Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2006 21.05.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13488 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК ********* против П.Г.Г., ЕГН **********,
действащ като ЧЗП, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с 430, ал.1, ал. 2 ТЗ.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за кредитна карта за бизнес клиенти № ..от 14.04.2015 г. предоставил
сумата от 2000 лева, с продължен срок до 14.04.2019 г. Поради неплащане на
дължимите вноски за периода от 18.07.2017 г. до 15.09.2017 г., на осн. чл. 15.1
от договора, вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем от 21.09.2017 г., за което ответникът бил уведомен. Останали неплатени
следните суми: 1899,54 лева –
главница; 109,70 лева –
възнаградителна лихва за периода 18.07.2017 г. – 21.09.2017 г.; 223,89 лева – лихва върху просрочена
главница за периода 21.09.2017 г. – 29.04.2018 г.
За тях ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 4016/04.05.2018 г. по
ч.гр.д. № 6931/2018 г. на ПРС, XVIII гр.с. и ИЛ, срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК ответникът подал възражение за недължимост, при което възникнал
правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2018 г. до погасяването.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал писмен отговор. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 6931/2018 г. на ПРС, XVIII гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
За основателност на
исковете, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно
правоотношение по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 8 от 14.04.2015
г.; предоставяне на уговорената сума и усвояването й; наличие на твърдените
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, за която ответникът е
уведомен преди постъпване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение; наличието на валидни уговорки и предпоставки за начисляване на
договорни лихви /възнаградителна и за просрочие/ в търсените размери, т.е.
както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите
периоди.
Ответникът следва да
проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните
предпоставки - да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за основателни
по следните съображения:
От
представения договор за кредитна карта за бизнес клиенти № .. от 14.04.2015 г.
се установява наличието на твърдяното облигационно правоотношение между
страните. Същият не е оспорен и ги обвързва с предвидените права и задължения.
Предоставената сума е усвоена /ССЕ/. Ищецът
твърди, че има непогасени вземания, като основава претенциите си на настъпила
предсрочна изискуемост, съобразно т. 15.1 от договора, поради липса на плащане
на месечни вноски. В посочената клауза изрично е уговорена възможността за настъпването
й при липса на точно изпълнение и плащане на вноска. Към датата на поканата
/л.15/, такива са налице /вж. ССЕ/. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in
fine ЗЗД настъпва с волеизявление само на една от страните. Датата на
настъпването й играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът
се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, уведомяването на
длъжника представлява елемент от фактическия състав, без който тя не може да
настъпи. Ответникът е редовно уведомен
лично за обявяването й, чрез …..
От изложеното е видно, че са налице изискуемите две предпоставки
за наличието й: обективен фактор, обусловен от неплащането на падежирали вноски
по договора за кредит и субективен - упражненото от кредитора право да го обяви
за предсрочно изискуем, преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК.
С оглед изложеното,
елементите от фактическия състав на претенцията – валидно дог. правоотношение,
неизпълнение на съществуващо вземане и предпоставки за настъпване на предср.
изискуемост, която е обявена на ответника, са доказани.
Относно размера на дълга.
От заключението
на ССЕ се установява, че неплатените вземания съответстват на търсените от
ищеца. Вещото лице при проверката си в банката е проследила движението по
сметката по кредита, като е установила какви задължения са погасявани, на кои
дати, какъв е остатъкът и колко са просрочените вноски.
Непогасената
главница възлиза на 1899,54 лева /след извършените частични плащания преди
процеса, които представляват извънсъдебно признание на неизгодния факт по наличие
на дълг/, а лихвите /договорна и за просрочие/ на общо 333,59 лева. Дължимостта
им е предвидена в т.3.1. и т.8 от договора, като доколкото е налице
неизпълнение, ответникът следва да понесе отговорността за плащане на
начислената санкционна лихва за просрочена главница, в търсения размер, който
видно от заключението на ССЕ е правилно определен за исковия период, чиято
начална дата съвпада с момента на предсрочната изискуемост.
След преценка на
ангажираните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че предявените искове са доказани по основани и размер
и следва да бъдат уважени. Ответникът заема изцяло пасивна позиция в процеса, не
е релевирал правоизключващи или погасяващи възражения против исковете, които да
бъдат обсъдени от съда в настоящото производство, а от док. материал се
установява, че претенциите следва да бъдат уважени. Основателно е и искането за
установяване на законна лихва от заявлението по чл. 417 ГПК до погасяването.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л.72/ и доказателства за сторени
такива от: 131,32 лева – ДТ; 150 лева – депозит за ССЕ и 463,58 лева – платено
адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК/, които възлизат на 44,66 лева – ДТ и 369,79 лева с ДДС – адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.Г.Г., ЕГН **********,
действащ като ЧЗП, ДЪЛЖИ на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, следните
суми: 1899,54 лева – главница, дължима по договор за кредитна карта за бизнес
клиенти № .. от 14.04.2015 г., предсрочно изискуем; 109,70 лева – договорна
лихва за периода 18.07.2017 г. – 21.09.2017 г.; 223,89 лева – лихва върху
просрочена главница за периода 21.09.2017 г. – 29.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда -
30.04.2018 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 4016/04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 6931/2018 г. на
ПРС, XVIII гр.с.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********, действащ
като ЧЗП, с адрес: *** да плати на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя” № 7, следните суми: общо 414,45 лева /четиристотин и
четиринадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6931/2018 г. на ПРС, XVIII гр.с. и общо 744,90 лева /седемстотин четиридесет и
четири лева и деветдесет стотинки/ - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП