Р
Е Ш Е Н И Е
№
265/25.3.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 944 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано
е по искова молба(последно допълнена с молба с вх. № 527/19.01.2021г.),
подадена от И.П.А., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000
лева за това, че е са нарушени правата му по чл. 3 от ЗИНЗС за престоя му както
следва: в затвора гр. Пловдив от 16.05.2005г. до 02.04.2007г.(5000 лева); в
Затвора гр. София от 02.04.2007г.до13.10.2008г.(5000лева); в Затвора гр. Стара
Загора от 13.10.2008г. до 27.05.2009г.(5000лева); в Затвора гр. София от
27.05.2009г. до 01.02.2012г.(10000лева); в Затвора гр. Ловеч от 19.11.2018г. до
19.12.2018г.(5000лева); в Затвора гр. Пазарджик от 01.02.2012г. до
18.09.2016г.(15000лева) и от 22.07.2019г. до 14.09.2020г.(5000лева). Ищецът посочва, че през всички посочени периоди при
изтърпяване на присъдата си са били налице пренаселеност под 3 кв.м.,
дървеници, хлебарки и гризачи, без обособен санитарен възел с постоянно течаща
топла и студена вода. Ищецът се
представлява от адвокат В.С.. Моли да бъде уважен изцяло предявеният от ищеца
иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Чолаков и Р. с пълномощни
делото. В отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла погасително давност на исковата претенция.
Счита, че исковата претенция е неоснователна и престоят в затвора не е
провокирал неимуществени вреди. В писмени бележки се обосновават подробни
съображения за неоснователност на иска. Аргументира се, че от страна на ищеца
не са подавани оплаквания за лоши условия до администрацията на Затвора гр.
Пазарджик. Счита, че е налице форсмажорно обстоятелство по компрометиране на
сградата на затвора гр. Пазарджик от лишените от свобода с действия по нейната
здравина, запушване на канали, увреждане на стени, чупене на смесители и чешми.
Наложилият се ремонт е довел до временна неголяма пренаселеност. Основният
ремонт е продължил от 2017 до 2020г. Поддържа се възражението за давността на
исковата претенция. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за частична основателност на исковата претенция, като счита, че
претендираният размер е завишен и следва да се приложи принципът за
справедливостта.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е бил настаняван в местата за лишаване от свобода, считано от 16.05.2005г.
до настоящия момент /справка л. 50 от
делото/.
Престоят му в Затвора гр. Пловдив е от 16.05.2005г. до
02.04.2007г.
Престоят в Затвора гр. София е от 02.04.2007г.до13.10.2008г.
Престоят в Затвора гр. Стара Загора е от 13.10.2008г.
до 27.05.2009г.
Престой в Затвора гр. София от 27.05.2009г. до
01.02.2012г.
Престой в Затвора гр. Пазарджик от 01.02.2012г. до
18.09.2016г.
Престой в затвора гр. Ловеч от 19.11.2018г. до
19.12.2018г.
Престой в Затвора гр. Пазарджик от 22.07.2019г. до
14.09.2020г.
Ищецът е бил в Затвора гр. Враца от 18.09.2016г. до
19.11.2018г. и от 15.09.2020г. до настоящия момент, като за този период не се
поддържа иска и не се претендират неимуществени вреди.
От страна на ответника се твърди, че не може да се
представят доказателства за настаняването на ищеца в местата за лишаване от
свобода като отделения и спални помещения, тъй като списъците от вечерната
проверка не се архивират.
За пребиваването в Затвора гр. Пазарджик за период
22.07.2019г. до 14.09.2020г. от ответника се посочва(л. 51), че ищецът е бил
настанен в Затвора гр. Пазарджик в изцяло ремонтирано и обновено отделение,
разполагащо със санитарни възли и с течаща вода; отоплението е от локално парно
на газ и поддържа необходимата температура; спалните помещения имат достъп до
естествена светлина и въздух; вечер с изкуствено осветление. Представени са
дневни режими за този процесен период.
Относно осигуряването и извършване на дезинсекция и
деритаризация на сградите на местата за лишаване от свобода са представени
доказателства – договори, фактури, протоколи за периоди и всички месеци на
2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2018г., 2019г., 2020г.; както и осигуряване на материали за
почистване и хигиенизиране.
От Затвора гр. Ловеч е постъпила информация, че И.П.А.
е пребивавал там за период 19.11.2018г. до преместването му в Затвора гр. Враца
на 21.12.2018г. Не могат да представят данни за настаняването му по помещения и
с кои лишени от свобода. Посочват, че към всяка килия има постоянно течаща
вода, отваряеми прозорци, достъп до светлина и въздух, обзаведени спални
помещения, шкафчета за лични вещи, маси, столове, осветителни и отоплителни
тела, баня, ползвана по график. Посочва се, че поддържането на хигиена в
спалните помещения е задължение на лишените от свобода, за което се изготвя
график. За дезинсекция и дератизация има сключени договори с изпълнители и се
извършва периодична обработка.
От Затвора гр. Стара Загора е постъпила информация, че
И.П.А. е бил в периода 13.10.2008г. до 27.05.2009г., когато е преведен в
Затвора гр. София. Не е налична
информация къде е настанен и с колко лишени от свобода. Имало е общи за
съответния коридор санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, и
достъп; оборудвани спални помещения, с възможност за проветряване и естествена
вентилация, отопление и топла вода с природен газ; хигиената в спалните
помещения се осъществява от лишените от свобода, под ръководството на
отговорник; осигурени са препарати и санитарно-хигиенни материали. Извършвани
са обработки от външни фирми за хлебарки, дървеници и гризачи.
От Затвора гр. София е постъпила информация, че И.П.А.
е пребивавал там за период 02.04.2007г. до 13.10.2008г. и от 27.05.2009г. до
01.02.2012г. За битовите условия посочва, че той е изтърпявал наказанието в
10-та група, която е със защитен статут
и в нея са настанявани лица, страдащи от хронични заболявания. Състои се от три
спални помещения с обща квадратура от 103, 5 кв.м. жилищна площ, обособени
санитарни възли и бани в спалните помещения, постоянно течаща топла и студена
вода, осигурен достъп до естествена светлина и въздух чрез прозорци. За тази
група е осигурен престой на открито, до което всички имат ежедневен достъп, без
ограничение във времето. Сочи се, че ищецът е пребивавал в приемно отделение,
което се състои от седем спални помещения, включващи собствени санитарни възли
от по 2 кв.м. и обща баня. Спалните помещения са с различен капацитет, но се
спазва изискването за минимум 4 кв.м. площ за един лишен от свобода. Спалните
помещения са оборудвани с необходимите мебели маси, столове, шкафове, мивка;
два отваряеми прозореца, достъп до естествена светлина и поветряване; отопление
чрез ТЕЦ и парова централа, електроснабдени помещения; в санитарните възли има
подсигурена постоянно течаща топла и студена вода; осигурени са препарати за почистване и хигиенизиране на
помещенията. Веднъж седмично по график се извършва изпиране на дрехи и спално
бельо; два пъти годишно изпиране на одеяла и олекотени завивки.
От Затвора гр.
Пазарджик са представени извлечение за период от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. ;
01.01.2016г. до 31.12.2016г. ; 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за извършени ремонтни дейности и тяхното
финансово изражение.
Събрани са и гласни доказателства – показанията на св.
П.Д.Т., осъждан, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, който също води дела
срещу ГДИН. Откакто е постъпил в Затвора гр. Пазарджик се познава с ищеца. От
2015г. са заедно, като знае, че той е ходил и до Затвора гр. Враца за известен
период. Не са били в една килия, но през деня са заедно, заедно са работили във
фирма „АБВ“. Споделя, че в килията на А., в осми отряд, са били по 8-10 човека
през 2019г., а в предишни години преди ремонта са били по 20 човека в килия. Счита, че ремонтът не
„струва“ - има течове в тоалетните, мухъл, дървеници, хлебарки. По негови
възприятия килиите са по 30 кв.м. и като са по 10 човека вътре, и е трудно
разминаването. Сега са вече по 5 човека. Споделя, че топлата вода се пуска по
два пъти седмично за един час, поради което толкова души нямат време да я
ползват. Дават сапун и прах, но недостатъчно. Знае, че е имало запушване на
канализацията, течове, счупени казанчета преди ремонта на затвора гр. Пазарджик.
Не знае А. да има здравословен проблем, тъй като не говорят на тези теми.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. П.Т.,
тъй като те са много общи и свидетелят не дава конкретни и точни описания, поради
което от тях не могат да се извлекат необходимите данни за периоди, размер на
спалното помещение, условията на живот и хигиена. Свидетелят не е бил в едно
помещение с ищеца. Също води дела срещу ГДИН, поради което има известна
заинтересованост.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Затворите в гр. София, гр. Ловеч, гр.
Стара Загора, гр. Пловдив и гр. Пазарджик, като
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица
на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията
на ищеца е за заплащане на 50 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди, конкретизирани за всеки посочен период, и е
насочена срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС(Редакция към ДВ, бр. 25 от
03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) Прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
В действащата си редакция чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС гласи, че прякото ръководство и контролът
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на
бюджетна издръжка.
Съгласно чл. 19а. от ЗИН(отм.) Прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е административно
звено в Министерството на правосъдието.
Ищецът е насочил целия иск срещу изрично посочен от него
ответник Главна дирекция„Изпълнение на наказанията“
При положение, че до 01.06.2009 г. Министерството на
правосъдието, а не ГДНИ, осъществява ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, то съответно няма и как за твърдяното незаконосъобразно
действие за осигуряване на условия за изтърпяване на наказанието ГДИН да бъде
надлежен ответник по подобен иск за периода до 01.06.2009г., тъй като е нямал
законови задължения да осигурява на лишените от свобода каквото и да е било.
Това не е съобразено от ищеца, който е посочил, че подава иска срещу ГДИН.
ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени
неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите след
01.09.2009г.
Искът на И.П.А. за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация за осигуряване на условия за
изтърпяване на наказанието за периодите до 01.06.2009г., е насочен срещу
ненадлежен ответник, поради което и на това основание следва да бъде отхвърлен
за периода на пребиваване в Затвора гр. Пловдив от 16.05.2005г. до 02.04.2007г.
(5000 лева); в Затвора гр. София от 02.04.2007г. до 13.10.2008г.(5000лева); в
Затвора гр. Стара Загора от 13.10.2008г. до 27.05.2009г.(5000лева); в Затвора
гр. София от 27.05.2009г. до 01.06.2009г.
Искът на А. за присъждане на обезщетение за незаконосъобразни
бездействия на администрацията към ГДИН, за периода след 01.09.2009г., от които
търпи неимуществени вреди, за престоя в Затвора гр. София от
01.06.2009г. до 01.02.2012г.(10000лева); в Затвора гр. Ловеч от 19.11.2018г. до
19.12.2018г.(5000лева); в Затвора гр. Пазарджик от 01.02.2012г. до
18.09.2016г.(15000лева) и от 22.07.2019г. до 14.09.2020г.(5000лева)., е насочен срещу надлежен ответник по аргумент на чл.
12 от ЗИНЗС.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание
за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи
битово-хигиенни условия в Затвора гр. София от 01.06.2009г.
(посочен начален момент 27.05.2009г.) до 01.02.2012г, в Затвора гр. Ловеч от
19.11.2018г. до 19.12.2018г., в Затвора гр. Пазарджик от 01.02.2012г. до
18.09.2016г. и от 22.07.2019г. до 14.09.2020г.
Фактическия
състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 ЗИНЗС,
2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът счита
за неоснователно направеното възражение за изтекла давност в полза на
ответника. Вземането за обезвреда от незаконосъобразна
административна дейност се погасява с общата 5 годишна погасителна давност
/чл.110 ЗЗД, вр.с §1 от ЗОДОВ/. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на изискуемостта
на обезщетението при незаконни действия и бездействия на административните
органи, /вкл. от специализираните органи по изпълнение на наказанията/ е момента на тяхното преустановяване. В случая престоят на ищеца И.А. в местата за
лишаване от свобода не е преустановен. Описаните условия, за които се търси
обезщетение и за които се твърди, че са от незаконосъобразни действия и
бездействия, не са прекъсвани, поради което и възражението на ответника в тази
насока е неоснователно. Тоест исковата претенция на А. не е погасена по давност
и съответно искът не е неоснователен на това основание.
От данните по делото не се установява
за периодите след 01.06.2009г в какви помещения е пребивавал ищецът А., с колко
лишени от свобода е бил в тях. От страна на ответника не се представиха
доказателства за спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС.
Изискванията
за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в чл. 43 ал.
3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Независимо от това за исковия период
след 01.06.2009г. е приложима Конвенцията за правата на човека и основните
свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Предвид
на това пребиваването на И.А. в килии при жизнена площ под 4 кв.м., в процесния
период, съставлява нарушение на чл.3 от Конвенцията и подлежи на овъзмездяване
по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно практиката
на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за
продължителен период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена
среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност.
Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в
българските затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а) всяко
задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано
лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера
на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно
между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и други против България“, се
акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни
метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да
доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от
Конвенцията.
В
определението си за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че
доказателствената тежест лежи върху него за предоставяне на информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото. Ето защо при липса на
такава информация и при условията на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, при
неизпълнение на тези задължения, съдът е указал на ответника, че може да приеме
за доказани съответните факти, заявени от ищеца. В този смисъл твърдението за пренаселеност,
тоест за неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 м², се явява
доказано. С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието. Това обстоятелство е достатъчно, за да се
приеме, че в периода от 01.06.2009г. до предявяване на исковата молба –
14.09.2020г.(с изключение на 21.12.2018г. до 22.07.2019г. периода на
пребиваване в Затвора гр. Враца, за който не е насочена претенцията), администрацията
при ГДИН е поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятно положение по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съгласно
чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретния
случай се установява, че в помещенията, където е настанен ищецът, има санитарен
възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща
баня и санитарен възел с други лишени от свобода създава неудобство.
Същевременно обаче не се доказа А. да е бил затруднен в ползването и с това да
е осъществено действие в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Видно от представената справка и копие от дневните режими се
установява, че в Затвора гр. Пазарджик, Ловеч, София се провежда престой за
раздвижване в рамките на един час, осигуряват се почистващи препарати,
възможност за осъществяване на лична хигиена и хранителен режим. Съдът счита,
че администрацията на Затворите в гр. Пазарджик, София и Ловеч предвид това не
е извършила незаконосъобразно бездействие по осигуряване на чистота и хигиена в
местата за лишаване от свобода. Необходима е и съпричастност от страна на задържаните под стража, за да се поддържа
хигиената в помещенията, които обитават. Те също следва да полагат усилия за
това.
От събраните писмени доказателства съдът не установи да е
налице бездействие в осигуряване на дезинсекция и дератизация на сградите на
Затворите в гр. София, Пазарджик, Ловеч, поради което оплакванията на ищеца в
тази насока съдът счита за неоснователни и не е налице незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация.
По делото не
се представиха доказателства за медицински проблем на ищеца, както и свидетелят
не знае за такъв, поради което бездействие и липса на медицинска грижа не се
доказват.
С оглед съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът счита, че е налице противоправно
поведение на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за периода след 01.06.2009г.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът
приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД,
исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява частично доказана
и следва да бъде уважена
частично. Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно
което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да
служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на
претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по
въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В случая, като се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата
инстанция приема, че исковете следва да бъдат уважени при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:
За периода 01.06.2009г.(27.05.2009г.)
до 01.02.2012г. пребиваване в Затвора гр. София, от заявената сума за
обезщетение на неимуществени вреди(10000лева) следва да бъде уважен искът за сумата в размер на 1600 лв.
За периода в Затвора гр. Ловеч от
19.11.2018г. до 19.12.2018г., от заявената сума за обезщетение на неимуществени
вреди(5000лева) следва
да бъде уважен искът за сумата в размер на 50 лв.
За периода в Затвора гр. Пазарджик
от 01.02.2012г. до 18.09.2016г. от заявената сума за обезщетение на
неимуществени вреди(15000лева)
следва да бъде уважен искът за сумата в размер на 2700 лв.
За периода в Затвора гр. Пазарджик
от 22.07.2019г. до 14.09.2020г. от заявената сума за обезщетение на
неимуществени вреди(5000лева)
следва да бъде уважен искът за сумата в размер на 700 лв.
Така общата сума, която съдът счита, че следва
да бъде присъдена е в размер на 5050 лв.
За разликата до претендираните 50 000 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен, включително и за периода до
01.06.2009г., с оглед предявяването срещу ненадлежен ответник.
Следва да се присъди и законна лихва върху
сумата, като видно от исковата молба такава е претендирана, считано от датата
на завеждане на исковата молба 14.09.2020г.
По изложените съображения, Административен съд
Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на И.П.А., ЕГН **********, сумата в размер на 5050 (пет хиляди и петдесет) лева за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за период в
Затвора гр. София от 01.06.2009г. до 01.02.2012г.; в Затвора гр. Ловеч от
19.11.2018г. до 19.12.2018г.; в Затвора гр. Пазарджик от 01.02.2012г. до
18.09.2016г. и в Затвора гр. Пазарджик от 22.07.2019г. до 14.09.2020г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на И.П.А., ЕГН **********, законна лихва върху присъдената сума, считано от 14.09.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.П.А.,
ЕГН **********, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за горницата над сумата от 5050 (пет
хиляди и петдесет) лева до предявения с иска размер от 50 000 лв., и за
обезщетение за престоя в затвора гр. Пловдив от 16.05.2005г. до 02.04.2007г; в
Затвора гр. София от 02.04.2007г.до13.10.2008г.; в Затвора гр. Стара Загора от
13.10.2008г. до 27.05.2009г.; в Затвора гр. София от 27.05.2009г. до
01.06.2009г.;
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 770
от 27.10.2021 г. по КАД № 605/ 2021 г. на Административен съд – Пазарджик, ХI-състав:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265 от
25.03.2021г., постановено по адм. дело № 944 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.