№ 262
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 70/08.11.2021 г. по т.д.№ 4/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград съдът е осъдил Л. В. Т. да заплати на „Ноа 49“ ЕООД сумата от 75 005 лв. с
ДДС, представляваща стойността на изпълнени СМР по договор за възлагане на
строителството на жилище от 04.04.2016 г. за втори етап от строителството, ведно с
начислената законова лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска
над този размер, до претендирания размер от 94 800 лв. като неоснователен. С решението Л.
В. Т. е осъдена да заплати на „Ноа 49“ ЕООД сумата 8 020.31 лв. - разноски за държавна
такса, възнаграждение за адвокат в настоящето производство и производството по
обезпечение и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от иска. С
решението „Ноа 49“ ЕООД е осъдено да заплати на Л. В. Т. сумата 1 023.00 лв. - разноски за
възнаграждение за адвокат в производството и възнаграждение за вещо лице, съобразно
отхвърлената част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Л. В. Т. , която моли то да
бъде отменено в частта, с която е осъдена да заплати на „Ноа 49“ ЕООД сума в размер на
75 005 лв., представляваща стойността на изпълнени СМР по договор за възлагане на
строителство на жилище от 04.04.2016г. за втори етап от строителството, ведно с
начислената лихва върху главницата, както и сторените по делото разноски за държавна
такса, вещо лице и възнаграждение за адвокат, съобразно уважената част от иска. Моли
искът да бъде отхвърлен изцяло. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниквало след
приемането й - чл.266,ал. 1 от ЗЗД . позовава се на съдебна практика, съгласно която
приемането на извършена работа по договор за изработка обхваща както фактическото
1
действие /разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя/, така и правно действие /признание, че то съответства на
възложеното с договора, което е израз на одобряването му/. За приемане на работата било
релевантно реалното предаване ведно с изявление на възложителя, че счита същото за
съобразено с договора или извършването на конклудентни действия, придружаващи
получаването на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо
изразено съгласие от страна на възложителя за такова пълно одобряване. В тежест на ищеца
било провеждането на пълно главно доказване на фактите, на които основава своето искане
към съда /чл.154, ал.1 от ГПК/. Ищецът не установил твърдените от него факти и
обстоятелства, поради което искът по чл.266, ал. 1 от ЗЗД следвало да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен. По делото липсвали доказателства за отправяне на покана до Т.
да приеме извършените на втори етап от строителството СМР, както и за приемане на
работата от нея. Л.Т. твърди, че се е противопоставила на извършването на СМР. За тези
обстоятелства са представени писмени доказателства - извлечения от имейл
кореспонденция, които изобщо не са взети предвид от първоинстанционният съдебен състав
и не са обсъждани като доказателства. С писмо, изпратено по имейл адрес на 13.10.2020 г.
управителят на „НОА 49“ ЕООД бил уведомен, че жалбоподателката не желае да
продължава да извършва каквито и да е дейности/работи в процесния имот /апартамент/ и е
помолен да преустанови всякакви такива дейности/работи. Л.Т. поискала да й бъде
представена количествено-стойностна сметка и информация за стойността на
довършителните работи, необходими за извършване, каквато не й била предоставена. Т. не е
приела и подписала Акт Образец 15. С писмо/молба № М-00-466 от 23.12.2020 г. била
уведомена и Община Благоевград за невъзможността и отказа на Л.Т. да приеме
извършените СМР и да подпише Констативен акт за установяване на годността за приемане
на етапа на строежа (Акт образец 15). За този отказ била своевременно уведомена и
фирмата, упражняваща строителен надзор върху обекта. Приемането на работата по
договор за изработка не можело да бъде заместено с наличието на властнически
волеизявления на съответните административни органи за съответствие на строежа с
изискванията на ЗУТ и със строителните правила и норми, поради което Актът за
установяване на годността за приемане на етапа на строежа, който не е подписан от
ответницата и който целял установяване на съответствието на строежа с одобрените проекти
не можело да бъде приравнен на приемане на извършените СМР. Не било налице и
„мълчаливото съгласие“ за приемане на работа. Такова би могло да има само ако
„ъзложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото
функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на
възложителя. Жалбоподателката живеела в чужбина и нито е установила, нито упражнява
фактическа власт върху имота.
Жалбоподателят поддържа, че дори да се приемело, че работата е приета, в
този случай поръчващият дължал уговореното възнаграждение, но нормата на чл.266, ал. 1
от ЗЗД била диспозитивна, което дава право на страните по договорното правоотношение да
определят други начини за плащане. Такъв друг начин бил уговорен между страните като с
Раздел II „Цена на строителството“, т.1 от Договор от 04.04.2016г. за възлагане на
строителство било прието, че цената на строителството на сградата за всеки етап на
строителството ще се формира на база на сключени договори за изпълнение на СМР и на
съответните непреки разходи, свързани със строителството като цената на строителството за
всеки етап от неговото изпълнение ще бъде подписван анекс, неразделна част от този
договор. С т.6 от Раздел III „Задължения на страните“ на Договора от 04.04.2016 г. за
възлагане на строителство на жилище възложителят поел задължение да заплати на
Изпълнителя разходите, направени от него в процеса на изпълнение на договора и съответно
разписани като анекси. Съдът правилно приел, че Анекс № 2 не обвързва Л.Т., тъй като тя не
се е съгласявала с неговите условия и не го е подписвала, а представителната власт на ЕТ
„С. М. - М.-С“ да договоря и сключва договори от нейно име и за нейна сметка била
прекратена. Следователно уговорките на Анекс № 2 за цена на строително-монтажните
работи и начините и сроковете за нейното заплащане не обвързвали жалбоподателката и
2
сумите не били дължими от нея. В тази връзка не били представени доказателства за
извършените разходи по строежа на строителя „Лукс строй“ ООД, както и че те са му
заплатени разходите.
Ответникът по жалбата „Ноа 49“ ЕООД я оспорва. Поддържа, че с Акт обр.15 е
установена годността на приемане на етапа на строежа и е констатирано, че е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, поради което било без значение дали ищцата
е приела работата. Това било констатирано и от изслушаната по делото експертиза.
Вземането за възнаграждението за работата било изискуемо. Във водените по време на
спиране на производството по делото преговори между страните ответницата предложила
друг начин на изпълнение на задължението, което означавало приемане на работата.
Заявява, че представя решение № 12023/25.09.2020 г. на САС, ТО, 11 състав и
моли да бъде прието. Твърди, че решението касае първият етап от процесното строителство.
С отговора вместо посоченото решение представя Решение № 386/28.01.2020
г. по т.д.№ 86/2018 г. на Окръжен съд Благоевград.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Ноа
49“ ЕООД в частта, с която съдът е отхвърлил иска над присъдената сума в размер на 75 005
лв. до пълния предявен размер от 94 800 лв. като неоснователен като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на събрания по делото
доказателствен материал и в нарушение на материалния закон. Съдът правилно приел
установено изпълнението на строежа съгласно договорите със строител, удостоверено с
подписване на акт обр.15/2020 г., както и завършеност на сградата на етап акт обр.15.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установила, че втори етап от
строителството съгласно строителната документация е завършена, като изпълненият строеж
отговаря на одобрените проекти. Вещото лице посочило, че съгласно
разходооправдателните документи по делото стойността на извършените СМР за процесния
имот е 79 000 лв. без ДДС, равняващи се на 94 800 лв. с ДДС. Съдебно-счетоводната
експертиза установила, че приложените по делото фактури за извършени СМР са
осчетоводени надлежно, в т.ч. и при фирмите-доставчици на ищеца. Съдът приел
извършването на посочените в протоколите СМР, както и възникване на задължението им за
плащане. Съдът обаче приел, че искът е основателен до размера на 75 005 лв., която сума
представлява стойността на извършените СМР за втори етап от строителството на
процесния обект, изчислена по еталонни цени като не изложил мотиви защо следва да се
приложат изчисленията на стойността на СМР по еталонни цени в размер на 75 005 лв., а не
по действителни такива, остойностени от вещото лице на сума равна на предявената с
исковата молба - 79 000 лв. без ДДС, равняващи се на 94 800 лв. с ДДС. В съдебно заседание
по делото, проведено на 19.05.2021 г. вещото лице обяснило, че еталонните цени
представляват осреднени за страната цени, които се прилагат като база за остойностяване в
строителния процес. Същите биха били приложими в ситуация, при която не са налице
достатъчно данни относно действителната стойност на изпълнените СМР и същите следва
да се определят по базови такива за идентични СМР. Жалбоподателят се позовава на
съдебната практика, съгласно която с оглед принципа за еквивалентност на насрещните
престации, дължими за заплащане са фактически извършените работи по действителни
цени, стойността на които, при необходимост, може да бъдат установена с помощта на вещи
лица - по арг. от чл. 266, ал. 2 ЗЗД - Решение № 110 от 17.08.2011 г. на ВКС по т. д. №
597/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015 г., IIIг.
о., ГК, Решение № 295 от 5.06.2013 г. на ПАС по е. т. д. № 386/2013 г. При договора за
изработка законодателят изрично бил предвидил принципът за еквивалентност на
престациите с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който, при приемане на изработеното се дължи
заплащане само на фактически извършените по договора работи и то по действителни цени.
Така никоя от страните по него да не може да се обогати за сметка на другата, да реализира
доход едната, за сметка на другата. Противното щяло да доведе до обогатяване на ответника
за сметка на ищеца. При определяне на стойността на изпълнени СМР по договор за
3
строителство, законът допускал изпълнителят да получи печалба, а не само да му се
възмездят направените разходи за материали и труд. Съгласно чл. 268 от ЗЗД, ако
поръчващият се откаже от договора по основателни причини, той следва да заплати на
изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от
изпълнението на работата. Претендираната сума била дължима в пълен размер и била
изискуема.
Ответникът по жалбата Л. В. Т. я оспорва, твърди, че не е приела работата и не
е подписала Акт обр.15. Поддържа, че не е била във фактическа власт върху имота, за да
може да направи възражения за недостатъци по изпълнената работа.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема от правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове, предявени от
„Ноа 49“ ЕООД срещу Л. В. Т. с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 94 800 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по договор за строителство от
4.04.2016 г. и анекс № 2/12.03.2018 г. за втори етап от строителството, заедно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че по
силата на договор за строителство от 4.04.2016 г. Л. В. Т. му възложила строителството на
описания в договора жилищен имот, като цената следвало да се заплаща за всеки етап от
строителството въз основа на подписан анекс. Такъв анекс бил подписан на 4.08.2016 г., с
който цената на строителството до фаза „груб строеж“ била уговорена на 45 360 лв. с ДДС,
дължима в 14-дневен срок след съставяне на акт обр. 14 и след писмена покана от
изпълнителя до възложителя. Акт обр. 14 бил подписан на 5.02.2018 г. След приключване на
първи етап по договора бил сключен анекс № 2/12.03.2018 г., с който била определена
цената на строително-монтажните работи за втори етап на строителството до издаване на
акт обр.15 и Разрешение за ползване на сградата.Стойността на строителството за втори етап
е определена на 140 818.80 лв., която сума е дължима от ответника поетапно, на фиксирани
авансови вноски с определен падеж, както следва: сумата от 42 254.64 лв. - в срок до
15.04.2018 г.; сумата от 28 162.76 лв. - в срок до 30.05.2018 г.; сумата от 28 162.76 лв. - в
срок до 30.07.2018 г.; сумата от 28 162.76 лв. - в срок до 10.09.2018 г.; сумата от 14 081 лв. -
след подписване на акт обр. 15. Към момента на предявяване на иска била дължима сумата
126 742.92 лв. След направени разчети и рекапитулация на извършените дейности по
изпълнение на строителството на сградата било установено, че тяхната стойност е по-ниска
от първоначалните прогнозни разходи към датата на сключване на анекс № 2/12.03.2018 г.
Стойността на изпълнените СМР по процесния апартамент била 94 800 лв. с ДДС.
Ответникът по делото Л. В. Т. оспорва предявения иск. Поддържа, че е
оттеглила даденото на С. М. пълномощно, поради което анекс № 2/12.03.2018 г. не я
обвързва, тъй като не се е съгласявала с неговите условия. Оспорва датата на анекса.
Поддържа, че при сключването му С. М. е действала в нейна вреда. Ответникът оспорва да е
приемал работата по втори етап от строителството на процесния обект като твърди, че
изрично се противопоставил на тяхното извършване и приемане. Оспорва претенцията и по
размер
С нотариален акт № 54/25.05.2015 г., том I, peг. № 944, нот.дело № 47/2015 г.
на нотариус В. Т., С. Т. М. дарила на племенницата си Л. В. Т. притежаваното от нея право
на строеж за изграждането на следния жилищен имот: апартамент № 9 с площ от 148.04 кв.
м., находящ се в гр. Благоевград, ул. „Братя Миладинов“ № 1, четвърти надпартерен етаж, на
кота +11,50 м., състоящ се от дневна, кухненски бокс, три спални, две бани с тоалетни,
дрешник и коридор, заедно с мазе № 1 с площ от 13,76 кв. м., заедно със съответните ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо
УПИ XV-6395 от кв. 117 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград, съставляващ поземлен имот с
кадастрален идентификатор 04279.612.168 по кадастралната карта на гр. Благоевград.
С договор от 4.04.2016 г. Л. В. Т. е възложила на „Ноа 49“ ЕООД,
4
представлявано от управителя С. Т. М., извършването на строителството на обекта, за който
е учредено право на строеж с нотариален акт № 54/25.05.2015 г., до издаването на акт обр.
16 и получаване на разрешение за ползване на сградата. С раздел II страните са приели
цената на строителството на сградата за всеки етап на строителството да се формира на база
сключени договори за изпълнение на СМР и на съответните непреки разходи, свързани със
строителството, като цената на обекта по договора ще се определи съобразно относителния
дял в сградата. За цената на строителството на всеки етап от неговото изпълнение страните
са се съгласили да бъде подписван анекс. В раздел III, т. 7 е посочена банковата сметка, по
която следва да бъде превеждана цената. Предвидено е, че по споразумение между страните
договорената сума може да се изплаща и поетапно, след приемане на съответния етап на
изпълнение на строителството, след писмена покана от изпълнителя до възложителя.Според
т. 8 от раздел III при неизпълнение или забава на плащането е дължима неустойка в размер
0.1 % от общата договорена цена за всеки ден на забава на плащането, но не повече от 10 %
от нея.
С анекс № 1/4.08.2016 г. страните са уговорили, че цената на строителството
на обектите, предмет на договора от 4.04.2016 г., е 37 800 лв. без ДДС, в която са включени
както преките разходи за строителството, определени на базата на сключен договор за
строителство с „Лукс Строй“ ООД за изграждане на сградата до фаза „груб строеж“ и
подписване на акт обр. 14, ведно с обектите, предмет на договора, така и съответните
непреки разходи за изпълнение на строителството на този етап. Според т. 2 от анекса
заплащането на цената може да се извърши на части, а окончателното разплащане ще се
извърши не по-късно от 14 дни след подписване на акт обр. 14, след писмена покана от
изпълнителя до възложителя.
Договорът и анексът са подписани от името на ответницата от С. Т. М.
/управител на ищеца - изпълнител/, която е била упълномощена с пълномощно с peг. №
945/25.05.2015 г. с нотариална заверка на подписа на ответницата, извършена от нотариус В.
Т..
Представен е акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 5.02.2018 г.,
подписан от проектанта - конструктор инж. М. С. М., представител на строителя „Лукс
Строй“ ООД Я. Я. Г. и представител на строителния надзор „Инвестконтрол - 99“ ЕООД
инж. Л. С. И..Видно от констативен акт от 11.12.2020 г., е установена годността на приемане
на етапа на строежа, като е констатирано, че строежа е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти.
С анекс № 2/12.03.2018 г. страните са уговорили, че цената на строителството
на втория етап до издаване на акт обр.15 и Разрешение за ползване на сградата, респективно
на обектите, предмет на споразумението от 04.06.2016 г. е 140 818.80 лв. с ДДС. В договора
подробно са изброени видовете СМР, които са включени в тази цена. Определен е срок за
подписване на акт обр.15 – 01.10.2018 г. Договорено е поетапно заплащане на цената за
втори етап: сумата от 42 254.64 лв. - в срок до 15.04.2018 г.; сумата от 28 162.76 лв. - в срок
до 30.05.2018 г.; сумата от 28 162.76 лв. - в срок до 30.07.2018 г.; сумата от 28 162.76 лв. - в
срок до 10.09.2018 г.; сумата от 14 081 лв. - след подписване на акт обр. 15. Прието е
възложителят да превежда договорената цена на изпълнителя по посочената негова банкова
сметка в 7-дневен срок от писмената покана. Анексът е подписан от името на Л. В. Т. от С.
Т. М., която е и управител на „Ноа 49“ ЕООД, упълномощена с пълномощно с peг. №
945/25.05.2015 г. с нотариална заверка на подписа на ответницата, извършена от нотариус В.
Т..
Представен е констативен акт от 11.12.2020 г. за установяване годността за
приемане на етапа от строежа, подписан от представители на възложителя; проектантите;
строителя „Лукс строй“ ООД; консултанта /строителния надзор/. С него е установена
годността на приемане на етапа на строежа, като е констатирано, че строежът е напълно
завършен, съгласно сключения договор; одобрените инвестиционни проекти и изискванията
към строежите. Посочено е, че с акта се предава строежа от строителя на възложителя.
С пълномощно с per. № 945/25.05.2015 г., от на нотариус В. Т., с нотариална
5
заверка на подписите, Л.Т. е упълномощила ЕТ „С. М. - М. - С“, ЕИК *********, да я
представлява като собственик на правото на строеж за изграждането на недвижим имот,
представляващ жилище - апартамент 9, находящ се в сграда с идентификатор
04279.612.168.1, в поземлен имот № 04279.612.168 по КККР на гр. Благоевград, с право да
сключва всякакви договори и да я представлява! пред трети лица, както и да подписва
всякакви документи.
Представена е нотариална покана с per. № 349/2018 г. на нотариус М. К.,
съдържаща изявление на ответницата Л.Т. до С. Т. М. за оттегляне на пълномощното с per.
№ 945/25.05.2015 г. В приложеното към поканата съобщение нотариусът е удостоверил
получаването й лично от С. М. на 09.02.2018 г. в 9:30 ч.
С уведомление от 13.10.2020 г. Л.Т. е уведомила управителя на „Ноа 49“
ЕООД, че не желае да продължава каквито и да е дейности и работи в апартамент № 9, че
следва да преустанови всички работи и дейности в него незабавно и да освободи
апартамента като е поканен на 14.10.2020 г. да предаде ключовете.
Представена е молба от 23.12.2020 г., подадена от Л. В. Т. до Главния архитект
на община Благоевград, в която се съдържа изявление, че на 04.12.2020 г. е получила покана
на електронната си поща от управителя на „Ноа 49“ ЕООД за приемане на извършените
СМР и подписване на Констативен акт за установяване годността на строежа.
Представени са договори за възлагане на СМР с количествено-стойностна
сметка за възлагането и цената на СМР за втори етап от процесния договор за строителство,
както и доказателства за заплащането на тези СМР.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена и
като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице
А.Н., съобразно подписания анекс № 2/ 04.08.2016 г. и разходо-оправдателните документи
по делото, дължимата сума към момента е с общ размер 126 742.92 лева с ДДС. Дъгласно
представените по делото разходооправдателни документи, договори и протоколи за
приемане, стойността на СМР за процесния имот е в размер 79 000 лева без ДДС и 94 800
лв. с ДДС. Строежът е изпълнен съгласно договорите със строител и е удостоверено с акт
обр.15. Вещото лице след преглед на изпълнението на място е посочило, че втория етап от
строителството, съгласно Разрешение за строеж и заповеди към него е завършена. Към
датата на заключението първия етап на сградата е въведен в експлоатация, а втория етап от
строителството е на акт 15, преди въвеждане в експлоатация като сградата е с напълно
завършени общи части, фасада, покрив, вертикална планировка и ограда. Не е монтиран
асансьор. Апартамент № 9 /процесният/ уе на шпакловка и замазка за жилищните
помещения, санитарните поомещения са на мазилка и замазка. Терасите са напълно
завършени. Вътрешните преградни стени на мазе № 1 не са изпълнени. Стойността на СМР
по еталонни цени е в размер 75 005 лева с ДДС.
По делото е изслушана съдебно-счетоводната експертиза. Съгласно
заключението на Р.М. Х. от приложените 76 броя фактури по делото, 74 броя са
осчетоводени от „Ноа 49“ ЕООД, като същите са осчетоводени и във фирмите доставчици,
като доставчиците са получили дължимите суми по фактурите от „Ноа 49“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР за етап 2
по договор за строителство от 4.04.2016 г. и анекс № 2/12.03.2018 г., сключени между
страните.
Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да плати възнаграждение – чл. 258 ЗЗД. Изпълнителят може да претендира
възнаграждение само, ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
6
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил
работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме.
Въззивникът и ответник по делото е оспорил наличието на договорни
отношения с въззивника-ищец по посочения договор за строителство.
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението
на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Преобладаващата съдебна практика е в смисъл, че
предвидената в нормата на чл. 160, ал. 2 от ЗУТ обикновена писмена форма на договорите, с
които се уреждат отношенията между тях, има само доказателствена функция (ad
probationem), но не е елемент от фактическия състав на валидното му сключване и
неспазването й не обуславя нищожност на договора, по смисъла на чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във
връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД. От дефинитивната норма на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД
следва, че като двустранна правна сделка, договорът се счита сключен с покриване на
идентичните по своето съдържание насрещни волеизявления на страните относно
съществените му елементи, в което именно се състои постигнатото между съконтрахентите
съгласие за създаване на правна връзка между тях. Когато волята на страните за сключване
на неформален договор е обективирана в конклудентни действия, те следва да са от такова
естество, че от тях еднозначно да бъде изведено съгласието на страната за неговото
сключване.
Съгласно легалната дефиниция, представена в чл.258 от ЗЗД, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на
другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Разпоредбата на чл.261, ал.2 от ЗЗД
възлага на изпълнителя отговорността за доброто качество на изработеното, в случай, че
работи със свой материал. Той дължи на поръчващия един резултат - завършената работа.
Задължението му по договора е да престира на поръчващия резултата. Изпълнителят се
освобождава от него само, ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото
в договора предназначение работа, както и в хипотезите на последваща обективна
невъзможност за изпълнение. Изпълнителят може да претендира възнаграждение само, ако
работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща
обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работата е била изпълнена и може да
бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато поръчващият се откаже
от договора съгласно чл.268 от ЗЗД следва да заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да
даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме
изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното
възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да
приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата, както бе посочено,
обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от
поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното
съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на
възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да
приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава
върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
От събраните по делото доказателства /договор за строителство от 4.04.2016 г./
се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение,
7
произтичащо от процесния договор за строителство от 4.04.2016 г., представляващ по
същество договор за изработка по смисъла на чл. 358 ЗЗД, с който ответницата е възложила,
а ищецът е приел да извърши строителството на многоетажна сграда, част от която е и
отредения за ответницата самостоятелен обект - апартамент № 9 с площ от 148,04 кв. м.,
находящ се в гр. Благоевград, ул. „Братя Миладинов“ № 1, четвърти надпартерен етаж,
заедно с принадлежащато му мазе № 1 с площ от 13,76 кв. м., заедно със съответните ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С договора е
прието, че цената по него за всеки етап на строителството, ще се формира на база сключени
договори за изпълнение на СМР и на съответните непреки разходи, свързани със
строителството. Постигнато е съгласие цената на строителството на апартамент № 9 с площ
от 148,04 кв. м., находящ се в гр. Благоевград, ул. „Братя Миладинов“ № 1, четвърти
надпартерен етаж, заедно с принадлежащато му мазе № 1 с площ от 13,76 кв. м., заедно със
съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото ще
се определя съобразно относителния дял на обекта в сградата. Договорено е за цената на
строителството на всеки етап от изпълнението му да бъде подписван анекс. Такъв е
подписан на 4.08.2016 г. за първи етап на строителството - етап „груб строеж“ с цена 37 800
лв. без ДДС /45 360 лв. с ДДС/.
По делото е представен анекс № 2/12.03.2018 г., подписан от ищеца по делото.
С оглед оттегляне на пълномощията, предоставени от страна на ответника на С. М. преди
сключването на този анекс, съдът приема, че той не е подписан от ответника по делото. От
друга страна, независимо, че липсва подписан анекс за цената на втория етап от процесното
строителство, страните по делото са обвързани от сключения между тях договор за
строителство. По делото е установено, че на 13.10.2020 г., възложителят Л.Т. е отправила до
изпълнителя волеизявление за прекратяване на договорната връзка. В отправеното
волеизявление не са посочени причините за прекратяването. По делото също липсват
твърдения за тези причина. Разпоредбата на чл.268 от ЗЗД дава възможност на възложителя
да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало в случай, че има основателна
причина. При липса на посочени причини за прекратяване на процесния договор, съдът не
може да прецени дали същите са основателни, с оглед на което приема, че към датата на
волеизявлението за прекратяване на договорната връзка ответницата не е била носител на
правото да я прекрати.
По делото е установено, че ищецът е изпълнил строителството до етап
подписан акт обр.15. С констативен акт от 11.12.2020 г. за установяване годността за
приемане на етапа от строежа, подписан от представители на възложителя; проектантите;
строителя „Лукс строй“ ООД; консултанта /строителния надзор/. С този акт е установена
годността на приемане на етапа на строежа, като е констатирано, че строежът е напълно
завършен, съгласно сключения договор; одобрените инвестиционни проекти и изискванията
към строежите. Посочено е, че с акта се предава строежа от строителя на възложителя.
По делото е установено че с електронно писмо от 4.12.2020 г. ответницата е
била поканена да приеме изпълнените от ищеца СМР, което ответницата е потвърдила с
молбата си до главния архитект на община Благоевград, от която е видно, че ответницата е
заявила, че няма да се яви за приемането и подписването на акт обр.15.
Не се спори по делото, че ответницата не се е явила и не е извършила
необходимите фактически и правни действия за да получи от изпълнителя на готовия
резултат и да одобри изработеното. В този случай и тъй като поръчващият не е прегледал
работата и не е направил всички възражения като въобще е отказал да приеме изпълнението,
работата се счита приета и рискът е преминал върху поръчващия като по отношение на него
е възникнало задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /така
решение № 202/27.02.2015 г. по т.д.№ 4123/2013 г. на ВКС, ТК, II отделение/.
По делото е установено от представения акт обр.15 и изслушаната съдебно-
техническа експертиза, че строежът е напълно завършен, съгласно сключения договор;
одобрените инвестиционни проекти и изискванията към строежите.
С оглед на това, съдът приема, че за ответницата е възникнало задължението за
8
заплащане на етап 2 от строителството на обекта, предмет на процесния договор.
Съдът намира неоснователно възражението за договаряне от страна на
пълномощника на ответницата в нейна вреда. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че договорът от 4.04.2016 г. не е
сключен във вреда на възложителя по него.
Спорен по делото е въпросът за размера на възнаграждението, дължимо от
ответника по договора. Независимо от това, че страните не са подписали анекс за цената на
етап 2 от договора, в самия договор те са постигнали съгласие цената за всеки етап да се
формира на база сключени договори за изпълнение на СМР и на съответните непреки
разходи, свързани със строителството като цената на конкретния апартамент се определя
съобразно относителния му дял в сградата.
От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза се установнява,
че съгласно представените по делото разходооправдателни документи, договори и
протоколи за приемане, които не са оспорени от страна на ответника, стойността на
извършените по втория етап от строителството на процесния обект строително-ремонтни
дейности е в размер 79 000 лв. без ДДС и 94 800 лв. с ДДС. Съдът приема, че това е
дължимата сума, за която страните са постигнали съгласие с договора. Същата е дължима с
ДДС, тъй като съгласно раздел III, чл.7, изр.последно от договора за всяко плащане
изпълнителят издава данъчна фактура.
По изложените съображения съдът намира, че решението в частта му, с която
предявения иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума 75 005 лв. до пълния
предявен размер от 94 800 лв. следва да бъде отменено като въззивнният съд да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 19 795 лв., ведно със законната лихва върху нея от
датата на депозиране на исковата молба - 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят
своевременно поисканите от ищеца и доказани от него разноски за производството. Такива
са доказани като направени в първата инстанция в общ размер на 7592 лева за първата
инстанция: 1./ 3792 лв. - за заплатената държавна такса по исковата молба, 2./ 3500 лв. - за
заплатеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция по представения договор за
правна защита и съдействие, 3./ 300 лв. депозит за експертиза
Във въззивната инстанция са доказани разноски на жалбоподателя-ищец в
размер 4400 лева /общо за подаване на въззивна жалба и защита срещу въззивната жалба на
насрещната страна/ - за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие и платежни нареждания
и 395.90 лв. за експертиза.
Жалбоподателят ответник е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя-ищец адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000
лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. /3% от 84 800 лева е 2 544 лева/ При
съобразяване на цената на исковете, минималният размер на адвокатското възнаграждение
по делото е 3374 лв., при който минимален размер съдът намира, че заплатеното
възнаграждение от 4400 не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от горното Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 70/08.11.2021 г. по т.д.№ 4/2021 г. по описа на Окръжен
9
съд – Благоевград в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от „Ноа 49“ ЕООД
срещу Л. В. Т. иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 19 795 лв., представляваща разликата между сумата 75 005 лв. ,
представляваща стойността на изпълнени СМР по договор за възлагане на строителството
на жилище от 04.04.2016 г. за втори етап от строителството, ведно с начислената законова
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.01.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението, до пълния претендиран размер от 94 800 лв.
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. В. Т., ЕГН - **********, с адрес - гр. ***, ж. к. „***“, бл. 1, ет. 2,
ап. 6 да заплати на „Ноа 49“ ЕООД ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление -
гр. Благоевград, ул. „Д-р Христо Татарчев“ № 3, на основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл.266,
ал.1 от ЗЗД сумата 19 795 лв., представляваща разликата между сумата 75 005 лв.,
представляваща стойността на изпълнени СМР по договор за възлагане на строителството
на жилище от 04.04.2016 г. за втори етап от строителството, до пълния претендиран размер
от 94 800 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба
- 11.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70/08.11.2021 г. по т.д.№ 4/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград в останалата му част.
ОСЪЖДА Л. В. Т. да заплати на „Ноа 49“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата 7592 лева разноски в първата инстанция
ОСЪЖДА Л. В. Т. да заплати на „Ноа 49“ ЕООД на основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата 4795.90 лева разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10