№ 25
гр. Сливен , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20212200500173 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на длъжника „Стрешер” АД, гр. София срещу
постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от
27.01.2021г. по изп.д.№409/2018г. по описа на СИС при СлРС.
В жалбата се посочва, че обжалвания отказ да се прекрати изпълнителното
производство, поради настъпила перемпция, е неправилен, тъй като
законоустановения срок за това е изтекъл и прекратяването е настъпило по
силата на закона. Посочва, че изпълнителното е образувано въз основа на молба
от 11.04.2018г., като едва с молба от 20.05.2020г. взискателят е поискал
извършване на справка за банкови сметки, а запорът на сметки е наложен на
13.08.2020г. Взискателят проявил сериозна дезаинтересованост. Счита, че дори и
срокът да е спрял да тече по време на извънредното положение, то той е изтекъл
на 13.06.2020г., т.е. 2 месеца преди налагането на запора, който би могъл да го
прекъсне. Посочва, че давността се прекъсва предприемането на действие за
принудително изпълнение. Поради това счита, че изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и ДСИ
следва да го прогласи с постановление за прекратяване. Моли съда да отмени
обжалваното постановление и да укаже на ДСИ при СлРС да постанови
1
прекратяване на производството по изп.д.№409/2018г. и вдигане на всички
наложени по него обезпечителни мерки.
Другата страна по изпълнителното производство – взискателят Община
Сливен е подал писмено възражение по жалбата, в което посочва, че същата е
неоснователна, а обжалваното постановление е правилно, законосъобразно и
обосновано. Посочва, че съдебният изпълнител се е съобразил с разпоредбата на
чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., като за времето на
извънредното положение 13.03.2020г. – 13.05.2020г. процесуалните срокове по
изпълнителните производства спират да текат, като е продължил от 21.05.2020г.
Следователно той е подал молба за предприемане на изпълнителни действия
преди да изтече двугодишния срок перемпция – на 20.05.2020г., като е упражнил
правото си да поддържа висящността на изпълнителното производство. С оглед
изложеното, моли съда да потвърди обжалваното постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е депозирал
писмени обяснения, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй
като постановлението било законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.3, т.1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изп. дело №409/2018г. по описа на СИС при
СлРС е образувано по молба на взискателя Община Сливен от 10.04.2018г. против
длъжника „Стрешер” АД, гр. София въз основа на акт за установяване на данъчни
задължения на Община Сливен за главница от 1616,09лв. за неплатен данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци и лихва в размер на 751,93лв., изтекла до
26.03.2018г.
С молбата за образуване на делото, взискателят е посочил като изпълнителни
способи изпълнение върху движимите и недвижимите вещи на длъжника и изпълнение
върху вземанията на длъжника, както и изпълнение върху притежаваните МПС. С
молбата е поискал извършване на справки за проучване на имущественото състояние
на длъжника – справка в НАП за налични банкови сметки; справка в КАТ за налични
собствени ПС и справка в Агенция по вписванията относно притежавани от длъжника
имоти и регистрирани фирми. Взискателят е поискал и налагане на обезпечителни
2
мерки – възбрана, респ. запор върху евентуално откритите имущества, собственост на
длъжника.
Въз основа на молбата, ДСИ е извършил поисканите справки в НАП, АВп-ТР и
КАТ. Установени са недвижими имоти и МПС, собственост на длъжника, както и
открити на негово име банкови сметки. Поканата за доброволно изпълнение е връчена
на длъжника на 30.04.2018г.
На 20.05.2020г. по изпълнителното дело е подадена молба от взискателя
Община Сливен с искане за извършване на актуална справка от регистър БНБ за
декларираните банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху всички открити
банкови сметки на длъжника.
С разпореждане от 22.05.2020г. ДСИ е изискал актуална справка от регистъра на
БНБ. Справката е постъпила по делото на 25.06.2020г., като е докладвана на ДСИ на
04.07.2020г. С разпореждане от 03.08.2020г. ДСИ е наложил запор на банковите сметки
на длъжника в „ПИБ” АД. Запорното съобщение е получено в банката на 13.08.2020г.,
като сметката е блокирана с посочване за липса на наличност към него момент.
На 28.09.2020г. по делото е постъпила молба от длъжника „Стрешер” АД, гр.
София с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
С постановление от 27.01.2021г. държавният съдебен изпълнител е отказал
прекратяване поради настъпила перемпция.
Препис от постановлението за отказ е връчено на страните, като на длъжника е
връчено на 10.02.2021г. Частната жалба против постановлението за отказ за
прекратяване е подадена на 23.02.2021г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие /преписа от
обжалваното постановление/, от процесуално легитимирано лице – длъжника и срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – взискателят не е
3
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
С ТР №2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право.
Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува
само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.
Фактът, че с молбата за образуване на изпълнително производство са посочени
няколко изпълнителни способа не освобождава занапред взискателя от ангажимента да
поддържа жизнеността на изпълнителния процес. Предприемането на изпълнителни
действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на
4
взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния
изпълнител. Взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както
и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и
прилагането на нови изпълнителни способи. Неосъществяването на тази активност е
риск, който той понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното
производство ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и
бездействието на съдебния изпълнител.
В случая се установи, че след подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство с посочени редица изпълнителни способи и искане за
извършването им, изпълнителни действия, в посочения по горе смисъл, не са
извършвани.
На 20.05.2020г. взискателят е подал нова молба, с която е поискал предприемане
на изпълнително действие – налагане на запор на банкови сметки на длъжника,
установени въз основа на надлежно поискана от ДСИ справка в БНБ за открити такива.
С подаване на молбата, съдържаща както искане за справка, така и искане за
предприемане на изпълнителен способ, взискателят проявил активност и обезпечил
висящността на изпълнението. Спорен е въпросът дали тази молба е подадена преди да
е изтекъл законоустановения 2-годишен срок.
Следва да се отбележи факта, съобразен от съдебния изпълнител и посочен в
постановлението му, че съгласно разпоредбата на чл.3, т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., за времето на извънредното положение 13.03.2020г. –
13.05.2020г. процесуалните срокове по изпълнителните производства спират да
текат. Съгласно пар.13 от ЗИД на ЗЗдр., ДВ бр.44/13.05.2020г., сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни от
обнародване на този закон в ДВ.
Следователно, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е спрял да тече на 13.03.2020г.,
като е продължил да тече от 21.05.2020г. При това положение, с подаване на молбата
на 20.05.2020г., взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия преди
изтичане на законоустановения за перемпцията двугодишен срок. Без
законопостановеното спиране, двугодишният срок би изтекъл на 10.04.2020г., но тъй
като е бил спрян в посочения период, то той е продължил да тече /остатъка от него/ от
21.05.2020г. и изтича на 18.06.2020г. Следователно, към момента на подаване на
молбата за предприемане на изпълнителни действия на 20.05.2020г., срокът по чл.433,
5
ал.1, т.8 от ГПК не е изтекъл. С тази молба е проявена изискуемата от закона
активност от страна на взискателя, която поддържа висящността на
изпълнителното производство, която е налице и към момента . Без значение в случая
е кога е наложен запора, поискан своевременно от взискателя, в срока по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Изискването на закона, релевантното действие е подаване на молба от
взискателя за предприемане на изпълнителни действия, която показва неговата
активност. Безспорно е налице разлика между перемцията и института на
погасителната давност и изискуемите при всеки един от тези институти действия,
които прекъсват течението им.
Поради това, съдът намира, че изпълнителното производство не е прекратено по
право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и постановлението, с което ДСИ е отказал
да прогласи този ненастъпил факт е правилно и законосъобразно. Подадената против
него жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Ответната по жалбата страна – взискателят Община Сливен е претендирала
присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
поради което, с оглед неоснователността на жалбата, такива следва да й се присъдят на
основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 от ГПК в размер на 50лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Стрешер” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ********** срещу
Постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното производство от
27.01.2021г. по изп.д.№409/2018г. по описа на СИС при СлРС като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Стрешер” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, ********** да заплати на Община Сливен, ЕИК **********, с адрес на
управление: гр.Сливен, ********* сумата от 50лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7