Р Е Ш Е Н И Е № 203/12.11.2021 г.
12.11.2021 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На двадесети и втори октомври
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 200 по описа на 2021 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на Л.В.Г.,***, против Решение № 2153-28-82 от 15.06.2021 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-119/19.04.2021 г. против Разпореждане № 281-00-2507-11/22.12.2020г.
на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и
във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено ПОБ
за периода 12.12.2016г. до 09.11.2017г. в размер на 12 629,30лева- главница и
3 876,80 лева-дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение
за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
В жалбата се
твърди, че обжалваното решение
е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалните и процесуални
норми и при липса на мотиви, като се
прави искане същото да бъде
отменено със законните последици от това.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, не се явява, като изпраща процесуален
представител адв. М. Х., която поддържа жалбата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
делото своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител ст.
юрисконсулт А. С., която оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнително представя подробни писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със заявление № 281-00-2507 от 21.12.2016г. оспорващата Л.Г. е поискала
отпускане на парично обезщетение за безработица/ПОБ/ на осн.
чл. 54а от КСО, като е декларирала, че трудовото й правоотношение с „Й.“ ООД е прекратено на 12.12.2016г., в потвърждение на което е представила Заповед
№77/12.12.2016г.
на процесното дружество за прекратяване на
трудов договор № 84/06.12.2016г.
С разпореждане №
281-00-2507-1/21.12.2016 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на ПОБ по
заявление от 21.12.2016 г. с мотиви: „До получаване на СЕД U002 и СЕД U004“.
С
разпореждане № 281-00-2507-2/25.05.2017 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол
на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на паричното обезщетение
за безработица е възобновено с мотиви: „получен СЕД U002 и U004”.
С разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във
връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО и чл. 546, ал. 1 от КСО и чл. 54в, ал. 1 от КСО
и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отпуснато ПОБ, считано от 12.12.2016 г. до 11.06.2017 г. в размер на 74.29 лева дневно.
С разпореждане № 281-00-2507-4/26.05.2017
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във
връзка с чл. 54д, ал. 1. Т. 1 от КСО е прекратено изплащането па ПОБ, считано
от 20.01.2017 г. с мотиви: „Започване на трудова дейност“.
С разпореждане № 281-00-2507-5/05.06.2017
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54ж, ал. 1 е изменено
разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017 г. като е определен нов период на ПОБ
от 12.12.2016 г. до 11.08.2017 г.
С разпореждане № 281-00-2507-6/14.06.2017
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54г, aл. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на ПОБ, считано от 20.01.2017 г. с мотиви: „До
получаване на СЕД U002“.
С
разпореждане № 281-00-2507-7/21.08.2017 г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол
на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на паричното обезщетение
за безработица е възобновено с мотиви: „получен СЕД U002 и U004”.
С разпореждане № 281-00-2507-8/21.08.2017 г.
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 55ж, ал. 1 и във връзка с
чл. 54д, ал. 5 от КСО е възстановено изплащането на ПОБ за периода от
18.04.2017 г. до 09.11.2017 г. в размер на 74.29 лева дневно.
След неколкократно спиране и възобновяване
на адм.
производство с Разпореждане
№ 281-00-2507-3/26.05.2017г. на длъжностното лице на което е
възложено осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, вр. с
чл. 54а, ал.1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в,
ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент(ЕО) № 883/2004 на Г. е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 12.12.2016г.
до 11.06.2017г. в размер на 74,29 лева
дневно. ПОБ е изплатено на оспорващата за посочения период в общ размер на
12629,30 лева.
С Разпореждане
№ 281-00-2507-9/05.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, на осн.
чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017г. за отпускане на ПОБ.
Жалбата на Г. против Разпореждане №
281-00-2507-9/05.03.2020г.
е оставена без уважение с Решение № 2153-28-48 от 30.06.2020 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт
гр.Ямбол, което е било предмет на
оспорване по адм. дело № 183/2020г. по описа на ЯАС. Това
решение е окончателно и е част от адм. преписка.
На оспорващата Г. са връчени
Разпореждане № 281-00-2507-9/05.03.2020г. и Разпореждане
№ 28-00-2507-10/05.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.1, във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, по подаденото заявление № 281-00-2507 от 21.12.2016г. В мотивите
към разпореждането е посочено следното:
„ При извършена проверка на контролните органи на ТП на НОИ гр.Ямбол в „Й.“ ООД е съставен
Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от 05.07.2019г., с който е установено,
че в дружеството без знанието на собствениците са назначени лица по трудово правоотношение, които не са упражнявали
трудова дейност. За лицата са подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са
осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Издадени
са задължителни предписания № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 97 лица,
между които е и Л.Г.. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало осигуряване,
тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.“
С Жалба вх. №
1012-28-81 от 24.03.2020 г. Л.Г. е
оспорила по административен ред Разпореждане № 281-00-2507-10/05.03.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, като е поискала отмяната му като незаконосъобразно, позовавайки се на наличието
на валидно трудово правоотношение по трудов договор № 84/06.12.2016г. с „Й.“
ООД.
Директорът на ТП на НОИ гр.Ямбол с
Решение № 2153-28-49 от 30.06.2020 г. е приел жалбата на Г. против
Разпореждане № 281-00-2507-10/05.03.2020г.
за допустима, но по същество за неоснователна, по
подробно изложени в акта съображения, налагащи извода, че същата реално не е
полагала труд по възникналото трудово правоотношение между нея и осигурителя „Й.“ ООД, поради което за нея не е възникнало осигуряване. В
оспореното решение се сочи, че при извършена проверка на контролните
органи на ТП на НОИ гр.Ямбол в
осигурителя „Й.“ ООД е установено с Констативен протокол
№ КП-5-28-00589191 от 05.07.2019г., че има 97 лица със сключени трудови
договори, между които и оспорващата Г., за които двамата собственици на
дружеството собственоръчно декларират в Декларация № 1130-28-179#1 от 27.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, че не
ги познават, не са сключвали трудови договори с тях и същите не са упражнявали
трудова дейност във фирмата. На осигурителя са връчени задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за процесните 97 лица, сред които е оспорващата/№ 84 от
предписанията/. Въз основа на неизпълнението на
издаденото задължително предписание № ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за
заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурителя „Й.“ ООД,
е подадено заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително
писмо № 1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол за заличаване на данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО , съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Решение
№ 2153-28-49 от 30.06.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, е получено
лично от оспорващата с известие за доставяне на 02.07.2020г., а жалбата до съда
е подадена, чрез адм. орган с вх. №
2103-28-26/16.07.2020г. Образувано е адм. дело № 182/2020г.,
по което е отхвърлена жалбата на Л. Г. срещу влязло в сила решение № Решение № 2153-28-49 от 30.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, с което е
оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 281-00-2507-10 от
05.03.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ, Ямбол, с което на основание чл.
54ж, ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл. 54а от КСО. Решението по адм. дело № 182/2020г. на ЯАС е окончателно и е част от адм. преписка.
Настоящото адм. дело № 200/2021г. на ЯАС е образувано по жалба против Решение № 2153-28-82 от 15.06.2021 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№
1012-28-119/19.04.2021 г. против Разпореждане №
281-00-2507-11/22.12.2020г.
на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и
във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено ПОБ
за периода 12.12.2016г. до 09.11.2017г. в размер на 12 629,30лева главница и
3 876,80 лева-дължима лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
По делото е
представена и съответно приета цялата адм. преписка
по издаване на процесното решение.
С
оглед изясняване на обективната истина, по реда на чл. 176 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК, са изискани обяснения от оспорващата за относими по делото
обстоятелства, като на основание чл. 176, ал. 2 от ГПК, съдът е съобщил
въпросите, на които следва да бъде даден отговор, а именно: 1.С кого и кога е сключила трудовия
договор?, 2.С кой от представляващите на „Й.“ ООД е
сключен процесният договор, кога и при какви
обстоятелства е станало това?, 3.Кога и при какви
обстоятелства е оформена трудовата книжка на Л.В.Г. със съответните подписи и
печати и от кого?, 4.Подробно да се опише от Л.В.Г.
мястото и естеството на извършваната от нея трудова дейност в „Й.“ ООД и за
какъв период от време е ставало това.
Оспорващата се
яви в проведеното на 08.10.2021г. съдебно заседание и съответно отговори на
поставените въпроси като посочи, че към края на ноември 2016г. се срещнала с
жена, която се представила за работодател, казвала се Й.. Явила се на интервю в
нейния офис, намиращ се в сградата на „Д. кабел“. В началото на декември
подписала трудовия договор пред нея, който договор с „Й.“ ООД бил изготвен,
подпечатан и подписан. Реално не е работила. След няколко дни й върнали
трудовата книжка, оформена - подписана и
подпечата.Трудовия договор бил прекратен три дни след назначаването.
Оспорващата
посочи, че не познава свидетеля Й.Г.Й., като от своя страна и той заяви, че не
познава и не е виждал оспорващата.
В качеството на свидетел, Й.Г.Й., като
управител на „Й.“ ООД с показанията си
установява относими към повдигнатия правен спор обстоятелства. През 2011 г. е
създадено дружеството „Й.“ ООД и се занимаваме със земеделие. Регистрирана е в
гр.***, но работят в село *.
Първоначално били
назначени той и сина му с 50 процента участие, Д.Я. като работник, С.И. като
работник, и дъщеря му за около 2 месеца. Други не са назначавали във фирмата.
Счетоводител във фирмата била Й. Д.. Съдът предяви за запознаване на свидетеля
Трудов договор № 84/06.12.2016 г., сключен между „Й.“ ООД и Л.В.Г., като свидетелят
Й. заяви, че подписа на мястото за работодател в трудовия договор не е негов. Впоследствие
разбрал, от служител от НОИ, че във
фирмата са били наети на работа още 93 човека, давали показания и пред
следовател.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество
жалбата се преценя като неоснователна по
следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е
Решение № 2153-28-82 от 15.06.2021 г. на
Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на
НОИ) гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-119/19.04.2021 г. против Разпореждане № 281-00-2507-11/22.12.2020г.
на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и във
връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено ПОБ
за периода 12.12.2016г. до 09.11.2017г. в размер на 12 629,30 лева главница и
3 876,80 лева-дължима лихва от датата на неоснователно полученото
обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ–Ямбол,
с оглед на което съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по
смисъла на чл. 117 от КСО, в предвидена от закона форма, с посочване
както на фактическите, така и на правните основания послужили за издаването му.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Настоящият
съдебен състав счита също, че решението – предмет на жалбата е издадено при
спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на
закона предвид следното:
При извършената проверка от контролен
орган на НОИ на осигурителя „Й.“ ООД с ЕИК ********* е установено с констативен
протокол № КП-5-28-00589191/05.07.2019г., че има 97 броя лица със сключени
трудови правоотношения, между които е и жалбоподателката,
за които двамата собственици на дружеството собственоръчно декларират, че не ги
познават, не са сключвали трудови договори с тях и не са упражнявали трудова
дейност във фирмата. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всичките 97 лица и са връчени на осигурителя. Същите не са обжалвани и
са влезли в сила.
Въз основа на
неизпълнението на издаденото задължително предписание № ЗД-1-28-
00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за жалбоподателят е подадено заявление № 1019-28- 184/31.07.2019г.
заедно с придружително писмо № 1019-28-184#1/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол
за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съгласно чл. 3, ал. 13 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно действащите към момента
нормативни разпоредби на чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
В
случая за лицето не е възникнало осигуряване, тъй като не започнало да
упражнява трудова дейност.
Според
чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113,
а съгласно ал. 3 за възстановяване на сумите по ал. 1 и ал. 2 длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в
14-дневен срок от връчването му.
От анализа на цитираната нормативна
уредба се налага извод, че добросъвестността по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство,
погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция за нея обаче в
разпоредбите на КСО липсва, поради което според общите принципи на правото
следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е
съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е
във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. Това отношение може да се
дължи на неправилна преценка както на фактите, така и на правото, което обаче е
без значение за наличието на добросъвестност. В тази връзка предпоставките,
даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него
осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и
недобросъвестност при получаването им. Това са фактите и обстоятелствата от
значение за случая, които длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, съгласно чл. 35 и чл. 36
от АПК е изяснило, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния
административен акт - разпореждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО /в приложимата в случая редакция на ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от
17.07.2015 г./ право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия
за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга
държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Както се посочи,
легално определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР
на КСО, където е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски,
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В конкретния
случай оспорващата е имала сключен трудов договор № 84/06.12.2016г. с „Й.“ ООД,
който към момента на подаване на заявление № 281-00-2507 от
21.12.2016г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица е бил прекратен, като същата е отговаряла и на
останалите изисквания по чл. 54а от КСО. Съгласно
трайната практика на ВАС на РБ обаче, наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно -
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от
това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО,
съобразно която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, който текст предвижда
следното: за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита
времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до
30 работни дни през една календарна година; времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство,
са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и
раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до
5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Посочените в
съставения Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от 05.07.2019
г. факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на оспореното
решение, не са оборени в настоящото производство от страна на оспорващата, поради
което съдът ги приема за доказани. Констатациите на адм.
орган се потвърждават изцяло и от дадените от Й.Г.Й. показания, в качеството му
на свидетел при разпита му в проведеното на 08.10.2021 г. открито съдебно
заседание по делото. Свидетелят сочи, че дружеството, в което участва в съдружие със сина си Т.Й.Г.,
е с наименование „Й.“ ООД; същото е учредено през 2011 г. със седалище в гр. *,
но офис на фирмата в града няма, тъй като се обработва земя в с. *; предметът
на дейност е единствено земеделие; за периода от учредяването през 2011 г. до
2019 г. счетоводството на фирмата е осъществявано от Й.Д., чийто офис се намира
в гр. *, и където са предавани съответните документи, свързани с дейността на
дружеството, като за процесния период са били назначени само три лица. Свидетелят е
категоричен, че не познава оспорващата, никога не я виждал и не знае какво е
работила във фирмата; Изложеното се потвърждава и от приложената и по
настоящото дело собственоръчно подписаната и приета като доказателство по
делото декларация, която са подписали
пред органите на НОИ заедно със своя син. При запитване от съда, свидетелят
изрично заявява, че подписът, положен за работодател върху Трудов договор №
84/06.12.2016 г., по силата на която е възникнало трудовото правоотношение на Л.В.Г.
на длъжност „Ръководител участък земеделие“ в „Й.“ ООД не е негов и няма
представа кой е назначил това лице и кой е положил подписа.
В настоящото производство, спора се свежда до
обстоятелството, дали оспорващата е осигурено лице по смисъла на §
1, т. 3 от ДР на КСО, а не до валидността на трудовото й правоотношение с „Й.“ ООД. В този смисъл наличието само на
валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, тъй като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното
правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето от случаите води
до възникване на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице"
по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, следователно не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на
това правоотношение.
Събраните
по преписката доказателства установяват по категоричен начин, че оспорващата не
е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и
не била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Установява
се от надлежно събраните пред контролния орган на НОИ писмени обяснения от
собствениците на „Й.“ ООД, че Л. Г. не е работила във фирмата, с нея не били
сключвали трудов договор, заповеди, допълнителни споразумения и каквито и да
било други документи, свързани с трудови правоотношения, както и не са й
изплащали трудово възнаграждение. След като реално не е осъществена трудова
дейност, не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него
права на обезщетение, т. е. оспорващата не попада в кръга на осигурените лица
по смисъла на чл. 10 от КСО и §. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е
налице една от предпоставките по чл. 54а от КСО за възникване на правото на
парично обезщетение за безработица.
В административната преписка се
установява наличието на задължителни предписания за подадени данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО в ТД на НАП за оспорващата от „Й.” ООД, дадени от контролен
орган при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл.108, ал.1, т.З от КСО и чл.37, ал.1
от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно- ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ - Задължително предписание № ЗД-1 -28-
00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадени данни. Задължителни предписания
са влезли в сила, което ги трансформира в стабилен административен акт,
подлежащ на изпълнение
В заключение при изчисляване
размера на дължимото обезщетение е съобразена разпоредбата на чл.62, §2 във вр. §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, а именно при прилагане
на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен
период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за
изчисляване и когато за целия или за част от този период спрямо
заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава -
членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния
доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение
или като самостоятелно заето лице.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са издадени от
компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона. По никакъв начин оспорващата не обори
установената фактическа обстановка от адм. орган. С
оглед изложеното съдът намира, че
оспореното решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са напълно законосъобразни и обосновани.
Подадената жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, четвърти
административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Л.В.Г., адрес: *** против Решение № 2153-28-82 от 15.06.2021 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)
гр.Ямбол, с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-119/19.04.2021 г. против Разпореждане № 281-00-2507-11/22.12.2020г.
на длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ, Ямбол, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО и
във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на оспорващата
да възстанови недобросъвестно получено ПОБ/парично обезщетение за безработица/
за периода 12.12.2016г. до 09.11.2017г. в размер на 12 629,30 лв/дванадесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева,
30ст./ главница и 3 876,80лв /три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева,
80ст./лева-дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение за
безработица до датата на издаване на обжалваното разпореждане.
ОСЪЖДА Л.В.Г., ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО
ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: /п/ не се чете