№ 359
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110160287 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.7, пар.1, б.“а“ от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаването на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети (Регламент /ЕО/ № 261/2004) за сумата от 488,96
лева - обезщетение за отмяна на полет FB 409 от София до
Виена от 28.10.2019г., ведно със законната лихва от
12.05.2021 г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. дело № 26165/2021 г. по описа на СРС, 45-ти
състав до окончателното изплащане на задължението.
Производството по делото е образувано по искова
1
молба на И. Р. Д. срещу /ФИРМА/.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
въздушен превоз за редовен полет номер FB 409 по
направление София – Виена, с час за излитане от летище
София на 28.10.2019г. в 20:00 часа и краен пункт за
пристигане във Виена на 28.10.2019г. в 20:45 часа. Твърди,
че по-малко от седем дни преди датата на полета, разбрал
за неговата отмяна, поради което счита, че има право да
получи твърдяното обезщетение, дължима се за полети с
разстояние до 1500 км, тъй като пристигането до крайната
му дестинация било забавено с над три часа. Обосновава
правен интерес от предявяване на установителния иск с
проведено заповедно производство и издадена за
вземанията заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение. Представя доказателства и
претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, съдът приема, че не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът И. Р. Д., редовно призован,
не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
219531/17.10.2022г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковата претенция.
Ответникът, /ФИРМА/, редовно призован в съдебно
заседание, не се представлява.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото на основание чл. 235, ал.2 от
ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 26165/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от длъжника.
При твърденията на ищеца приложим към процесните
отношения закон на основание чл.1 и чл.19 от Регламент
/ЕО/ 261/2004г. е последният регламент. С чл.5, чл.6 и чл.7
от регламента са предвидени правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният
има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен
превоз, доколкото полетът е осъществен на територията на
страни от ЕС.
В доказателствена тежест на ищеца бе да докаже
наличието на валиден договор за превоз на пътници,
изпълнението на задълженията си по договора, както и
отмяната на полета, размера на обезщетението и
разстоянието между двете летища.
Следва да се посочи, че съдът с определението си
3
постановено по реда на чл. 140 от ГПК е приел, че в срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба,
доколкото представеният по делото е подаден извън срока
по чл. 131 от ГПК. Същевременно по делото не е постъпило
искане за възстановяване на срока по реда на чл. 61 и сл.
ГПК.
Само за яснота съдът ще коментира, че от
представения електронен билет /л.8 по делото/, се
установява, че между страните е сключен валиден договор
за превоз на пътници, по силата на който ищецът е
закупил билет за въздушен превоз, полет № FB 409,с
въздушен превозвач /ФИРМА/, от летище София до летище
Виена, Австрия, като съгласно оповестения график и видно
от приетия по делото електронен билет, превозвачът е
следвало да излети от летище София на 28.10.2019г. в 20:00
часа местно време и да пристигне в крайния си пункт –
летище Виена на 28.10.2019г. в 20:45 часа.
Не е спорно между страните, че полетът е отменен,
поради което и ищецът не е достигнал крайната си спирка
в посочения в билета час, а с три часа закъснение. Не е
спорно между страните че разстоянието на полета от
летище София до летище Виена е на разстояние до 805 км.
Правилата относно отговорността на въздушния
превозвач при превоза на пътници във вътрешното ни
право се съдържат в Закона за гражданското
въздухоплаване (ЗГВ) и Наредба № 261 от 13.07.2006 г. за
4
общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на
пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на
борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или
забавяне на полет, издадена от министъра на транспорта.
Приложение към уреждането на този вид отговорност
намират и правилата на Закона за задълженията и
договорите, относно сключването на договор при общи
условия, правилата за определяне на размера на
неимуществените вреди и неизпълнение на задълженията
по договора, както и разпоредбите на Търговския закон,
относно търговски сделки при общи условия и договора за
превоз.
Няма спор относно наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за въздушен
превоз. Съдът приема за доказан и факта, че полет FB 409
по направление София - Виена на 28.10.2019 г. е отменен
/последното не се оспорва от ответника/.
Предвид горното, настоящият състав приема, че
ищецът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламента.
Независимо от липсата на оспорване от страна на
ответника по отношение на разстоянието на полета в
първоинстанционното производство, следва да се посочи, че
размерът на обезщетението е поставен в зависимост от
разстоянието между отправната и крайна точка на полета,
измерени по дъгата на големия кръг – чл. 7, параграф 1 и
параграф 4 от Регламента. Доколкото размерът на
5
дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълненото договорно задължение на превозвача е
предварително определен в Регламента, то същото по
своето правно естество представлява законна неустойка.
Съдът приема за общоизвестен факта, че разстоянието
между начална и крайна точка на пътуване (Виена - София
) по метода на "голямата дъга" (геодезично разстояние
според http: //distance. bg360. net) възлиза на 805, 00
километра, поради което и дължимото обезщетение е в
размера по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламента –250евро.
По изложените съображения, предявената претенция
следва да бъде уважена изцяло.
В становището си, подадено извън срока по чл. 131 от
ГПК ответникът се позовава на чл. 5, б „в” от Регламент
241/2004г.
В тази връзка съдът няма задължение, но само за
яснота ще посочи, следното. Изрично б. "в" от посочения
член предвижда, че при отмяна на полет, пътниците имат
право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач,
освен ако не е налице уведомяването им в посочените
срокове. Посочени са и основанията, при които превозвача
се освобождава от отговорността, както и, че тежестта на
доказване на уведомяването е за превозвача. Именно,
защото задължението за уведомяване на пътниците е за
превозвача, в негова тежест е възложено и заплащането на
обезщетение при неговото неизпълнение. В случая, от
6
страна на ответника не са представени надлежни и ясни
доказателства в срока по чл. 131 от ГПК, кога и по какъв
начин е уведомен ищеца за отмяната на полета му на
28.10.2019 г., както и не са налице твърдения и
кореспондиращите им доказателства за обстоятелства,
водещи до отпадане на отговорността му, в качеството
именно на превозвач.
По гореизложеното искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Следва на ищеца да се присъдят заплатените от него
разноски в исковото производството в размер на 325,00
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от И. Р. Д., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в /АДРЕС/, представлявано от Я.В.Г. и Х.Т.Т.,
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че /ФИРМА/ дължи
на И. Р. Д., сумата в размер на 488,96 лева - обезщетение за
отмяна на полет FB 409 от София до Виена от 28.10.2019г.,
ведно със законната лихва от 12.05.2021 г. - датата на
7
подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
дело № 26165/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в /АДРЕС/, представлявано от Я.В.Г. и
Х.Т.Т. ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Д., ЕГН **********, сумата в
размер на 325,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8