Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 26.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, ІХ граждански
състав в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 975 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 417,
т. 9 ГПК за съществуване на вземане по запис на заповед.
В исковата молба ищецът К.И.Д. ***
твърди, че на 02.09.2014 г. в негова полза е бил издаден запис на заповед от П.Г.Г.
*** за сумата 23 000 лв. Поддържа, че на 09.09.2016г. издателят П.Г.Г. е
починал и е оставил за свои наследници ответниците П.Ч.Г. (съпруга), Г.П.Г.
(син), М.П.Г. (дъщеря) и Е.П.Г. ***. Изтъква, че на 04.07.2017г. е подал
заявление по реда на чл. 417, т.9 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ срещу длъжниците П.Ч.Г., Г.П.Г., М.П.Г.
и Е.П.Г., всички като наследници на П.Г.Г.. Сочи, че с разпореждане от
29.08.2017г. РС - Враца е издал заповед за изпълнение № 2778/ 29.08.2017г. и
изпълнителен лист в негова полза срещу длъжниците за сумата 23 000 лева по
издадения на 02.09.2014г. от П.Г.Г., починал на 09.09.2016г., запис на заповед,
предявен на 01.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението в съда - 04.07.2017г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски - държавна такса от 464.60 лева и
адвокатско възнаграждение 1200 лева. Сочи, че впоследствие е образувал
изпълнително дело с покана към длъжниците солидарно да му заплатят сумата от 23
000 лева, но в законоустановения срок по реда на чл. 414 от ГПК всеки един от
тях е подал възражение, в което е твърдял, че не е доказано от какво произтича
вземането и не му било известно издателят да е имал каквито и да било
правоотношения с кредитора. Твърди също, че към възраженията си длъжниците са
приложили удостоверения от 10.10.2017г. на РС - Враца за вписани откази от
наследство, които оспорва, тъй като издателят на записа на заповед - П.Г.Г., е
починал на 09.09.2016г. и удостоверенията са издадени след издаването на
заповедта за изпълнение № 2778/29.08.2017г., поради което и действията по отказ
от наследство са предприети от длъжниците именно с цел избягване на заплащане.
Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците, в качеството
на наследници на П.Г.Г., му дължат сума от по 5750 лв. всеки, равняваща се на
по 1/4 част от сумата 23 000 лв., представляваща вземане по запис на заповед,
издаден на 02.09.2014 г. от П.Г.Г., за което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК № 2778
от 29.08.2017г. по ч.гр.д. № 3259 по описа за
Ответниците П.Ч.Г. и Г.П.Г.,***
писмения отговор по делото и в съдебно заседание оспорват предявения иск като
неоснователен. Твърдят, че с удостоверения № 119/10.10.2017 г. и №
120/10.10.2017 г., издадени от РС-Враца, са се отказали от наследството на
общия им наследодател П.Г.и така са се лишили от включените в наследството
права и не са приели включените в него задължения, поради което не са наследници
на П.Г.и не са надлежни страни в процеса. Молят съда да отхвърли предявения
срещу тях иск като недопустим и да им присъди направените от тях във връзка с
делото съдебни и деловодни разноски.
Ответницата М.П.Г. - непълнолетна
лично и със съгласието на майка й П.Ч.Г.,***, в писмения отговор по делото и в съдебно
заседание оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с удостоверение
изх. № 21/20.02.2018 г. по ч.гр.д № 5776/2017 г. по описа на РС - гр. Враца,
вписано в книгата за откази на съда под № 21/20.02.2018 г., стр. 126, е приела
наследството, останало след смъртта на П.Г.Г., по опис, представляващо сервиз
от 6 бр. чаши, които са оценени от вещо лице на стойност 12.84 лв., поради
което, с оглед нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН, отговорността й е до размера на
стойността на актива на приетото наследство, тъй като получената стойност е
по-малка от наследствения дълг и има правопогасяващ характер за разликата над тази
стойност. Поддържа, че не й е известно наследодателят й да е имал каквито и да
е било облигационни отношения с ищеца и че в счетоводството на ЕТ ,,Герасим - П.Г."
не е отразено, че съществува облигационно отношение с ищеца. Изтъква, че ищецът
не доказва съществуването на облигационно отношение между издателя и поемателя
по записа на заповед, както и претенцията му произтичаща от каузалната сделка,
дали е възникнало някакво материалноправно отношение, на какво основание е
възникнало и съществува ли то. Сочи също, че претендираната от нея сума не е
съобразно наследствения й дял. Моли съда да отхвърли предявения против нея иск
като неоснователен и да й присъди направените от нея във връзка с делото
съдебни и деловодни разноски. Моли също съда, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, да намали възнаграждението за адвокатска услуга, направено от ищеца, както
и адвокатско възнаграждение по заповедното производство с правно основание чл.
417 от ГПК, като счита, че същото е прекомерно по размер с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото и не съответства на предвидените в
Наредба № 1/2004 г. на ВАС размери.
Ответницата Е.П.Г., чрез законния
си представител П.Ч.Г.,***, в писмения отговор по делото и в съдебното
заседание оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е подала
заявление до РС-Враца за откриване на производство по реда на чл. 60 от ЗН за
приемане на наследството, останало след смъртта на П.Г.Г., по опис, представляващо
сервиз от 6 бр. чаши, които са оценени от вещо лице на стойност 6.09 лв., въз
основа на което е образувано гр.д № 1637/2018 г. по описа на ВРС, насрочено за
30.05.2018 г. Счита, че с оглед нормата на чл.60, ал. 1 от ЗН, отговорността й
е до размера на стойността на актива на приетото наследство, тъй като
получената стойност е по-малка от наследствения дълг и има правопогасяващ
характер за разликата над тази стойност. Моли съда да отхвърли предявения
против нея иск, като неоснователен и да й присъди направените от нея във връзка
с делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото и по приложените ч.гр.д. № 9257/2017г. на РС - Варна и ч.гр.д. № 3259/2017г.
на РС - Враца писмени доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Установи се, че със запис на
заповед, издаден на 02.09.2014 г. в гр.Варна П.Г.Г. *** качеството му на
издател, безусловно и неотменяемо се е задължил да плати на К.И.Д. *** (ищeцът
по делото) сумата 23 000 лева. Записът на заповед е предявен за плащане на
издателя П.Г.Г. на 01.10.2014г., което е удостоверено с подпис на последния
върху ценната книга (л. 9 от ч.гр. д. № 9257/2017 г. на РС - Варна).
На 04.07.2017г. К.И.Д., в
качеството му на заявител, е подал в Районен съд Варна заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, основано на посочения запис на заповед, срещу
длъжниците П.Ч.Г., Г.П.Г., М.П.Г. и Е.П.Г., в качеството им на наследници на П.Г.Г..
Въз основа на подаденото заявление в РС - Варна е образувано ч. гр. д. №
9257/2017 г., производството по което е прекратено с определение № 6864 от
05.07.2017г. поради неподсъдност и делото е изпратено по подсъдност на РС - Враца,
където е образувано под № 3259/2017г. От служебно направената справка за
предоставяне на данни, изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. от НБД
„Население”, се установи, че издателят на записа на заповед П.Г.Г. е починал на
09.09.2016г. и е оставил свои наследници по закон П.Ч.Г. (съпруга), Г.П.Г.
(син), М.П.Г. (дъщеря) и Е.П.Г. *** - ответниците по делото. С разпореждане №
9450 от 29.08.2017г. РС - Враца е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение
и изпълнителен лист в полза на заявителя К.И.Д. срещу длъжниците П.Ч.Г., Г.П.Г.,
М.П.Г. и Е.П.Г. за сумата 23 000 лева по издадения на 02.09.2014г. от П.Г.Г.,
починал на 09.09.2016г., запис на заповед, предявен за плащане на 01.10.2014г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в
съда - 04.07.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски - държавна такса от 464.60 лева и адвокатско възнаграждение от 1200
лева (л. 14-17 от посоченото по-горе дело). Въз основа на разпореждането съдът
е издал заповед за незабавно изпълнение № 2778/ 29.08.2017г., а на 30.08.2017г.
- и изпълнителен лист в полза на заявителя К.И.Д. против ответниците за заплащане
на сумите, посочени в разпореждането.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 644/2017г. по описа на ЧСИ З.Д., вписан в КЧСИ под № 808 с район на
действие ОС-Варна. С покани за доброволно изпълнение, връчени на длъжниците Г.П.Г., П.Ч.Г., М.П.Г. и Е.П.Г.
на 14.12.2017г., същите са уведомени за образувано срещу тях изпълнително дело и са поканени да изпълнят доброволно
задължението си. На 22.12.2017г., в предвидения в чл.414, ал.2 от ГПК срок, длъжниците са депозирали възражения срещу издадената заповед за незабавно изпълнение,
че сумата не се дължи, че не е доказано от какво произтича вземането и че не им
е известно издателят да е имал каквито и да са правоотношения с кредитора, за
обезпечаването на които да е издал процесния запис. С възраженията длъжниците Г.П.Г. и П.Ч.Г. са заявили, че са
се отказали от наследството, останало след смъртта на П.Г. и са представили
копия от удостоверения за направените откази, издадени от РС - Враца. В
изпълнение на указанията, дадени му от съда с разпореждане № 371 от
17.01.2018г. заявителят К.И.Д. е предявил настоящия иск за установяване на вземането си по
издадения запис на заповед срещу длъжниците.
Установи се също, от
представените удостоверения от 10.10.2017г. на РС - Враца, че Г.П.Г. и П.Ч.Г.
са се отказали от наследството, останало след смъртта на П.Г.Г., починал на
09.09.2016г., и техните откази са вписани в книгата за откази на съда съответно
под № 119 и № 120 от 10.10.2017г. (л. 34-35 по делото).
Видно е от удостоверение №
21 от 20.02.2018г. на РС-Враца, че М.П.Г., чрез нейната майка и законен
представител П.Ч.Г., е приела наследството по опис, останало след смъртта на П.Г.Г.,***,
починал на 09.09.2016г., че приемането е извършено по ч.гр.д. № 5776/2017г. на
РС-Враца и приемът е вписан в книгата за откази на съда под № 21 от
20.02.2018г. (л. 28 по делото). Приетото наследство включва актив от 6 бр. чаши
за вода Luminars Fizz 330 мл., чиято цена е в размер 12, 84 лв., видно от
заключението на вещото лице по извършената съдебно-оценителна експертиза по
ч.гр.д. № 5776/2017г. на РС-Враца (л. 29-30 по делото).
От представеното в
съдебното заседание решение № 517 от 28.06.2018г. постановено по гр.д. №
1637/2018г. на РС-Враца, се установи, че Е.П.Г., чрез нейната майка и законен
представител П.Ч.Г., е приела наследството по опис, останало след смъртта на П.Г.Г.,***,
починал на 09.09.2016г., включващо като актив сервиз от 6 бр. стъклени чаши за
алкохол от 300 мл., чиято оценка е 6, 09 лв. (л. 72 по делото).
Въз основа на така възприетите
фактически констатации, от правна страна, съда намира за обосновани следните
изводи:
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е
съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството по
установителния иск ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. Възраженията досежно редовността на записа на
заповед - неистинността и пороците на волята, подлежат на установяване от
длъжника - ответник. При въведени от страните твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В този смисъл е т. 17 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
В настоящото производство
ответниците не са оспорили редовността на записа на заповед и никоя от страните
не е въвела твърдения или възражения за връзка между записа на заповед и
конкретно каузално правоотношение помежду им, по повод или във връзка с което е
издадена ценната книга. Следователно, с оглед задължителните указания по
прилагане на закона в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС каузалното правоотношение не е предмет на
спора и съдът не следва да го разглежда при постановяване на решението.
Основанието за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК /вземането по която е предмет на настоящия установителен иск/ е издадения
от наследодателя на ответниците в полза на ищеца запис на заповед от 02.09.2014
г. Поради това на първо място съдът следва да извърши проверка дали записа на
заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземаме срещу длъжника.
Записът на заповед е едностранна
формална абстрактна сделка от една страна, а от друга страна е ценна книга,
която материализира задължение за плащане на определена сума пари при
настъпването на падежа. В разпоредба на чл.535 от ТЗ изрично са посочени
задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед, а в
разпоредбата на чл.536 от ТЗ са въведени законови презумпции при липсата на кои
реквизити от записа на заповед - падеж и място на издаване, е налице
едностранната абстрактна сделка. При липсата на някой друг от реквизитите
посочени в чл. 535, т.1 до т.7 включително от ТЗ не е налице запис на заповед.
Представеният на л. 9 по ч.гр. д.
№ 9257/2017 г. на РС - Варна запис на заповед от 02.09.2014г. съдържа всички
необходими реквизити, предписани в чл.535 от ТЗ, които са условие за неговата
действителност. Със записа на заповед издателят П.Г.Г. се е задължил неотменимо
и безусловно да заплати на К.И.Д. или на негова заповед срещу представяне на
ценната книга сумата 23 000 лева. Записът на заповед е подписан от издателя и е
предявен на същия за плащане на 01.10.2014г., което също е удостоверено с
подпис на издателя. По делото не е спорно, че П.Г.Г. е подписал процесния запис
на заповед. Поради това съдът намира, че записа на заповед от 02.09.2014 г. е
редовен от външна страна и като едностранна и абстрактна сделка е източник за
задължение на издателя. Следователно, задължението за плащането на процесната
сума действително е възникнало за наследодателя на ответниците.
С оглед горните изводи се налага
обсъждане на възражението на първите двама ответници П.Ч.Г. и Г.П.Г. за направен
отказ от наследството, останало от П.Г. - издателя на записа на заповед, и на
възражението на другите две ответници М.П.Г. и Е.П.Г. за приемане на
наследството, останало след смъртта на баща им П.Г., по опис, което ограничава
отговорността им до размера на стойността на актива на приетото наследство, тъй
като получената стойност е по-малка от наследствения дълг и има правопогасяващ
характер за разликата над тази стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 60,
ал.1 ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за
негови задължения, е необходимо те да са приели наследството. Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което може да стане по указания в
чл. 49 ЗН ред - изрично приемане с писмено заявление до районния съдия, в
района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това
книга, както и мълчаливо приемане - чрез извършване на действие, което
несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството или
когато укрие наследствено имущество. Според трайната практика на съдилищата и
задължителната такава - Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС,
мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото
му намерение да приеме наследството.
Наследникът може да не приеме
наследството на своя наследодател по нито един от горните два способа, а да се
откаже от него изрично, като изрази това с писмено заявление пред районния
съдия в района на който е открито наследството, който отказ се вписва в
особената за това книга (чл.52 ЗН). С вписване на валидно направения пред
районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици изразени в
заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство,
наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените
в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е
бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на
наследството - в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 ТР на ОСГК на ВС на НРБ
№ 148/86 г. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на
починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това
качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията
възникващи във връзка с наследството (Решение
№ 145 от 23.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1018/2010 г., I т. о., ТК). Но
за да бъде действителен отказа от наследство, необходимо е наследникът да не е
приел наследството. Ако се предхожда от действия по приемане на наследството,
отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл. 53 от ЗН правно
действие.
Установи се по делото, от
представените удостоверения от 10.10.2017г. на РС-Враца, че първите двама ответници
П.Ч.Г. и Г.П.Г. са се отказали от наследството, останало след смъртта на П.Г.Г.
и техните откази са вписани в книгата за откази на съда съответно под № 119 и №
120 от 10.10.2017г. Отказите са извършени при спазване на формата и реда,
предвидени в чл. 52 във връзка с чл. 49, ал.1 ЗН.
Ищецът оспорва отказите от
наследство на двамата ответници с твърдения, че същите са извършени след
издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 3259/2017г. и с цел избягване
на плащане на задължението и че в 13-месечния срок след смъртта на
наследодателя ответниците са манифестирали действия по приемане на оставеното
от него наследство. В хода на производството обаче не са ангажирани
доказателства, от които да се установи, че преди вписване на отказа от
наследство двамата ответници са приели наследството изрично или мълчаливо. Не
се установи да са осъществявани от тях разпоредителни сделки с недвижими имоти,
леки автомобили или други вещи, бивша собственост на П.Г.. Не са изложени
твърдения и съответно не са събрани доказателства, че тези двама ответници са
укрили наследствено имущество, за да може да се приеме, че е налице хипотезата
на чл. 49, ал.2, предл. второ ЗН. Депозирането на възражения в заповедното производство
по ч. гр. д. № 3259/2017г. за недължимост на претендираните от ищеца суми,
получаването на преписи от исковата молба и подаването на отговори на същата в
настоящото производство са извършени след вписването на направените откази от
наследство, поради което не се отразяват на действителността на последните.
С оглед на изложеното съдът приема, че отказите на П.Ч.Г. и Г.П.Г. от
наследството на П.Г.Г. са валидни, поради което тези ответници не са материално легитимирани да
отговарят за задълженията, останали в наследството на П.Г.. Предявеният срещу
тези ответници иск за установяване дължимост на вземането, присъдено с
издадената заповед за изпълнение, се явява неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
След направените откази от
наследство на П.Г. и Г.Г., съгласно
чл.53 от ЗН, частите на същите уголемяват дяловете на останалите наследници -
ответниците М.П.Г. и Е.П.Г., които като наследници по закон на П.Г. не са се
отказали от неговото наследство.
От представените по делото
удостоверение № 21 от 20.02.2018г. на РС-Враца и решение № 517 от 28.06.2018г.
постановено по гр.д. № 1637/2018г. на РС-Враца, се установи, че непълнолетната М.П.Г.,
родена на ***г., със съгласието на своята майка П.Ч.Г., и малолетната Е.П.Г.,
родена на ***г., чрез своята майка и законен представител П.Ч.Г., са приели
наследството, останало след смъртта на техния баща П.Г.Г., по опис и приемането
е вписано в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН при РС-Враца.
Според чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по
опис е винаги изрично - трябва да се заяви писмено пред районния съдия в
тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито и се вписва по реда на
чл.49, ал.1 от ЗН. Недееспособните (в случая ненавършилите пълнолетие) са
защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само
по опис - чл. 61, ал. 2 ЗН, като по отношение на тях не намира приложение
установения в ал.1 тримесечен срок. Целта на приемането на наследството по
опис, предвидено в чл. 61, ал. 1 ЗН, е да гарантира, че недееспособният
наследник няма да бъде увреден, ако пасивите на наследството превишават
неговите активи. Описът на наследството има значение за отговорността на
наследника по отношение задълженията на наследодателя му пред кредиторите на
последния и доказателствено значение за обема на оставеното в наследство имущество.
Неговото правно действие е да ограничи отговорността на недееспособния до
размера на полученото наследство, тъй като съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН
наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на
полученото наследство и няма имуществена отговорност към кредиторите на
наследодателя си за задължения, които надхвърлят по размер, актива на
полученото наследство.
В настоящия случай извършеното от ответниците М.Г. и Е.Г.
приемане на наследството по опис е валидно. Извършено е съгласно изискванията
на чл. 61 от ЗН след извършване на опис и оценка на наследствените активи, и
въз основа на валидно направено в писмена форма волеизявление, чрез майката и
законен представител П.Г. при малолетната Е.Г., респ. лично, придружено с
изискуемото се в случая съгласие на родителя - майка П.Г. при непълнолетната М.П.Г.,
поради ненавършено пълнолетие на приемащите наследството ответници. При това
положение двете ответници, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗН следва
да отговарят ограничено за задълженията на наследодателя си, или само до
размера на приетото по опис имущество, оставено в наследство от баща им - издателя
на записа на заповед.
Следва да се изтъкне, че въпросът относно приемането
на наследството по опис е относим към съществото на спора и е предмет на
разглеждане в исковото производство. Именно по пътя на исковия процес следва да
се установи дали ответниците са легитимирани да отговарят за дългове на своя
наследодател и в какви рамки. В същото време не е предмет на проверка каква е
конкретната стойност на активите на приетото наследство, налични ли са в него
права, които да послужат за удовлетворяване на кредиторовото вземане и пр. За
разрешаването на материално правния спор е от значение само установяването на
обема на отговорността на ответниците, доколкото те са упражнили своето право
да ограничат тази своя отговорност за наследствените дългове на своя
наследодател. В смисъла на изложените по-горе изводи е и съдебната практика -
Решение № 5357 от 19.07.2017 г. на СГС по гр. д. № 2417/2016 г. и цитираните в
него решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС,
решение № 165 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1057/2011 г., ІІ т. о. на ВКС, и др.
С оглед изложените аргументи следва предявеният иск по
чл. 422 ГПК да бъде уважен изцяло, като се признае за установено по отношение
на ответниците М.П.Г. и Е.П.Г., приели по опис наследството на П.Г.Г., че
ищецът има вземане спрямо тях в размер на 23 000 лв. (по 11 500 лв. за всяка
една от двете ответници), произтичащо от запис на заповед, издаден от техния
наследодател на 02.09.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата
от 04.07.2017 г. (датата на заявлението пред РС-Варна) до размера на приетото
по опис наследство.
Основателно е възражението
на ответницата М.П.Г., направено с отговора на исковата молба, за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца в исковото
производство. При интерес по настоящото дело от 23 000 лева е приложима нормата
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство е 1220 лева. Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
в настоящото производство е в размер 2400 лв., поради което, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че същото е прекомерно и
на основание чл. 78, ал.5 от ГПК то следва да се намали до минимума от 1220 лв.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците М.П.Г.
и Е.П.Г. следва да се осъдят да заплатят на ищеца направените в настоящото
производство разноски, съразмерно на
техния дял - по 113, 85 държавната такса и по 305 лв. адвокатско възнаграждение
всяка от тях.
Доколкото искането е
свързано с установяване на задълженията, посочени в заповед за изпълнение № 2778
от 29.08.2017г., издадена в заповедното производство по ч. гр. д. № 3259/2017
г. по описа на съда, включително и разноските за него, с оглед задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, /т.12/, съдът в исковото производство следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от документите, съдържащи
се в приложеното частно гр. дело № 3259/2017 г. по описа на съда, направените
от заявителя разноски по това дело са: 464,60 лв. - за държавна такса и 1 200
лв. - за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, ответниците М.П.Г.
и Е.П.Г. следва да се осъдят да заплатят на ищеца платената в заповедното производство
държавна такса, съразмерно на техния дял
- по 116, 15 лв. всяка от тях.
Съдът намира за основателно
възражението на ответницата М.П.Г. за прекомерност на претендираното и
присъденото със заповед за изпълнение № 2778 от 29.08.2017г. в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3259/2017 г. по описа на съда, адвокатско
възнаграждение размер на 1 200 лева. Образуваното частно гражданско дело за
издаване на заповед за изпълнение представлява едно формално производство,
което не предполага фактическа и правна сложност. Същото се развива въз основа
на попълване на стандартизирана бланка по образец, а именно заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за което действие не се
изискват специални знания. В конкретния случай намира приложение Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислен
съобразно правилата на чл.7, ал.7, вр.
ал.2, т.4 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение в
настоящия случай се равнява на 875 лв. Претендираното от заявителя-ищец
адвокатско възнаграждение в заповедното производство е в много по-висок размер
от посочения, поради което съдът счита, че същото е прекомерно и на основание
чл. 78, ал.5 от ГПК то следва да се намали до минимума от 875 лв. С оглед
изхода на делото, ответниците М.П.Г. и Е.П.Г. следва да се осъдят да заплатят
на ищеца платеното в заповедното производство адвокатско възнаграждение от
ищеца, съразмерно на техния дял - по
218, 75 лв. всяка от тях.
Тъй като ответниците също
са поискали присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на П.Ч.Г. и Г.П.Г. направените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на техния дял -
по 362, 50 лева на всеки от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Д. с
ЕГН ********** с адрес ***, срещу П.Ч.Г. с ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН **********,***6,
в качеството им на законни наследници на П.Г.Г., починал на 09.09.2016г., иск с
правно основание чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 417, т. 9 ГПК, за признаване
съществуването на вземане на К.И.Д. срещу длъжниците П.Ч.Г., Г.П.Г., М.П.Г. и Е.П.Г.,
в качеството им на законни наследници на П.Г.Г., за сумата 23 000 лева по
издаден на 02.09.2014г. в гр. Варна от П.Г.Г. запис на заповед, предявен за
плащане на 01.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението в съда - 04.07.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2778/29.08.2017 г. и
изпълнителен лист от 30.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3259/2017 г. на Районен съд гр.
Враца, като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.П.Г. с ЕГН ********** и Е.П.Г. с ЕГН **********,***, че съществува
вземането на К.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, по Заповед № 2778 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена на 29.08.2017г. по ч. гр. д. № 3259/2017 г. на РС - Враца, произтичащо
от издаден на 02.09.2014г. в гр. Варна от П.Г.Г., починал на 09.09.2016г.,
запис на заповед, предявен за плащане на 01.10.2014г., за сумата 23 000 лева
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението в съда -
04.07.2017г. до окончателното й изплащане, до размера на приетото по опис
наследство.
ОСЪЖДА М.П.Г. с ЕГН **********
и Е.П.Г. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.И.Д. с ЕГН ********** с адрес ***,
направените в настоящото производство разноски, съразмерно на техния дял - по 113, 85 държавната такса и
по 305 лв. адвокатско възнаграждение всяка от тях, както и направените в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3259/2017 г. на РС - Враца разноски съразмерно
на техния дял - по 116, 15 лв. за държавна такса и по 218, 75 лв. за адвокатско
възнаграждение всяка от тях.
ОСЪЖДА К.И.Д. с ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Ч.Г. с ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН **********,***6,
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на техния дял - по 362, 50
лева на всеки от тях.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: