О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово 22.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
закрито
заседание двадесет и втори юни
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: В.Топалова
Членове: В.
Генжова
М.с.
М.Дългичева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова В. ч.гр.д. № 193 по описа за 2020 год. ,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка
с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" Е00Д-
София против разпореждане № 1521/12.03.2020г.
по ч.гр.д. №444/2020г. по описа на РС - Габрово.
С обжалваното
разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата 581,13
лева договорна лихва за периода 21.11.2018г.- 28.08.2019г.; за сумата 2296,42
лв. – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги и за сумата 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на
вземането за периода 05.11.2018г. – 28.08.2019г., по договор за паричен заем №
**********/12.09.2018г.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д.№ 444/2020г. по
описа на Районен съд – Габрово е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК, подадено
от "Профи Кредит България" Е00Д- София срещу С.П.К. ***, за
парични вземания по договор за паричен заем № **********/11.09.2018г.
Със заповед № 1520/12.03.2020г. Районният съд
е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 1944,98 лева
главница, 189.40 лева обезщетение за забава за периода 22.10.2018г.- 28.08.2019г., 42,69 разноски за ДТ и 21.17 лева разноски за
юристконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е
отхвърлено заявлението досежно претенцията за сумата 581.13 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода 21.11.2018г.- 28.08.2019г.; за
сумата 2296,42 лв. – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от услуги и за сумата 30 лв.- такса за извънсъдебно събиране на
вземането за периода 05.11.2018г. – 28.08.2019г., с мотив: че при съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване
ефективна защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския
процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава на
основание чл. 411 ал.2 т.3 ГПК.
В частната жалба се възразява, че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност,
свободата на договаряне между страните, а и освен това при сключване на договора на потребителя е предоставен стандартен
европейски формуляр, в който се е съдържала цялата нормативно изискуема
информация за параметрите на
договора.Твърдят, че уговореният ГЛПР не противоречи на добрите нрави.По
отношение възнаграждението по сключено
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги твърдят, че е налице
двустранен договор, по който те са изпълнили задължението си, тъй като са
разгледали заявлението на потребителя за отпускане на кредит приоритетно. Освен
това твърдят, че сключването на споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги е опционално, по
избор на потребителя, зависи единствено от неговата воля и не е задължително
условие за отпускане на кредита. По
отношение отхвърленото заявление за таксите за извънсъдебно събиране на вземането твърдят, че тази клауза
влиза в действие само ако кредитополучателят не изпълнява задълженията си по
договора, а от друга страна, че се касае до административни разходи, свързани
със събиране на вземането, като обаждания, смс-и, писма и др.Че липсвала
изрична забрана са събиране на такава такса се установявало от чл. 19,ал.3 ЗПК,
в която било посочено, че таксите, събирани при неизпълнение на кредита не се
включват в ГПР.
Въззивният съд счита, че не е налице
обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на договорната
лихва, както е приел заповедният съд, за да отхвърли искането за издаване на
заповед за претендираната по нея сума. В случая се претендира договорната
възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно
изменяна от страната, предоставила кредита.
С текста на чл. 9 от ЗЗД
е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че
размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се
направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие
на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена
законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд
възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да
преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе
и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
Правилно РС- Габрово е
приложил разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т.3 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането: не противоречи на закона и добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор.
В чл. 411, ал.
2 от ГПК изрично е създадена нова т. 3, която задължава съда да
откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор
с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е
налице обоснована вероятност за това.
С
оглед на изложеното въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че
за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на
нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по
преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде
доказано в едно бъдещо исково производство. Цитираната съдебна практика в частната жалба, включително и тази на ОС-
Габрово, касае период преди измененията в ГПК, обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ,
които вменяват задължение на съда служебно да следи искането да не противоречи
на закона и на добрите нрави, а съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК / нова/ да не го
уважи, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това.
Същевременно съдът счита обжалваното разпореждане за правилно по
следните съображения:
По
отношение претенцията за сумата от 2296,42 лв.- неплатено възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги.
Съставна част в договора за
кредит е включен и съответно избран и
закупен пакет от допълнителни услуги, за който кредитополучателя дължи
заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. Следователно в
случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска
включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Клаузите за заплащане
на възнаграждение по допълнителния пакет услуги противоречат на добрите нрави и
директно на нормите на 10а, ал. 2
и ал. 4
ЗПК.
По отношение претенцията от 30 лв.- такса за извънсъдебно
събиране на вземането.Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума, за времето на
забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. С
уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло
свързана с хипотезата на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл.
33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел, да се присъди още едно
обезщетение за забава.
По отношение претенцията за сумата от 581,13 лв. – неплатено договорно
възнаграждение за периода 21.11.2018г. – 28.08.2029г., съдът намира отказа на
първоинстанционния съд да издаде заповед по чл. 410 ГПК за правилен.
При предсрочна изискуемост на вземането по договор за заем/кредит, която в случая се твърди, че е
настъпила на 28.08.2019г. на кредитора се дължи , съобразно т. 2 от ТР №
3/2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК само
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата)
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането.Поради това правилно за тази сума, представляваща договорено
възнаграждение , искането в заявлението е било отхвърлено.
На основание изложеното, обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – да бъде оставена без
уважение.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1521/12.03.2020г. по ч.гр.д. №
444/2020г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Председател
:
Членове: