№ 5
гр. Котел, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно
наказателно дело № 20242210200148 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0287-001892/05.09.2024 г
на Началник на РУ Котел в ОД МВР Сливен, с което на И. Н. Д., ЕГН:
**********, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят, чрез адв. Т. И. от
АК - Пловдив, моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като
незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
се представлява, чрез депозирано пред РС Котел становище, поддържат
жалбата и отправят същите искания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
В молба - становище се излагат съображения за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването
му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.08.2024 г. около 15:45 часа в гр. Котел, ул. „Васил Левски“, посока
към с. Градец, свидетелят М. Р. А. - полицай при РУ Котел към ОД МВР -
Сливен, проверил управлявания от жалбоподателя И. Н. Д. лек автомобил
„Тойота Авенсис“, с рег. № **********, собственост на А. С. Ч.. Било
установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното
МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед на горното свидетелят М. А., в качеството на актосъставител
съставил АУАН серия АД № 787599/18.08.2024 г., като квалифицирал
нарушението по чл. 638, ал.1 т.3 от КЗ.
След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го
подписал с възражение, че ще потърси правата си пред надлежен орган.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
И. Н. Д. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева
за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства - свидетелските показания на свидетеля М. Р.
А./актосъставител/ и свидетеля Б. В., които поддържат констатациите в акта с
твърдения за техническа грешка.
Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и
неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено извършено нарушение от страна на И. Н. Д. на
разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,
2
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят И. Н. Д. не е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и
от жалбоподателя. С оглед изложеното, съдът намира, че И. Н. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като на процесната дата като водач на
МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието
притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Въпреки установеното нарушение, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство при съставяне на АУАН е
допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното
постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението под несъществуваща правна
норма, а именно по чл. 638, ал. 1, т. 3 от КЗ. Посочената от актосъставителя
правна квалификация въобще не съответства на извършеното нарушение, тъй
като чл.638, ал.1, т.3 от КЗ не съществува в нормативния акт, т.е описаното
нарушение не е подведено под съществуваща и съответстващата му правна
норма, установяваща правилото за дължимото поведение. Посочената за
нарушена норма на чл.638, ал.1, т.3 от КЗ, изцяло не съществува и не се
3
съдържа като правна норма в посочения закон.
При това положение следва да се приеме, че при съставяне на АУАН не е
изпълнено императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН, касаещо
посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. С некоректното
квалифициране на деянието от актосъставителя се е стигнало до липса на
реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, който е задължителен и
непосочването му нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя.
Това нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да разбере
въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало задължението,
което той не е спазил, за да организира правилно защитата си.
Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно нарушение,
трябва да са съответни на изписването на самото административно нарушение
в атакувания акт и на посочените законови разпоредби, които са нарушени,
тъй като именно те определят рамката на административното обвинение.
Необходимо е да се отбележи, че административнонаказателното
производство се отличава с формалност, като всяка липса на реквизит или
противоречие рефлектира и върху правото на защита на
административнонаказаното лице.
В случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Безспорно с тази разпоредба законодателят е дал възможност на наказващия
орган да издаде наказателно постановление макар в АУАН да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния
казус обаче констатираният порок не може да се санира с правна норма на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е нередовност на акта, а се явява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.
По горните съображения обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
счита за основателно направеното в жалбата от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на сторените от нея
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото жалбоподателят е ангажирал доказателства за ангажиране на
адвокат и заплащане на хонорарът му, чрез представяне на списък с разноски.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от
4
въззиваемата страна и като съобрази действителната невисока фактическа и
правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в
размер на 400 лв.), както и обема на извършените процесуални действия и
приключване на делото в едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да
бъде заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер, който да е
съобразен с правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на изложеното, настоящият състав намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което направеното в тази
връзка възражение е неоснователно. Следва въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 400 лева за
направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0287-001892/05.09.2024 г.
на Началник на РУ Котел в ОД МВР Сливен, с което на И. Н. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., Община С., ул. **************, на основание чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно
наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за
административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Д., ЕГН:
**********, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Сливен по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5