Р Е
Ш Е Н
И Е №260003
гр.Кюстендил, 07.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, пети
състав, в открито заседание на седми
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№234/2020г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от А.Л.А. с
ЕГН ********** и М.П.А. с ЕГН **********, двете с адрес ***, чрез пълномощника
им адв.А.В. ***, същата и в качеството й на съдебен
адресат на жалбоподателките, с адрес: гр.*******,
ул.„*******“ №**, срещу решение с№124 от 20.02.2020г. на Районен съд-Дупница,
постановено по гр.д.№2141/2019г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение, РС-Дупница е признал за установено, на основание чл.79
ал.1 от ЗС във вр. с чл.124 от ГПК, по отношение на А.Л.А.,
ЕГН ********** и М.П.А., ЕГН **********, двете с адрес: ***, че Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, са собственици, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, на пространство с площ от *** кв.м.,
представляващо част от УПИ ХII-353 в кв.****по плана на с.Р.,
общ.С.Б., обл.К., утвърден със заповед №213 от
12.09.1989г. и изменен със заповед №189 от 02.09.2003г. на кмета на община С.Б.,
с урегулирана площ на целия имот от *** кв.м., при съседи: улица с осеви точки
36-37-38, поземлен имот ХШ-352 - собственост на Й. В. Г., поземлен имот IХ-297
- собственост на Б.К., поземлен имот Х-355, и поземлен имот ХI-354 -
собственост на Й.А.С. и С.А.Г., което пространство се намира между
регулационната линия по плана от 1989г. на с.Р., общ.С.Б., обл.К.,
утвърден със заповед №213 от 12.09.1989г. и имотната граница на УПИ ХII-353 и УПИ ХI-354 в кв.13 по плана на с. Р.. Със
същото решение ДнРС е осъдил А.Л.А. и М.П.А. да
заплатят на Й.А.С. и С.А.Г. сумата от *** лева, представляваща сторени разноски
в производството по делото.
Решението
се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, като се твърди, че същото е
било постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон. Твърди се, че при постановяване на обжалваното
решение ДнРС неправилно е приел, че въпросът за
прилагането н адврищно-регуациония план от 1989г. на
с.Р. относно УПИ ХII-353, УПИ Х-355 и УПИ ХI-354 в кв.*** по плана на с.Р. е без значение за
производството по делото, тъй като, според жалбоподателя, от събраните, но
необсъдени от съда доказателства по делото, било видно, че дворищната регулация
спрямо придаваемите места не е била приложена относно
процесните 52 кв.м., като също така съдът игнорирал
приетата по делото заповед №189 от 02.09.2003г. на Кмета на Община С.Б., която
окончателно установявала дворищната регулация на посочените парцели по
съществуващите имотни граници между тях. Сочи се, че ДРП от 1989г. по отношение
на посочените три УПИ не е бил приложен, което именно се счита, че е било
пречка ищците по делото да се снабдят с нотариален акт за собственост за придаваемите места на основание чл.134 ал.2 от ЗТСУ (отм.).
Според жалбоподателите, съдът е игнорирал факта, че заповед №189 от
02.09.2003г. на Кмета на Община С.Б., издадена на основание пар.8
от ПРна ЗУТ, с което е бил утвърден плана за
регулация за изменение на регулационната линия между УПИ ХII-353, УПИ Х-355 и УПИ ХI-354 , всички в кв.13 по плана на с.Р., е в сила и
не е била изменяна. Със същата са били установени имотните граници, след като е
отпаднало действието на бившите отчуждаеми и придаваеми места, съгласно плана от 1989г. Приема се, че
след като планът не е бил приложен, отчуждителното му
действие е отпаднало и имотната граница е била установена по старите имотни
граници между посочените УПИ. Счита се, че изясняването на тези факти е
предполагало назначаване на вещо лице по почин на съда, което последният не е
сторил.
Наред с
горното, жалбоподателите считат, че изводът на съда, че ищците са придобили по
давност спорните 52 кв.м. от УПИ ХII-353 по
плана на с.Р. не отговаря на фактите и обстоятелствата по делото. Намира се за
неоснователно безрезервното приемане от страна на съда на показанията на
свидетелите Р. Г.а и В.Г., като се изтъкват факти, съставляващи основателна
причина за съмнение в достоверността на техните показания. Обръща се внимание
на разминаването в площите на УПИ ХI-354,
посочени в нотариалния акт от 1962г. и в този от 2011г., което разминаване не
било обсъдено от районния съд, като същото сочело на липса на приложена
регулация по отношение на придаваемите места. Прави
се оплакване за немотивираност на извода на ДнРС за
изтекла в полза на ищците по иска придобивна давност
при доказано, според жалбоподателите, владение в периода от 2009г. до 2011г.,
както и поради невъзможността при действието на ЗТСУ, чл.59, реално определени
части от дворищнорегулационни парцели да се
придобиват чрез правни сделки или по давност. Възразено
е също така и срещу позоваването от страна на съда на решение по
в.гр.д.№348/2014г. по описа на КнОС и на скица с №123
от 26.04.2011г., издадена от служител на Община С.Б..
Във въззивната жалба се сочи, че УПИ ХII-353 по плана на с.Р. е бил закупен от наследодателя
на ответниците на 26.10.1998г. с нотариален акт с
№44, том I, дело №64, в който ясно е било
посочено, че придаваемите места не са били уредени,
като същевременно купувачът владял имота повече от 20 години, а след неговата
смърт– ответниците по предявения иск като негови
наследници.
Жалбоподателите
считат, че ДнРС се е произнесъл с обжалваното решение
по непредявен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, при положение, че ищците са предявили
иск по чл.108 от ЗС.
При
горните доводи се претендира обезсилване на решението и връщане на делото на
районния съд за произнасяне по предявения иск или отмяна на решението и
произнасяне по същество, с акт, с който исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците
по жалбата – Й.А.С. и С.А.Г., двете от с.Р., чрез пълномощника им адв.Е.Д. ***, са подали отговор на същата. В отговора се
изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което се моли
да бъде потвърдено. Счита се, че въззивната жалба е бланкетна, поради липсата на уточнение в какво се изразява
нарушението на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Възразява се срещу твърдението на въззивниците,
че ищците не притежавали нотариален акт, какъвто бил представен по делото. Сочи
се, че твърдението в жалбата, че отчуждителното
действие е отпаднало, е неоснователно, както и, че съдът правилно установил, че
със сила на пресъдено нещо е било установено, че ответниците не са собственици на процесния
имот. Наред с това се намира, че ДнРС правилно е
приел, че по делото е било доказано безпрепядствено
владение в период от повече от 40 години. Сочи се, че предявеният иск е такъв
по чл.124 ал.1 от ГПК.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, която има правен интерес от обжалването, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след преценка на материалите по
делото намира по същество следното:
Обжалваното решение представлява валиден в целостта си
и допустим в обжалваната част съдебен акт. Не може да бъде споделено
разбирането на жалбоподателите, че ДнРС се е
произнесъл по непредявен иск, тъй като бил сезиран с ревандикационен
иск, а съдът разгледал установителен иск за
собственост. Така направеното оплакване не произтича нито от естеството на петитума на исковата молба, нито от изричното
конкретизиране на отправеното от ищците искане към съда, съдържащо се в молба с
вх.№15238/18.11.2019г. и е неоснователно.
Преценката за
правилността на решението налага извод, че същото следва да бъде потвърдено,
поради следното:
Ищците са предявили положителен установителен
иск за собственост върху реална част от недвижим имот с площ от 52 кв.м., с
твърдението, че същата им принадлежи, тъй като представлява придаваема
към собствения на наследодателя им имот УПИ XI-354, в кв.13 по плана на с.Р. площ, по силата на изменение на
регулационния план, одобрено със заповед №213/12.09.1989г., която площ са твърдяли, че наследодателят им А.Г., а след смъртта му – и
те, са владяли и ползвали от 1990г.г. насетне до
настоящия момент.
Ответниците са твърдяли, че спорната площ съставлява част от собствения им
имот – УПИ XII-353 в кв.13
по плана на с.Р., противопоставяйки твърдение, че дворищно-регулационният план
(ДРП) не е бил приложен нито при действието на ЗТСУ (отм.), нито в срока по §6
ал.2 от ПЗР на ЗУТ, поради което и на основание §8 от ПЗР на ЗУТ кметът на
Община С.Б. със заповед №189/02.09.2003г. е одобрил план за регулация за
изменение на регулационната линия на УПИ XII-353, УПИ X-355 и УПИ XI-354 в кв.13, по имотна граница, като същевременно ответниците са възразявали и срещу верността на твърдението
на ищците, че след 1990г. владеят процената площ, с
изключение на кратък период от време преди образуване на делото.
От събраните пред първоинстанционния
съд доказателства – предимно писмени и свидетелски показания, е установено, че:
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство и давностно владение
№134, том І, рег. №1181, дело №122/19.05.2011г. по описа на нотариус С.С., с район на д-вие ДнРС, Й.А.С.
и С.А.Г. са били признати за собственици по наследство и давностно
владение на УПИ ХI-354 в кв.13
по плана на с.Р., общ. С.Б., утвърден със заповед №213 от 12.09.1989г. на кмета
на общината, с урегулирана площ от 447 кв.м. и площ на имота по сега
съществуващите му имотни граници от 402 кв.м., с отпаднало отчуждително
действие на плана по отношение на бившите отчуждаеми
се и придаваеми се към имота места, неприложен по
отношение на същите места, с изключение на заплатеното и придаваемо
се към имота място от 52 кв.м. от имот с планоснимачен
№ ХIІ-353,
собственост на П.А..
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по наследство №31, том ІІ, рег.№2184, дело №196/09.09.2013г., А.Л.А. и М.П.А.
се легитимират като собственици по наследство на УПИ ХII-353 в кв.13 по плана на с.Р., общ.С.Б., утвърден със заповед №213 от
12.09.1989г. и изменен със заповед №189 от 02.09.2003г. на кмета на общината с
урегулирана площ от 642 кв.м.
С влязло в сила решение по гр.д.№ 2076/2013г. по описа
на ДнРС е бил отхвърлен предявения от А.Л.А. и М.П.А.
срещу Й.А.С. и С.А.Г., иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на процесните 52
кв.м., част от УПИ ХII-353 в кв.13
по плана на с.Р.. По посоченото дело, материалите по което са приложени към
настоящото, са представени документи, от които е установимо,
че със Заповед №213 от 12.09.1989г. на председателя на ОбНС
гр.С.Б., към УПИ ХI-354 кв.13
по плана на с.Р., собственост на А.А. Г.,
наследодател на ищците по иска Й.С. и С.Г., се придава от съседния имот УПИ ХII-353, собственост към онзи момент на наследници на
Георги Васов Дашов, дворно
място от 52 кв.м. Според оценителен протокол от 05.11.1990г. за оценка на придаваеми се места по регулация придаваемите
се 52 кв.м. от имот ХII-353 към
парцел ХI-354 са
оценени на стойност от 104 лева. Видно от вносна бележка №214/132 от
04.12.1990г. сумата по оценителния протокол е била внесена в ДСК.
Свидетелите, разпитани от районния съд - Р. Г.а и В.Г.
са посочили, че процесното място, с площ от около
50-60 кв.м., се намира на границата между имотите на страните, като са заявили,
че ищците по делото, а преди това техните наследодатели още след 1970г. са
ползвали това място за отглеждане на животни. Мястото било заградено с дървена
ограда, а в последствие с метална мрежа. Според тези свидетели, понастоящем
ищците складирали в това място строителни материали.
От показанията на свидетелите М.Я.и И. Д. е било
установено, че П.А. купил парцела през 1998г. На границата между двата имота
имало паянтова постройка, която по-късно П.А. съборил и на въпросното място
останали складирани строителни материали от нея, което положение продължило
доскоро. Тези свидетели са заявили, че едва след смъртта на А. през 2011г. от
страна на ищците били предприети някакви действия като премахване на ограда,
поставяне на друга такава с колове и мрежа.
При така описаните факти, възприети от районния съд да
са били установени по делото, съдът е формирал извод за основателност на
предявения иск, като най-общо е посочил, че след като с влязло в сила решение
от 22.10.2014г., постановено по в.гр.д.№348/2014г. по описа на ОС-Кюстендил, е
бил отхвърлен предявения от ответниците по делото А.Л.А.
и М.П.А. срещу ищците по същото - Й.А.С. и С.А.Г., иск с правно основание
чл.108 от ЗС за ревандикация на процесната
площ, то налице е установяване със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните, че А.Л.А. и М.П.А. не са собственици на
спорните 52 кв.м.
Същевременно, ДнРС е приел,
че от събраните по делото доказателства се установява, че процесните 52 кв.м., за които спорят страните в производството,
по силата ПУП на с.Р., утвърден със заповед №213 от 12.09.1989г. на
председателя па ОБНС гр.С.Б., се придават към УПИ ХI -354 и регулационната граница между имота на ищците - УПИ ХIІ -353 и този
на ответниците - УПИ ХI-354 в кв.13 на с.Р. се намира средно на около
Районният съд е посочил, че въпросът дали дворищнорегулационния план от 1989г. по отношение на УПИ ХII-353, Х-355 и ХI-354 в кв.13 е бил приложен, няма значение в производството, тъй като по
делото се доказало, че ищците са придобили собствеността върху процесните 52 кв.м. по давност, ползвайки ги в продължение
на повече от десет години, на основание чл.79 ал.1 от ЗС, при упражнявана от ищците и техните наследодатели
фактическа власт постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
Пред въззивния съд е
назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която – инж.Х.А., е
представило заключение с вх.№260740/29.09.2020г., прието по делото. Според
заключението, в частта, проследяваща регулационната история на двата съседни
имот, действащият регулационен план на с.Р. е бил одобрен със Заповед №213 от
12.09.1989г. на Председателя на ОбНС –гр.С.Б..
Съгласно този план, за образуване на УПИ ХI-354 в кв.13, към имот 354 се придава площ с размер на 52 кв.м.от имот с
пл.сн.№353, като регулационната линия между двата
имота е на разстояние от имотната граница около 4 м по уличната регулация и на
около три метра в дъното на УПИ ХI-354, като
имотната граница минава по сгради, разположени в имот №354. В разписния лист
към плана, имот 353 първоначално е бил записан на наследниците на Георги Дашов, а по-късно – на 19.05.2000г. – на П.А., съгласно нот.акт с №44, т. I,
д.№405/1998г. Имот пл.сн.№354 е бил записан на А.Г.,
а по-късно на Й.С. и С.Г., съгласно нот.акт
№134/2011г.
Вещото лице е констатирало и установеното по делото
чрез документи обстоятелства, че с Оценителен протокол от 05.11.1990г. нарочна
комисия е направила оглед на мястото и е оценила придаваемите
се 52 кв.м. на 104г., които са били внесени в ДСК-гр.С.Б. от А.Г. с вносна
бележка от 04.12.1990г.
С молба с вх.№196/30.01.1997г. А.А.е
поискал на основание чл.53 ал.3 от ППЗТСУ изменение на регулационния план
относно УПИ ХII-353, Х-355
и ХI-354 в кв.13
на с.Р., като е представил копие от нотариален акт №41/1935г. на Георги Дашов. Със заповед №28/28.02.1997г.
на Кмета на Община С.Б. е било одобрено изменение на дворищната регулация на
посочените имоти, като в последствие по съдебен ред заповедта е била отменена.
В нотариалния акт, с който П.А. е придобил
собствеността - съгласно нот.акт с №44, т. I, д.№405/1998г., имотът е бил посочен като: дворно
място, съставляващо парцел XII, пл.сн.№353, в кв.13 по регулационния план на с.Р., с
урегулирано пространство 622 кв.м., като придаваемите
места не са уредени, в това състояние парцела е с площ от 540 кв.м.
Вещото лице е констатирало, установява се и от
останалия доказателствен материал по делото, че
новият собственик П.А. през 2003г. е започнал нова процедура за изменение на
регулацията между двата парцела вече по реда на ЗУТ. Бил е изготвен проект за
изменение на плана, внесен за разглеждане от експертен съвет и с решение №1 от
01.07.2003г. същият е бил приет. Заинтересованите собственици са били
уведомени, подадени от А.Г. възражения не са били приети и със Заповед
№189/02.09.2003г. на основание §8 от ПЗР на ЗУТ е бил одобрен ПУП – ПР за
изменение на регулационната линия на УПИ ХII-353, Х-355 и ХI-354 в кв.13
на с.Р., която минава по имотна граница. Според отразяване върху така
издадената заповед, срещу същата не са постъпили възражения. Вещото лице е
установило, че одобреното изменение на регулацията на въпросните парцели не е
било нанесено на регулационния план. Данни за последващи
изменение на регулацията липсват.
В обяснителна бележка с №М-98-1/10.05.2011г. за придаваемото място от 52 кв.м., издадена по молба на С.Г.,
е посочено, че УПИ-354, парцел XI, утвърден
със Заповед №213/12.09.1989г., с урегулирана площ от 447 кв.м. и с площ по сега
действащите му имотни граници 402 кв.м., с отпаднало отчуждително
действие на плана по отношение на бившите отчуждаеми
се и придаваеми се към имота места, неприложен по
отношение на същите места, с изключение на заплатеното и придаваемо
към имота място от 52 кв.м. от имот пл.№353.
В нотариалния акт, с който ответниците
по иска, сега въззивници – А.А.
и М.А., са били признати за собственици върху недвижим имот, придобит по
наследство – нот.акт с №31, том II, дело №196/09.09.2013г. за
имота с пл.№353, за който е отреден парцел ХII, утвърден със Заповед №213/1989г. и изменен със Заповед №189/02.09.2003г.,
е посочен с урегулирана площ от 642 кв.м.
При огледа на място вещото лице е установило, че
съществуващите по одобрения РП от 1989г. сгради в имот 354 по имотната граница
са преустроени. Между двата имота има изградена ограда от мрежа, поставена на
железни колове, която е на разстояние по улицата на 4 метра от масивните сгради
в имот 354 и на 3.20 метра в дъното, а от двете страни на оградата са монтирани
железни врати, които осигуряват достъп до имот №353 и пространството,
представляващо придаваемо място от 52 кв.м.към имот
354.
Вещото лице е заключило, че на основание §22 ал.1 от
ЗР на ЗУТ, дворищнорегулационният план от 1989г. е
приложен по отношение на регулационната линия между имот УПИ ХII-353 и ХI-354 в кв.13
на с.Р., тъй като продаваемото място е оценено и сумата е внесена с квитанция в
ДСК-С.Б..
Относно Заповед №189/02.09.2003г. на кмета на Община С.Б.,
експертът е приел, че въпросната заповед е влязла в сила, като последващи изменения в регулационния план не са били
одобрявани, като е приел, че в момента имотната граница между двата имота с
№353 и с №354 съвпада с регулационната линия между УПИ ХII-353 и ХI-354 в кв.13
по РП на с.Р., одобрен със заповед №213/12.09.1989г. на Председателя на ОбНС на гр.С.Б..
При така установените по делото факти, въззивният съд намира, че предявеният иск правилно е бил
уважен като краен резултат, макар да счита за
потребно да изложи допълнителни доводи във връзка с естеството на спора
между страните, включително поддържан и пред въззивната
инстанция и свързан основно с регулационния статут и пространствените предели
на двата съседни имота.
При действието на ЗТСУ /отм./, дворищно-регулационният
план има пряко и непосредствено вещноправно, отчуждително, действие. Предвиденото заплащане на
обезщетение /парично или имотно/, по начало не е елемент от фактическия състав
на отчуждаването и съответно - не рефлектира върху момента на преминаване на
собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта, с която
регулационният план е одобрен. Отчуждителното
действие на дворищно-регулационния план е установено с нормата на чл.110 ал.1 от
ЗТСУ /отм./, съгласно която недвижимите имоти (местата със сградите,
постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях),
придадени от парцела на едно лице - към парцели на други физически или
юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на
дворищно-регулационния план. При действието на ЗТСУ /отм./, изплащането на
паричното обезщетение, респ.- получаването на имотно такова, не е елемент от
фактическия състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават
към друг с дворищно- регулационния план. Определеното обезщетение поражда само
облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава
част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава.
По действащия ЗУТ подробният устройствен
план /ПУП/ има пряко отчуждително действие само в
хипотезата на чл.16 ал.5 от ЗУТ – при отчуждаване на процентна част от имот от
ФЛ или ЮЛ, /не повече от 25%/ в полза на общината, необходима за изграждане на
обектите на социалната инфраструктура.
С разпоредбата на чл.14 ал.5 от ЗУТ е установено
основното правило регулационните линии да се считат за граници на имотите. С
допълването на ал.5 на чл.14 от ЗУТ, обн. в ДВ,
бр.82/2012г., е въведено и условието ПУП да е приложен по отношение на регулацията,
за да се приемат регулационните линии за граници на имотите. Посоченото
допълнително условие поставя съществения въпрос – кога следва да се счита
„приложена” регулацията. За ПУП, одобрени по действащия ЗУТ отговорът е изрично
и нормативно регламентиран с § 22 от ЗР на ЗУТ, в съответната редакция с оглед
момента във времето, към който се твърди ПУП да е приложен. Така, съгласно
първоначалното правило на § 22 от ЗУТ /редакцията, обн.
в ДВ, бр.1/2001г./, ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията - с
изплащането на дължимите суми по договорите по чл.17 ал.3, когато такива се
предвиждат, нанасяне на имота в кадастъра и вписване в имотния регистър. С последващото изменение на§ 22 от ЗУТ /обн.
в ДВ, бр.64/2012г./, ПУП по отношение на регулацията се счита за приложен: а) с
влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16; б) със сключването на
окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се
предвиждат; в) с изплащането на обезщетенията по отчуждителните
производства.
За регулационните планове, одобрени по реда на
действалите преди влизане в сила на ЗУТ, нормативни актове, разрешението на
въпроса за „приложението” на дворищно-регулационния план се извежда по
тълкувателен път от систематичното тълкуване на нормите на чл.33 ал.1 и ал.2 на
ЗТСУ /отм./ и е дадено с ТР №3/ 1993г. по гр.дело №2/1993г. на ОСГК. В
постановеното Решение №200/11.05.2011г. по гр.дело №439/2010г. на I г.о. на ВКС,
тълкуването на понятието „приложена регулация”, дадено с ТР №3/1993г., макар
последното да е прието при действието на ЗТСУ /отм./, е разширено и по
отношение на плановете, одобрени по реда на нормативните актове, действали
преди него, а също и по отношение на тези, заварени от ЗУТ и ЗКИР- в хипотезата
на § 6 ал.2 от ПР на ЗУТ и при преценка на приложното поле на § 8 ал.1 от ПР на
ЗУТ. Както бе посочено, нормата на чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./, установява
пряко и непосредствено отчуждително действие на
дворищно-регулационния план. Това пряко вещно-правно действие, обаче, е под
условие, което има прекратителен характер, съгласно
ТР №3/1993г.. Т.е., отчуждителното действие на
регулационния план настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното
разместване на собствеността настъпва от момента, в който този план бъде
„приложен” , при наличие на предпоставките по чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗТСУ /отм./.
Правната последица от доказано в съдебния процес отрицателно обстоятелство -
„неприлагане на регулация”, обуславя извод за отпадане на отчуждителното
действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не са
придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно лице, към
друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници на двата имота
се възстановяват по първоначалното им местоположение преди регулацията,
съгласно разпореждането на чл.33 ал.1 изр.1 от ЗТСУ /отм./. С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен
дворищно-регулационен план, правното положение на имотите се възстановява по предходния
регулационен план, а ако и той не е приложен - по още по-предходния план, за
който се установи, че е приложен или до първоначалното положение на имотите.
Със задължителните разяснения, дадени с ТР №3/1993г., предпоставките за
„приложението” на регулацията са разграничени в зависимост от различните
предпоставки за изменение на регулационния план, регламентирани от нормите на
ал.1 и ал.2 на чл.33 от ЗТСУ /отм./. При наличие на условията за изменение на
дворищно-регулационния план от кръга на тези по чл.33 ал.1 от ЗТСУ /отм./, а
именно - по т.2, т.4 и т.5 на чл.32 ал.1 от ЗТСУ/отм./, дворищно-регулационния
план се приема за „приложен” при доказаното наличие на две кумулативно дадени
предпоставки: 1/ завземане на имота по законоустановения
ред и 2/ изтичане на 10 годишен срок от това завземане, /упражнявано владение в
рамките на този срок върху завзетата част/. В случай, че основанията за
изменение на плана са установените от чл.32 ал.1 т.1 или т.3 от ЗТСУ /отм./, за
да се приеме за доказан фактът на „приложение” на регулацията, следва да е
налице едно от алтернативно посочените в чл.33 ал.2 от ЗТСУ /отм./ условия - до
деня на откриване на производството за изменение на РП, придадената по
регулация част с предходния РП да е завзета по законоустановения
ред или дължимото за нея обезщетение
да е изплатено по нормативно определения ред от ППЗСТУ /отм./. При доказано
„приложение” на дворищната регулация, определените с нея парцелни граници на
имотите се приемат за имотни такива при изработването на следващия РП.
Значение също така за разрешаването на въпроса за
„приложението” на дворищно –регулационните планове, одобрени по реда на ЗТСУ
/отм./, имат условията и сроковете, установени с нормата на чл.182 „а” от ЗТСУ
/отм./, както и разпоредбите на § 6 ал.2 и § 8 ал.1 от ПР на ЗУТ. Следва да се
съобрази фактът, че с ТР №3/2011г. по т.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС е прието, че
отпадането на отчуждителното действие на
неприложените дворищно –регулационни планове в срока по § 6 ал.2 от ПР на ЗУТ,
настъпва автоматично, а предвидената в ал.2, във вр.
с ал.4 на § 8 от ПР на ЗУТ административна процедура, не е условие за
прекратяване на отчуждителното действие на
неприложения дворищно-регулационен план, като тази административна процедура
има значение само за възникване на правните последици, установени от ал.5 на §
8 от ПР на ЗУТ за застрояването на имота.
Тези принципни положения съотнесени
към установената конкретика на делото налагат извод,
че ищците са съумяли да докажат, че по силата на
Заповед №213 от 12.09.1989г. на Председателя на ОбНС
–гр.С.Б., към имота на техния наследодател, а понастоящем на тях самите – имот
пл.№354 е била придадена площ от 52 кв.м. от имот пл.№353. Отчужителното
действие на одобрения с тази заповед РП е настъпило, а регулацията е била приложена,
както констатира и вещото лице, още при действието на ЗТСУ (отм.) при наличие
на хипотеза на чл.33 ал.2 от ЗТСУ (отм.)
с изплащането на дължимото за придадената по регулация част обезщетение,
за който факт по делото има събрани категорични доказателства.
След като дворищната регулация е била „приложена“,
несъмнено е, че определените с нея парцелни граници на имотите следва да се
приемат за имотни такива при изработването на следващия РП. В този смисъл е и
изводът на вещото лице, а именно, че в момента имотната граница между двата
имота с №353 и с №354 съвпада с регулационната линия между УПИ ХII-353 и ХI-354 в кв.13
по РП на с.Р., одобрен със заповед
№213/12.09.1989г. на Председателя на ОбНС на гр.С.Б.
и няма как да бъде различно, при положение, че по отношение на тези два имота
са изпълнени всички установени от закона предпоставки, за да настъпи отчуждителното действие на плана. Следователно, спорните 52
кв.м. съставляват част от имота на ищците.
Заповед №189/02.09.2003г. на кмета на Община С.Б. не е
довела и не е могла да доведе до промяна на регулационната граница между процесните два парцела по имотна граница, тъй като към
момента на издаването й относно придаваемото се място
от 52 кв.м. регулацията е била приложена и парцелните граници са станали
имотни, т.е. правна промяна на е могла да настъпи, а и основанието за
издаването й по §8 от ПР на ЗУТ не е било налице, тъй като предполага хипотеза
на неприлагане на ДРП в срока по §6 ал.2
ал.4.
Тъй като ищците са основавали своя иск на твърдения,
както за настъпило отчуждително действие на влезлия в
сила ДРП, така и на твърдения за давностно владение
на спорните 52 кв.м., необходимо е във връзка с оплакването в жалбата, че
такава площ не е могла да се придобие по давност, с оглед забраната на чл.59
ал.1 от ЗТСУ (отм.) за пълнота на изложението да се посочи, че подобна теза не
държи сметка за това, че забраната за придобиване чрез сделка или по давност на
реалната част от поземлен имот ако същата не отговаря на изискванията за минимални
размери за площ и лице, съгласно чл.59 ал.2 от ЗТСУ (отм.) търпи изключение
когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията
на чл.28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за
площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Идентично на
установеното от чл.59 от ЗТСУ /отм./, в редакцията с изменението от 2000г., е
разрешението по действащия ЗУТ, в чл.200.
Предвид посоченото, обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба, на жалбоподателите не се следват разноски за настоящото производство. На въззиваемите
следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00 лева, за които са представени доказателства, че са били заплатени.
Воден
от горното, ОС-Кюстендил
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение с №124 от 20.02.2020г. на Районен
съд-Дупница, постановено по гр.д.№2141/2019г. по описа на същия съд.
О С Ъ Ж Д А А.Л.А., ЕГН ********** и М.П.А., ЕГН **********, двете с
адрес: ***, да заплатят на Й.А.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 600.00 лева (шестстотин
лева), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.