Р Е Ш Е Н И Е
София, 14.06.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1531/2017 г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ от З.Г.Г., ЕГН **********, Ц.И.Г., ЕГН **********, Д.И.Г., ЕГН **********
и Д.И.Г., ЕГН **********, чрез адв. Й.Й. – АК – В.Търново, съдебен адрес:***,
пл. ********“ № ********против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК********, София, бул. „********№
1, за сумата общо
600 000 лв. или по 150 000 лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.02.2016 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски, в
това число адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 28.02.2016 г. към
12:30 ч. на път VTR 1181 на км. 7 + 400, Я.А.Т. управлявал л.а. Рено Еспейс,
рег.№ ********ВР с несъобразена скорост и допуснал загуба на устойчивост при
движението на автомобила, в резултат на което същият се преобърнал няколко
пъти. В лекия автомобил, като пътник, е пътувал И.Г., който при така описания
инцидент получил травми несъвместими с живота, в резултат на което починал. Според
отразеното в исковата молба, виновен за станалото ПТП е водачът на автомобила Я.Т..
Ищците са съответно
съпругата и децата на И.Г., както и неговият баща. Те заявяват, че починалият Г.
е бил стожерът на семейството, който основно се грижил за тяхната издръжка.
Всички живеели в един град и се подкрепяли във всичко. Отношенията им били
изградени от доверие, взаимопомощ, любов и привързаност. След смъртта на Г.
всеки един от тях бил затворен в свой свят на мъка и страдание. Тези негативни
явления в бита им били трайни и трудно преодолими.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищците твърдят да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № BG30115002588423/20.10.2015 г., валидна до 19.10.2016 г.
По причина катастрофата са отправили към ответника, в
качеството му на застраховател, искане за заплащане на обезщетение, но получили
отказ.
В тази връзка са предявили настоящия иск срещу „ДЗИ-ОБЩО З.“
ЕАД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер 600 000 лв.
или по 150 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 28.02.2016 г., до окончателното изплащане и сторените по
делото разноски, в това число адвокатски хонорар на основание чл. 38 ЗА.
Представили
са писмени доказателства. Ангажирали са гласни такива и експертизи.
В хода по
същество молят съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан,
с всички законни последици, включително и направените разноски по списък.
Възразява срещу разноските на ответната страна.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ оспорва предявените искове
изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобила, причинил катастрофата, към датата на
процесното ПТП.
Твърди наличие на съпричиняване от страна на починалия,
тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Оспорва вината на водача на лекия автомобил, като твърди,
че той не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, поради което не е осъществил деликт
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Оспорва смъртта на И.Г. да е в резултат на виновното
поведение на Я.Т..
Оспорва и причинно-следствената връзка между ПТП и
вредите.
Оспорва също твърдяните от ищците болки и страдания, както
и наличието на трайни отношения на любов и привързаност.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва и иска в частта за претендираната лихва, както и
датата, от която се претендира.
Представил е писмени
доказателства, поискала е гласни такива и експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли предявената претенция, като се отчете доказаното
съпричиняване. Претендира разноски.
По делото е
конституирано на основание чл. 219 ГПК като трето лице – помагач на ответника ЗД „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК *******,
София, ул. „Г. *******, в качеството му на застраховател на л.а. марка Сузуки,
модел Витара, Рег. № *******, управляван от Д.С.З., ЕГН ********** към момента
на катастрофата,което оспорва изцяло
предявения иск. По същество моли за отхъврлянето му, като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди общо размер 600 000 лв., или по 150 000 лв. за всеки
ищец, което те са понесли от смъртта на своя съпруг и баща вследствие
станалото на 28.02.2016 г. ПТП, претендирано направо от застрахователя на
автомобила, чиито шофьор е причинил катастрофата, ведно със законните
последици.
При катастрофата е починал И.Д.
Г., съпруг и баща на ищците.
Настоящото производство
бе спряно до приключване на наказателното производство, образувано п о повод
станалото ПТП.
След възобновяване на делото, в производството са приети
Присъда № 22/11.03.2019 г., постановена от Великотърновски окръжен съд , НО по н.о.х.д.
№ 374 по описа за 2018 г. и мотивите към нея; Решение № 100152/18.11.2020 г. на
Апелативен съд – Велико Търново, НО по в.н.о.х.д. № 369 по описа за 2019 г. и
Решение № 47/ 03.02.2022 г. на Върховен касационен съд, Първо НО по к.д. № 54/2021
г.
С посочената присъда, потвърдена с цитираните съдебни
актове и влязла в сила на 03.02.2022 г., подсъдимият Я. А. Т. – роден на *******г. в гр. Горна
Оряховица, българин, с българско гражданство, с постоянен и настоящ адрес ***,
женен, със средно образование, работещ като управител на „Хеърстайл“ ЕООД,
неосъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен в това че на 28.02.2016 г., около
12:30 часа на път VTR 1181, км.7+400, с.
Козаревец - гр. Горна Оряховица, при управление на моторно превозно средство
л.а. „Рено Еспейс“ с per. № ********ВР и
изпреварване на л.а. „Сузуки“ с per. № *******, управляван от
Д. С.З., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 42, ал. 2, т.
1 от ЗДвП, като не е осигурил достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство при предприето
изпреварване, и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, не е изпълнил
задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което е управлявал, и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице, а именно: на И.Д. Г., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица и Т.
М.И., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица,
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б“, пр. 1, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК:, във вр. чл. 42, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 36 и
чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от четири години, при
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
В мотивите към присъдата първоинстанционният съдия се
позовава на повторната тройна САТЕ, според което пътно – траспортното
произшествие възниква поради субективните действия на водача на л.а. Рено при
осъществяване на маневра изпреварване с относително малка странична дистанция
между автомобилите и рязкото въздействие на отклоняване на автомобила надясно
вследствие допуснатото навлизане на левите колела на автомобила в южния банкет.
Обективната
страна на деянието се изразява в това, че подсъдимият Т., управлявайки своя лек
автомобил, предприел изпреварване на л.а. „Сузуки“, управляван от Д. С.З., като
не осигурил необходимата странична дистанция, което довело до възникване на аеродинамични
сили, които предизвикали смущения при движението, допускайки отклоняване наляво,
довело до напускане на левите колела на автомобила на платното за движение и тяхното
навлизане на южния банкет, след което с цел връщане обратно на платното, водачът
Т. завил рязко надясно и изгубил контрол над управлявания от него автомобил,
чиято устойчивост на движение се нарушила и започнал процес на ротация в посока
на часовниковата стрелка. При този
процес задната лява част на автомобила се отклонила интензивно към канавката на
пътя, като задните гуми попаднали в нея и това довело до неговото преобръщане.
Това поведение на подсъдимия като водач на МПС, според мотивите, съставлява
нарушение правилата за движение по пътищата, а именно на разпоредбата на чл.42,
ал.2, т.1 ЗДвП, съгласно която водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство, както и нарушение на нормата на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В резултат на това
настъпилото на ПТП е причинило смъртта на две лица - И.Д. Г. от гр, Горна
Оряховица и Т. М.И. от гр. Горна Оряховица.
В този смисъл е и отразеното в
решението на Апелативен съд, Велико Търново, според което причината за
настъпване на ПТП се корени единствено в поведението на подсъдимия Т., който,
като водач на л.а. Рено. Действията му са технически неправилни, тъй като е допуснал загуба иа управление върху превозното средство
по време на извършваната маневра изпреварване. Независимо
каква е причината за първото отклоняване на автомобила наляво, според всички
приети по наказателното дело
експертизи, последващото рязко завъртане на волана надясно от подсъдимия е
довело до загуба на устойчивост, последващата му ротация и преобръщане.
В хода на настоящото производство
бе прието за безспорно установено между страните обстоятелството, че към
момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на
л.а. Рено с рег.№ ********ВР, валидна
към датата на ПТП.
Според заключението на приетата и
неоспорена СМЕ, причината за смъртта на И.Д. Г. при процесното ПТП е
тежка открита черепно – мозъчна травма с разкъсване на главния и продълговат
мозък, вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор. Вещото лице подробно е
описало травматичните увреждания на трупа, които, според него, са в резултат от
удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия и отговарят да
са получени по време на процесното ПТП –
в купето на лекия автомобил с последващо изпадане от него и удар върху терена.
Тези увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт.
Както експертите – САТЕ, така и вещото лице – лекар са направили извода, че
пострадалият по време на удара не е бил с поставен обезопасителен колан, като,
при поставен такъв, е евентуално възможно избягването на леталния изход.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, с оглед възраженията на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, както и до размера
на исканото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който ответникът
счита за прекомерно завишен, базирайки се на трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия на живот.
По искане на
страните и за доказване на техните твърдения и възражения са изслушани и приети
няколко единични и тройни заключения на САТЕ,
досежно механизма на станалото на 28.02.2016 г. ПТП.
Първите – единична и тройна експертиза дават следния механизъм
на ПТП: На 28.02.2016 г. към 12,30 ч. л.
а. „Сузуки” модел „Витара”, Рег. № *******, управляван от Д.З., се движи
по път VTR 1851 в посока с. Козаревец към гр. Горна Оряховица.
Скоростта му на движение е била около 70 км/ч. Пътната настилка е била суха. Прав, хоризонтален пътен участък. В зоната
на км. 7+400 км. е бил застигнат от л. а. „Рено Еспейс”, Рег. № ********ВР, с водач Я.А.Т. и двама
пътника - И.Д. Г. и Т. М.И.. Водачът на л.а.
Рено предприема изпреварване на л. а. „Сузуки Витара”. При изпреварването
водачът на л.а. „Рено Еспейс” е изгубил контрол върху управлението, автомобилът
е започнал да криволичи по платното за движение насочвайки се наляво. В даден
момент „Реното” се е преобърнало през лявата си странична част, тавана и през
дясната си страна си странична част. При преобръщанието двамата пътника са
изпаднали от лекия автомобил „Рено Еспейс”. И двамата са починали.
Според заключението на първата тройна експертиза, дадено
изцяло в унисон с първата единична такава, причината за настъпване на
процесното пътно транспортно произшествие най- вероятно е субективна и се дължи
на начина на управление от водача на лекия автомобил „Рено Еспейс”, изразяващ
се в по-рязко завъртане на волана, по-рязко задействане на спирачния педал или
съчетано въздействие – действия, довели до занасяне и последващо преобръщане на
автомобила. При правилни действия е съществувала
техническа възможност за водача Т. да избегне настъпването на ПТП.
Разрешената скорост е била 90 км/ч, а водачът Т. се е
движил със скорост над разрешената, която вещите лица са изчислили на 107 км/ч.
ПТП е настъпило при дневна светлина, слънчево време, сухо асфалтово покритие,
добра видимост и леко усещане за вятър. Тези вещи лица единодушно, както и
единичната експертиза заявяват, че няма данни Д. С.З. – водачът на л.а. Сузуки,
да е допринесъл с пътното си поведение за инцидента, нарушавайки правилата за
движение по пътищата.
Като резултат от направените оспорвания на
заключенията на експертите, по делото бе назначена нова тройна експертиза, която
не изяснява механизма на станалия инцидент, като определя два механизма на
катастрофата, в зависимост от различни свидетелски показания – заявявайки, че
по същество от техническа гледна точка и двата варианта са технически възможни
и не може да се установи в кой момент е извършено отклонението на л.а. Рено
наляво до навлизане в пътното платно вляво, където има оставени следи
Експертите са приели скорост на лекия автомобил Рено 103 км/ч, като, според тях
ударът е бил предотвратим при скорост 71 км/ч. Въпреки неяснотите по механизма, според тази експертиза,
причината за ПТП е високата скорост на л.а. Рено и рязката употреба на органите
му за управление, при което водачът е загубил контрол върху управлението, автомобилът
е излязъл извън платното вляво, ударил се е и се е завъртял по часовниковата стрелка,
преобръщайки се няколко пъти до пълното установяване в покой.
Експертите заявяват, че пострадалият, починал при
автопроизшествието, е бил без поставен обезопасителен колан.
Във връзка с възраженията на
ответната страна съдът допусна и разпита като свидетел водачът на л. а. Рено Еспейс, причинил катастрофата Я.А.Т..
В показанията си той заяви,
че катастрофата е станала на 28.02.2016 г. по пътя с посока от
Козаревец към Горна Оряховица. В колата му пътували И.Г. и Т. И.. Починалият И.Г.
седял до него отдясно на предната седалка, а Т. И. - отзад, пак отдясно. Нямали
поставени колани, въпреки че ги бил предупредил. Автомобилът управлявал с не
повече от 80-90 км/ч. Прав път с два
завоя. През целия път има само два завоя
един лев и десен. Катастрофата станала на излизане от десния завой, на правата
отсечка. Свидетелят излязъл от завоя, видях пред него имало колона от три коли
и почнал да ги приближава, Едната, доколкото има спомен била „Голф“ той направи маневра за
изпреварване на двата автомобила и си
продължи по пътя. Т. се наредил трета кола. Автомобилите се движели не повече
от 60-70 км/ч., отпред били джип „Сузуки“, „Витара“ и някаква друга кола. Започнал
да изпреварва, като бил по средата горе долу на джип „Сузуки“, седящият до него
И.Г. извикал „Този ще ни убие“ и бутнал много рязко волана наляво. Свидетелят
по – нататък в показанията си заяви, че не знае дали „Сузуки-то“ е отклонило
посоката си на движение към неговия автомобил, но мисли, че било близко до тях.
Водачът беше си облегнал главата на една страна и приказваше ли по телефона,
лошо ли му е било, с кучето ли си е играел, не мога да кажа.Според свидетеля
управляваното от него „Рено еспайс“ се преобърнало заради неадекватно поведение
на водача на „Сузуки-то“. Преобърнали се
настрани в канавката вляво. Не знае колко пъти са се преобръщали, а, като се
опомнил, видял, че пътниците ги нямало - били изпаднали в посока въртенето на
няколко метра от автомобила 6-7-5-4. Впоследствие видял, че са изпадали от
колата. Той единствено бил с колан, може би това го е спасило и останал в
колата Водачът на „Сузуки-то“ бил спрял отстрани. Отидошъл за някаква помощ и
през това време му казал на водача на „Сузуки-то“ да седи, веднага да звъни, за
помощ. Потърсил двамата пътници. Гледката не била приятна, като ги видял -
хъркали него агонично, течала им кръв от всякъде.
По делото е разпитан като свидетел и водачът на л.а. Сузуки Д. С.З..
В показанията си той каза, че катастрофата станала
последната събота на февруари месец 2016 г. на правия участък на така наречия
завой „Геран“, посока Горна Оряховица.
Участъкът е прав, около 3 километра, Има две ленти дясно и лява.
Свидетелят, карайки, видял в огледалото за задно виждане в далечината кола,
която много бързо се движи. Скоростта на З. била около 60-70 км/ч. Той карал в дясната лента
по посока на движението и в един момент с голяма скорост го изпреварил лек автомобил „Рено Еспейст“, чиито шофьор не
можел да го овладее. - направил може би едно или
две леки осообразни движения, като задницата леко се повдигала, и в един
момент задната част на колата тръгнала на ляво и колата започна да се
движи странично. Задните губи паднали в
една канавка, от двете страни има канавки, автомобилът започнал да се обръща напречно
на надлъжната си ос, като при първото падане
от него излетял един. После от него излетял и втори човек, явно, че се
беше обърнал два пъти и останал на гумите си. Фактически направил два оборота.
В близост нямало коли. Свидетелят З. се обадил на 112. Когато излязох от колата си, шофьорът на
Реното му направил забележка, че говорел по телефона докато карал, но
свидетелят каза, че това не е така. Може би след 15-20 минути пристигнала
полиция, „Бърза помощ“ и т.н. З. заяви, че „Реното“ го било изпреварило
значително, когато започна да се обръща. Като излязло на 10-15 метра пред него,
видял че колата е неустойчива. После свидетелят каза, че пътува почти всеки
ден, това му е работата, има леки неравности по пътя, но са малко. Пътувал сам,
с кучето. Не си е отклонявал вниманието.
За установяване на
претърпените неимуществени вреди ищците
поискаха и съдът допусна разпит двама
свидетели.
Свидетелят М.С.М. познава ищците, както и
загиналия техен родственик. Приятел е с Д., бащата на загиналия И.Г., съпругата
му работела в семейната им фирма. Заяви, че бащата много тежко понесъл смъртта
на 47 – годишния си син. Двамата били близки, но не живеели заедно, синът
живеел в Горна Оряховица, занимавал се с внос на техника от Германия и двамата
заедно участвали в ремонта, когато техниката била повредена. Синът осигурявал
лекарства на баща си, водел го в болницата, във Варненската болница, в
Бургаската болница – за проблемите с очите и кръвното. Видял бащата на погребението,
бил зле. Започнал да вдига кръвно, карали го в болница. Сега не вижда, но
свидетелят не знае дали някой се грижи за него, нито дали е успал да се
възстанови.
Свидетелката Ц.И.М.е приятелка на
семейството повече от 15 години. Разпитана, тя каза, че знае за станалата през 2016 г.
катастрофа, при която е починал И.. Семейна приятелка е с ищците, познава добре
цялото семейство. След инцидента е останала цялата нощ с ищцата, докато си
дойдат децата й. З. била в тежко състояние, не можела да осъзнае какво се
случва, била на успокоителни, които спрели да действат. През цялата нощ питала
дали е истина смъртта на сина й и какво се случва, не спряла да пита през
цялата нощ, въпреки че свидетелката й отговаряла положително. Когато дошли
момчетата, свидетелката видяла, че те също били в много тежко състояние от
станалото, защото били много близки с родителите си. Те живеят в чужбина, в
Англия, но като семейство синовете били много близки с родителите си и
разчитали на тях за всяко нещо. По – нататък свидетелката заяви, че семейството
имало магазин за китайски стоки и за стоки – втора употреба от Германия, който
починалият И.управлявал. Ц. много тежко го изживял, близо шест месеца лекарите
не можели да разберат какво му е, отслабнал много повръщал, не се хранел, пиел много лекарства от различни
доктори, започнал до посещава психолог, бил в шок някъде около шест месеца.
Други релевантни
към спора доказателства по делото не са представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизите.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове по чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие настъпилото на 12.01.2016 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач е причинил
катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на
кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия
случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане.
Извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца се установяват, освен
от влязлата в сила присъда на наказателния съд, която, съобразно чл. 300 ГПК, е
задължителна за граждаанския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, така и от приетите експертизи.
В резултат на
станалото ПТП е причинена смъртта на И.Г., който е син на ищеца Д.Г., съпруг на
ищцата З.Г. и баща на ищците Ц.Г. и Д.Г..
Причинената смърт
е в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия
автомобил не бе опровергана.
В хода на
съдебното производство бе доказано възражението за съпричиняване на ответната
страна, пред вид факта, че както с актовете на наказателния съд, така и от
експертизата, приета по настоящото дело и свидетелските показания, бе установено, че ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан. С оглед на това съдът приема съпричиняване на
пострадалия в размер 30 %.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищците и доказаното
съпричиняване на резултата в съотношение 70 % за водача на л.а. Рено и 30 % за
пострадалия, починал от катастрофата, И.Г..
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищците са
причинени болки и страдания, изразяващи се в получените дълбоки душевни травми и страдания,
предизвикани от загубата на много скъп за тях човек, член на семейството –
техен баща, съпруг и син, починал в разцвета на силите си – на 49 години.
Приживе членовете на семейството са били в прекрасни отношения, били са задружни
и изключително близки, между тях са съществували обич и привързаност. Починалият
е бил опора и подкрепа за баща си, за съпругата и синовете си и сега, в
резултат на катастрофата, те са лишени завинаги от присъствието му, обичта и
грижите му. Тази болка не може да отмине с времето.
С оглед на това, настоящият
съдебен състав, като съобрази описаните по-горе и доказани болки и страдания на
ищците вследствие смъртта на един толкова близък за тях човек, техния вид,
интензитет и продължителност, и приложи принципа за справедливост, при наличие
на описаното по – горе съпричиняване 70 % - 30 %, счита, че искът е доказан както
по основание, а по размер следва да бъде уважен за сумата 420 000 лв. – по 105
000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 28.02.2016 г., до окончателното изплащане.
В останалата
част, за разликата до 600 000 лв. – по 150 000 лв. за всеки ищец,
искът е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на
спора на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер 420 лв. – депозит
за експертиза, а на техния представител адв. Й. ***, пл. ********“ № ********адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 13 130 лв.
Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника също се следват разноски – разходи за
такси, депозити за свидетели и вещи лица в размер 1 106 лв. и 350 лв. ю.к.
възнаграждение.
В диспозитива на
решението следва да се посочи, че то е постановено при участие на трето лице –
помагач на ответника ЗД „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК *******, София, ул. „Г. *******.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК********, София, бул. „********№ 1, да заплати на З.Г.Г., ЕГН **********, Ц.И.Г., ЕГН **********, Д.И.Г.,
ЕГН ********** и Д.И.Г., ЕГН **********, всички чрез адв. Й. ***, съдебен
адрес:***, пл. ********“ № ********обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя в размер общо 420 000 лв.
– по 105 000 лв. за всеки ищец, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от датата на увреждането – 28.02.2016 г. до окончателното изплащане и разноски в 420 лв. – депозит за експертиза, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до 600 000 лв. – по 150 000 лв. за всеки ищец, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ да заплати на адв. Й. ***, пл. ********“ № ********адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ЗА в размер 13 130 лв.
ОСЪЖДА З.Г.Г., Ц.И.Г.,
Д.И.Г. и Д.И.Г. да заплатят на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ разноски, представляващи
разходи за такси, депозити за свидетели и вещи лица в размер 1 106 лв. и
350 лв. ю.к. възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участие на трето лице – помагач на ответника ЗД „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК *******, София, ул. „Г.
*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: