна услуга. Сочи се, че не е извършено нарушението.

Иска се от съда да отмени решението на Районен съд-Видин като незаконосъобразно. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението поради доказаност на нарушението.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Установява се по делото, че на обект на касатора е извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство, като на обекта са установени лица, извършващи дейност без трудов договор, вкл. лицето А. И., извършващо дейност по почистване на обекта. На заварените на обекта лица били предоставени декларации по образец, които същите отказали да попълнят. Осъществен бил контакт с представител на дружеството, на когото било разяснена необходимостта от попълване на декларациите. Извикани били органите на полицията, след пристигането на които установените работници попълнили саморъчно раздадените им декларации, вкл. свид.А. И.. Не се установява упражнено насилие /вкл. и от показанията на свид.Й.-незаинтересован свидетел/, нито оказан натиск относно начина на попълване на декларациите. Свид.А. И. попълнил собственоръчно декларация, в която е декларирал, че работи в Билдинггруп от 09.10.2024г. като общ работник, извършваната от него работа е почистване, декларирало е работно време-от 09,00ч. до 17,00ч., срок от 2 дни. Отбелязал е същевременно, че има сключен трудов договор.

В хода на проверката е представен граждански договор от 01.10.2024г., сключен между дружеството и И., с характер именно на такъв.

На лицето е проведен от друга страна начален инструктаж по безопасност и здраве при работа съобразно представената книга.

При тези обстоятелства въз основа на попълнената от лицето декларация и проведен инструктаж е прието от контролните органи, че лицето И., полага труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол от 31.10.2024г. На дружеството като работодател на 25.11.2024г. е съставен АУАН за нарушение на чл.61,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ в отсъствие на нарушителя, редовно поканен за неговото съставяне, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на касатора като работодател е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв на основание чл.414,ал.3 КТ.

С решението си ВРС е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че от наказаното лице е извършено вмененото му нарушение като работодателят не е уредил като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила. Други фактически и правни съображения относно не са изложени.

При така изложените съображения от районния съд настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение няма мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът следва да установи всички релевантни факти и обстоятелствата, след което съобразно приетите за установени обстоятелства следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението.

Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи.

Спорно по делото е характерът на правоотношението между дружеството и лицето И.. При представени взаимно изключващи се доказателства-граждански договор със съдържание на гражданско правоотношение, и декларация, попълнена от лицето, която съобразно декларираните обстоятелства сочи наличие на трудово правоотношение, съдът въз основа на съвкупната преценка на доказателствата следва да направи извод какъв приема, че е именно характерът на правоотношението между страните, като установи действителните факти по случая след обсъждане и анализ на всички събрани по делото доказателства. Напротив, видно от съдържанието на решението изложените правни доводи са бланкетни. Съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Формално изложените мотиви са равнозначни на липса на такива.

Липсва произнасяне по който и да е от наведените от жалбоподателя доводи. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи също опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Съдът не е взел отношение по нито едни от наведените в жалбата доводи, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите мотиви относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна. Съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. наказателното постановление в случая) следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика също е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд - Видин приема, че решението на РС Видин е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходимите доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формално мотиви същият е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е изцяло основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на 348, ал.1, т.2 от НПК - касационно основание за отмяна на решението, като същото следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал.2 от АПК, а делото на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При повторното разглеждане съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът дължи анализ и произнасяне по всички, събрани в производството доказателства, като обоснове относимостта или неотносимостта им към конкретното нарушение, обективните признаци на нарушението, установи административно-наказателния състав, въз основа на който е ангажирана отговорността на наказаното лице и дали същият е приложен правилно, вкл. да прецени и размера на наложеното наказание.

При произнасянето си съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.339 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.

При повторното разглеждане на делото съдът следва да установи характера на правоотношението, изхождайки от съдържанието на същото-характера на извършваната дейност, а не от дадената от всяка от страните, респ. свидетелите, правна квалификация. За да е налице граждански договор между страните следва да се предоставя само резултат, като изпълнителят следва да разполага както със собствени средства и оборудване, така и сам да създава организацията си на работа, да има собствена преценка на времето на работа и организация на работния процес. В случаите, когато е налице организация на работата от работодател, с негови машини, оборудване, технологичен процес, ръководен от работодателя, липса на свобода на работника да определя работното си време, почивките и отпуските, организация на работния процес от наемащото го лице, същият предоставя единствено работна сила, а тези отношения съгласно императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ се уреждат само като трудови. Съдът следва да направи фактически установявания относно тези обстоятелства, едва след което следва да направи и правните си изводи.

На основание чл.226,ал.3 от АПК по искането за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе районният съд с оглед изхода на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №86/25.03.2025г., постановено по АНД №155/2025г. по описа на Районен съд-Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания.

Решението е окончателно.