Решение по дело №125/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1271
Дата: 9 август 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20215330200125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1271
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330200125 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 20-1030-010693/14.10.2020 г., издадено от
М.В.М. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни
пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Твърди, че през целия
период, определен с талона за явява за вземане на кръвна проба за изследване,
е бил задържан от органите на МВР, като е отведен в лечебното заведение
след изтичането на този срок. Поддържа, че не е могъл да извърши проба с
техническото средство поради наличието на рани по лицето и главата си.
Взема становище да не е доказано, че е бил водач на МПС по смисъла на
закона.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща
жалбата и административната преписка, взема становище при издаване на
наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са
1
категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от В. Т. Д., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен лично на
жалбоподателя на 04.11.2020 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
10.11.2020 г., поради което 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен,
а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 26.09.2020 г. около 06:35 часа в град Пловдив, на бул. „Никола
Вапцаров“ до № 115, на намиращия се там паркинг жалбоподателят В. Т. Д.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. При
управлението на автомобила жалбоподателят ударил паркиран лек автомобил
„Хонда“ с рег. № *** с което причинил пътнотранспортно произшествие.
Събралите се на мястото хора, сред които бил свид. Ст. Д. Зл., сигнализирали
на ЕЕН: 112 за настъпилото произшествие. На място били изпратени два
екипа от служители на ОД на МВР – Пловдив. Първият екип бил от
служители на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив, а вторият бил в състав
свид. Кр. Г. Ив. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив. Свидетелят И. поканил жалбоподателя Д. да бъде изпробван
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, което последният отказал. Тъй като и
не представял документи за самоличност, жалбоподателят бил отведен в
Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив.
Около 07:30 часа на 26.09.2020 г. Д. бил задържан за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане със Заповед № 432зз-309/26.09.2020 г.
След като бил задържан, против жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 510584 и талон
за изследване с № 0055349 от страна на свид. И.. Талонът за изследване бил
връчен на жалбоподателя Д. в 08:45 часа и с него било определено, че
жалбоподателят може да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД в срок до 40 минути от връчването.
До изтичането на този срок в 09:25 часа на 26.09.2020 г. жалбоподателят
продължавал да бъде задържан. Той бил отведен в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
в 10:02 часа. Тъй като срокът, определен с талон за изследване № 0055349,
бил изтекъл на жалбоподателя не била взета кръвна проба за установяване на
2
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение и на останалите материали по административната преписка било
издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Кр. Г. Ив. и Ст. Д. Зл..
Показанията и на двамата свидетели са изключително подробни,
хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви. И
двамата свидетели са очевидци на обстоятелствата, които възпроизвеждат в
показанията си. Макар за свид. З. да се установяват предварително
формирани негативни нагласи спрямо жалбоподателя, намерили израз в
изявленията му, че се надява Д. да бъде подобаващо наказан, то въпреки това
съдът намира, че свидетелят правдиво е пресъздал пред съда известните му по
делото обстоятелства. От показанията на свид. И. се установяват
обстоятелствата по извършването на проверката и съставянето на АУАН и
талона за изследване. От показанията на този свидетел се установява и факта
на отказа на жалбоподателя Д. да бъде изпробван с техническо средство,
както и че след това той е отведен в Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, където
му е бил връчен талонът за изследване. Показанията на свид. З. пък са
източник на информация за събитията преди пристигането на контролните
органи и фактът, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил.
Доколкото свид. И. сочи, че е установил това обстоятелство не само от
показанията на З., но и на други присъствали на мястото лица, то съдът
намира, че достоверността на това твърдение на З. също е проверена и
потвърдена. По тези съображения показанията и на двамата свидетели се
ползват с доверие от настоящия състав.
От талон за изследване с № 0055349 се установява, че екземпляр от
същия е връчен на жалбоподателя Д. на 26.09.2020 г. в 08:45 часа, като е
определено, че той може да се яви в лечебно заведение – УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, за вземане на кръвна проба за изследване в срок до 40 минути
от момента на връчване на талона.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя В. Т. Д. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на
08.11.2017 г., валидно до 03.08.2022 г. и с налични 33 контролни точки.
От лист за преглед на пациент № 072118 (лист 10 от делото) се
установява, че жалбоподателят Д. е постъпил в лечебното заведение „УМБАЛ
Св. Георги“ ЕАД на 26.09.2020 г. в 10:02 часа и е напуснал същото в 14:46
часа отново на тази дата. Същите обстоятелства се изясняват и от извадка от
амбулаторен дневник за периода от 23.09.2020 г. до 29.09.2020 г., приложена
3
на лист 16 от делото, като постъпването на жалбоподателя Д. е описано под
пореден № 21128 в дневника.
От Заповед за задържане на лице с рег. № 432зз-309/26.09.2020 г. (лист 40
от делото) се изяснява, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
жалбоподателят Д. е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на ОДМВР – Пловдив, като е освободен в 15:25 часа на 26.09.2020
г.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д. е
ангажирана за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба
гласи, че „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лева“. Следователно цитираното
правило за поведение предоставя възможност на всеки водач да избира дали
да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на
първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право
на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да
избере - така Решение № 2221 от 04.12.2020 г. по к.а.н.д. № 1847 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1773 от
4
28.07.2014 г. по к.а.н.д. № 1561 / 2014 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2105 / 2019 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В процесния случай
безспорно се доказа, че жалбоподателят Д. е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство, установено от показанията на свид. Крум
Геориев И.. Сам по себе си обаче този факт не е достатъчен, за да бъде
ангажирана отговорността му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като целта на
проверката би могла да бъде правомерно постигната и под друг начин – като
водачът се яви за медицинско изследване в посоченото в талона в лечебно
заведение. Както беше изяснено, контролните органи са длъжни да издадат
предписание за медицинско изследване както при извършване на проверка с
техническото средство, така и при отказ на водача да бъде изпробван на
място.
Установява се на следващо място по делото, че в изпълнение на
законовата процедура след отказа на жалбоподателя Д. да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 му е издаден талон за изследване.
В същия са определени лечебното заведение и срока за явяване, в които Д. е
могъл да се възползва от правото си на вземане на кръвна проба за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Това той е могъл да стори, като се яви в УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД в срок до 40 минути от момента на връчването на екземпляр от талона.
Предвид факта, че последният е връчен на жалбоподателя в 08:45 часа на
26.09.2020 г., то срокът за явяване е изтичал в 09:25 часа. Доказа се, че до
изтичането на този срок жалбоподателят не се е явил в лечебното заведение,
като той е постъпил в 10:02 часа на 26.09.2020 г.
При така установените по делото факти основното възражение на
жалбоподателя е, че е желаел да даде кръвна проба за изследване, но до
изтичането на определения в талона срок е бил задържан, което е ограничило
и изключило възможността му да се яви за медицинско изследване. Съдът
намира за доказано, че жалбоподателят Д. е бил задържан за срок до 24 часа
на интересуващата делото дата - 26.09.2020 г., по реда на ЗМВР със заповед за
задържане на лице. Установява се и че жалбоподателят е бил освободен на
26.09.2020 г. в 15:25 часа, следователно това е станало след изтичането на
определения в талона за изследване срок за явяване в лечебното заведение,
към което е бил насочен. Доказа се още, че жалбоподателят е бил задържан
още преди съставянето и връчването на екземпляр от талона. От показанията
на свид. И. се установява, че след посещението на местопроизшествието Д. е
бил отведен в Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив, където са съставени
съответните документи, включително АУАН и талон за изследване, издадени
от самия свид. И.. Последният свидетел изяснява, че не знае дали Д. е давал
кръвна проба за медицинско изследване, което ясно определя
последователността на случилите се събития – първо Д. е бил отведен в
районното управление, където са съставени съответните документи и е бил
задържан за срок до 24 часа, а след това е отведен в присъствието на
5
полицейски екип и в качеството на задържано лице в УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД. Тук следва да се обърне внимание и че в декларацията на лист 43 от
делото е вписан и точният час на нейното попълване - в 07:30 часа на
26.09.2020 г., а самата декларация се попълва от лице, което вече е
задържано. Следователно към 07:30 часа на 26.09.2020 г. жалбоподателят Д.
вече е бил задържан за срок до 24 часа, което задържане е продължило до
15:25 часа на същия ден. Това означава и че към момента на издаването и
връчването на талона за изследване фактът на задържането на жалбоподателя
е бил известен, което е следвало да бъде съобразено.
Задържането за срок до 24 часа представлява форма на държавна принуда
спрямо задържаното лице, чието съдържание включва забрана за последния
да се придвижва свободно в пространството за определен времеви период.
Същевременно изпълнението на медицинското предписание с талона за
изследване е изисквало от лицето именно в упражняване на правото си на
свободно придвижване да се яви в определеното лечебно заведение в
указания срок. Налице е колизия, при която следва да бъде отчетен
надделяващият характер на задържането по реда на ЗМВР. То не може да
бъде поставено под условие или изпълнението му да бъде временно отложено
самоволно от задържаното лице, за да изпълни предписанието за медицинско
изследване. Следователно моментът, когато задържаното лице ще се яви в
лечебното заведение, а оттам и обстоятелството дали предписанието ще бъде
изпълнено в срок или не, са отнети от свободната воля на задържания и
поставени в зависимост от чуждо поведение – кога той е бил отведен от
полицейските служители за преглед.
По делото е доказано, че предписанието за медицинско изследване не е
изпълнено в срок, тъй като съгласно определения с талона времеви интервал
жалбоподателят е следвало да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 09:25
часа на 26.09.2020 г., а той е отведен и е постъпил в лечебното заведение в
10:02 часа на тази дата. Съдът приема обаче, че неявяването в срок не се
дължи на съзнателно и виновно поведение на жалбоподателя, който предвид
факта на задържането си е бил поставен в обективна невъзможност да
изпълни навреме медицинското предписанието. Следва да се отчете и
обстоятелството, че към момента на отказа за изследване с техническо
средство на мястото на деянието – гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ до
№115, жалбоподателят е нямало как да предвижда, че това е била последната
му реална възможност да се подложи на проверка за установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Всъщност установява се, че на
жалбоподателя е разяснено, включително и чрез талона за изследване, че ще
има възможност да се подложи на медицинско изследване и сам по себе си
отказът от изпробване с техническо средство не означава окончателен отказ
от изследване и още не влече окончателните неблагоприятни правни
последици за него. След това обаче той е бил лишен от предварително
разяснената му, а и законово предвидена възможност за медицинско
изследване. Този начин на процедиране съществено е нарушил правото на
6
защита на санкционираното лице.
Съдът намира, че фактите по делото не разкриват някаква извънредна и
изключителна ситуация, която да оправдае нарушението на процедурата от
страна на контролните органи. Напротив, касае се до голяма степен за една
стандартна ситуация, която следва да бъде оценена като рутинен случай в
дейността на служителите от сектор „Пътна полиция“. Така, щом към
момента на съставянето на талона за изследване водачът вече е бил задържан,
то това обстоятелство е трябвало да бъде предвидено и лицето да бъде
отведено до лечебното заведение в рамките на посочения в талона срок, за да
прецени то дали да упражни следващите му се права, или талонът е следвало
да бъде връчен след освобождаването на водача. При всяко положение
съставянето и връчването на талона, с който лицето се насочва към
медицинско изследване, не е едно самоцелно действие, а елемент от
предвидена в закона процедура и в тази връзка е било нужно контролните
органи да положат дължимата грижа, за да се обезпечи реалната възможност
на жалбоподателя да даде кръвна проба за изследване, ако желае. На
санкциониране подлежи неговият съзнателен отказ, тъй като именно тогава е
налице противоправно и общественоопасно поведение, а не лишаването му от
право да извърши изследването по чужда воля. В този категоричен смисъл е и
съдебната практика. С оглед подобряване на организацията в наказващата
администрация като пример може да се посочи Решение № 353 от 30.09.2015
г. по к.а.н.д. № 401/2015 г. на Административен съд – Добрич. От фактите по
посочения казус се установява, че водачът първо е бил отведен в лечебното
заведение, след което е бил задържан, при която последователност от
действия правата му не са били ограничени. Предвид и изложените по-горе от
съда примери за това как е следвало да процедират контролните органи, то
видно е, че пред тях е имало множество и все законосъобразни опции, от
които обаче не е спазена нито една.
След като жалбоподателят Д. е бил задържан, то спазването на срока,
определен с талона за изследване, е поставено в зависимост от това дали той е
отведен от органите на МВР до лечебното заведение своевременно или не. В
случая по делото се доказа жалбоподателят да е постъпил в лечебното
заведение в 10:02 часа на 26.09.2020 г., когато срокът за медицинско
изследване е бил вече изтекъл, както и че той е докаран от екип на ЦСМП и в
присъствието на полицаи, удостоверено в листа за преглед на пациент.
Съгласно чл. 15, ал. 5, изр. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г.)
вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока
за явяване, определен в талона за изследване. Като е бил заведен в лечебното
заведение след срока за явяване според талона за изследване, изначално е
ограничено правото на жалбоподателя да му бъде извършено вземане на
проба за изследването на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което той
7
би могъл правомерно да изпълни медицинското предписание и да отблъсне
понасянето на административнонаказателната отговорност. Същевременно
съгласно изр. 2-ро на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. при
невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок
медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и
часа на вземането. В тази връзка според настоящия съдебен състав по делото е
доказано, че е била налице обективна невъзможност, стояща извън волята на
жалбоподателя, за вземане на кръв за изследване в определения с талона срок.
Такава хипотеза е разгледана в Решение от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 56/2020
г. на Административен съд – Русе, при което след като от фактическа страна
водачът е бил задържан и му е бил връчен талон за изследване, същият е бил
отведен в лечебното заведение след изтичането на срока по талона.
Независимо от това, е прието, че е налице обективна невъзможност за лицето
за даване на проба за изследване в посочения срок, поради което му е
предложено да даде кръв за изследване след довеждането му в лечебното
заведение. Едва след неговия отказ при така предоставената му допълнителна
възможност е прието нарушението да е довършено, а поведението на лицето
да е съставомерно. Настоящият състав намира, че именно по така описания
начин е следвало да се процедира и в процесната хипотеза. Ако на
жалбоподателя Д. беше предоставена възможност да даде кръвна проба при
фактическото му довеждане в лечебното заведение и независимо, че е изтекъл
срокът по талона, но позовавайки се на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, изр. 2-ро
от Наредба № 1/19.07.2017 г., то допуснатото нарушение би било санирано. И
тази възможност за законосъобразно развитие на производството обаче е
пропусната. В Наредбата ясно е регламентиран начинът, по който се
удостоверява отказът на водача да бъде изследван. Съгласно чл. 15, ал. 7 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. отказът на лицето да бъде изследвано се отразява
от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на
лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с
подписа на изследваното лице, а при отказ на последния да подпише
изготвения протокол за медицинско изследване това се удостоверява с
подписа на един свидетел. По делото като писмени доказателства са събрани
всички изготвени медицински документи при престоя на жалбоподателя Д. в
лечебното заведение. Установява се обаче, че въобще не е изготвян протокол
по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, което ясно сочи, че не му е дадена възможност
да даде кръвна проба. Това означава и че липсва негов отказ. Такъв отказ не е
удостоверен по предвидения в Наредба № 1/19.07.2017 г. ред – нито с подписа
на самия жалбоподател, нито с подписа на свидетел, нито пък такова
обстоятелство е вписано в амбулаторния журнал. Нито едно от останалите
събрани по делото доказателства също не доказват факта на извършен от
жалбоподателя отказ от изследване. Установява се, че в случая такава
възможност изначално му е отказана предвид обстоятелството, че явяването е
след срока, определен с талона за изследване. Медицинският специалист
8
обаче е игнорирал наличието на обективна невъзможност за явяването в срок,
като неясно остава и дали полицейските служители са го уведомили за това,
но резултатът е, че вместо допуснатото нарушение чрез непредставяне на
жалбоподателя в срок да бъде санирано, то е било окончателно затвърдено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително от
доказателствата по делото /показанията на свидетелите И. и З./ се прави
обосновано предположение за това жалбоподателят Д. да е управлявал МПС
след употреба на алкохол. Такова деяние безспорно е силно морално укоримо,
а при наличие на съставомерна концентрация би представлявало и
административно нарушение или престъпление по НК. Тази обществена
укоримост обаче не може да бъде основание за игнориране на допуснатите
съществени нарушения в процедурата по установяване на процесното деяние.
Спазването на установените в закона правила е гаранция за
законосъобразното реализиране на отговорността лицата. Противното би
представлявало несъвместим и нетърпим от правния ред произвол.
Освен това настоящото производство изначално не се води по обвинение
за нарушение, изразило се в управление на МПС след употреба на алкохол, а
за отказ на водач да бъде изпробван за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Следователно съдът се концентрира именно около
обстоятелството дали има съзнателен и виновен отказ от страна на
жалбоподателя Д. да бъде извършено посоченото изследване. Такъв виновен
отказ не се доказа по делото, поради което деянието му е несъставомерно по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Евентуално извършени други нарушения или
престъпления не са предмет на настоящото производство, като по делото се
доказва, че спрямо жалбоподателя има образувани и висящи и други
производства, включително по внесен обвинителен акт по обвинение за
извършено престъпление от общ характер.
В заключение съдът приема, че жалбоподателят е наказан за деяние,
което не е извършил виновно. Той е бил лишен от възможност да изпълни
предписанието за медицинско изследване, с което съществено е нарушено
правото му на защита. По този начин изначално е опорочено цялото развило
се впоследствие производство, по което е издадено и обжалваното
наказателно постановление. Същественото значение за правилното
приложение на материалния закон на обстоятелствата как се съотнасят
времето и мястото на задържане на лицето, на неговото освобождаване и на
изтичането на срока за явяване, определен с талона за изследване, е изяснено
и с Решение № 1635 от 22.11.2016 г. по к.а.н.д. № 556/2016 г. на
Административен съд – Благоевград. Последиците от незаконосъобразно
проведената процедура по установяване на нарушението няма как да бъдат
отстранени едва в съдебната фаза на процеса. Съгласно чл. 6 от ЗАНН
административното нарушение е виновно извършено деяние. Процесното
деяние на жалбоподателя Д. не е виновно извършено, поради което то не
представлява административно нарушение. Това налага обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено.
9
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-010693/14.10.2020 г.,
издадено от М.В.М. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на В. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10