Определение по дело №112/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.396 ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на А. Т. М. с адрес в Г.П. , У. С. № 6 , срещу Определение № 871 от 24.07. 2009 г. постановено по Г.дело № 257 / 2009 г. на районен съд Г.П. , с което е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на предавен иск по чл.26 ал.2 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка " възбрана" върху недвижим имот предмет на договор за суперфиция обективиран в нот. акт № 33 т.І дело № 57 / 1981 г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт,по съображения подробно изложени в нея. Изложено е твърдение,че извода на съда за липса на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка с оглед търсената обезпечителна защита , е необоснован. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново с което въззивният съд да допусне исканото обезпечение на предявения иск.

Въззивният съд ,като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените към делото на първоинстанционния съд доказателства намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице - ищец по предявения иск , в преклузивния сорк по чл.396 ал.1 ГПК , срещу акт подлежащ на обжалване ,поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд Г.П. е сезиран с поправена искова молба / л.30/ на А. Т. М., Е. Б. М. , Г. Т. М. и К. Г. М. , с която срещу Н. Т. П. е предявен иск за прогласяване нищожност на учреденото на ответницата Н. Т. П. ,с нот. акт № 33 т.І, дело № 57 / 1981 г. на районния съдия при Районен съд г.П., право на строеж на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, която ще се построи на калкан до жилищната сграда на Г. Т. М., в парцел VІІ кв.185 по плана на Г. П., а така също и двете стаи и коридор от към южната страна на приземния етаж от същата сграда , без таванско помещение.В исковата молба се твърди ,че ищците са учредили на ответницата право на строеж на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда , която се предвиждало да се построи в парцел VІІ кв.185 по плана на Г.П. , ведно с 1/3 идеална част от зимничните помещения, още през 1975 г. , с нотариален акт № 165 т. VІ дело № 1181 / 1975 г. Твърди се, че договорът за суперфиция , обективиран в нот. акт № 33 дело № 57/ 1981 г. е втори по ред, след като учреденото през 1975 г. право на строеж е било реализирано и сградата вече е била построена. Твърди се ,че по одобрения архитектурен проект, въз основа на който е изградена процесната триетажна жилищна сграда през 1977 г., не е предвиден приземен етаж ,а мазе с три жилищни етажа. На място приземен етаж на е изграждан. Тъй като правото на строеж се учредява за осъществяване на бъдещо строителство на сграда , то материализираната с втория нотариален акт от 1981 г. суперфиция е нищожна, поради липса на предмет / строителството на сградата вече е било осъществено/. Твърди се, че втората суперфиция е била необходима на ответницата за да легализира и отдели за себе си две от мазетата и коридора от зимничния етаж на сградата , без етажните собственици да са извършили разпределение на ползването на мазетата ,съобразно идеалните им части от общите части на сградата , построена в режим на етажна собственост.

Исковата молба е вписана в службата по вписванията Г.П. с вх. № 996 от 10.06. 2009 г.

По делото на районен съд е постъпила молба от ищеца А. Т. М. , с която иска съдът да допускане обезпечение на предявения от ищците иск , чрез налагане на „Възбрана” върху недвижим имот , находящ се в УПИ IV – 2149 – южен калкан, кв.185, по действащия план на Г. П., при посочени съседи на имота по скица, целия с площ от 820 кв.м., както и върху построената в него триетажна жилищна сграда.Ищецът в молбата си изразява съмнението си , че по време на висящия процес, съществува реална опасност имотът да бъде отчужден от ответницата . В подкрепа на съмнението си е представил Становище № 8 от 08.12. 2008 г. на главния архитект на Община П. от което е видно ,че ответницата е предприела действия пред техническата служба , за издаване на удостоверение по пар.16 ал.1 ЗУТ за узаконяване на външна стълбищна клетка към първи жилищен етаж - южна фасада, за достъп към етажна стълбищна клетка , към мазе, за узаконяване на външна тоалетна и едноетажна пристройка пред гараж. От тези действия на ответницата ищецът прави извод, че същата има намерение да извърши разпоредителна сделка със своята част от жилищната сграда .Твърди , че извършването на такава разпоредителна сделка ще затрудни ищците при осъществяване правата им / цит./ "при евентуално положително решение за установяване правото им на собственост върху част от мазето на триетажната жилищна сграда.

Основателно първоинстанционният съд е констатирал ,че нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в петитума й ищците претендират съдебно установяване на собственост върху мазето на цялата жилищна сграда , нито е заявена ревандикация на тази част от жилищната сграда ,за да се приеме, че евентуална разпоредителна сделка с част от мазето, като самостоятелен обект по силата на атакуваната сделка за суперфиция , би затруднила осъществуване на правата на ищците при положително решение на делото.

Обезпечение на иска се допуска само ако той е допустим, ако е вероятно основателен ,или молителя представи гаранция която замества липсващите или недостатъчните доказателства за основателността на иска, както и ако е налице обезпечителна нужда. В обезпечителното производство съдът прави само обща преценка на представените по делото доказателства и не може да се ангажира със становище за произтичащите от тези доказателства права. При искане за възбрана върху недвижими имоти молителят следва да представи доказателства за собствеността на имотите, чиято възбрана се претендира. В случая се претендира възбрана върху целия УПИ ІV -2149 в кв. 185 по плана на Г.П. , ведно с построената на него триетажна жилищна сграда, която видно от представените по делото нотариални актове за суперфиция е собствена в режим на етажна собственост на : ответницата Н. Т. П., а след смъртта на съпруга й и на неговите наследници - на първи жилищен етаж , на ищеца А. М. и съпругата му Е. М. на втори жил. етаж , а на трети жилищен етаж е собственик Тома Митов М.- баща на ищците А. и Г. М. . Неясно е защо молителят А. М. иска възбрана и върху своя и този на баща му жилищни етажи ,в които ответницата няма собственост, както и върху целия урегулиран поземлен имот ?

Настоящият състав намира правилен извода на първоинстанционния съд за липсата на обезпечителна нужда . Нуждата от обезпечителна мярка " възбрана" възниква когато се преследва ефекта произтичащ от чл.453 във вр. с чл.401 ГПК- на непротивопоставимост на ищеца на извършеното след възбраната прехвърляне ,или учредяване на вещни права върху недвижимия имот,предмет на правния спор. Съгласно чл.114 ЗС и на чл.11 ПВ на вписване подлежат исковите молби с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове подлежащи на вписване по чл.112 ЗС.Това вписване има само оповестително действие което означава,че дори и да не се извърши вписване на исковата молба ,при уважаване на претенцията ще отпаднат с обратна сила не само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но и последващите прехвърляния или учредявания, които този приобретател е извършил в полза на трети лица , независимо че разпорежданията са били вписани преди вписване на исковата молба . В случая , при уважаване на предявения иск за признаване нищожността на процесния договор за суперфиция ,независимо от вписването на исковата молба ще отпаднат правата на третото лице , на което ответникът е прехвърлил имота , дори преди вписване на исковата молба, защото важи известното правило, че никой не може да прехвърли право което не притежава и с отпадане правото на праводателя отпада и това на приобретателя .Поради изложеното следва да се приеме, че при иск за обявяване нищожността на акт, с който се учредява вещно право върху недвижим имот ,липсва обезпечителна нужда и следователно не е налице една от предпоставките за допускане на обезпечителна мярка " възбрана" на предявения от ищците иск . Като е направил извод за липса на обезпечителна нужда, като предпоставка за допускане на исканото обезпечение, районният съд Г.П. е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт ,който следва да се потвърди.

По изложените съображения Благоевградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 871 от 24.07. 2009 г.постановено по Г.дело № 257/ 2009 г.по описа на районен съд Г.П. .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: