Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7991 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от К.Г.В. искова молба, с която моли ответникът „Д.з.“
АД да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лева за
търпени болки и страдания от ПТП на 20.11.2017 г., ведно със законната лихва от
05.06.2018 г. до окончателното изплащане и 1 571 лева обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на всеки
от разходите за лечение до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 20.11.2017 г. претърпял ПТП на главен път І-5, където А.П.К., при
управление на л.а. „Форд“, модел „Мондео“ с ДК № *******с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост и недостатъчно внимание към пешеходеца,
не пропуснал и блъснал пресичащия пътното платно В..
В
резултат на произшествието ищецът получил многофрагментарно счупване на лява
голямопищялна кост с депресия на платото, кожен дефект на лява подбедрица,
счупване на лява малкопищялна кост, кръвонасядане по ляво бедро,
разкъсно-контузна рана на лява длан. Непосредствено след катастрофата пострадалият
бил хоспитализиран в отделение по ортопедия и травматология към УМБАЛ Р.“ АД,
където престоял до 14.12.2017 г. По спешност се извършила оперативна
интервенция на фрактурата с поставяне на външен фиксатор. Впоследствие се
поставила метална остеосинтеза с плака и винтове. Тежестта на операцията и
възрастта на ищеца наложили провеждане на активно следоперативно наблюдение и
реанимация, спазване на хигиенно-охранителен режим и антокоагулантна терапия.
В
периода на домашното лечение движенията на В. в областта на лява колянна става
и лява глезенна става били ограничени и поради това ищецът използвал патерици.
За
възстановяване на кожния дефект в областта на средна трета на подбедрицата
пострадалият пребивавал в лечебно заведение от 20.12.2017 г. до 22.12.2017 г.
Извършила се оперативна интервенция за покриване на дефекта. Поради настъпило
усложнение в състоянието на ищеца за периода 23.12.2017 г. – 28.12.2017 г.
отново бил хоспитализиран. Установил се възпалителен процес на нагнояване в
областта на дясна подбедрица и ходило, съпроводено със силна болезненост,
зачервяване и температура. Провело се оперативно лечение.
Преживените
болки и страдания причинили на В. стрес и безпокойство. Към момента все още се
наблюдавали усложнения и остатъчно последици от травмите – груби оперативни
белези във видимата част на тялото, които имали траен характер, както и
ограничен обем в движенията.
Ищецът
преживял и негативни емоции, главоболие, проблеми със съня и постоянни кошмари.
Освен
причинените неимуществени вреди, които К.В. оценява на 50 000 лева, той сторил
и разходи за лечение на обща стойност 1 571 лева.
За
управлявания от А.К. л.а. „Форд“ имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с „Д.з.“ АД. На 30.01.2018 г. пострадалият сезирал
застрахователя за заплащане на обезщетения. Последвала кореспонденция,
приключила с отказ на ответника да репарира вредите на В. поради липса на
доказателства за отговорността на К. за настъпване на произшествието.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди „Д.з.“ АД да му заплати обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди в размер съответно на 50 000 лева и
1 571 лева.
Ответникът
„Д.з.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените от В.
искове. Вина за настъпване на произшествието имал ищецът. При условията на
евентуалност възразява за съпричиняване на вредите от пострадалия, който
нарушил нормите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 32 и чл. 108 от ЗДвП. Оспорва
причинната връзка между описаните вреди и процесното ПТП. Счита претенцията за
неимуществени вреди за прекомерно завишена, а разходите за лечение – за
излишни.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на претенциите е предявяването им пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
Безспорно
се установява от депозирана на 29.01.2018 г. при „Д.з.“ АД молба, че ищецът е
предявил претенция през застрахователното дружество за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение от получени при ПТП на 20.11.2017 г. увреждания.
На 18.05.2018 г. е постановен отказ, мотивиран с липса а доказателства за
механизма на произшествието и съответно за вината на водача на л.а. „Форд“ А.К..
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Форд“, модел „Мондео“ с ДК № *******и „Д.з.“ АД.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
заключението на авто-техническата експертиза, изготвена въз основа на писмените
доказателства по делото и при съобразяване на дадените в съдебното заседание на
11.10.2019 г. показания на водача А.К. се установява, че на 20.11.2017 г. около
20.10 часа, в тъмната част на денонощието, без работещо улично осветление, на
главен път І-5 в посока от гр. Р. към гр. София в дясна пътна лента се е движил
неизвестен ТИР със скорост около 70 км/ч. След него се е движил л.а. „Форд“,
управляван от А.К. със скорост 80 км/ч. След като застигнал товарния автомобил К.
предприел изпреварването му, престроявайки се в лява пътна лента.
По същото
време К.В. предприел пресичане на пътното платно за движение в посока гр.
София. В този момент л.а. „Форд“ се намирал на 176 м преди мястото на удара.
Когато пешеходецът е бил преминал пред фронта на ТИР-а, лекият автомобил се е
намирал на 89 м и водачът К. е имал възможност да спре и да предотврати удара,
ако товарният автомобил се е движил на дълги светлини. При движение на къси
светлини, ударът за К. е бил непредотвратим.
По-късно,
когато В. се е намирал на разделителната прекъсната линия, л.а. „Форд“ е бил на
отстояние 67 м. При опасна зона на спиране от 81 м, към този момент ударът е
бил непредотвратим за К., независимо от това при каква осветеност се е движил
ТИР-а.
Като
причина за създаване на опасността и настъпване на произшествието вещото лице
сочи пресичането на пътното платно от страна на В. при наличие на наближаващите
го два автомобила. В причинна връзка с настъпване на инцидента е и закъснялата
реакция за спиране на водача на л.а. „Форд“ в случай, че товарният автомобил се
е движил на дълги светлини. Само в този случай К. е имал възможност да
предотврати удара. Такава възможност не е имало при движение ни ТИР-а на къси
светлини.
В
съдебното заседание на 24.01.2020 г. вещото лице инж. А. е пояснил, че при
своевременна реакция чрез задействане на спирачната система на автомобила
водачът К. е могъл да предотврати настъпването на произшествието.
Правомерно
е било предприетото от К. изпреварване на товарния автомобил, като скоростта на
движение на л.а. „Форд“ е била разрешена за пътния участък, в който се е
движил. След като е имал възможност да забележи пешеходеца В., позициониран на
разделителната линия, К. е бил длъжен да предприеме действия по предотвратяване
на възникналата опасност чрез задействане на спирачната система. Закъснялата реакция
на водача на лекия автомобил е поставила началото на причинно-следствената
връзка между поведението му и настъпилите вредоносни последици. К. е нарушил
задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта,
съответно не е спрял движението на автомобила след възприемане на уязвим
участник на пътното платно, какъвто е пешеходецът К.В..
Нарушаването
на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да
не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Форд“, модел „Мондео“
е осъществил елементите от състава на генералния деликт. В конкретния случай,
предвид наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за водачите на л.а. „Форд“, модел „Мондео“ с ДК
№ *******, „Д.з.“ АД следва да заплати обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото
застрахователно събитие.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключенията на двете приети по делото съдебно-медицински
експертизи, че получените от ищеца травми, чието обезщетяване се претендира в
настоящото производство, са причинени именно от процесното ПТП.
В. е
травматични увреждания, изразяващи се в открито многофрагментарно счупване на
лява подбедрица с депресия на платото, контузия с кръвонасядане на ляво бедро и
разкъсно-контузна рана на лява длан. За периода от 20.11.2017 г. до 28.12.2017
г. В. претърпял четири оперативни интервенции: поставяне на външен фиксатор на
левия крак; отстраняване на външния фиксатор и поставяне на плака и винтове на
счупването; кожна пластика на лява подбедрица; инцизия на абсцес на лява
подбедрица.
По време
на лечението В. търпял болки и страдания, които имали по-интензивен характер
през първите три месеца. Общата продължителност на периода на възстановяване
бил около една година.
При
извършения на 17.02.2020 г. личен преглед на ищеца вещото лице д-р С. установил
силно затруднена самостоятелна походка на В. и придвижване на пострадалия с
помощта на бастун; деформация на лява подбедрица в средна трета; завъртяно
навън ляво ходило; V-образен белег с големина 8 см по
предна страна на лява подбедрица. Белези се забелязвали и от външната страна на
лявата подбедрица с размери 10/8 см и на лява колянна става и горна част на
лява подбедрица – дъговиден белег с дължина 18 см и по предната повърхност на
дясното бедро – 10/10 см. Съществувал и ограничен обем на движение на коляното
от 10 градуса, при свиване на лява колянна става – от 90 градуса, при норма 130
градуса; в областта на лява глезенна става – пълна невъзможност за повдигане на
ходилото нагоре и 20 градуса при спускане на ходилото надолу, при норма 50
градуса.
Прогнозата
на вещото лице е, че пострадалият ще търпи болки и страдания и затруднения в
хигиенно-битово отношение от развилите се артрозни промени в лява колянна става
и ограничения обем движение в лява колянна става и лява глезенна става, като
тези негативни последици, ведно с оперативните белези ще останат за постоянно.
Събрани са
и гласни доказателства за начина, по който получените увреждания са се отразили
на начина на живот на ищеца. Синът на К.В. – Г.Г. разказва, че непосредствено
след произшествието видял баща си. Бедрената кост се показвала и по мнение на
лекарите счупването налагало спешна операция. Поставили се фиксатори за период
от 10 дни, а на 04.12.2017 г. последвала втора операция за поставяне на плаки и
винтове. В долния крайник се образувала дупка и затова се направила пластика.
След 14.12.2017 г. баща му бил преместен в друго болнично заведение за
извършване на пластичната операция. Отворената рана не позволявала поставяне на
гипс. Последвалото домашно лечение продължило дълго. Бащата на свидетеля не
можел да се движи и поддържането на лична хигиена и битово обслужване се
извършвало изцяло с чужда помощ, оказвана предимно от съпругата на пострадалия.
Три месеца след изписването не можел да става и ползвал памперси. В момента се
придвижвал с чужда помощ, която ползвал и при ставане и сядане. Продължавал да
приема медикаменти. Докато преди произшествието К.В. бил жизнен, сега станал
затворен и видимо отслабнал.
При така
събраните по делото доказателства съдът намира за доказани описаните в исковата
молба вреди за ищеца и причинната им връзка с ПТП на 20.11.2017 г.
Естествени
и нормални са търпените от пострадалия страдания, предвид продължителността на
лечебния период, четирите оперативни интервенции и настъпилите усложнения.
Фрактурите са затруднили трайно естествената двигателна активност на В., като
за три месеца той е пазил изцяло постелен режим, съпътстван от неудобства по
поддържане на лична хигиена и самостоятелно битово обслужване.
Въпреки търпените
оперативни интервенции, за В. са налице пречки да се придвижва свободно. Ограниченият
обем на движение в областта на левия долен крайник е причина както за постоянното
ползване на бастун, така и за трайната необходимост от чужда помощ, оказвана
предимно от съпругата на ищеца.
Вредите за
85-годишния мъж са се отразили трайно и неблагоприятно на начина му на живот и
на възможността да се грижи пълноценно за себе си. Характерът на уврежданията
предполага оздравителен процес за период от една година, но при В. тежестта на
състоянието, съпроводено с особеностите на възрастта, не позволяват
възстановяване на здравето му до състоянието, в което е било до 20.11.2017 г.
При така
събраните доказателства съдът намира, че следва да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в
настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност” на делинквента).
Безспорно е, че В. е предприел пресичане на
пътно платно, находящо се извън населено място – на път І-5. В близост не е
била налична пешеходна пътека. Според чл. 114, ал. 2 от ЗДвПВ, извън населените
места, когато в близост няма пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, при спазване на
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4: преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение; да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В случая В. не се е съобразил с пътните превозни средства, приближаващи от
лявата му страна. С предприемане на пресичането той се е поставил в опасност да
бъде застигнат от тях преди да завърши пресичането на пътното платно. Отделно
от това, ищецът е имал видимост както към л.а. „Форд“, така и към ТИР-а още от
момента, в който е стъпил на пътното платно, но въпреки това е предприел
пресичането, вместо да изчака тяхното преминаване. Независимо от безспорния
факт, че със своето поведение пострадалият К.В. е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, но приносът му не е същата степен като този на водача К.,
доколкото пешеходецът е бил видим за водача и последният е можел своевременно
да реагира на създалата се ситуация и да предотврати настъпването на произшествието.
С оглед на изложеното и при отчитане на всички тези обстоятелства във връзка с
настъпилото произшествието, поведението на водача на превозното средство и това
на пострадалия пешеходец, настоящият състав намира, че степента на
съпричиняване от страна на ищеца е 1/3. Съответно обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено до размер от 20 000 лева.
Относно представените доказателства за разходи във връзка
с лечението на получените увреждания, причинна връзка се доказа за пълния
размер на претендираната сума от 1 571 лева. При прилагане на приетата от съда
степен на съпричиняване, на ищеца се дължат 1 047.33 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че с молбата от 13.04.2018 г. ищецът е приложил протокол за оглед на местопроизшествието,
албум, съдебно-медицинска експертиза и удостоверение за банкова сметка. ***е за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение К.В. не е разполагал и
следователно застрахователят е дължал произнасяне.
След като са били представени всички доказателства по чл.
106 от КЗ с молбата от 13.04.2018 г., на 08.05.2018 е изтекъл срокът от 15
работни дни за произнасяне. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от
посочената от ищеца дата – 05.06.2018 г.
Върху обезщетението от 1 047.33 лева началната дата
на мораторната лихва е от датата на изтичане на срока за произнасяне на
застрахователя – 09.05.2018 г.
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 841.89 лева
държавна такса и 340 лева депозити за експертизи по делото.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на „Адвокатско дружество В. и Б.“
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1 390.37 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на К.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.11.2017
г., ведно със законната лихва от 05.06.2018 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за главницата за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на К.Г.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 047.33
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечение на увреждания, получени при ПТП, настъпило на 20.11.2017 г.,
ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за главницата за горницата до пълния предявен размер от 1 571
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Д.з.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 841.89 лева държавна такса и 340 лева депозити за експертизи по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ЕИК ********, с адрес гр. София,
ул. „********5 сумата от 1 390.37 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: