Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2017 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Н.И.,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 2074 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е въззивно.
Срещу решение № 2130 от 08.05.2015 г., постановено по гр.д. № 14919 по
описа за 2011 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което са
отхвърлени предявените от Т.А.Ф. и Г.Н.Ф.
против В.С.Ж. и И.А.Т. субективно кумулативно
съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта /КК/, одобрена със
заповед № РД – 18 – 92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ищците
са били собственици на реална част от 122 кв.м от недвижим
имот с идентификатор
10135.2723.613, целият с площ
от 1006 кв.м по КК, находящ се в град Варна, местност Траката, при
граници на реалната част, както следва: имоти
с идентификатори 10135.2723.612, 10135.2723.613,
10135.2723.614 и 10135.2723.9541-път, която реална част поради
грешка в КК е отразена като част
от имот с идентификатор 10135.2723.613 по КК, на
основание член 53, алинея 2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /редакция до изменеието му с „Държавен вестник“ брой 49/2014 г., а сега член 54, алинея 2 от ЗКИР/, както и са осъдени Т.А.Ф. и Г.Н.Ф. да даплатят на Д. П. П. – адвокат при ВАК сумата от
670,82 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение,
определено по реда на член 38, алинея 1, точка 2 от Закона за адвокатурата, са постъпили следните
жалби:
1/ от Т.А.Ф. чрез адвокат Д.М., с която обжалва решението изцяло и
иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените
искове, считайки, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е
налице неправилно тълкуване и преценка на събраните доказателства;
2/ от Г.Н.Ф. чрез адвокат С.С., с която обжалва решението изцяло и иска отмяната му и
постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове, намирайки,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила, като се излагат подробни съображения за това.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбите се поддържат, като подробни
съображения са изложени в съдебно заседание и писмени бележки.
Срещу двете жалби са постъпили в срок отговори
от В.Ж. и И.Т. чрез адвокат Д.П., с които същите се оспорват и се желае
потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и постановено при
спазване на съдопроизводствените правила. Такова е
становището им и в съдебно заседание, както в депозираните писмени бележки.
В хода на производството пред въззивната
инстанция е починал ответникът по иска И.А.Т. и като негови наследници са
конституирани П.И.Т., Д.Г.Д., Д.Н.П., К.Г.Т., Н.Г.Т.,
Г.Н.А., В.Я.Т. и М.К.С..
Въззивните жалба са подадени
от лица, легитимирани да обжалват
първоинстанционното решение, като
неизгодно за тяхо. Правото си на жалба са упражнили в срок. Жалбите отговарят на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от
ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени при условията на субективно кумулативно съединяване искове от Т.А.Ф. и Г.Н.Ф. против В.С.Ж. и И.А.Т. с правно основание член 53, алинея
2 от ЗКИР /редакция до изменението му с „Държавен вестник“
брой 49/2014 г., сега – член 54, алинея 2 от ЗКИР/ за приемане за установено в отношенията между страните, че към момента на влизане в сила на кадастралната
карта, одобрена със заповед
№ РД–18–92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, ищците са били собственици на реална част от
122 кв.м от недвижим имот с идентификатор
10135.2723.613, целият с площ от 1 006 кв.м, находящ
се в град Варна - местност Траката, при граници на
реалната част, очертани с червена линия върху приложената на лист 89 от първоинстанционното дело скица с № 23568 от 07.09.2011 г.,
издадена от СГКК-Варна, както следва:
имоти с идентификатори 10135.2723.612, 10135.2723.613, 10135.2723.614 и
10135.2723.9541-път.
В исковата
и уточняващите молби ищците твърдят, че по силата на извършена по гр.д.№ 24 от 1988 г. на ВРС съдебна
делба в техен дял е поставен недвижим имот, представляващ лозе в местността Горна Долна Трака –
зона за здравни и културни нужди, с площ от 700 кв.м, а в дял
на първата ответница е поставен съседен имот – лозе в същата
местност с площ от 990 кв.м. С влязло в сила решение по гр.д.№ 1897/2005 г. на ВКС първата
ответница е призната за
собственник на 5/7 идеални части от имот № 1763 по КП на местност Траката при граници: път, имоти с пл.№1761, 1760, 1764
и 1762, а ищците – върху останалите 2/7 идеални части
от същия имот. Към момента на предявяване на иска имот № 1763 е с
идентификатор 10135.2723.612, а притежаваният от първата ответница имот № 1761 - с
идентификатор 10135.2723.613. Впоследствие са извършени разпоредителни
сделки с 5/7 идеални части от имот
с пл.№ 1763, като от 08.09.2010 г. вторият ответник се явява съсобственик с ищците на имот
с идентификатор 10135.2723.612, както и съсобственик с първата ответница на имот с идентификатор
10135.2723.613. Ищците твърдят, че поради
неправилно нанясане на притежавания от тях имот относно границите
му с имота на ответниците в
актуалната кадастралната
карта са поискали изменение в картата
и регистрите, като са получили отказ от административния
орган по съображение, че е налице
спор за материално право. В тази връзка и доколкото
считат, че нанасянето на имотът им понастоящем не съответства на делбеното решение
по гр.д.№
24/1988 г. на ВРС, ищците обективират
искане за положително произнасяне по предявените искове.
В подадения
по реда на
член 131 от ГПК отговор ответниците В.Ж. и И.Т. /заместен
в хода на въззивното производство от наследниците си/ заявяват становище
за неоснователност на исковите
претенции, като поддържат, че актулната кадастрална карта отразява действителното положение относно площта, границите и собствеността на двата съседни имота. Сочат,
че ищците от една страна не
ангажират доказателства в подкрепа на твърдяното от тях право на собственост върху спорната реална част от имота, а от друга
не зачитат настапилите след
извършената през 1988 г. делба обстоятелства. Твърдят, че през 1986 г. първата ответница е прехвърлила на ищците ½ идеална част от собствения си
недвижим имот с площ от 1
200 кв.м срещу
задължение за издръжка и гледане. Впоследствие по силата на извършената съдебна делба през
1988 г. съсобствеността върху
този имот е била ликвидирана и са образувани два имота, съответно с площ от 700 кв.м /пл.№ 1763/ и от 900 кв.м /пл.№ 1761/, като първият е бил поставен в дял на ищците, а вторият – в дял на ответницата. Отделно от това, с влязло в сила решение по гр.д.№ 1049/1995 г. на ВОС алеаторният
договор е бил развален, поради което
ответницата В.Ж. се явява съсобственик с ищците на сегашен имот с идентификатор
10135.2723.612, а поради отказа на последните да й върнат доброволно владението е провела успешно ревандикационен
иск против тях и въведена принудително във владение на
20.08.2009 г.
В съдебно заседание,проведено на 21.05.2014 г.,
ищците Ф. уточняват, че предмет на претенцията им е реална част с площ от 122
кв.м от имот № 10135.2723.613 по КК на
град Варна, целият с площ
от 1 006 кв.м , а в съдебно
заседание от 08.04.2015 г. посочват, че тези 122 кв.м са заключени между
кадастралната граница между имоти № 612 и № 613 по КК и плътната лилава линия в имот № 613, отразена в комбинираната скица на лист 447 от първоинстанционното
дело към заключението на тройната СТЕ.
Искът с правна квалификация член 54, алинея 2 от
ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, като предмет на делото в
настоящия случай с оглед конкретните твърдения на ищците е установяване правото
на собственост върху реална част с площ от 100 кв.м от ПИ, която грешно е
заснета в границите на записания на името на ответниците ПИ № 613, вместо в
границите на записания на името на ищците ПИ /грешка в КК/.
От представените пред въззивната инстанция НА № 14
от 29.05.2015 г., том ІІ, рег.№ 2122, дело № 171/2015 г. /лист 21 от въззивното дело/ се установява, че ищците са придобили 100
кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2723.613, с № по
предходния план 1761, целият с площ от 990 кв.м.
От заключението на
вещото лице по назначената пред въззивната инстанция
съдебно-техническа експертиза е видно, че към 10.02.2017 г. е налице промяна в
общата граница между имоти 612 и 613, като е образуван нов имот с идентификатор
№ 10135.2723.4446, който е образуван от ПИ с идентификатор № 10135.2723.612 и
част от ПИ с идентификатор № 10135.2723.614 съгласно договор за доброволна
делба от месец юни 2016 г, като моментната геодезически
заснета обща граница между процесните имоти се припокрива с общата граница по
действащата КК от 2008 г., както и с материализираната на място граница.
Съобразно тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016
г., постановено по тълк.д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС,
установяването на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване
на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска,
респективно – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество,
като се вземат предвид и настъпилите след одобряване на КК юридически факти,
които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Само
по изключение правото на собственост се установява към минал момент/член 16 от
ЗУТ/, какъвто настоящият случай не е.
Твърдението на ищците е, че по силата
на извършената през 1988 г.
съдебна делба са придобили имот
№ 1763 с площ от 700 кв.м, който неправилно е нанесен относно границите му с имота на ответниците в КК от 2008 г., като
са онагледили претенцията си на скица, находяща се на лист 89 от първоинстанционното
дело, а след заключението на тройната
СТЕ са потвърдили, че това е претендираната поправка, като
изрично са цитирали скицата към заключението на експертизата /лист 447 от първоинстанционното
дело/.
От заключението на вещото лице, дадено пред въззивната
инстанция, безспорно се установява, че моментната геодезически
заснета обща граница между процесните имоти се припокрива с общата граница по
действащата КК от 2008 г., както и с материализираната на място граница, както
и, че преди последното изменение на КК /през 2016 г., влязло в сила/ границата
между дял първи и дял втори по делбата не съвпада с кадастралната граница по КК
от 2008 г., тоест целяната от ищците поправка на
грешка в КК от 2008 г. с изменението на кадастралната карта от 2016 г. е
извършена.
Неоснователни се явяват твърденията на ищците, че настоящият състав не
следва да съобрази настъпилите в хода на производството промени /промяната на
границата съобразно искането на ищците/, защото тази промяна се дължи на
обстоятелства, излизащи извън предмета на спора – придобиване на нова
собственост, която не е част от собствеността – предмет на иска. Вярно е, че безспрно се установява, че ищците са придобили през 2015 г.
100 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2723.613, с №
по предходния план 1761, целият с площ от 990 кв.м, но доколкото това са
идеални части от имота, то няма как да бъде изследвано в настоящото
производство, че тази площ е заснета погрешно в очертанията на имота на
ответниците.
Петитумът на иска с правно
основание член 54, алинея 2 от ЗКИР съдържа две части – установяване правото на
собственост за ищците върху спорната площ и установяване грешното й заснемане.
Доколкото в хода на настоящото производство предмет на претенцията е спорната
реална част от 122 кв.м, придобита въз основан на делба през 1988 г., и нейното грешно заснемане, то придобитите
през 2015 г. от ищците 100 кв.м идеални части от ПИ № 613 не са предмет на
спора и не могат да бъдат съобразени като обстоятелства, настъпили след
одобряване на КК, които имат значение по смисъла на член 235 от ГПК.
С оглед на така
изложените мотиви настоящият състав на въззивния съд
приема, че за ищците не е налице правен интерес от воденето на настоящият иск,
тъй като целяната от ищците промяна на КК от 2008 г.
е вече извършена и то по начина, по който са я претендирали. Това води до извод
за недопустимост на атакуваното решение и съобразно правомощията си, визирани в
член 270, алинея 3, изречение първо от ГПК, въззивният
съд следва да обезсили първоинстанционното решение и
прекрати делото.
Съдът следва да съобрази при постановяване на решението си, че към
настоящият момент ПИ с идентификатор № 10135.2723.612 не съществува, а от същия
и част от ПИ с идентификатор № 10135.2723.614 е образуван нов имот с
идентификатор № 10135.2723.4446, както и, че ПИ с идентификатор №
10135.2723.613 е с нов идентификатор 10135.2723.1129.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея
3 от ГПК на въззиваемите следва да бъдат присъдени
сторените от тях разноски пред настоящата инстанция. Доколкото адвокат Д.П. е процесуален
представител на въззиваемата В.Ж. и на починалия в
хода на процеса И.Т. и е осъществявала процесуалното представителство безплатно
на основание член 38, алинея 2 във връзка с член 38, алинея 1, точка 2 от ЗАдв, лично на нея следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 457,98 лева на основание член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2130 от 08.05.2015 г.,
постановено по гр.д. № 14919 по описа за 2011 г. на Районен съд – Варна,
деветнадесети състав, с което са отхвърлени предявените от Т.А.Ф. и Г.Н.Ф. против В.С.Ж. и И.А.Т. субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ищците
са били собственици на реална част от 122 кв.м
от недвижим имот с идентификатор
10135.2723.613, целият с площ
от 1006 кв.м по КК, находящ се в град Варна, местност Траката, при граници на
реалната част, както следва: имоти
с идентификатори 10135.2723.612, 10135.2723.613,
10135.2723.614 и 10135.2723.9541-път, която реална част поради
грешка в КК е отразена
като част от имот с идентификатор 10135.2723.613
по КК, на основание член 53, алинея
2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър /редакция до изменеието му с „Държавен вестник“ брой 49/2014 г., а сега член 54, алинея 2 от ЗКИР/.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Т.А.Ф. ЕГН **********
и Г.Н.Ф. ЕГН **********, двамата с адрес ***, против В.С.Ж.
ЕГН ********** ***; П.И.Т. ЕГН **********
с адрес ***; В.Я.Т. ЕГН ********** с адрес ***; М.К.С. ЕГН ********** с адрес ***;
Д.Г.Д. ЕГН ********** с адрес ***. Прокопий Варненски
№ 30; К.Г.Т. ЕГН ********** с адрес ***. Константин и Елена № 37; Н.Г.Т. ЕГН **********
с адрес ***. Константин и Елена № 37; Д.Н.П. ЕГН ********** с адрес *** и Г.Н.А.
ЕГН ********** с адрес ***, като наследници на починалия в хода на
производството И.А.Т. ЕГН **********, субективно кумулативно съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици въз основа на съдебна делба, извършена по гр.д.№ 24 от 1988 г. на ВРС, на реална част от 122 кв.м от недвижим имот с идентификатор 10135.2723.1129 /стар №
10135.2723.613/, целият с площ от 1 006 кв.м по кадастралната карта, находящ се в град Варна - местност Траката»,
при граници на реалната част, както
следва: имоти с идентификатори 10135.2723.4446, 10135.2723.1129 и
10135.2723.9541-път, заключена между точки АБДС на скицата към
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза на
лист 447 от първоинстанционното дело, която е
подписана от съда и представлява неразделна част от решението, която реална част поради грешка в кадастралната
карта е отразена като част от имот с идентификатор № 10135.2723.1129 /стар №
10135.2723.613/, на основание член 54, алинея 2 от ЗКИР.
ОСЪЖДА Т.А.Ф. ЕГН ********** и Г.Н.Ф. ЕГН **********,
двамата с адрес ***, да заплатят на адвокат Д.П. *** сумата от 457,98 /четиристотин петдесет и седем 0,98/ лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение,
определено по реда на член 38, алинея 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.