РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Пловдив , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитрина И. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина И. Тенева Гражданско дело №
20205330110145 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по иск по чл.. чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД по искова
молба на Н. П. Х., ЕГН **********, от гр. ............., ул.................№ ....; чрез адв. И. против
„Вива кредит" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2, оф. 73 Г,
представлявано от Д.Д. за провъзгласяване нищожността на клауза в договор за кредит от
18.07.2016 г., предвиждаща заплащане на неустойка като противоречаща на добрите нрави,
заобикаляща закона-ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор за паричен заем на
18.07.2016 г. за сумата от 300 лева, при годишен процент на разходите – 49,33%, и
възнагради гелната лихва - 40%. Предвидена е неустойка в размер на 47,35 лева, ако в
тридневен срок от подписване на договора не се представи обезпечение -две физически лица
- поръчители или банкова гаранция. Договорът е потребителски. Същият е недействителен
на основание по чл .22, вр. чл.11. ал.1. т.9 ЗПК. Договорената възнаградигелна лихва е
нищожна, поради противоречието й е добрите нрави - надвишава, както двукратния, така и
трикратния размер на законната. Щом като е нищожна е несъществуваща. А след като е
несъществуваща, не е спазено правилото на нормата, в договора за потребителски кредит да
е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В договора
не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Определената в
договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване па кредита. Уговорена е в нарушение
на добрите нрави и е прекомерна.
1
В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Твърди липса на нарушение на добрите
нрави, както и нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от 18.07.2016 г. е видно, че на
18.07.2016 г. на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 300 лева, дължима на 1
двиседмична вноска от 304,64 лв., при 40,30% лихва; 49,33% ГПР. Договорено е
предоставяне на обезпечение в тридневен срок –поръчител-физическо лице, отговарящо на
определени от кредитора условия или банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение
на това задължение в размер от 47,35 лв.
От изготвеното заключение от 22.02.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че ГПР е 49,33%.
В него участва само договорната лихва. Договорката за заплащане на неустойка и такса за
експресно разглежданеу на кредита оскъпява кредита с 15,78%.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съъдржащи се в договора
уговорки, съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца
основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите
нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал.
1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
47,35 лв. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
2
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза,
противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност
между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем поради противоречие с
добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 100 лв. за възнаграждение на
вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е
уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2,
т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва
да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 4, ал. 2 в договор за
паричен заем № ............../18.07.2016 г., сключен между Н. П. Х., ЕГН **********, от гр.
............., ул.................№ ....; и „Вива кредит" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
3
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“ ет.2, оф. 73 Г, представлявано от Д.Д., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър център, ет. 2, офис
73 Г, представлявано от Д.Д. да заплати на Н. П. Х., ЕГН **********, от гр. .............,
ул.................№ ...., сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър център, ет. 2, офис
73 Г, представлявано от Д.Д. да заплати на адвокат Е.Г.И.-М. ЕГН ................., със съдебен
адрес: гр. ............, ул. ................. №....., сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
4