ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 570
гр. Стара Загора, 24.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Николай Ил. Уруков
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.129,
ал.2 и сл. и във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „В. и к.“ ЕООД
гр.С.З. против Решение № 260289 от 10.11.2020г., постановено по гр.дело №
6794/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди, че районният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички
доказателства по делото и аргументите му относно фактическите и правни
основания за наличието на неправомерно обогатяване на въззиваемите за
сметка на „В и К“ ЕООД С.З.. Излага подробни съображения в тази насока.
Сочи, че съдът не е посочил нито едно доказателство, оборващо твърденията
на свидетеля С.Б. и подкрепящо извода на съда за наличие на годно основание
за плащане на сумите, посочени от съдебно-икономическата експертиза.
Моли съдът на основание чл.271 от ГПК да отмени обжалваното
решение и реши спора по същество.
Претендира за направените разноски по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна „О.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв.З. К. от АК – Стара Загора, в
който оспорва изцяло подадената въззивна жалба и направените в нея
възражения и доводи. Намира наведените от въззивника оплаквания за изцяло
неоснователни. Сочи, че първоинстанционният съд е приел за установено
фактическата обстановка по делото, съобразно събраните в съвкупност по
делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е налице правилно
приложение на материалния закон. Счита, че не са налице нарушения на
съдопроизводствените правила, които да обосновават касиране на
1
обжалваното решение.
Моли съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба и да
остави в сила обжалваното решение.
Претендира за направените разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другите страни Б. С. Г. и О. С. Б. чрез законен представител Ж. Й. Й..
Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като
прецени приложените по делото писмени и гласни доказателства по
приложените дела, намира за установено следното:
С въззивно Решение под № 260094/17.03.2021 год., постановено по в.гр.
дело с № 1020/2021 год. ОС-Стара Загора е ПОТВЪРДИЛ изцяло Решение с
№ 260289 от 10.11.2020г., постановено по гр.дело № 6794/2019г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Впоследствие с Решение под № 94 от 04.07.2022 год. , постановено по
кас. гр. дело с № 3188/2021 год., ВКС на РБ, ІІІ-то Г.О. е ОБЕЗСИЛИЛ
въззивно решение с № 260094/17.03.2021г., постановено по възз. гр. д. №
1020/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и е ВЪРНАЛ делото за
ново разглеждане от друг състав на мотивите на настоящото решение.
Съобразно мотивите на касационната инстанция, които са
задължителни за въззивния съд в съответствие с императивната разпоредба на
чл.294, ал.1 от ГПК в процесния случай касационната инстанция е
констатирала, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли
при нередовна искова молба, тъй като е налице противоречие между
фактическите твърдения за противоправно поведение на наследодателя
на ответниците - физически лица, изразяващо се в неправомерно
разпореждане с чужди /на дружеството „В и К“/ средства посредством
сключване на фиктивни договори, между които и сключеният такъв с третия
ответник „О.“ ЕООД, от което са произтекли вредите - заплатените по
договора в полза на „О.“ ЕООД суми, и заявения петитум за осъждането им
да заплатят исковата сума, с която неоснователно са се обогатили за сметка
обедняването на ищеца. Непровеждането на производство по чл. 129, ал. 2
ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата, е
довело до произнасяне и на двете съдебни инстанции по нередовна
искова молба.
Тъй като преди да се произнесе по същество, въззивният съд не е
констатирал и предприел съответните действия за отстраняване на
нередовностите на исковата молба, ВКС е обезсилил въззивното решение
като процесуално недопустимо и е върнал делото на въззивния съд за
предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за
отстраняване нередовностите.
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна,
намира следното:
Жалбата е своевременно заведена, поради което е и процесуално
допустима. Но съобразно горецитираните указания на ВКС на РБ и двете
2
предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова
молба. Налице е противоречие между фактическите твърдения за
противоправно поведение на наследодателя на ответниците - физически
лица, изразяващо се в неправомерно разпореждане с чужди /на дружеството
„В и К“/ средства посредством сключване на фиктивни договори, между
които и сключеният такъв с третия ответник „О.“ ЕООД, от което са
произтекли вредите - заплатените по договора в полза на „О.“ ЕООД суми, и
заявения петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която
неоснователно са се обогатили за сметка обедняването на ищеца. Липсва
яснотата и относно това при релевираните доводи за неоснователно
обогатяване на дружеството ответник с процесната сума, което е получило
последната без основание, тъй като СМР са били извършени от работниците
на ищеца и с негови техника и материали, и при липса на твърдение за
получени от наследодателя на ответниците - физически лица, или пък от тях,
облаги, в какво се изразява обогатяването на последните. Не са изложени
и никакви твърдения за това на какво се основава твърдяната солидарна
отговорност на ответниците - физически лица, и на ответното дружество. При
това положение е налице липса на яснота за вида и обема на търсената
съдебна защита спрямо всеки от ответниците.
В тази насока на основание чл.129, ал.2 от ГПК, въззивният съд
следвайки разпоредбите и задължителните указания на ВКС е оставил
исковата молба на ищеца без движение за уточняването и конкретизирането
на горецитираните обстоятелства, подробно посочени в Решението на
касационната съдебна инстанция.
В срока даден му от съда, ищецът „В. и к.“ ЕООД, гр.С.З., чрез адв.И.
М. от АК Стара Загора с горепосочената последна молба и приложените
към нея - нова уточняваща и коригирана искова молба не са отстранили
и изправили нередовностите по първоначалната искова молба.
В тази връзка в 1-седмичен срок от съобщението ищецът с нова
писмена молба с вх. № 1322/31.01.2023 год. със съответния брой преписи за
всички ответници ищецът и въззивник е направил опит да уточни и
конкретизира фактическите си твърдения за противоправно поведение на
наследодателя на ответниците - физически лица, изразяващо се в
неправомерно разпореждане с чужди /на дружеството „В и К“/ средства
посредством сключването на фиктивните договори, между които и
сключеният такъв с третия ответник „О.“ ЕООД, от което са произтекли
вредите - заплатените по договора в полза на „О.“ ЕООД суми, и заявения
петитум за осъждането им да заплатят исковата сума, с която неоснователно
са се обогатили за сметка обедняването на ищеца.
Също така е опитал да уточни и конкретизира относно това при
релевираните доводи за неоснователното обогатяване на дружеството
ответник с процесната сума, което е получило последната без основание, тъй
като СМР са били извършени от работниците на ищеца и с негови техника и
материали, и при липса на твърдение за получени от наследодателя на
3
ответниците - физически лица, или пък от тях, облаги, в какво се изразява
обогатяването на последните.
Също така съдът е указал на въззивника и ищец да допълни, уточни и
конкретизира исковата си молба за това на какво се основава твърдяната
солидарна отговорност на ответниците – физическите лица, и на
ответното дружество, при което е налице липсата на яснота за вида и обема
на търсената съдебна защита спрямо всеки от ответниците, като ищецът е бил
и изрично предупреден, че при неизпълнението в срок на указанията на съда,
исковата молба ще се върне и съответно производството по нея ще бъде
ПРЕКРАТЕНО по гр.д. № 6794/2019г. по описа на РС-Стара Загора, което е
било вписано изрично и в съобщението до ищеца.
В срока за отговор е постъпил допълнителен писмен отговор от първия
ответник „О.“ ЕООД, гр.С.З., представлявано от Б. М. Б., чрез адв.З. К., в
който заявява, че поддържат изцяло всички наведени възражения и доводи от
тяхна страна с писменият им отговор по гр.д. №6794/2019г. по описа на РС
Стара Загора.
Сочат, че в поправената искова молба, ищецът е поискал от съда да
постанови Решение, с което да осъди: ответното дружеството „О." ЕООД,
ЕИК *** и ответниците: Б. С. Г., ЕГН: ********** и О. С. Б., ЕГН:
********** - като законни наследници на С. Б. Г. - като солидарни длъжници
в условията на евентуалност по отношение на вторите ответници, да
възстановят на „В. и к.” ЕООД гр. С.З. сумата от 24 900,00 лв. (двадесет и
четири хиляди и деветстотин лева), с която са се обогатили без правно
основание и с която ищцовото дружество е обедняло. С оглед петитума на
исковата молба, възразяват, че ищецът не е посочил никакви фактически и
правни основания за заявеното от последния субективно съединяване на
предявените искове - при условията на солидарност. В тази връзка, молят
съда да остави повторно исковата молба без движение с указания ищецът да
конкретизира исковата си претенция в посочената част. Повторно възразяват,
че не се сочи и не се твърдят общи факти, от които да произтича твърдяната
солидарна отговорност по отношение на тримата ответници.
Възразяват, че не се сочат фактически и правни обстоятелства за
заявената от ищеца „евентуалност“ на исковете по отношение на първия
ответник - дружеството „О.“ ЕООД, които обстоятелства (фактически и
правни основания) да обосновават предявената процесуална „евентуалност“
на исковете спрямо физическите лица - ответници.
Възразяват, че поправената искова молба е нередовна и молят съда да я
остави без движение. Оспорват категорично заявената искова претенция,
предявена против законните наследници на починалия С. Б. Г.: Б. С. Г. и О. С.
Б., тъй като ищецът не е заявил за каква част от паричната претенция иска
осъждане на всеки от наследниците на починалия управител, техните части от
наследството, в това число наличието и/или липсата на приемане или отказ от
наследството.
Оспорват изцяло наведените от ищеца фактически и правни доводи.
4
Намират предявения иск за недопустим. Възразяват, че за ищеца не е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД и въз основа на заявеното от последния фактическо основание - липса на
друга възможност от защита за твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата
от 24 900 лв.
Оспорват изцяло предявения иск по основание и размер и считат
същият за неоснователен и недоказан, като правят възражение за изтекла
погасителна давност на претендираното от ищеца вземане за сумата от 24 900
лв. Оспорват твърдението на ищеца, че давността била спряна по време на
наказателния процес, в който бил предявен граждански иск по НОХД №
372/2014 г., по описа на Старозагорски Окръжен Съд и към настоящия
момент на основание чл. 115, буква „ж” от ЗЗД давността не била изтекла.
В процесния случай сочат, че претендираната искова сума от 24 900 лв.
по фактура № ********** от 22.08.2005 г. на обща стойност от 27 892,03 лв. с
ДДС е изплатена изцяло от ищеца на ответното дружество, като общата 5 -
годишна и специалната 3 - годишна давност за заявената искова претенция (в
общ размер от 24 900 лв., от които 23 243,36 лв.-главница и 1 656,64 лв.-
частично ДДС), чието възстановяване се претендира от ответниците, считано
от 19.12.2005 г. отдавна е изтекла, и на посоченото самостоятелно основание,
молят да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен - погасен по
давност.
Ответникът категорично възразява за допустимостта и основателността
на предявената искова претенция, поради наличието на договорни отношения
между ищцовото и ответното дружество, учредени по силата на сключения
между тях Договор с предмет: ремонт на външен водопровод с.К.”.
Твърденията на ищеца за „фиктивно” извършени СМР от ответното
дружество в изпълнение на сключения между страните договор за СМР на
обща стойност от 27 892,03 лв. с ДДС ответниците намират за недоказани.
Ищецът не твърди и не сочи възложителят „ВиК” ЕООД да е реализирало
договорната гражданска отговорност на Изпълнителя по сключения договор
за твърдяното неизпълнение на възложените СМР, макар да е имал тази
възможност. Не се твърди и не се сочи Възложителят да е пристъпил към
разваляне на двустранния договор и/или други облигационни права за
овъзмездяването на твърдените имуществени права като връщане на вече
заплатената сума от 24 900 лв. В тази връзка, оспорват твърдението на ищеца,
че процесното плащане е извършено „без основание” по смисъла на чл. 59 от
ЗЗД.
Повторно ответниците възразяват за допустимостта и основателността
на предявената искова претенция спрямо тримата ответници по делото,
поради наличието на договорни отношения между ищцовото дружество „В и
К-С.З.“ ЕООД и починалия С. Б. Г. - в качеството на управител на процесното
дружество, по силата на учреденото мандатно правоотношение, както и
поради наличието на договорни отношения между ищеца и ответното
дружество „О.“ ЕООД, учредени по силата на сключения между тях Договор
5
за СМР № ОП-37 от 16.06.2005 г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод
с.К.”, които изключват приложението на института на заявеното от ищеца
неоснователно обогатяване.
Претендират постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен
изцяло предявения иск, като неоснователен и недопустим, както и да им
бъдат присъдени всички направени съдебни и деловодни разноски и в двете
инстанции.
Заявяват, че ще се ползват от всички писмени доказателства,
представени и с писмения отговор по гр.дело № 6794/2019 г., по описа на
СтРС.
По делото е постъпила и най-нова уточняваща писмена молба с вх. №
1322/31.01.2023 год. от адв. И. М. - пълномощник на ищеца “В И К” ЕООД,
С.З., чрез процесуалния си представител адв.И. М. - вписан в регистъра на
Адвокатска колегия, гр.С.З. с адрес за уведомяване: гр.К., ***, с която
съобразно указанията дадени с горепосоченото Разпореждане на съда с №
9/04.01.2023г. постановено по гр.д. с № 418/2022г. по описа на Окръжен съд -
гр.С.З., с която представят на съда и новата си уточнена, допълнена и
конкретизирана искана молба /ИМ/ със съответния брой преписи за
връчването им и на двамата ответници.
По направените от съда указания, съгласно горното Разпореждане за
отстраняването на нередовностите по исковата молба, с новата молба с вх. №
1322/31.01.2023г. прилага и коригираната искова молба със съответните 4
броя преписи за ответната страна, според броя на участващите в
производството лица, а именно против ответниците: 1. „О.“ ЕООД, ЕИК
***,адрес и седалище на управление на дейността - гр. С.З., ***
представлявана от управителя Б. М. Б. и Б. С. Г., ЕГН: **********, с.Н.с., ***
и О. С. Б., ЕГН **********, като непълнолетен, чрез своята майка и законен
представител Ж. Й. Й., ЕГН ********** - двамата с адрес за призоваване
гр.Т., *** - като наследници на С. Б. Г., б.ж.на с.Н.с., *** - като солидарни
длъжници в условията на евентуалност по отношение на вторите ответници, с
правно основание на иска: чл.55 от ЗЗД и Цена на иска: 24 900 лв.,от които 23
243,36 лв.главница / данъчна основа/ и 1 656,64 ДДС- частичен иск от общата
сума 4648,67 лв.ДДС.
Въззивникът и ищец твърди в най-новата си искова молба, че през
периода 19.08.1992г.до 23.02.2006г.наследодателят на първите двама
ответници е бил управител на „В и К“ ЕООД гр.С.З..Същия е починал на
27.08.2019г.видно от удостоверение за наследници, приложена като писмено
доказателство по настоящата искова молба.
В това му качество и в посочения период е сключвал множество
договори с различни търговски дружества, предимно с предмет на договорите
различни видове строително-монтажни дейности,свързани с ремонти,
поддръжка и подмяна на съоръжения и части от съоръжения - собственост и
ползвани от регионалния водоснабдителен оператор „В и К“ ЕООД гр.С.З..
След освобождаването на С. Б. Г. от поста управител на „В и К“ ЕООД
6
гр.С.З. с оглед на възникнали спорове и неуредени граждански отношения
между дружеството-ищец и търговските дружества - контрагенти се
установява за голяма част от ремонтните работи, извършван и от
специализираната бригада по ремонтни дейности на „В и К“ ЕООД е било
плащано без правно основание на търговски дружества именно на основание
сключени от страна на Ст.Г. фиктивни договори по ЗОП с предмет, дублиращ
действително извършените от бригадата на дружеството-ищец ремонти.
По-късно, по този повод срещу С. Б. Г. било образувано наказателно
производство, приключило с внасяне на обвинителен акт с обвинение срещу
него за извършено престъпление по чл.203 ал.1 вр.с чл.201 вр.с чл.26 от НК за
присвояване на 1 234 086,35 лева, чрез сключване на 20 договора с различни
търговски дружества, чието реално изпълнение е извършвано от собствени на
дружеството-ищец служители, техника и материали.
По това наказателно производство било образувано и НОХД под
№372/2014г.по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, продължило до датата
18.05.2018г., когато с Решение под № 139/18.05.2018г.Апелативен съд
гр.Пловдив по в.н.ч.д № 238/2018г. потвърдил Определение
№112/22.02.2018г. по посоченото н.о.х.д с № 372/2014г.на Окръжен съд
гр.Стара Загора,с което на осн.чл.289 ал.1 вр.с чл.24 ал.1 т.5 от НПК
/състояние на невменяемост поради тежко здравословно състояние,водещо до
невъзможност за участие в съдопроизводствени дейности/ е прекратил
наказателното производство спрямо подсъдимия С. Б. Г..
По това наказателно производство за пръв път са установени и
обстоятелствата за разпореждане с цел обогатяване с парични суми -
равностойност на неизвършени ремонтни дейности,т.е.считаме,че давността
за възникване на такава претенция спрямо ответниците започва да тече от
тяхното установяване - наследодателя на първия ответник е привлечен като
обвиняем по посоченото наказателно производство през м.08.2011г.,т.е.към
настоящия момент и при условията на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД за спиране на
давността по време на посочения наказателен процес тази давност още не е
изтекла.
По посоченото НОХД № 372/2014г.дружеството - ищец е предявило
граждански иск, приет за съвместно разглеждане през м.06.2014г.
В същото това производство била назначена и изслушана комплексна
експертиза, която установила, че са налице документи, безспорно
удостоверяващи изпълнение на обектите - предмет на отделните договори,от
работници на „В и К“ЕООД С.З., а не от работници на контрагентите по тези
формални договорила, които впоследствие е извършване плащане.
Експертизата констатирала и наличие в счетоводството на „В и К“
ЕООД на документи - пътни листове и искания за отпускане и получаване на
материали,които удостоверяват,че разходите за транспорт и доставка на
материали от складовата база на ищеца до отделните обекти са били изцяло
за сметка на „В и К“ ЕООД С.З., а не за фирмите - фиктивни изпълнители.
Такъв е и случая с Договор под № ОП- 37 от 16.06.2005г.сключен
7
между ищеца и втория ответник „О.“ ООД, ЕИК *** за обект „Ремонт на
външен водопровод с К.“ на стойност 23 243,36 лв. данъчна основа и 4648,67
лв. ДДС.
За доказване изпълнението на този договор на 04.07.2005г.,т.е. само 3
седмици след подписване на договора за възлагане на строителство в
значителни количества и обеми е съставен акт обр.19 за констатиране на
извършени и подлежащи на заплащане СМР ,подписан от ищеца и ответното
дружество.
Съгласно т.3.1 от Договора от 16.01.2006г.осигуряването на материали,
детайли, конструкции, както и всичко необходимо за строителството е
задължение на изпълнителя.
Прави впечатление,че количествено-стойностната сметка,приложена
към Договора от 16.01.2006г. всички 14 броя позиции са абсолютно
идентични и по стил и начин на изписване са копи-пейст на протокола -
акт.обр.19 от 04.07.2005г.
В материалите по посоченото по-горе НОХД № 372/2014г. / том 45,
стр.5 до 11 вкл./ са приложени 7 бр.пътни листове, издадени от работници на
ищеца, от които е видно, че до въпросния обект в землището на с.К.
транспортните разходи за извършване на фактурираните транспортни услуги
са за сметка и с персонал на „В и К“ ЕООД гр.С.З.. Всички пътни листове са
със дати м.04.2005г., което означавало, че ремонта е бил вече действително
извършен по време на провеждане на процедурата по възлагане в полза на
втория ответник - 16.06.2005г.
В годишната данъчна декларация за 2005г.на „О.“ ЕООД в справка за
амортиризуемите активи е отразено,че през този период дружеството е
разполагало с ДМА - транспортни средства на обща стойност 500 лв.
По този начин, с фактури от 22.08.2005г.и 19.12.2005г. за сметка на
дружеството, със знанието и съгласието на наследодателя на вторите
ответници - бившия управител на „В и К“ ЕООД, С.З. са платени главница от
23 243,36 лв. и ДДС в размер на 4 648,67 лева за фиктивно извършените от
втория ответник СМР по посочения Договор от 16.06.2005г.
Реалното изпълнение на изброените в този фиктивен Договор СМР е
извършено от ремонтна бригада на „В и К“ гр.С.З. с технически ръководител
И. М.И..
Фактическите обстоятелства,изведени от описаното по-горе сочат,че
сумата от 24 900 лв.,платена на първия от ответниците като дължими разходи
по фактурираните по описания неправомерен начин СМР всъщност не им се
дължат,тъй като тези СМР фактически са извършени от служители на
ищеца.Така на практика ответното дружество се е обогатило с посочената
сума за сметка на „В и К” ЕООД гр.С.З.,което пък е обедняло с тази сума, без
да е имало правно основание за това.
От друга страна - с действията си наследодателя на вторите ответници е
причинил вреда на управляваното от него по това време дружество „В и К“
С.З. в размер на същите суми - 24 900 лв.,посочени по-горе,тъй като те не е
8
следвало се изплащат на първия ответник по посочените по-горе
причини,поради което е налице правна необходимост от възстановяване на
тези суми в полза на ищеца от наследниците на С. Б. Г..
Посочените фактически обстоятелства сочат на необходимост и от
обезпечаване на интереса на ищеца да размера на сумата от 24 900 лв. и по
тази причина искът срещу посочените ответници следва да се приеме като
солидарен и в условията на евентуалност,свързана с уважаването му по
отношение на първия ответник.
Тъй като към настоящия момент липсва възможност от защита на
дружеството ни от това обедняване чрез друг иск,за нас е налице интерес и
необходимост да претендираме за присъждане в полза на дружеството ни на
сумата от 24 900 лв. на осн.чл.59 от ЗЗД която следва да бъде възстановена от
солидарно отговорните ответници - наследниците на бившия управител на „В
и К“ С.З. като извършител на неправомерното разпореждане с посочената
сума,представляваща щета за дружеството,подлежаща на обезщетяване при
условията на евентуалност и обогатилият се неправомерно получател на
сумата - „О.“ЕООД гр.С.З..
Ето защо молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците:
„О.“ ЕООД,ЕИК ***, адрес и седалище на управление на дейността -
гр.С.З.,*** представлявана от управителя Б. М. Б. и Б. С. Г.,ЕГН - **********,
с.Н.с., ***, О. С. Б.,ЕГН ********** чрез своята майка и законна
представителка Ж. Й. Й., ЕГН ********** като наследници на С. Б. Г., б.ж. на
с.Н.с., *** - като солидарни длъжници в условията на евентуалност по
отношение на вторите ответници, да възстановят на „В и К” ЕООД гр.С.З.
сумата от 24 900 лв., с която са се обогатили без правно основание по
посочените по-горе причини и с която дружеството ни е обедняло.
Моли да осъдят ответниците да им заплатят и направените съдебни
разноски за държавна такса, както и направените разноски за адвокатските
хонорари.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира, че както поправената,
уточнена и допълнена първоначална искова молба, така и допълнителната и
уточняваща такава за процесуално недопустими и нередовни. С последните
две уточнени и допълващи искови молби ищецът не е изпълнил точно и в
цялост задължителните указания на ВКС на РБ, дадени с отненителното му
Решение под № 94 от 04.07.2022 год. , постановено по кас. гр. дело с №
3188/2021 год., ВКС на РБ, ІІІ-то Г.О., с което е ОБЕЗСИЛИЛ въззивно
решение с № 260094/17.03.2021г., постановено по възз. гр. д. № 1020/2021 г.
по описа на Окръжен съд - Стара Загора и е ВЪРНАЛ делото за ново
разглеждане от друг състав на съда съобразно на мотивите на същото
решение.
9
Настоящият въззивен съд следва да отбележи, че с оглед петитума на
уточнената и допълнена искова молба, че ищецът сочи и твърди само и
единствено общи факти, от които не може да се разбере и да стане ясно от
къде и от какво точно произтича твърдяната „солидарна отговорност“ по
отношение на тримата ответници.
На следващо място, не се сочат от въззивника фактически и правни
обстоятелства за заявената от ищеца „евентуалност“ на исковете по
отношение на първия ответник - дружеството „О.“ ЕООД, които
обстоятелства (фактически и правни основания) да обосновават предявената
процесуална „евентуалност“ на исковете спрямо посочените в исковата молба
физически лица - ответници.
Също така въззивният съд следва да отбележи, че не е уточена и
конкретизирана и заявената искова претенция, предявена против законните
наследници на починалия С. Б. Г., Б. С. Г. и О. С. Б.. Ищецът не е заявил за
каква част от паричната претенция иска осъждане на всеки от наследниците
на починалия управител, техните части от наследството и в това число
наличието и/или липсата на приемане или отказ от наследството.
Освен това на отделно основание, въззивната инстанция намира
предявения иск за НЕДОПУСТИМ, тъй като, на практика за ицеца не е
налице правен интерес и не е допустимо от обективното съединяване на
първоначалния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД по отношение на първия
ответник „О.“ ООД и предявяване на отделен иск за вреди с правно основание
чл.45 от ЗЗД против останалите ответници, като законните наследници на
починалия С. Б. Г.: Б. С. Г. и О. С. Б.. Също така не става ясно въз основа на
какво за заявеното от последния фактическо основание - липсата на друга
възможност от защита за твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата от 24
900 лв., откъде идва обогатяването на ответниците.
В заключение въззивният съд намира, че по делото не е уточнено
надлежно това на какво се основава твърдяната солидарна отговорност
на ответниците – физическите лица и на ответното дружество, при което е
налице липсата на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита
спрямо всеки от ответниците, недостатъци, които не са били надлежно
отстранени от ищеца по исковата молба.
В тази насока въпреки, че съдът е указал на въззивника и ищец да
допълни, уточни и конкретизира исковата си молба, като ищецът е бил и
изрично предупреден, че при неизпълнението в срок на указанията на съда,
исковата молба ще се върне и съответно производството по нея ще бъде
ПРЕКРАТЕНО по гр.д. № 6794/2019г. по описа на РС-Стара Загора, което е
било вписано изрично и в съобщението до ищеца, ищецът не е отстранил тези
нередовности по исковата си молба.
Следователно е налице законовата хипотеза на чл.129, ал.3, изр.1, пр.1 и
изр.2 от ГПК/2008г./ във връзка с чл.273 от ГПК, и в тази насока Исковата
молба следва да се върне обратно на ищеца, производството по делото следва
10
да бъде прекратено и съответно да бъде обезсилено и първоинстанционното
съдебно Решение, ведно с всички законни последици от това.
Тъй като това постановено в закрито заседание съдебно Определение
прегражда по-нататъшното развитие на делото, то може да се обжалва в 1-
седмичен срок от съобщаването му на всяка от страните с частна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Ст.Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив по правилата на
чл.252-254 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 и чл.275 от ГПК/2008г./.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.129, ал.3,
изр.1, пр.1 и изр.2 от ГПК/2008г./, във вр. с чл.252- чл.254 и във вр. с чл.274,
ал.1, т.1 и чл.275 от ГПК/2008г./ във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС, Окръжен съд-
Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА обратно на ищеца първоначалната искова молба с вх. №
36581/18.12.2019год., заведена по гр. дело с № 6794/2019 год. по описа на
Районен съд – Стара Загора, последно уточнена, допълнена и конкретизирана
с най-новата уточняваща писмена молба с вх. № 1322/31.01.2023 год. от адв.
И. М. - пълномощник на ищеца “В И К” ЕООД, С.З., чрез процесуалния си
представител адв.И. М. - вписан в регистъра на Адвокатска колегия, гр.Стара
Загора със съдебен адрес за уведомяване: гр.К., ***, против ответниците: 1.
„О.“ ЕООД,ЕИК ***, адрес и седалище на управление на дейността - гр.С.З.,
***, представлявана от управителя Б. М. Б. и 2.Б. С. Г.,ЕГН - **********,
с.Н.с., *** и 3. О. С. Б., ЕГН **********, като непълнолетен, чрез своята
майка и законен представител Ж. Й. Й., ЕГН ********** - двамата с адрес за
призоваване гр.*** - като наследници на С. Б. Г., б.ж.на с.Н.с., *** - като
солидарни длъжници в условията на евентуалност по отношение на вторите
ответници, с правно основание на иска: чл.55 от ЗЗД и цена на иска: 24 900
лв.,от които 23 243,36 лв. главница /данъчна основа/ и 1 656,64 ДДС-
частичен иск от общата сума 4648,67 лв. С ДДС, поради неотстраняване в
срок от ищеца на нередовностите по същата.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 418/2022г. по описа на
Окръжен съд- гр.Стара Загора.
ОБЕЗСИЛВА решение под № 260289/10.11.2020 год., постановено по
гр. дело с № 6794/2019 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок от
връчването му на всяка от страните с частна жалба чрез Окръжен съд-
гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12