Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна
колегия, ХХ състав
в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 632 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 003337 от 10.12.2018 г. на Началник РУ МВР
Пазарджик е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на
А.Г.С. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Срещу НП е подадена в срок жалба от А.Г.С.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и
издаването в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че се е намирал в
близост до общежитието, в което пребивавал към онзи момент и бил излязъл, за да
отиде до близкия магазин, който се намирал на около две минути пеша и затова не
носил лични документи в себе си. Нямало причина да бъде проверяван от
служителите на МВР. Моли да се отмени постановлението.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява, редовно призован. Не се явява и процесуалният му представител. От
последния е постъпило писмено становище, в което излагат допълнителни доводи за
отмяна на атакуваното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител. По делото, с административнонаказателната
преписка е постъпило лаконично писмено становище, с което се иска потвърждаване
на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите
изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На 18.10.2018 г. около 20,40 ч. актосъставителят – свидетелят С.У. ***
- заедно с колегата си И.Г. извършили полицейска проверка на жалбоподателя С.,***. Полицай У.
поискал документите за самоличност на жалбоподателя, но последният завил, че
няма в себе си. За констатираното нарушение свидетелят У. е съставил
на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който е
подписан и получен от последния на същата дата без възражения. Въз основа на
акта било издадено обжалваното постановление.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителят
С.У.,
който в показанията си потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава
и от писмените доказателства по делото – съставения АУАН, който не е оспорен по
отношение на изложената в него фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от
самия жалбоподател в жалбата – последният признава, че се е намирал на
въпросната дата и час на ул. „Б.М.” в гр. Пазарджик, когато полицаите са му
извършили проверка и че жалбоподателят не е имал в себе си документ за
самоличност.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят А.Г.С. е осъществил от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.6 от ЗБЛД, съгласно който: „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност“. Изпълнителното деяние се осъществява посредством непредставяне на документ за удостоверяване на самоличността им, т.е. чрез бездействие.
По отношение на доводите изложени в жалбата съдът
счита, че същите са неоснователни. В случая жалбоподателят е наказан, защото не
е удостоверил самоличността си, след като това е поискано от компетентен орган
– полицаи при РУ МВР Пазарджик. В случая е абсолютно ирелевантно, че
жалбоподателят се е намирал в близост до мястото, на което е пребивавал – и
вътре в дома си да се намира той е длъжен да удостовери своята самоличност посредством
представяне на документ за самоличност пред съответните компетентни органи при
поискване от тяхна страна. Посочената разпоредба въздига в задължение на
гражданите да удостоверяват своята самоличност при поискване от компетентните
длъжностни лица, а това следва да стане само с валиден документ за самоличност.
Това задължение на лицата не отпада, въпреки разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР, съгласно която установяването на самоличността от полицейските органи се
извършва чрез представяне на документ за самоличност
на лицето, сведения на граждани с установена самоличност,
които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни. Следователно, макар и жалбоподателят да е казал имената си и самоличността
му да е установена (видно от съставения АУАН), то нарушението на чл.6 от ЗБЛД е
било извършено към момента още на непредставяне на документите. Изпълнението на
задълженията на служители на МВР за установяване на самоличността на лицата по
ЗМВР не води до отпадане на задължението на самите лица, въведено с
разпоредбата на чл.6 ЗБЛД. Всички действия на полицейските служители за
установяване самоличността на С. са в отклонение от нормално предвиденото от
законодателя развитие на обществените отношения в тази област, регулирана от
ЗБЛД, водещи до ангажирането на служители на полицията с извършването им и в
крайна сметка затруднява нормалното протичане и извършване на възложените от
законодателя задължения на полицаите по опазване и охрана на обществения ред именно
съгласно ЗМВР. Това не би било налице, ако документите на жалбоподателя са били
в него. Ето защо съдът намира административното нарушение на чл.6 ЗБЛД за
безспорно установено. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че не е
имало причина да бъде проверяван, то следва само да се отбележи, че подобна
проверка произтича пряко от вменените по закон – чл.70, ал.1, т.3 ЗМВР
правомощия на полицейските служители: „Полицейските органи могат да извършват
проверки за установяване самоличността на лице при осъществяване на контрол по
редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната“.
Разпоредбата е достатъчно ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване.
Видно от постановлението същото е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Подробно и ясно са описани и
обстоятелствата при които е извършено нарушението, поради което съдът счита, че
е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
При определяне на вида и размера на административното наказание
административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.1
от ЗАНН и като е отчел тежестта на нарушението, правилно е определил на жалбоподателя
наложеното наказание глоба в размер на 50 лв.
Така определената глоба е в предвидения от закона минимален размер, поради
което няма основание за нейното намаление от съда.
Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил
материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление,
поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения
свързани с гарантиране на нормалното протичане на проверките от органите на
реда и конкретно коректното, точно и безспорно установяване на лицата при провеждането
на проверките, както и въобще правомерното използване на българските лични
документи за целите, за които се издават (каквато безспорно основана цел е и
именно установяване на самоличността на лицата), съдът счита, че случаят не
може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано, а жалбата на А.Г.С. - оставена без уважение
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Районен съд Пазарджик
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
003337 от 10.12.2018 г. на Началник РУ МВР Пазарджик, с което е наложена глоба
в размер на 50 лв. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на А.Г.С. с ЕГН: ********** ***
за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: