Решение по дело №5568/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3740
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова Алексова
Дело: 20191720105568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1925

гр.Перник, 06.12.2019 г.

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведеното на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

при участието на секретаря АНТОАНЕТА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5568   описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена

ОТ А.К.А., ЕГН: ********** - мл. полицейски инспектор - група „Териториална полиция" в РУ- Б. при ОДМВР-Перник, чрез адв. И.М. - ПАК, адрес ***, офис 3

СРЕЩУ: ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЕРНИК, представлявана от директора й ст. комисар Д.П., адрес: гр. Перник 2300, ***

С искане да бъде осъден ответника   Областна дирекция на МВР - Перник да му заплати полагащото му се парично възнаграждение, в размер на сумата от 805.00 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 122 часа за целия процесен период  от 01.10.2016г.   до 01.05.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, в едно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и направените в хода на производството съдебно деловодни разноски.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР.  

Ищецът твърди, че служител в структурата на МВР от 24.09.2013 г., в Районно управление Б. при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Перник от м. март 2016 година. районното. За периода 01.10.2016г. до 01.05.2018г. съгласно утвърден от Началника на районното управление график бил полагал труд на смени, при сумарно изчисляване на работното време.

За периода от 01.10.2016 г. - 01.05.2018 г. бил положил общо 856 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 978 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 122 часа, който следвало да му бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час, следва да му бъде компенсиран по 6.60 лв., т.е. задължението на ответника към него за целия период възлизало на 805,00лв.

Ответникът, в законноустановения срок от един   месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи не е депозирал отговор.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител подържа, така депозираната искова претенция, моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.  В насроченото открито съдебно заседание исковата претенция за сумата от 261.90 лв., е оттеглена и производството в тази му част е прекратено, като  иска се счита за предявен за сумата от 543.10лв.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който счита иска за неоснователен при подробно изложени съображения в писмено становище депозирано преди съдебното заседание. Счита, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца а е регулирано от нормите на ЗМВР. В наредбата изрично било посочено, че работното време за нощен труд между 22.00ч. – 06.00ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ, Дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно наведените в молбата твърдения и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните се установи, че през процесния период страните по делото са се намирали в служебно правоотношение, и ищецът в посочения период е бил служител в РУ – Б. Със заповед peг. № 313з-514/11.03.2016г. е бил преназначен на длъжността старши полицай/ВПА“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление -Б. при ОДМВР Перник, с със заповед peг. № 313з-387/23.02.2018г. по описа на ОДМВР - Перник е преназначен на длъжност младши полицейски инспектор /ТП/ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Б. при ОДМВР Перник.

 Не се спори от страните, че за периода за който се претендира изплащане на парични суми за положен труд, ищецът е бил служител на ОДМВР Перник, както и че в посочения период е работил по график на смени, които включват и полагането на нощен труд.

От приетото по делото заключение на допусната и назначена   съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че начисленото основно трудово възнаграждение по ведомост за заплати за периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. на ищеца А. е в размер на 13 678,00 лева. Начислявано е допълнително трудово възнаграждение по ведомост за заплати за периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. на ищеца, за положен нощен и извънреден труд. Положения извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. е отчетен с Протокол за отчитане на положен труд извън редовното работно време. утвърдени от Директор на ОД МВР Перник . в който са отразени часовете на положения извънреден труд. Положения нощен труд за периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. е отчетен с протокол за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч.. времето на разположение и положения труд по време на официални празници във РУ-Перник утвърдени от Директор на ОД МВР Перник, в който са отразени часовете на положения нощен труд.         За периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. на ищеца е начислено допълнително трудово възнаграждение в размер на 214,00 лева, за положен нощен труд от 856 часа. Сумата в размер на 214,00 лева за положения нощен труд е изплатен на ищеца по месечно.

За периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. на ищеца е начислено допълнително трудово възнаграждение в размер на 2261,74 лева, за положен извънреден труд от 358 часа. Сумата в размер на 2261,74 лева за положения извънреден труд е изплатен на ищеца по месечно.

Превръщането на изработените нощни часове 856 часа в дневни чрез коефициента за превръщане е в размер на 122 ч. в дневни извънреден труд. По часове и периоди преизчисляването за целия период от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. е в размер 122 часа. За преизчисления нощен труд в дневни извънреден труд - 122.00 часа, сумата за извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. е в размер на 757,10 лева. Изплатени суми на ищеца за положен нощен труд в размер на 214.00 лева за периода от 01.10.2016г до 01.05.2018г.

Неплатените суми за положен извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ на А.К.А. за периода от 01.10.2016г до 01.05.2018г. е в размер на сумата от 543,10 лева.

Не са преизчислявани часовете нощен труд чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Основните и допълнителните трудови възнаграждения на база Протокол за отчитане на положен труд извън редовното работно време, утвърдени от Директор на ОД МВР Перник, в който са отразени часовете на положения извънреден труд и Положения нощен труд за периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. отчетен с протокол за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници във            РУ - Перник утвърдени от Директор на ОД МВР Перник са изплатени.

Неплатените суми за положен извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ на А.К.А. за периода от 01.10.2016г до 01.05.2018г. е в размер на сумата от   543,10 лева.

Съдът кредитира изцяло за заключението на вещото лице, като непротиворечиво и безпристрастно дадено и основава фактическите си изводи въз основа на него относно размера на исковата претенция.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В   чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/ Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период   01.10.2016г. – 01.05.2018г. са действали Наредба №8121з -407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно посочената разпоредба.

Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не след-ва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по   неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. Представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-ет дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 214.00 лв.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание за процесния период 01.10.2016г. до 01.05.2018г., за който са   приложими нормите на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 и   субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

От заключението на вещото лице, прието като неоспорено от страните по делото по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, което като обективно и компетентно изготвено Съдът кредитира изцяло, се установява, Превръщането на изработените нощни часове 856 часа в дневни чрез коефициента за превръщане е в размер на 122 ч. в дневни извънреден труд. По часове и периоди преизчисляването за целия период от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. е в размер 122 часа. За преизчисления нощен труд в дневни извънреден труд - 122.00 часа, сумата за извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за периода от 01.10.2016г. до 01.05.2018г. е в размер на 757,10 лева. Изплатени суми на ищеца за положен нощен труд в размер на 214.00 лева за периода от 01.10.2016г до 01.05.2018г. Разликата от 263.41 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер, общо 543.10 лв. предвид направеното оттегляне в о.с.з. на исковата претенция за сумата до първоначално претендирания размер.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Т. е., искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Предвид уважаването на предявения иск основателна се явява и акцесорната  претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2019г., до окончателно-то плащане.

По разноските и държавната такса:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 50,00 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 60,00 лв.

В хода на настоящото производство ищеца е направила деловодни разноски в размер 300.00 лв. / л.5/ заплатено адвокатско  възнаграждение , поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК предвид уважаване на исковите претенции следва да бъде присъдени в полза на ищеца в пълен размер.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът ще допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения за работа.

Воден от изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

  ОСЪЖДА Главна дирекция „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР“ - ПЕРНИК, представлявана от директора й ст. комисар Д.П., адрес: гр.Перник 2300, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., ЕГН: ********** - мл. полицейски инспектор - група „Териториална полиция" в РУ- Б. при ОДМВР-Перник, чрез адв. И.М. - ПАК, адрес ***, офис 3 сумата от 543.10лв. /петстотин четиридесет и три лева и 10ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.05.2018г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ДОПУСКА на осн.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените обезщетения за работа.

ОСЪЖДА Главна дирекция „ ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ПЕРНИК, представлявана от директора й ст. комисар Д.П., адрес: гр. Перник 2300, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пернишки районен съд, сумата в общ размер на 110.00 лв. / сто и десет лева / от които 50.00 лв.- дължима държавна такса, както и възнаграждението за вещо лице в размер на 60,00 лв.

ОСЪЖДА  Главна дирекция „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР“ - ПЕРНИК, представлявана от директора й ст. комисар Д.П., адрес: гр.Перник 2300, *** ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., ЕГН: ********** - мл. полицейски инспектор - група „Териториална полиция" в РУ- Б. при ОДМВР-Перник сумата в размер на 300.00 лв. / тристта лева./ представляваща направените от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: