№……/…....07.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно
търговско дело № 828 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №1303/18.02.2019г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.София, чрез юрк.Р.И. срещу Решение №5/15.01.2019г. по гр.д.
№686/2018г. на РС - Девня, с което е отхвърлен предявения от
въззивника иск за установяване на вземането му от длъжника Ф.С.А., ЕГН **********,***
дол за заплащане на сума в
общ размер 5581,46 лева /пет хиляди петстотин осемдесет и един лева и 46 стотинки/
по договор за потребителски кредит №********** от 01.12.2016г., дължима на
основание прекратяване на договора за потребителски кредит №********** от
01.12.2016г. и обявяване на същия
договор за предсрочно изискуем съгласно чл. 12.3 от Общите условия към
договора, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 208/03.04.2018г. по
гр. д. №350/2018г. на РС Девня.
В жалбата се твърди, че решението
е неправилно в частта, с която е прието, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по процесния договор за потребителски кредит. В
евентуалност се сочи, че дори при извод за ненастъпила предсрочна изискуемост
искът следва да се уважи относно падежиралите вноски. В жалбата не са направени
доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението
и за уважаване на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ф.С.А.
не е депозирала
писмен отговор.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен
иск с правнo основание чл. 422 ГПК, предявен oт „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* против Ф.С.А., ЕГН **********, за установяване
вземанията на ищеца от ответника в общ размер 5581,46 лв., претендирани като
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № **********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №350/2018г. на РС - Девня.
Твърди се в исковата молба, че на 01.12.2016 г. е сключен договор за
потребителски кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като
кредитор от една страна и М.С.Д. като кредитополучател и Ф.С.А. като солидарен
съдлъжник от друга страна, като отпуснатата сума на кредита е в размер на 3000
лв. за срок от 24 месеца. Твърди се, че по избран и закупен пакет допълнителни
услуги се дължи още и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
2250 лв., с което общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги възлиза на 6701,04 лв. Сочи се в исковата молба, че кредитополучателят е внесъл
само 4 пълни погасителни вноски и една непълна с дата 29.05.2017г., поради
което на 15.08.2017г. кредиторът е упражнил правото си да направи цялото
задължение предсрочно изискуемо. Твърди се, че изплатената част от задълженията
по кредита е в размер на 1145,90 лв., с което е погасена част от номинала по
заема. Поради неизпълнение на задължението за връщане на сумата по кредита,
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, по което е образувано ч.гр.д.№350/2018г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ф.С.А. не е депозирал писмен отговор.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формиран от съда извод за ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за потребителски
кредит. В евентуалност се сочи, че дори при извод за ненастъпила предсрочна
изискуемост искът следва да се уважи относно падежиралите вноски.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, задължението
по който възлиза общо на 6701,04 лева, вкл. сумата по кредита и възнаграждение
за избран и закупен пакет от допълнителни услуги, връщането на сумата е
договорено в рамките на 24-месечен период на вноски съгласно погасителен план. С
анекс №1 от 31.05.2017г. страните са договорили промяна в ГПР по кредита, както
и в броя на погасителните вноски – от 24 на 25, последната дължима на
08.01.2019г.
Твърди се от ищцовата
страна настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по кредита, като от
представените по делото общи условия към договора е видно, че съгласно т.12.3 е
договорено при просрочване на месечна вноска с повече от 30 календарни дни да настъпи
автоматично прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост, без
да е необходимо кредиторът да изпраща покана или уведомление.
В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си,
без да уведоми длъжника, става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Така
изложените разрешения съдът намира за безспорно относими и към хипотезата, при
която е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, каквато е предвидена в
чл.5, изр.2 от условията към договора, на който се позовава ищеца. Следва да се
има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК също както това
по чл.417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението
в съда, като началният момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, което обстоятелство подлежи на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.422 ГПК /Решение № 123/ 09.11.15г. по
т.д.№2561/14г. на ВКС/.
Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. В случая са налице данни за непогасяване от длъжника на вноски
по кредита, но от
представените към заявлението, както и в настоящото производство писмени
доказателства не се установява, а и не се твърди от ищеца извършена процедура
по уведомяване на длъжника преди иницииране на заповедното производство.
Независимо от наличието на предвидените в т.12.3 от договора предпоставки,
тоест неплащане на две или повече погасителни вноски, кредиторът не е упражнил
правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита.
Същевременно от представения по делото
погасителен план към договора и към анекс №1 се установява падежа на всички
вноски по погасителния план, като падежът на последната предвидена вноска е 08.01.2019г. Приложение в случая намира
разрешението на ТР № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК,
съобразно което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за потребителски кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В случая е настъпил окончателния падеж на всички вноски по договора, от
което следва извод за дължимост на всички неизплатени суми. Искът следва да се
уважи съобразно формулираната от ищеца претенция за главница, както същата е
посочена в заявлението по чл.410 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и в
петитума на исковата молба по разглеждания установителен иск, представляващ продължение
на заповедното производство, което налага идентичност на претенциите по
основание. В исковата молба се излагат фактически твърдения, че в общата
претендирана сума от 5581,46 лв. се включва както главница, така и договорна
лихва и възнаграждение за допълнителен пакет услуги, като това разграничение не
е намерило отражение в петитума на иска.
С оглед на това в рамките на претендираната сума съдът намира, че се
установява дължимостта на неизплатената част от главницата с размер съобразно
заключението на вещото лице по СЧЕ. От общата сума на главницата по договора -
3000 лв. следва да се приспаднат платените суми в размер на 347,52 лв., тоест
дължими са 2652,48 лв., представляващи падежирала неизплатена главница.
Останалата част от сумата до претендирания размер от 5581,46 лв., както е видно
от изложението в ИМ, както и от представените доказателства, не представлява
главница, поради което искът за присъждането й като такава следва да бъде
отхвърлен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която са отхвърлени установителните искове за главница по договор за потребителски кредит №********** за размера до 2652,48 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 02.03.2018г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №350/2018г. на ВРС., на осн.
чл.422 ГПК.
В
съответствие с този изход от спора обжалваното решение следва да се ревизира и
по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявените искове дължимите на ищеца разноски за първа инстанция са в
размер на 290,48 лв., въз
основа на списъка по чл.80 от ГПК и приложените по делото доказателства за
заплащане на държавна такса, депозит и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 150 лв. С оглед разрешението на ТР №4/18.06.2014г.
следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство в размер на 77,20
лв., вкл. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода по
исковете по чл.422 ГПК.
С
оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство
се следват на въззивника в размер на 124,33 лв., представляващо съответна на
уважената част от въззивната жалба част от заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 150 лв.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №5 от 15.01.2019г., постановено по гр.д. №686/2018г. на Районен съд -
Девня, в частта, с която е
отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, чрез юрк.Р.И. срещу Ф.С.А., ЕГН **********,***
дол установителен иск с пр. осн. чл.422 ГПК за размера от 2652,48 лв. – главница по договор за потребителски кредит №********** от 01.12.2016г., за която сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1805/2017г. на ВРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.С.А.,
ЕГН **********,*** дол дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София неизплатена главница
по договор за потребителски кредит №********** от
01.12.2016г. в размер 2652,48 лв. /две хиляди шестотин петдесет и два лева и 48
ст./, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 02.03.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №350/2018г. на Районен съд - Девня, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №5 от 15.01.2019г., постановено по гр.д. №686/2018г. на Районен съд – Девня в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, чрез юрк.Р.И. срещу Ф.С.А., ЕГН **********,***
дол иск за приемане за установена дължимостта на неизплатена главница по договор за
потребителски кредит №********** от 01.12.2016г. за размера над 2652,48 лв. до 5581,46 лв., за която сума е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №350/2018г. на Районен съд - Девня, на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ф.С.А., ЕГН **********,***
дол ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 290,48 лв. /двеста и деветдесет лева и 48 ст./, представляваща сторени разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 124,33 лв. /сто двадесет и четири лева и 33 ст./, представляваща разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.С.А., ЕГН **********,***
дол ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София сумата 77,20
лв. /седемдесет и седем лева и 20 ст./ разноски по заповедното производство, на
осн. ТР №4/18.06.2014г. и чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: