№ 97
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260951 от 14.06.2021г., постановено по търг. дело № 1637/2019 г.,
Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав е осъдил „Риджънт Кепитал“АД да
заплати на „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“, чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон
България/Д. У.“ сумата от сумата от 1 428,07лева, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение за извършени правни услуги от ищеца, въз основа на договор от
14.06.2018година, сключен с ответника, за която е издадена фактура
№**********/30.09.2018година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
16.07.2019година до окончателното и заплащане и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за
забавеното плащане на тази сума за периода от 01.10.2018г. до 14.05.2019 година в размер
на 89,66лева, като е отхвърлил иска с правно основание чл.36 Закона за адвокатурата, вр. с
чл.286 и чл.79, ал.1 ЗЗД, над уважения до предявения размер от 44 733,31евро с левова
равностойност 87 490,76лева, за която ищецът е издал следните фактури с
№7583/31.10.2018г.; с №7701/30.11.2018г.; с №7753/27.12.2018г.; с №7844/ 30.01.2019г.; с
№7948/26.02.2019г.; с №8028/18.03.2019г. и с №8145/ 30.04.2019г., поради
неоснователността му, както и претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 3
200,58лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода на забава, по
отношение сумите по всяка фактура, както следва: по фактура №7583/31.10.2018г. за
периода на забава от 01.11.2018г. до 14.05.2019г. в размер на 1 030,78лева; по фактура с
№7701/30.11.2018г. за периода на забава от 01.12.2018г. до 14.05.2019г. в размер на
1
815,03лева; по фактура с №7753/27.12.2018г. за периода на забава от 28.12.2018г. до
14.05.2019г. в размер на 789,52лева; по фактура с №7844/30.01.2019г. за периода на забава
01.02.2019г. до 14.05.2019г. в размер на 289,66лева; по фактура с №7948/26.02.2019г. за
периода на забава от 27.02.2019г. до 14.05.2019г. в размер на 100,52лева; по фактура с
№8028/18.03.2019г. за периода на забава от 19.03.2019г. до 14.05.2019г. в размер на
153,41лева и по фактура с №8145/30.04.2019г. за периода на забава от 01.05.2019г. до
14.05.2019г. в размер на 21,66лева, поради неоснователността й.
Със същото решение е осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК „Риджънт Кепитал“АД да
заплати на „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“, чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон
България/Д. У.“ разноски съобразно уважената част от иска в размер на 140, 05 лева, а на
осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“, действащ чрез клона си „Си Ем Ес
К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У.“ е осъден да заплати на ответника „Риджънт
Кепитал“АД разноски съобразно отхвърлителната част от иска в размер на 4 185,16 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищецът „Си Ем Ес
К. М. Н. О. ЛЛП“, действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д.
У.“, с която се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му като
неправилно с искане да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго,
с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Не се претендират направените в хода на
въззивното обжалване съдебни разноски.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна „Риджънт Кепитал“АД е депозирала отговор, с който се оспорва
допустимостта и основателността на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която
ищецът Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“, действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“-
клон България/Д. У.“, е изложил твърдения, че с ответника „Риджънт Кепитал“АД е
сключен договор на 14.07.2018 година, за предоставяне на абонаментно адвокатско
обслужване. Твърди, че по силата на постигнатото съгласие ищецът е поел задължение да
предоставя правни услуги на ответника, при цени, срокове и условия, посочени в договора.
За предоставени и приети услуги ищецът е издал следните фактури: фактура №
**********/20.07.2018г.; № **********/10.08.2018г. и № *********/30.09.2018г., на обща
стойност 25 956 евро с ДДС, с левова равностойност от 50 765,52 лева. Сочи се, че
ответникът не е оспорил и е приел извършените услуги и издадена за тях фактури, като е
заплатил сумата по първите две фактури и е извършил частично плащане по третата фактура
в размер на 20 000лева. Ищецът твърди, че след извършеното частично плащане е издал още
няколко фактури, а именно: 1./ фактура №**********/31.10.2018г. за 9 729,79 евро с левова
2
равностойност от 19 029,82лева с ДДС; 2./ фактура № 00007701/30.11.2018г. за 9 092,02 евро
с левова равностойност от 17 782,44 лева с ДДС; 3./фактура №**********/27.12.2018г. за 10
530,72евро с левова равностойност от 20 596,30лева с ДДС; 4./ фактура №
**********/30.01.2019г. за 5 176,37 евро с левова равностойност от 10 124,10лева с ДДС; 5./
фактура №**********/26.02.2019г. за 2 402,78 евро с левова равностойност от 4 699,43 лева
с ДДС; 6./ фактура №**********/18.03.2019г. за 4 953,89евро с левова равностойност от 9
688,97лева с ДДС и 7./ фактура №*********/30.04.2019г. за сумата от 2 847,74евро с левова
равностойност от 5 569,70лева с ДДС. Поддържал е, че след опити да уреди доброволно
спора е изпратил на ответника нотариална покана, след която ответникът е извършил ново
частично плащане по фактура №**********/30.09.2018г. за сумата от 15 000 евро с
левовата равностойност от 29 337,45 лв., като дължимият остатък за това вземане е в
размер на 1 428,07 лева. След извършване на това плащане ищецът е извършил останалите
услуги по обвързващия страните договор за предоставяне на правни услуги от 14.07.2018
година и е издал нова фактура под №**********/30.04.2019 година за сумата от 2 847,74
евро с левова равностойност от 5 569,70лева с ДДС.
Искането към съда е било да се осъди ответникът дап заплати така предявените суми
общо в размер на 88 918,83 лева, ведно с лихвата за забава към 14.05.2019 година в размер
на 3 290,24лева, формирана съобразно уточнителна молба с вх.№114884/20.09.2019 година
на ищеца. Претендира и законната лихва върху общата главница от датата на подаване на
исковата молба в съда и разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът е оспорил основателността на двата предявени
обективно съединени иска. Ответникът е изложил твърдения, че ищецът не е извършвал
правни услуги към ответното дружество, поради което липсват претендирани вземания, за
които ищецът е издал от фактура №**********/31.10.2018г. до фактура
№**********/30.04.2019г., включително. Сочи се, че липсват правопорждащи факти за тези
вземания. Съответно поради липса на дължимост на главните вземания не е налице и
акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане.
Конкретно ответникът твърди, че след периода след 25.09.2018г. правни услуги в
обхвата на договора ищецът не е извършвал, като твърдението, че такива са приемни са
изцяло неверни, като за извършените от ищеца правни услуги ответникът е извършил
надлежно плащане, като това касае периода до 25.09.2018г. Липсата на задължение за
плащане ответникът обосновава с твърдението си, че ищецът не е изпълнявал договора за
правни услуги след този период. Обстоятелството, че ищецът е издавал фактури според
ответника не е основание да се извърши плащане на сумите, посочени в тези фактури.
Липсва възлагане, както и приемане на такива услуги. Твърди също така, че процесните
фактури не са придружени с необходимите документи, които не са достигнали до ответника,
поради което не може да се приеме, че е налице изпълнение на договора.
За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява, че между страните на 14.07.2018г. е
3
бил сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги, като съгласно чл.1 от договора
предметът на предоставяните от ищеца услуги се е свеждал до преговори със С. П. Б. и
адвокатско дружество Б. по текущи правни въпроси и относно други правни въпроси
съгласно инструкциите на възложителя.
Съгласно чл.4 професионалните хонорари ще се изчисляват въз основа на взаимно
приети от страните часови ставки без ДДС на всеки отделен адвокат, установени като
функция на старшинството и опита му, имайки предвид естеството на конкретната работа,
изисквана от клиента.
Съгласно чл.5 страните са се съгласили ищецът да фактурира ежемесечно
извършените през съответния период от изпълнението на договора/в рамките на един месец/
правни услуги, като фактурираните стойности/хонорари и разходи/ следва да бъдат
заплатени от ответника в рамките на 15 дни от изпращането на фактурата. Ако каквото и да
е сума, която е дъжима на ищеца, остане неизплатена за повече от 30 дни след изпращането
на съответната фактура, ищецът си запазва правото да преустанови предоставянето на
услугите, докато всички суми, които му се дължат, не бъдат изплатени. Посочено е че всяка
фактура ще бъде придружена от подробни времеви графици, посочващи времето,
употребено от всеки член на екипа за предоставянето на услугите по време на съответния
период.
Не е спорно, а и се установява, че на 30.09.2018г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 7460/30.09.2018 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 25.09.2018 г. на стойност 21.000,00 евро с левова
равностойност – 41.072,43 лв.; съпътстващи разходи – 630,00 евро. с левова равностойност –
1.232,17 лв., начислен ДДС – 4.326,00 евро с левова равностойност – 8.460,92 лв., сума за
плащане 25.956,00 евро с левова равностойност – 50.765,52 лв.
Не е спорно, а и се установява, че на 31.10.2018г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 7583/31.10.2018 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 29.10.2018 г. на стойност 7.872,00 евро с левова
равностойност - 15.396,29 лв.; съпътстващи разходи - 236,16 евро с левова равностойност -
461,89 лв., начислен ДДС - 1.621,63 евро с левова равностойност - 3.171,64 лв., сума за
плащане 9.729,79 евро с левова равностойност - 19.029,82 лв.
Не е спорно, а и се установява, че на 30.11.2018г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 7701/30.11.2018 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 30.11.2018 г. на стойност 7.356,00 евро с левова
равностойност - 14.387,09 лв.; съпътстващи разходи - 220,68 евро. с левова равностойност —
431,61 лв., начислен ДДС - 1.515,34 евро / с левова равностойност - 2.963,74 лв., сума за
плащане 9.092,02 евро, с левова равностойност - 17.782,44 лв.
4
Не е спорно, а и се установява, че на 27.12.2018г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 7753/27.12.2018 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 27.12.2018 г. на стойност 8.520,00 евро с левова
равностойност - 16.663,67 лв.; съпътстващи разходи - 255,60 евро, с левова равностойност -
499,91 лв., начислен ДДС - 1.755,12 евро, с левова равностойност - 3.432,72 лв., сума за
плащане 10.530,72 евро , с левова равностойност - 20.596,30 лв.
Не е спорно, а и се установява, че на 31.01.2019г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 7844/30.01.2019 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 25.01.2019 г. на стойност 4.188,00 евро, с левова
равностойност - 8.191,02 лв.; съпътстващи разходи - 125,64 евро, с левова равностойност -
245,73 лв., начислен ДДС - 862,73 евро, с левова равностойност — 1.687,35 лв., сума за
плащане 5.176,37 евро, с левова равностойност - 10.124,10 лв.
Не е спорно, а и се установява, че на 30.01.2019г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 7844/30.01.2019 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 25.01.2019 г. на стойност 4.188,00 евро, с левова
равностойност - 8.191,02 лв.; съпътстващи разходи - 125,64 евро, с левова равностойност -
245,73 лв., начислен ДДС - 862,73 евро, с левова равностойност — 1.687,35 лв., сума за
плащане 5.176,37 евро, с левова равностойност - 10.124,10 лв.
Не е спорно, а и се установява, че на 30.01.2019г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура №7844/30.01.2019 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 25.01.2019 г. на стойност 4.188,00 евро, с левова
равностойност - 8.191,02 лв.; съпътстващи разходи - 125,64 евро, с левова равностойност -
245,73 лв., начислен ДДС - 862,73 евро, с левова равностойност — 1.687,35 лв., сума за
плащане 5.176,37 евро, с левова равностойност - 10.124,10 лв.
Не е спорно, а и се установява, че на 26.02.2019г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 7948/26.02.2019 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 25.02.2019 г. на стойност 1.944,00 евро, с левова
равностойност - 3.802,13 лв.; съпътстващи разходи - 58,32 евро, с левова равностойност -
114,06 лв., начислен ДДС - 400,46 евро, с левова равностойност - 783,24 лв., сума за плащане
2 402,78 евро, с левова равностойност - 4.699,43 лв.
Не е спорно, а и се установява, че на 18.03.2019г. „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“,
действащ чрез клона си „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. е издал на
ответника „Риджънт Кепитал“АД фактура № 8028/18.03.2019 г. за предоставяне на
консултантски услуги за периода до 18.03.2019 г. на стойност 4.008,00 евро, с левова
равностойност - 7.838,97 лв.; съпътстващи разходи - 120,24 евро, с левова равностойност -
5
235,17 лв., начислен ДДС - 825,65 евро, с левова равностойност — 1.614,83 лв., сума за
плашане 4.953,89 евро, с левова равностойност - 9.688,97 лв.
Не е спорно между страните, а и се установява, че към всяка от описаните по-горе
фактури са приложени в съответствие с чл. 4 и чл.5 от договора разбивки за начислените
суми с разяснение за какви видове дейности са начислени и от кои адвокати са били
извършени тези дейности.
Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата намиращи се на л.
114 до л. 176 от първоинстанционното дело, че всички процесни фактури освен по пощата с
обратна разписка са били изпращани до ответника и по електронен път чрез електронната
поща на Р. Н..
Не е спорно между страните, а и се установява при извършената служебна проверка
по партидата на дружеството в ТР, че лицето Р. Н. е бил член на съвета на директорите на
ответното дружество до 16.05.2018г. и отново е бил вписан като такъв на 20.06.2019г., като
изпълнява и функциите на изпълнителен член на съвета на директорите.
Не е спорно между страните, а и се установява от представената по делото и приета
като доказателство Декларация по чл.63, ал.4 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари от изпълнителните директори на „Риджънт Кепитал“АД, че лицата Р. Й. Н. и С. С. С.
са били декларирани като действителни собственици на капитала на дружеството по см. на
§2, ал.1, §1в и § 2, ал.3 от ДР на ЗМИП към датата на нотариалната заверка на декларация –
29.05.2019г.
Горните обстоятелства се установяват и от вписаните отбелязвания по партидата на
ответника в ТР.
Видно от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства през
периода от 17-18.03.2019г. по електронен път е протекла писмена кореспонденция между
ищеца, представляван от адв. К. С., от една страна и от Р. Н. и С. С. от друга, с която по
повод твърдения на К./М. за забавени плащания по договор за адвокатско обслужване и
заявено намерение да се откаже предоставянето на услуги за в бъдеще, другата страна в
лицето на Р. Н. и С. С. са посочили като причина за забавеното плащане действия на трети
лица, като същевременно са обещали да предприемат необходимото за да осигурят
стредства чрез които да се погасят задълженията по този договор.
По делото е представена и е приета като доказателство нотариална покана от ищеца
до ответника за плащане на задълженията по фактури с № от 7460/30.09.2018 г. до
8028/18.03.2019 г. вкл., подробно описани по-горе.
Видно от приетата в производството пред първостепенния съд и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, че съгласно данни от ТД на НАП-София, офис
„Център“ в регистрите на „Риджънт Кепитал“ е осчетоводена единствено фактура №
7460/30.09.2018 г. При проверката в ТД на НАП - София, офис „Център“ вещото лице е
установило, че в дневниците за покупки на „Риджънт Кепитал“ АД е включена само фактура
№ 7460/30.09.2018 г. и справката-декларация по ЗДДС за периода 09/2018 г. По фактурата е
6
упражнено правото на приспадане на данъчен кредит.
Установява се, че фактури с №7583/31.10.2018; с №7701/30.11.2018; с
№7753/27.12.2018; с №7844/30.01.2019; с №7948/26.02.2019; с №8028/18.03.2019 и с
№8145/30.04.2019 не са включени в дневниците за покупки и справките - декларации по
ЗДДС за периода от м. 09/2018 г. до м. 04/2020 г., както и че по тях не е упражнено правото
на приспадане на данъчен кредит.
Видно е също така от заключението на вещото лице , че единственото плащане по
процесните фактури е сторено от ответника на 16.04.2019г. чрез превод в размер на
15.000,00 евро, с левова равностойност - 29.337.45 лв., което представлява частично плащане
по фактура № 7460/30.09.2018 г. След извършеното плащане задължението по тази фактура
възлиза на 1.428,07 лв., в размера уважен от първоинстанционния съд.
Видно от представеното от въззивника в производството пред въззивната инстанция
и прието като ново доказателство Признаване на дълг, ответното дружество „Риджънт
Кепитал“АД е заявило, че признава изрично и недвусмислено съществуването на дълг към
„Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. по Договор за правни услуги от
14.07.2018г., сключен между „Риджънт Кепитал“АД и „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон
България/Д. У. за обща сума в размер на 92 209,07 лева, представляващи низплатени в срок
изискуеми фактурирания вземания по договора, а именно задължения по надлежно издадени
и получени фактури № 7460/ 30.09.2018г.; №7583/31.10.2018; с №7701/30.11.2018; с
№7753/27.12.2018; с №7844/30.01.2019; с №7948/26.02.2019; с №8028/18.03.2019 и с
№8145/30.04.2019г. или общо дължимо по договора в размер на 88 918,83 лева- главница,
ведно с натрупана лихва за забава в размер на 3 290,24 лева.
Посочено е че дългът от 92 209,07 лева се признава изцяло и безусловно, същият не е
изплатен към датата на изявление за признание на дълг и е дължим от „Риджънт
Кепитал“АД на „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У., така кактож е описан.
Изявлението за признание на дълг е подписано от законните представители на
ответното дружество към настоящия момент Р. Й. Н. и от У. Ф. К. и не е оспорено от
ответника при представяне на документа от страна на въззивника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Неоснователно е възражението на въззиваемия против допустимостта на въззивната
жалба с твърдението, че тя е подадена след изтичане на срока за обжалване по чл.259, ал.1
ГПК.
Първоинстанционното решение е връчено на ищеца чрез упълномощения от него
процесуален представител адв. Е. Й. на 29.06.2021г. При това положение срокът за въззивно
обжалване е изтичал в 2 седмичен срок от връчването, считано от 29.06.2021г. и съответно
7
срокът е следвало да изтече на 13.07.2021г. Установява се, че въззивната жалба е постъпила
в регистратурата на съда на 14.07.2021г. с пощенска пратка под номер 1054168048298. При
това положение правилно първоинстанционният съд е дал указания до жалбоподателя да
ангажира доказателства, че подаването на жалбата е станало по пощата преди изтичане на
срока за въззивно обжалване в съответствие с правилото на чл. 62, ал.2 ГПК. В изпълнение
на дадените от съда указания въззивникът е представил обратна разписка на „Еконт
Експрес“ЕООД от която е видно, че подаването на пратка с номер 1054168048298 е станало
посредством Еконтомат, намиращ се на бензиностанция на ОМВ България, с
административен адрес гр. София, бул.“България“45. Видно е също така от представения по
делото документ за проследяване на пратката/ на л. 24 от въззивното дело/ пратка с номер
1054168048298, съдържаща въззивната жалба е била подадена на 23.07.2021г. в 22.39 часа.
Следователно трябва да се направи извода, че правото на въззивно обжалване е било
упражнено по пощата в съответствие с правилото на чл. 62, ал.2 ГПК непосредствено преди
изтичането на срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което и възражението на въззиваемия
против допустимостта на жалбата следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
По основателността на въззивната жалба настоящият съдебен състав намира
следното:
От посочените по-горе писмени и гласни доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за абонаментно правно обслужване от 14.07.2018 г., който
договор по същество представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
по силата на който ищецът се е задължил да извършва възложените му действия по защита
на правата и интересите на доверителя.
От съдържанието на сключения между страните договор се извлича общата воля на
страните за осъществяване от страна на ищеца на пълна правна защита по провеждане на
преговори със С. П. Б. и адвокатско дружество Б., без да се изяснява в договора каква е
целта на тези преговори, като очевидна е била волята на страните да не разкриват целта на
договора, както и към постигането на какъв конкретен резултат ще са насочени действията
на упълномощените от доверителя адвокати. Уговорена е също така и възможност при
наличие на необходимост ищецът да предоставя отговор и на други правни въпроси извън
посочените по пункт 1 съгласно инструкциите на възложителя.
По делото между страните не е спорно обстоятелството по валидното сключване на
този договор, спорни са единствено обстоятелствата по изпълнението на договора след
25.09.2018г. като твърденията на ответника са, че след тази дата ищецът е преустановил
извършването на каквито и да било правни и фактически действия по договора за правно
обслужване, което да обуслови правото му да претендира изплащане на договореното
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира това възражение на ответника,
поддържано от него в прозиводството пред първоинстанцинония съд за недоказано.
Видно е от представеното по делото и прието като ново по см. на чл.266, ал.1, т.2
8
ГПК доказателство в производството пред въззивната инстанция- признание на дълг от
страна на ответника „Риджънт Кепитал“АД, в което изрично и недвусмислено се признава
съществуването на дълг към ищеца „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У. по
всяка едно от осемте процесни фактури, предмет на настоящото дело, ведно с лихвата за
забавено плащане - до общия размер на вземането от 92 209,07 лева. Признаването на
процесния дълг е подписано от представляващите „Риджънт Кепитал“АД- г-н Р. Й. Н. и г-н
У. Ф. К. и като такова включва признаване настъпването на неблагоприятни за страната
факти, в случая наличие на насрещно изпълнение на задълженията на адвоката по договора
за правно обслужване на което съответства задължението на възложителя да заплати
договореното възнаграждение. Тъй като така направеното от страната признание на факт е в
противоречие с вече изявените от нея правозащитни възражения в производството пред
първоинстанционния съд и в отговора на въззивната жалба за ненастъпването на фактите,
които да обуславят изискуемостта на вземането на ищеца за заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение, съдът намира, че в съответствие с чл.175 ГПК това признание
следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът по договорения от
страните начин- чл.4 и чл.5 е фактуририрал ежемесечно стойността на извършените по този
договор дейности по правно обслужване, като приложенията към всяка от фактурите са
съдържали и разбивки за начислените суми с разяснение за какви видове дейности са
начислени и от кои адвокати са били извършени тези дейности, такава каквато е била и
първоначалната воля на страните при сключването на договора да уреждат отношенията си
във връзка с приемането на извършената съгласно договора работа. Тези документи са
частни свидетелстващи и нямат самостоятелна доказателствена стойност относно
удостоверените с тях обстоятелства, но същевременно от заключението на вещото лице ССЕ
е видно, че при проверката на приложените по делото фактури те съдържат всички
необходими реквизити, издадени са в срока посочен в ЗДДС, а именно до 5 дни от датата на
данъчното събитие и са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, поради което и
на същите може да признато доказателственото значение, което те имат по силата на чл.182
ГПК. Установява се също така, че фактурите и приложенията към тях са били изпращани до
ответника посредством електронната поща на лицето Р. Н., за което лице няма спор, а и се
установява, че към периода на издаване на процесните фактури не е разполагало с
представителни правомощия по отношение на ответното дружество. Същевременно обаче
видно от събраните по делото доказателства, както и отразените по партидата на
дружеството обстоятелство, това лице заедно със С. С. е посочено като действителен
собственик на капитала на „Риджънт Кепитал“АД по см. на см. на §2, ал.1, §1в и § 2, ал.3 от
ДР на ЗМИП. Следователно не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния
съд, че издаването на тези фактури не е е стигнало до знанието на ответното дружество и
ако неговите законни представители не са били съгласни с възлагането и извършването на
отразените в приложението адвокатски услуги и дейности по договора за абонаментно
правно обслужване, то е следвало да възразят срещу тях незабавно след тяхното узнаване,
нещо което не се твърди, още по-малко се доказва да е било сторено.
9
Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че е
необходимо ищецът да доказва и наличието на отделно възлагане за всяка една от
конкретните дейности изършвани по договора. Видно от съдържанието на същия той е с
предмет извършване на абонаментно правно обслужване във връзка с извършването на
точно определени дейности- провеждане на преговори със С. П. Б. и адвокатско дружество
Б., които ищецът твърди да ги е извършвал във връзка с точно определена непосочена в
договора цел- провеждане на преговорите за продажба на „Токуда Банк“ на чужд
инвеститор, по която сделка като финансов консултант е било привлечено дружеството
ответник, а ищецът е бил негов юридически съветник. Ответникът оспорва възлагането на
правното обслужване да е било сторено именно с така декларираната от ищеца цел, но съдът
намира изясняването на това спорно между страните обстоятелство да е напълно
ирелевантно за предмета на спора, доколкото в договора ясно са посочени обема и вида
дейности, които следва да бъдат извършвани от ищеца с оглед действителната цел на
договора, поради което и за тяхното изпълнение по начало не е необходимо да има отделно
възлагане тъй като естеството им и какво точно трябва да бъде извършвано от адвоката за
всеки отделен случай е предварително определено в съдържанието на самия договор и
поради това по начало не е необходимо да има отделно и изрично възлагане за
извършването на всяка конкретна дейност. Единствено ако ищецът претендира заплащане на
допълнително правно обслужване, извършено извън обхвата на очертаните в пункт 1
дейности, доколкото по волята на страните правното обслужване не е било ограничено само
до изрично очертаните в предмета на договора услуги и правни консултации, то тогава той
на общо основание следва да доказва, че такива допълнителни дейности са му били
възлагани, но в конкретния случай заплащането на такива услуги не се претендира от него.
Неоснователно градският съд не е кредитирал и доказателственото значение на
признанието на неблагоприятни за страната факти, обективирано в приложената по делото
електронна кореспондеция между ищеца и Р. Н. на 22.07.2019г. и веригата кореспонденции
със С. С. от 17.03.2019г., в които ясно се сочи , че се признава качеството на изправна
страна на К./М. по процесния договор, както и че се дължи плащане по издадените от него
във връзка с изпълнението на този договор фактури, като единствена причина да не се
погаси своевременно задължението си по договора е посочена липсата на плащане от страна
на посочените по-долу в същата кореспонденция трети лица- контрагенти на ответника.
Първоинстанционният съд неправилно е възприел тези трети лица като получатели на
правни услуги от ищеца, което не съответства на действителното съдържание на
кореспонденцията и в която ясно се сочи, че тези лица всъщност са неизправни контрагенти
не на ищеца, а не ответника и с недобросъвестното поведение на които последният е
обяснявал липсата на своевременно погасяване на задълженията от негова страна към К./М..
Вярно е и че лицата, с които е осъществявал кореспондеция ищеца макар и да са
акционери, респ. да са разкрити като действителни собственици на капитала на ответното
дружество, да не са негови органни представители, следователно да не са негови
волеизявяващи органи, но същевременно съдът преценява доказателствената стойност на
10
водената между тях кореспонденция в светлината на представения в производството пред
въззивната инстанция писмен документ от ответника, съдържащ извънсъдебно признание на
дълга му към ищеца, включващо и признание за извършването на предвидените съгласно
договора правни услуги и консултации и отчитането им пред доверителя съгл. чл.284, ал.1
ЗЗД по предвидения в чл. 4 и чл.5 от договора начин чрез съставянето на приложения към
всяка от фактурите, в които да бъде описано вида на услугите, както и как са остойностени
те.
Поради това и произнасянето на първоинстанционния съд в обратен смисъл е в
противоречие с материалния закон и не може да бъде споделено от настоящата съдебна
инстанция.
По изложените съображения въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение
като неправилно ще следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която исковете за
главницата са отхвърлени за разликата над уважения размер от 1 428,07 лева до предявения
размер от 87 490,76 лева и за мораторна лихва над уважения размер от 89,66 лева, както и в
частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски по делото в размер на 4 185,16 лева и вместо него ще следва да бъде постановено
друго, с което ответникът освен присъдените от първоинстанционния съд суми следва да
бъде осъден да заплати и сумата 86 062,69 лева, представляваща остатък от дължимо
възнаграждение за извършени правни услуги от ищеца, въз основа на договор от
14.06.2018г., както и сумата 3 200, 58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
1.11.2018г. до 14.05.2019г. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата от предявяването на исковата молба- 19.08.2019г. до окончателното изплащане
на сумата.
Водим от горното , съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260951 от 14.06.2021г., постановено по търг. дело №
1637/2019 г., на СГС, Търговско отделение, 6с-в частта му, с която исковете за главницата
са отхвърлени за разликата над уважения размер от 1 428,07 лева до предявения размер от 87
490,76 лева и за мораторна лихва над уважения размер от 89,66 лева, както и в частта му, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по
делото в размер на 4 185,16 лева, като вместо него постановява друго :
ОСЪЖДА на осн. чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 286 и чл.79, ал.1 от
ЗЗД „Риджънт Кепитал“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, ул.“Димитър Манов“№10, със съдебен адрес гр.София, ул.“Ами Буе“№18,
11
вх.“в“, чрез адв. Т.Г. да заплати на „Си Ем Ес К. М. Н. О. ЛЛП“, чрез клона си „Си Ем Ес К.
М. Н. О. ЛЛП“- клон България/Д. У.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Цар Освободител“№14, ет.1 още и сумата 86 062,69 лева, представляваща
остатък от дължимо възнаграждение за извършени правни услуги от ищеца, въз основа на
договор от 14.06.2018г., както и сумата 3 200, 58 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 1.11.2018г. до 14.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12