РЕШЕНИЕ
№ 10459
гр. С., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110124305 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № ............../25.04.2024 г. на Е. С. Ас. – Здр. ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „.............., срещу „..........“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление: с. К., ул. „............. област С., община С., с която е предявен за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 89, ал. 1 и ал.
6 от Закона за туризма /ЗТ/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 1 255,00 лева, представляваща авансово заплатена от нея сума по прекратен по
обективни причини договор за туристически пакет и услуги № 2213/09.08.2023 г., сключен
между ищцата и ответника, за екскурзия до И., която е следвало да се проведе в периода
18.10.2023 г. – 21.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2023 г. между ищцата и ответното дружество
е сключен договор № 2113 за туристически пакет и услуги, по силата на който
туроператорът се е задължил да организира самолетна екскурзия до И. в периода 18.10.2023
г. – 21.10.2023 г. При сключване на договора ищцата е заплатила капаро в размер на 1 255,00
лева, като на 25.09.2023 г. от ответното дружество й е била изпратена фактура за остатъка от
дължимата сума за пакета в пълен размер от 2 989,00 лева. Излага твърдения, че поради
внезапно заболяване и военните действия в И., които са се отразили негативно на психиката
й, е уведомила ръководството на туристическата фирма, че е възпрепятствана да пътува.
Поради това, договорът за туристически пакет е бил анулиран от туроператора на 09.10.2023
г. Ищцата твърди, че не е имала сключена застраховка „отмяна на пътуване” и поискала
туроператора да й възстанови заплатената сума от 1 255,00 лева, но същият е отказал да
стори това. Излага съображения, че невъзможността да участва в пътуването не се дължи на
причини, за които тя отговаря, тъй като и заболяването й, и провежданите военни действия в
И., представляват обективни такива. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „..........“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Не оспорва
обстоятелствата, че на 09.08.2023 г. между страните е сключен договор за туристически
пакет и услуги № 2213 за екскурзия до И., която е следвало да се осъществи в периода от
1
18.10.2023 г. до 21.10.2023 г., както и че въз основа на чл. 9 от договора ищцата е заплатила
депозит в размер на 1 255,00 лева, който представлява 30% от общата цена на туристическия
пакет. Ответникът излага твърдения, че на 25.09.2023 г. е изпратил проформа фактура за
доплащане на сумата по договора в размер на 2 929,00 лева, но вместо да заплати сумата
ищцата е отказала пътуването поради здравословни причини, а той е задържал заплатения
депозит на основание чл. 17 от Общите си условия. Излага доводи, че ищцата е упражнила
законно признатото си право да прекрати договора за туристически пакет по чл. 89, ал. 1 ЗТ,
но съгласно ал. 2 на тази разпоредба следва да заплати на туроператора подходяща и
обоснована такса за прекратяването, която в конкретния случай е посочена в чл. 17, ал. 3 от
Общите условия на ответника. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Общите условия, при пътуване в
страната или чужбина, при направена резервация с включени отстъпки за ранно записване и
отказ на потребителя след изтичане на срока по чл. 17, ал. 2 същият дължи неустойка в
размер на 100 % от цялата внесена сума, а в случая внесената сума е депозитът в размер
1 255,00 лева. Поддържа, че на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Общите условия,
тъй като ищцата се е отказала от договора между 29 и 20 дни преди датата на пътуването, тя
дължи на туроператора такса в размер на 60 % от общата стойност на пътуването, а
заплатеният депозит е в размер на 30% от общата стойност на пътуването. Излага
съображения, че в случая не са налице непреодолими и извънредни обстоятелства по
смисъла на чл. 89, ал. 5 ЗТ, тъй като изявлението за прекратяване на договора е отправено от
ищцата на 25.09.2023 г., докато общоизвестен факт е, че военните действия в И. са
стартирали на 07.10.2023 г., а здравословното състояние на ищцата не може да попада в
законовата хипотеза. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за
туристически пакет и свързани туристически услуги № 2113/09.08.2023 г. (л. 32 и сл.),
сключен между „..........“ ЕООД – като туроператор, и Е. С. Ас. – Зд. – като потребител,
саморъчно подписан и неоспорен от потребителя, съгласно който туроператорът предоставя
на потребителя туристически пакет – екскурзия до И., която съгласно чл. 3, ал. 2 от договора
е с начална дата на отпътуване 18.10.2023 г. и дата на връщане 21.10.2023 г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора общата цена на туристическия пакет възлиза на
4 184,00 лева и в нея се включват цена на самолетни билети с вкл. ръчен багаж, 3 броя
нощувки, трансфер летище – хотел – летище, транспорт в мястото на дестинацията с вкл.
екскурзовод на български и руски език, туристическа застраховка. Изрично е посочено, че в
тази цена не се включва застраховка „Отмяна на пътуване“, която е препоръчителна.
Съгласно чл. 9 от договора, при неговото подписване на 09.08.2023 г. потребителят
дължи заплащане на депозит в размер на 30 % от общата цена на туристическия пакет, или
сума в размер на 1 255,00 лева, като съгласно чл. 10 потребителят се задължава да заплати
остатъка от сумата не по-късно от 30 дни преди датата на отпътуване и 48 часа след
подписване на договора, ако е закупен онлайн ваучер.
Съгласно чл. 1 от договора, потребителят декларира, че е запознат и приема Общите
условия на туристическия пакет – Приложение № 1 към договора (л. 35 и сл. ).
Последните са приложени като писмено доказателство по делото, което носи саморъчно
положен за потребителя подпис, чиято автентичност не е оспорена в настоящия процес.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Общите условия потребителят има право да прекрати
договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на
туристическия пакет. В ал. 2 на същия текст е уредено, че когато потребителят се откаже от
пътуването и прекрати договора съгласно ал. 1 в срок до 3 работни дни от записването и
внасянето на депозит, той реализира това право без санкция за него, освен в случая, когато
е закупен и използван ваучер. В ал. 3 е предвидено, че в случай на отказ от пътуването и
прекратяване на договора по ал. 1 от страна на потребителя, след изтичане на срока по ал. 2,
потребителят се задължава да заплати на туроператора следните такси, които се уговарят
като размер на неустойка за прекратяване: 1. При пътуване в чужбина, освен в случаите на
„Ранно записване“ или ваучер: а) след изтичане на срока по чл. 17, ал. 2 и до 60 дни преди
2
датата на отпътуване се дължи такса резервация в размер на 40 лева; в) от 29 до 20 дни
преди датата на отпътуване се дължи 60 % от общата стойност на пътуването. В същата
алинея е предвидено, че при пътуване в страната или чужбина при направена резервация с
включени отстъпки за ранно записване и отказ на потребителя след изтичане на срока по чл.
17, ал. 2 същият дължи неустойка в размер на 100 % от цялата внесена сума и съгласно
условията на конкретния хотел.
Съгласно чл. 17, ал. 4 от Общите условия потребителят има право да прекрати
договора преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща
никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни обстоятелства,
настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена близост
до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет, в който случай има
право на пълно възстановяване на всички направени плащания на туристическия
пакет, но няма право на допълнително обезщетение. Това право потребителят може да
реализира, ако официалният удостоверителен орган на съответната държава декларира със
съответния официален документ наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства.
По делото е представена на заверен хартиен носител – арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК, и
приета електронна кореспонденция между страните (л. 44 – л. 49), неоспорена от ищцата,
осъществена посредством имейл адресите им, посочени в договора за туристически пакет и
свързани туристически услуги – ..............................Видно от същата, на 07.08.2023 г., от
имейл адреса на ответното дружество е изпратена на имейл адреса на ищцата оферта за
обиколна екскурзия до И., при посочване, че до 15.08.2023 г. има ранни записвания за
екскурзията с начална дата 18.10.2023 г. В отговор на този имейл, на 09.08.2023 г. от имейл
адреса на ищцата е изпратено съобщение до имейл адреса на ответника, в което са вписани
личните данни на пътуващите и искане за калкулиране на дължимия депозит от 30 %, както
и сума за чекиран багаж до 20 кг. С имейл от 09.08.2023 г. ответното дружество е потвърдило
направената резервация и е изпратило договор и проформа пътуване за авансово плащане на
30 % депозит. С имейл от 25.09.2023 г. ответното дружество е изпратило на ищцата
проформа фактура за доплащане към резервацията за И. на 18.10.2023 г. С имейл от същата
дата – 25.09.2023 г., ищцата е уведомила ответното дружество, че е в невъзможност да
пътува поради здравословни проблеми, и е направила искане за връщане на внесения
депозит. С последващ имейл от 25.09.2023 г. ответното дружество е уведомило ищцата, че
връщане на депозита не се дължи, тъй като последната не е закупила застраховка „Отмяна
на пътуване“, като в случая резервацията е направена при условия на ранни записвания и
според ОУ на дружеството предвид срок, в който е направен отказът, се дължи заплащане на
неустойка от потребителя в размер на 60 %. С имейл от 25.09.2023 г. ищцата е отправила
изявление към туроператора да задържи внесения депозит и че е в невъзможност да заплати
неустойка. Следователно, от така приложената по делото електронна кореспонденция между
страните се установява, че на 25.09.2023 г. ищцата е отправила изявление до ответната
туристическа агенция за анулиране на резервацията за туристически пакет, в отговор на
който е изпратено писмо от същата дата 25.09.2023 г. с потвърждение, че анулирането на
туристическата услуга е прието.
По делото са представени и приети като писмени доказателства 4 броя болнични
листове от 05.10.2023 г., 23.10.2023 г., 22.01.2024 г. и 01.03.2024 г. (л. 3 – л. 6), видно от
които на Е. С. Ас. – Зд. е предписано лечение при домашен-амбулаторен режим, при
поставени диагнози параноидна шизофрения и умерено тежък депресивен епизод, с начална
дата на отпуск поради временна неработоспособност 05.10.2023 г. – 31.03.2024 г.
По делото е представена и приета Епикриза, издадена на Е. С. Ас. – Зд. от Клиника
„П.“ при ............. (л. 7 – л. 8), видно от която на 08.02.2024 г. посоченият пациент е постъпил
в болничното заведение с диагноза параноидна шизофрения, а на 01.03.2024 г. е изписан от
него.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В исковия процес съдържанието и пределите на търсената защита се определят от
ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното
материално право. Основанието на иска или „обстоятелствата, на които се основава искът“,
както сочи разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, обхваща фактите, от които произтича
3
претендираното с исковата молба материално субективно право. Тези обстоятелства трябва
да бъдат заявени от ищеца. За да се индивидуализира спорното право, ищецът трябва да
посочи неговото съдържание – в какво се състои претедираното или отричаното право,
исканата правна промяна, както и носителите на спорното правоотношение. Ищецът не е
длъжен да сочи правното естество на претендираното от него право, т. е. да го квалифицира
правно, но дори и да му даде правна квалификация, то тя не обвързва съда, тъй като съдът е
длъжен да я определи служебно.
В разглеждания случай, с оглед на фактическите твърдения на ищеца, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба – че същият е страна по договор за туристически
пакет с ответното дружество, прекратен поради изявление на потребителя, че е в
невъзможност да пътува, и последващо искане, отправено от ищеца до ответника за връщане
на авансово платена сума за депозит, настоящият състав намира, че спорното право е в
достатъчна степен индивидуализирано – исковата молба е редовна, а правната квалификация
на исковата претенция за връщане на авансово платената част от цената по сключения между
страните договор от 09.08.2020 г. поради отпадане на основанието за плащането с
прекратяване на договора, е по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 89, ал. 1 и ал. 6 от Закона за
туризма /ЗТ/, както е прието с проекта на доклад, обективиран в Определение №
2890/20.01.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на
19.03.2025 г. открито съдебно заседание.
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от кумулативното
позитивно установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1./ че
между страните е сключен договор за организиране на туристическо пътуване в И., което е
следвало да се осъществи в периода 18.10.2023 г. – 21.10.2023 г.; 2./ че в изпълнение на
задълженията си по договора ищцата е заплатила на ответника сумата от 1 255,00 лева като
депозит; 3./ че ищцата е прекратила договора поради наличието на сочените в исковата
молба непредвидими и извънредни обстоятелства – внезапно заболяване или започналите в
мястото на туристическата дестинация военни действия, съответно е отпаднало основанието
за извършеното плащане. При установяване на тези факти, в тежест на ответното дружество
е да докаже погасяване на задължението, съответно наличие на основание за задържане на
плащането.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 2890/20.01.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за
безспорни между страните следните обстоятелства: 1./ че между тях е сключен договор за
туристическо пътуване в И., което е следвало да се осъществи в периода 18.10 – 21.10.2023
г.; 2./ че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е заплатила на ответника
сумата от 1 255,00 лева като депозит; 3./ че ищцата е прекратила договора с едностранно
изявление на 25.09.2023 г. Посочените обстоятелства се установяват по категоричен начин и
от събрания по делото доказателствен материал. На основание чл. 155 ГПК, съдът е обявил
на страните за общоизвестен фактът, че военните действия в И. са започнали на 7
октомври 2023 г.
Видно от съдържанието на приетия по делото Договор за туристически пакет и
свързани туристически услуги № 2113/09.08.2023 г. е, че по силата на същия „..........“ ЕООД
– като туроператор, е поел задължение да предостави на ищцата Е. С. Ас. – Зд. – като
потребител, туристически пакет – екскурзия до И., срещу насрещно задължение на
потребителя да му заплати цена в общ размер на 4 184,00 лева. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
договора в тази цена се включват цена на самолетни билети с вкл. ръчен багаж, 3 броя
нощувки, трансфер летище – хотел – летище, транспорт в мястото на дестинацията с вкл.
екскурзовод на български и руски език, туристическа застраховка. Следователно, установено
по делото е, че между страните е сключен договор за предоставяне на туристически пакет по
смисъла на т. 67 от ДР на Закона за туризма, представляващ комбинация най-малко от два
различни вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, и в
отношенията между страните следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
туризма.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма „Пътуващият има право да прекрати
договора за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на
4
туристическия пакет. В ал. 2 на същата норма е регламентирано, че когато пътуващият
прекрати договора съгласно ал. 1, той може да бъде задължен да заплати на
туроператора подходяща и обоснована такса за прекратяване на договора. Според ал. 3
в договора за туристически пакет могат да се предвидят разумни по размер такси за
прекратяване на договора, изчислени въз основа на момента, в който се прекратява
договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, и на очакваните
икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на туристическите услуги.
Според ал. 4, когато в договора за туристически пакет не са посочени такси за прекратяване
на договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия
пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно
извършване на туристическите услуги. По искане на пътуващия туроператорът представя
обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.
Съгласно чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма „Пътуващият има право да прекрати
договора за туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет,
без да заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в непосредствена
близост до него, които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза
на пътници до дестинацията. Според ал. 6, при прекратяване на договора за туристически
пакет съгласно ал. 5 пътуващият има право на пълно възстановяване на всички направени
плащания за туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение.
В конкретния случай, ищцата по делото се позовава на настъпването на обективни за
нея пречки за участие в организираната екскурзия, предмет на процесния договор за
туристически пакет и свързани туристически услуги № 2113/09.08.2023 г., поддържайки, че
такива се явяват влошеното й здравословно състояние, за което е уведомила ответното
дружество на 25.09.2023 г., и военните действия в И. към датата на осъществяване на
закупената екскурзия. В тази насока същата по същество цели да получи пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристически пакет, на основание чл. 89,
ал. 5 и ал. 6 от Закона за туризма
При съвкупен анализ на приетия по делото договор за туристически пакет и свързани
туристически услуги № 2113/09.08.2023 г. и неоспорената от ищцовата страна електронна
кореспонденция между страните, съдът намира за категорично установено по делото, че с
изявление от 25.09.2023 г. ищцата Е. С. Ас. – Зд. е упражнила регламентираното в
разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма право да прекрати договора за
туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет – нарочно
признание за което се съдържа и в исковата молба, в отговор на който е изпратено писмо от
същата дата 25.09.2023 г. от ответното дружество с потвърждение, че анулирането на
туристическата услуга е прието. При това положение следва извод, че сключеният между
страните по делото договор за туристически пакет е прекратен на 25.09.2023 г. по воля на
потребителя.
В изявлението до туроператора за отказ от договора за туристически пакет от
25.09.2023 г. ищцата е навела като основание за отказ от сключения договор единствено
съществуването на пречки от здравословен характер. Ето защо, и предвид отделения по
делото като общоизвестен факт, че военните действия в И. са започнали на 7 октомври 2023
г. /след датата на прекратяване на договорните отношения между страните на 25.09.2023 г./,
съдът намира, че дължи преценка относно настъпването само на посочените в изявлението
от 25.09.2023 г. обстоятелства за прекратяване на договорната връзка между страните, като
счита, че обстоятелствата, настъпили след тази дата и ненаведени от страната като
основание за отказ от договора са неотносими към спорния по делото въпрос, свеждащ се
до правото на ищцата да получи пълно възстановяване на извършените от нея плащания по
едностранно прекратения договор за туристически пакет. Това е така, тъй като началото на
военните действия в И. представляват новонастъпили обстоятелства, следващи по време
прекратяването на договора за туристически пакет, т. е. към момента на тяхното настъпване
договорът вече е бил прекратен. Поради това съдът намира за неоснователно направеното в
исковата молба позоваване на разпоредбата на чл. 89, ал. 5 от Закона за туризма. В тази
насока съдът съобрази практиката на СЕС, обективирана в Решение от 29.02.2024 г. по дело
C‑584/22, в което е разяснено, че „Член 12, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 на
5
Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните
туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО)
№ 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна
на Директива 90/314/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи
дали са настъпили „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, които „засягат
значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до
дестинацията“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се вземе предвид само
положението, съществуващо към датата, на която пътуващият е прекратил договора
си за пътуване.“ С оглед на така приетото и доколкото към датата на упражняване на
правото по чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма – 25.09.2023 г., военните действия в И. не са
започнали, т. е. не е налице наведеното за първи път с исковата молба положение, което да е
съответстващо на действителното такова към датата, на която пътуващият е прекратил
договора си за пътуване, то позоваването на тези обстоятелства е неоснователно.
На следващо място, съдът намира, че възникналите при ищцата към датата на
отправеното изявление от 25.09.2023 г. пречки от здравословно естество не са такива,
позволяващи й да упражни правото си по чл. 89, ал. 1 от Закона за туризма без санкция за
това, респ. не съставляват „непредотвратими и извънредни обстоятелства“, при които
потребителят може да се откаже от сключения договор за туристически пакет и да получи
пълно възстановяване на извършените по договора плащания. В това отношение следва да
се съобрази, че член 12, § 2 от Директива 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета
от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните
пътнически услуги предвижда, че в случай на "непредотвратими и извънредни
обстоятелства, настъпили в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него,
които засягат значително изпълнението на туристическия пакет или превоза на пътници до
дестинацията“ пътуващият има право да прекрати договора за пакетно туристическо
пътуване преди започване на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква
такса за прекратяване и да му бъдат възстановени напълно плащанията, направени във
връзка с този туристически пакет. В мотивите на решението по дело C‑584/22 е разяснено,
че понятието „непредотвратими и извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 12, § 2 от
Директива 2015/2302 е определено в член 3, точка 12 от тази директива като „ситуация
извън контрола на страната, която се позовава на тази ситуация, чиито последици не биха
могли да бъдат избегнати дори при вземането на всички разумни мерки“. В съображение 31
от тази директива се изяснява обхватът на това понятие, като се посочва, че „това може да
включва например война, други сериозни проблеми със сигурността, като терористични
актове, значителни рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото
на пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или атмосферни
условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно
уговореното в договора за пакетно туристическо пътуване“. Следователно, изтъкнатото от
ищцата обстоятелство, послужило като основание за отказ от сключения договор, не попада
сред визираните в член 12, § 2 от Директива 2015/2302 хипотези на непредотвратими и
извънредни обстоятелства. По същество то представлява хипотеза на субективна
невъзможност на ищцата да упражни правото си и да пътува, а обективна невъзможност би
възникнала, ако пътуването не може да бъде реализирано изобщо. В допълнение следва да се
посочи, че съдът не намира посоченото обстоятелство за такова с внезапен характер, което
никой не може да предвиди или да предотврати, доколкото видно от приложената по делото
епикриза на ищцата, по собствени данни на същата констатираното при нея психично
заболяване е такова с дебют през 2010 г., с последващи проявления през 2022 г. и септември
2023 г.
Както се изясни, по делото не съществува спор, че между страните е бил сключен
договор за туристическо пътуване в И., в изпълнение на задълженията си по който ищцата е
заплатила на ответника сумата от 1 255,00 лева като депозит, оттук следва извод, че
процесната сума е била заплатена на годно правно основание – договор за туристически
пакет. Извън изрично регламентираните в закона хипотези на пълно възстановяване на
извършените от потребителя на туристическата услуга плащания, за да възникне основание
за връщане на парични суми, заплатени от него, следва да е допуснато от туроператора
неизпълнение на задължение по договора за туристическо пътуване, т. е. той да е неизправна
страна по договора, санкция за което би било задължението за връщане на получените суми.
6
В разглеждания случай, ищцата изначално не твърди към датата на отправеното от нея
изявление от 25.09.2023 г. от ответното дружество да е било допуснато неизпълнение на
договорни задължения, а напротив, сама признава, че причина за отказа й от договора е
промяна в нейното здравословно състояние. Следователно, по делото не се твърди и не се
установява неизпълнение на задължения по договора от страна на туроператора, поради
което съдът намира, че не са налице предпоставки за възстановяване на получената от него
парична сума, респ. предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД е
неоснователен. Макар да се установява, че сключеният договор за туристически пакет е
прекратен, прекратяването на договора поради отказ от страна на потребителя не може да
породи същите последици, каквито би породило развалянето на договора. Развалянето на
договора е основано на наличието на неизправна страна по договора и на допуснато
неизпълнение на договорно задължение, докато прекратяването на договора може да бъде
реализирано при наличие на предпоставки, различни от допуснато договорно неизпълнение,
респ. прекратяването на договора се реализира по взаимно съгласие на договарящите
страни. Отчитайки вида на договорното правоотношение, съдът приема, че за туроператора
възникват задължения за обезпечаване реализирането на туристическото пътуване, поради
което туроператорът извършва разходи, свързани с екскурзията и отказът на потребителя да
пътува не дава основание да бъдат възстановени на потребителя сумите в размер на
извършените плащания. Съдът счита, че е недопустимо от гледна точка на закона,
последиците за туроператора да бъдат еднакви при допуснато от него неизпълнение на
договорно задължение и при неосъществяване на пътуване по причина, за която
туроператорът не отговаря, доколкото би противоречало на принципното положение, че
договорната отговорност е виновна отговорност, при което, ако прекратяването на договора
за пътуване не се дължи на вина на някоя от страните, рискът относно заплатените парични
суми по договора остава за сметка на сторилата ги страна - в случая на потребителя на
туристическата услуга. Прекратяването на договора по независещо от страните
обстоятелство не обосновава разбирането, че паричната сума по договора е заплатена на
отпаднало основание. Допълнително следва да се изтъкне, че по делото не се твърди и не се
установява наличие на основание за отказ от сключения договор за туристически пакет от
посочените в него ползващи се трети лица Красимир Рагин и Стела Здравков, което съдът
намира за самостоятелно основание за отхвърляне на исковата претенция в частта до сумата
от 836,67 лева. Що се касае до пътуването на ищцата, макар и то да не е осъществено поради
причини от здравословен характер, за които тя няма вина, ответникът също няма вина и не
следва да носи риска от нереализиране на пътуването. Ето защо, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 89, ал. 1 и ал. 6 от Закона за туризма /ЗТ/,
подлежи на отхвърляне.
За прецизност настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че
самостоятелно основание за отхвърляне на иска е и позоваването на ответната страна на
правото на същата на заплащане на такса за прекратяване по смисъла на чл. 89, ал. 2 от
Закона за туризма в размер, надхвърлящ размера на заплатената сума.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответникът. В случая, последният
претендира присъждане на разноски в размер на 550,00 лева, за извършването на които са
представени своевременно писмени доказателства.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. Ас. – Здр. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„.............., срещу „..........“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: с. К., ул.
„............. област С., община С., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
вр. чл. 89, ал. 1 и ал. 6 от Закона за туризма за осъждане на „..........“ ЕООД да заплати на Е.
С. Ас. – Зд. сумата в размер на 1 255,00 лева, представляваща авансово заплатена сума по
едностранно прекратен от потребителя договор за туристически пакет и услуги №
2213/09.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
7
– 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. С. Ас. – Здр. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „.............., да
заплати на „..........“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: с. К., ул.
„............. област С., община С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 550,00
лева – сторени разноски за платен адвокатски хонорар в производството по гр. д. №
24305/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8