Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Светлана Георгиева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15826 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен
иск за заплащане на сумата от 12500 лева, представляваща подлежаща на връщане
учредена парична гаранция по договор Д-9-9200/344/13.03.2009г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че
на 13.03.2009г. между страните е сключен договор за изпълнение „Пълен
инженеринг – проектиране и изграждане на образователен център за деца в
неравностойно положение в Община Варна“ на основание Решение №
0531/19.02.2009г. на Кмета на Община Варна за избор на Изпълнител чрез проведен
открит конкурс за възлагане на обществена поръчка. Съгласно договора срещу
заплащане на възнаграждение ищцовото дружество следвало да изготви ПУП,
технически инвестиционен проект, да съгласува проектната документация до
издаване на разрешение за строеж и да изгради образователния център. В чл.6,
ал.1, т.3 от договора бил уговорен гаранционен срок за изпълнение на СМР от 252
месеца. В изпълнение на чл.38 от договора ищцовото дружество учредило в полза
на Община Варна парична гаранция в размер на 12500 лева. На 20.08.2010г. бил
подписан тристранен протокол за установяване качеството на изпълнените СМР и
годността за ползване на строежа. Ищцовото дружество на 08.12.2010г. отправило
молба до ответника да възстанови внесената гаранция. В получения отговор се
сочело, че гаранцията следва да бъде възстановена до 10 дни след изтичане на
последния ден от гаранционния срок от 252 месеца. Твърди се, че възложителят по
никакъв начин не е осигурил охрана на извършените и приети СМР. Твърди се, че
към настоящия момент обект няма, същият е разбит и разграбен, независимо, че
изпълнителят неколкократно е сезирал възложителя за това. Сочи се, че поради
тези обстоятелства ищцовото дружество не може по никакъв начин да отговаря за
поетите по договора гаранции.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Не се оспорва сключването на процесния договор, както и учредяването на
паричната гаранция. Сочи, че не е изтекъл гаранциония срок от 252 месеца,
предвид което счита, че не е налице основание за връщане на гаранцията. В
случай, че съдът приеме, че обект няма, както твърди ищеца, и поради това ищеца
не може да отговаря гаранционно, прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения по делото
договор, че на 13.03.2009г. между страните е сключен договор за изпълнение „Пълен инженеринг – проектиране и изграждане
на образователен център за деца в неравностойно положение в Община Варна“ на
основание Решение № 0531/19.02.2009г. на Кмета на Община Варна след
проведен конкурс за възлагане на обществена поръчка. По силата на договора
Община Варна в качеството на възложител е възложила, а „В.“ ООД в качеството на
изпълнител е приело да изготви ПУП в ПИ 000119 в землището на кв. „Аспарухово,
да изготви технически-инвестиционен проект по всички части съгласно
предоставено от възложителя задание за проектиране на образователен център за
деца в неравностойно положение, да съгласува проектната документация с всички
инстанции за издаване на разрешение за строеж и да изгради образователен център
за деца в неравностойно положени, като извърши всички необходими строителни
мероприятия до завършване на обекта и въвеждане в експлоатация срещу
възнаграждение от 625 000 лева без ДДС. В чл.6, ал.1, т.3 от договора е
уговорен гаранционен срок на изпълнените СМР от 252 месеца. В чл.38 от договора
страните са уговорили, че деня и непосредствено преди подписването на договора,
като гаранция за точното и ефикасно изпълнение на задълженията по него,
изпълнителят представя на възложителя документи, удостоверяващи направена
гаранция за изпълнение на договора, която може да бъде парична или банкова
гаранция в размер на 2 % от договорената сума. Съгласно чл.38, ал.2 от договора
възложителят се задължава да възстанови на изпълнителя сумата на гаранцията до
10 дни след изтичането на последния ден на гаранционния срок.
С влязло в сила решение от 06.04.2012г. по т.дело №
2629/2011г. по описа на ВОС Община Варна е осъдена да заплати на „В.“ ООД
сумата от 611 212.37 лева с включен ДДС, представляваща неизплатена част
от възнаграждение по договора от 13.03.2009г. за изпълнение на „Пълен инженеринг – проектиране и изграждане
на образователен център за деца в неравностойно положение в Община Варна“, на
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Не е спорно, а и се
установява от представеното от ищеца платежно нареждане, че на 09.03.2003г. „В.“
ООД е превело по посочената в чл.38, ал.2 от договора банкова сметка ***
„Инвестиционна политика“ сумата от 12500 лева, представляваща гаранция за
изпълнение на процесния договор.
Видно от тристранен
протокол за установяване качеството на изпълнените СМР и годността за ползване
на строежа на 20.08.2010г. са приети извършените СМР и са определени
гаранционни срокове съгласно чл.6, ал.1, т.3 от процесния договор със съответно
удържани гаранционни суми съгласно чл.38, ал.1 от същия договор и строежът е
предаден за експлоатация, считано от 20.09.2010г.
С писмо от 08.12.2010г.
ищцовото дружество е поискало от Община Варна да заплати изпълненото
строителство на стойност 626442.05 лева с ДДС, както и да възстанови внесената
в изпълнение на договора гаранция на стойност 12500 лева. В отговор на писмото
ОП „Инвестиционна политика“ е посочило, че съгласно чл.38, ал.2 от договора
възложителят следва да възстанови на изпълнителя сумата на гаранцията до 10 дни
след изтичане на последния ден на Гаранционния срок.
Приета по делото е преписка
по жалба от Димитър Атанасов Котоманов – юрисконсулт на „В.“ ООД, подадена до
Началника на IV-то РПУ-Варна с вх. № 393/18.01.2012г. В жалбата се сочи, че се препраща получен сигнал в
офиса на „В.“ ООД за посегателство върху общинска собственост на обект, находящ
се в гр. Варна, ул. „Розова долина“. Приложен е и подадения до ищцовото
дружество сигнал от Йордан Х. Маринов, в който се сочи, че на 15.01.2012г. е
съобщил на Мустафа Мехмед, че вечерта е имало опи за кражба на врати от обекта
училище за увредени деца в гр. Варна, ул. „Розова долина“, съобщили в МВР и
дошъл инспектор да оглед обекта. Приложено
е и постановление за спиране на наказателно производство от 03.05.2012г. по
д.п. № 46/2012г. по описа на Четвърто РУП-ОД-МВР-Варна, образувано срещу
неизвестен извършител за това, че на 15.01.2012г. в гр. Варна извършил опит за
кражба на алуминиева врата и други вещи , собственост на „В.“ ООД.
От заключението на допусната по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно,
обосновано и компетентно дадено, се установява, че към момента на извършения от
вещото лице оглед на процесния строеж на 28.02.2020г. преместваемият обект не е
наличен. Установена е единствено налична основа, върху която е бил монтиран
обекта, която е снарушена цялост и не е в състояние да изпълнява
предназначението си. Разрушенията са следствие на човешка намеса и пропадания
на почвената основа от свлачищни процеси. Представен към експертизата е снимков
материал от google earth, от който е видно, че
на 08.06.2009г. в терена няма сграда, на 22.06.2011г. и на 23.07.2012г. – има
такава, а на 19.09.2013г., 16.05.2014г., 01.02.2018г. и 19.07.2019г. – няма сграда.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.258 от ЗЗД и е процесуално допустим.
Съдът приема посочената правна квалификация, предвид
че ответникът се позовава на уговорката в чл.38 от процесния договор, както и
на Закона за обществените поръчки, а съгласно чл.111, ал.9 от същия закон условията
и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се
уреждат в договора за обществена поръчка.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест
на ищеца е да докаже валидно сключения между страните договор за изработка,
изпълнение на задълженията си по него и настъпване на основание за връщане на
предоставената по договора гаранция.
В настоящия случай се
установи безспорно сключването на договора за изработка между страните, както и
изпълнението на всички задължения на ищцовото дружество по договора,
включително внасянето на гаранцията в размер на 12500 лева съгласно чл.38, ал.1
от договора.
Единственото предвидено в
процесния договор основание за освобождаване на гаранцията е посоченото в
чл.38, ал.2 – възложителят се задължава да възстанови на изпълнителя сумата на
гаранцията до 10 дни след изтичането на последния ден на гаранционния срок.
Последният от своя страна е определен чл.6, ал.1, т.3 от договора – 252 месеца.
Същият съобразно тристранния протокол от 20.08.2010г. е започнал да тече от
деня на подписване на протокола. Очевидно към настоящия момент 252 месеца не са
изтекли.
Действително установи се от
събраните по делото доказателства, че образователният център, който е изграден
в изпълнение на процесния договор, е бил обект на посегателства, като към
настоящият момент изграденото почти изцяло липсва, като са останали само части
от основите. Обектът съгласно
тристранния протокол 20.08.2010г. е предаден за експлоатация на възложителя и
от този момент насетне именно ответника е следвало да отговаря за опазването
му. Въпреки това в процесния договор не е предвидено друго основание за връщане
на гаранцията освен посоченото в чл.38, ал.2, дори при погиване на обекта.
В допълнение както бе
посочено самият ЗОП в чл.111, ал.9 предвижда, че се условията за освобождаване
на гаранцията се уреждат в договора за обществена поръчка. В този смисъл
доколкото единственото предвидено в договора основание за освобождаване на
гаранцията не е осъществено, съдът намира, че същата не следва да бъде
възстановена на ищеца преди сбъдване на условията по чл.38, ал.2 от договора.
По гореизложените
съображения съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от
12500 лева, представляваща подлежаща на връщане учредена парична гаранция по
договор Д-9-9200/344/13.03.2009г. за
изпълнение на „Пълен инженеринг – проектиране и изграждане на образователен
център за деца в неравностойно положение в Община Варна“, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, на основание чл.79 във вр. с чл.258 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Община Варна сумата от 150 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: