Р Е Ш Е Н И Е
№
1496 /
02.10.2015
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
ХXXVIІ – ми граждански състав
на седми септември две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря Гергана Терзиева и с участието
на прокурора Г.Попов, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 2872 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.Х.М. против Прокуратурата на РБългария, за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 24000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и обиди, вследствие на незаконно обвинение и задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 01-919/2011 на І РУП на МВР – гр.Бургас, ДП № 2244/2011 год. на БРП, за периода от 11.11.2011 год. до 14.05.2012 год.
Предявеният иск е с правно основание в чл.2, ал.1, т.1 вр. с т.2 от ЗОДОВ (Изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 2008 г.), тъй като се претендират вреди, претърпени от незаконно обвинение. В съдебно заседание се поддържа от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването му.
Прокуратурата на
РБългария, чрез своя представител, оспорва предявения иск по съображения, подробно
изложени в писмения отговор. Също ангажира доказателства.
Анализът на
наличните по делото доказателства налага извода за установеност на следните
факти, имащи значение за правилното решаване на спора:
На 05.10.2011 год. ищецът
е бил привлечен като обвиняем по ДП № 01-919/2011 на І РУП на МВР – гр.Бургас,
ДП № 2244/2011 год. на БРП, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195,
ал.1, т.3 и т.4, предл.1 и 2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с
чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК. Едновременно с това, М. е бил задържан за срок от
72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор, по реда на чл.64, ал.2 от НПК. Впоследствие, с определение на БРС от 06.10.2011 год., спрямо С.М. е взета
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Досъдебното
производство е завършило с внасянето на 22.11.2011 год. на обвинителния акт от
страна на БРП, с който М. е обвинен в извършване на горното престъпление.
От приложеното в цялост
нохд № 4348/2011 год. на БРС се установява, че в досъдебната фаза на
наказателното производство ищецът е признавал своята съпричастност в извършване
на престъплението, за което е привлечен като обвиняем.
С присъда от 14.05.2012
год. по нохд № 4348/2011 год., БРС е признал С.М. за невиновен в извършване на
горното престъпление, която присъда не е била протестирана в оправдателната й
част. Впоследствие, по жалба на
останалите подсъдими, БОС е потвърдил присъдата с решение от 10.09.2012 год.
С постановяване на
оправдателната присъда, ищецът е бил освободен, т.е. е била отменена взетата
спрямо него мярка за неотклонение.
Видно от наличните
по делото справка за съдимост и справка за търпяни наказания, за периода,
предхождащ незаконното обвинение - от 1996 год. до 2010 год., С.М. е осъждан 14
пъти за тежки умишлени престъпления против собствеността, като е пребивавал 7
пъти в затвора.
Така
изяснената фактическа обстановка води до извод за частична основателност на иска
за неимуществени вреди.
Държавата е
отговорна за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни действия /
актове на нейни органи. Няма съмнение, че така уредена законодателно, отговорността
е гаранционна, обезщетителна, респ. обективна. В случая са установени всички
предпоставки на чл.2, ал.1, т.1 вр. с т.2 от ЗОДОВ в
редакцията му, действала към признаването на обвинението за незаконно (Изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 2008 г.), имащи обективен
характер и обуславящи задължението за обезвреда – ищецът е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпления, в извършване на които е намерен за
невиновен от съда.
Липсват достатъчно годни доказателства за характера и интензитета на страданията, респ. неудобствата, били те физически или психически, претърпени от незаконното обвинение. В тази връзка, свидетелските показания, депозирани от св. Р.. и Й.., са оскъдни, откъслечни и противоречиви. Но дори и така, вън от всякакво съмнение е, че М. е изпитал известни негативни преживявания и неудобство от воденото срещу него наказателно производство, за времето от привличането му като обвиняем на 05.10.2011 год., до оправдаването му и постановяването на оправдателната присъда на БРС – 14.05.2012 год. При отсъствие на доказателства, посредством които да се оразмерят юридически вредите и с оглед продължителността на воденото наказателно производство – почти 7 м., през 6 от които ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, съдът следва, на основание чл.162 от ГПК във вр. с чл.52 от ЗЗД, да определи справедлив размер на дължимото обезщетение.
Отчитайки задържането по повод на незаконното обвинение, съгл. постановката на ТР 3-2005-ВКС и привеждайки под хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ фактите, установени с материалите по приложеното към настоящото наказателно производство, съдът приема, че М. е допринесъл за повдигнатото му обвинение и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”. Същият, навлизайки в детайли, последователно и еднозначно, първо в качеството си на свидетел, а по – късно и като обвиняем, е потвърждавал своята деятелност при извършване на престъплението, за което е обвинен.
При това, позоваването на цитираната от ищеца съдебна практика е неуместно, що се касае до определяне размера на вредите, респ. на дължимото за тях обезщетение. Действително, за наличието на неимуществени вреди (основанието за претендирането им) е достатъчно да наличие на незаконно обвинение, както е в настоящия случай, без това да се влияе от съдебното минало на ищеца. Но обремененото съдебно минало на последния е признак, който по мнението на настоящия състав задължително следва да бъде взет при индивидуализацията на вредите. В тази връзка, за времето до процесното обвинение, М. е бил привличан в качеството му на обвиняем, а впоследствие и осъждан поне 14 пъти за други тежки умишлени престъпления против собствеността. Пак в този период е пребивавал в затворнически институции 7 пъти. Тези факти навеждат съда на извода, че неблагоприятното отражение на незаконното обвинение и задържането под стража, е било със значително нисък интензитет по отношение ищеца, чието преимуществено битие в периода, предхождащ процесното обвинение, е било тъкмо в качеството му на обвиняем или търпящ наказания „лишаване от свобода”.
Ето защо, съдът приема, че обезщетение в размер на 500 лв. е справедливо и адекватно на претърпените от С.М. неимуществени вреди. Следователно, предявеният иск е основателен и следва да се уважи до този размер, а за горницата до пълния предявен размер – да се отхвърли.
С
оглед частичната основателност на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
се следват деловодни разноски в размер на 38 лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да
заплати на С.Х.М. ***, ЕГН – **********, понастоящем в Затвора – гр.Бургас, на
основание чл.2, ал.1, т.1 вр. с т.2 от ЗОДОВ (Изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 2008 г.), сумата от 500
лв. (петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и обиди, вследствие на незаконно обвинение и
задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 01-919/2011 на
І РУП на МВР – гр.Бургас, ДП № 2244/2011 год. на БРП, образувано за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.1 и 2, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над уважения до пълния предявен размер от 24000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на С.Х.М. ***, ЕГН – **********, понастоящем в Затвора – гр.Бургас, деловодни разноски в размер на 38 лв. (тридесет и осем лева).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия: /п./
Вярно
с оригинала: ЕХ